Върнахме се от пътешествията, то море, после бабите и т.н. От денкове с багаж вече ми се повдига.Междувремено кръстихме Лора.
Хайде цунки от мен, ще чета кво сте писали.

Не си единствената гепана за пръста.Мария преди 2 месеца се пусна, преброди цялата къща и от тогава все едно нищо не е било.Е, сега от време на време се пуска пак, но прави само по 4-5 крачки и това е.
Имам повод
СПОКО и това ще стане. После ще имате да тичате. Просто дечицата им са по - предпазливи и кротки!
ние сме горе долу по добреее,няма Т но има афти в устичката много!ужас!
Когато иска вода, казва "Ада" и днес се опитах да я излъжа с един нектар, а тя го бута "Не-не-не" и пак "Адааа" 
Тя като го видя и все след него, закача го. И изведнъж то като се разлая срещу нея, Павката веднага скочи да я дръпне да не се уплаши нещо, а тя, моля ти се, лае срещу него и му ръмжи
Бяхме с друго семейство с момченце на 2 год...ми то си седи покрай нас, най-много на 5 метра се отдалечава. А нашата - хваща през поляната към реката и хич не й дреме. Няма страх това дете
Накрая реши, че трябва да прегръща и целува момченцето
и така го натисна, че залитнаха и двамата навириха краката
. Удариха му по един рев и се кротнаха 
