Да, смущавам се обикновено, защото не знам как да се държа с такива хора. Все се чудя какво точно се очаква от мен и все си мисля, че съм ужасно непохватна в тяхно присъствие. Но на 2 пъти се почувствах наистина като пълен идиот. Първият път като видях как добре играе тенис на маса едно момче с една ръка - въобще не посмях да приближа масата, пък камо ли да играя с него, защото знам, че аз за разлика от него съм с 2 леви. Но това което никога няма да забравя и още се изчервявам като се сетя е като посетих един лекар, който беше сляп. Жената която ми го препоръча въобще не ме предупреди за тази подробност и го разбрах чак като влязох при него. Първото което ме фрапира е, че за минути разбра, че въобще не търпя на болка, веднага усети, че ме е страх и направи всичко възможно, за да ме предразположи. Бях му много благодарна за вниманието, но накрая така се изложих, че направо нямам думи. Пишеше рецептата на специален компютър, даде ми и лекарство като си го намери съвсем сам сред не знам колко си чекмеджета и накрая ме помоли да взема химикала от бюрото му (бяхме пред бюрото), за да напиша какво трябва да си купя още от аптеката. И аз се оглеждам за химикала и не го намирам и без даже да се замисля изтърсих, че не го виждам. Той се протегна и ми го даде (беше малко по-встрани от мен 
). Просто щях да потъна от срам! Идеше ми да си бия 2 шамара!
). Просто щях да потъна от срам! Идеше ми да си бия 2 шамара! 
И това ми се е случвало неведнъж. Не искат да се признават за слаби и немощни.
,а също и в мен ,като нейна майка?
)
Тогава е страшно! И моето дете е незрящо! Не ходи и не говори! Но е като другите деца! С чувства и характер! 
Мисля си, че темата за интеграция и общуване с "тези" хора е все още много тънка струна! Но безкрайно се радвам, че все по-често срещам позитивно настроени хора! 
