Публикувана: 19 март 2005, 09:44 ч.
Последно мнение: 5 юни 2008, 13:49 ч.

Консултация с психолог

110 512
611
1

Гост

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да мотивирам децата си и да насърча потенциала им?
Как можем да подготвим децата си, за да ги предпазим от насилници и продавачи на наркотици? Как можем да им обясним опасностите, без да ги караме да се чувстват параноични?
Моята дъщеря е диагностицирана с хиперактивност и дефицит на внимание. Можете ли да предоставите повече информация за това състояние?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да мотивирам децата си и да насърча потенциала им?
  
  За да мотивирате децата си и да насърчите потенциала им, създайте благоприятна среда за растеж. Подхранвайте интересите им, стимулирайте креативността им и развийте уменията им. Осигурете възможности за самостоятелно изследване и учене, като ги подкрепяте и насърчавате да бъдат любопитни. Освен това предоставяйте положителни примери и насърчавайте добротата и съпричастността към другите.
- Как можем да подготвим децата си, за да ги предпазим от насилници и продавачи на наркотици? Как можем да им обясним опасностите, без да ги караме да се чувстват параноични?
  
  За да подготвите децата си за избягване на насилие и продавачи на наркотици, важно е да говорите с тях по начин, който е подходящ за тяхната възраст. Можете да им обясните опасностите от такива хора и как да останат в безопасност. Насърчавайте ги да споделят притесненията си с вас и изградете здрави взаимоотношения с тях. Учете ги да разпознават признаците на потенциална опасност, без да ги карате да се чувстват прекалено тревожни или параноични.
- Моята дъщеря е диагностицирана с хиперактивност и дефицит на внимание. Можете ли да предоставите повече информация за това състояние?
  
  Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD) е често срещано неврологично разстройство, което обикновено се проявява в детството. Характеризира се с трудности при поддържане на внимание, концентрация и контрол на импулсите. Децата с ADHD може да изпитват затруднения в академичните среди, да проявяват хиперактивност и да имат проблеми с фокусирането върху задачите за продължителни периоди от време. От решаващо значение е тези деца да получат специализирана подкрепа и терапия, като се използват подходящи методи за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени както в училище, така и в ежедневието си.
- Как мога да помогна на детето си да се справи с коремната болка и гаденето преди училище?
- Как мога да помогна на сина си, който е болезнено привързан към мен и изпитва ревност към новороденото бебе?

# 390 16 дек. 2007, 11:21 ч.

Мнения: 1 008

Весела,топла-ухаеща на канела и печени сладки Коледа!

# 391 21 дек. 2007, 00:27 ч.

Мнения: 171

Здравейте!
Обръщам се с молба за съвет и помощ. Нашият проблем е следният, моето детенце е на 1 год. и 8 мес. и все още не ходи по нужда на гърне. Понеже възнамерявам в скоро време да я запиша на ясла, реших да започна по-упорито да я приучвам. Доскоро тя харесваше гърнето и седеше на него, макар и без резултат, носеше си го сама и го връщаше обратно на мястото му. Преди няколко дни докато се напъваше да ака, реших да я преместя на гърнето, за да има резултат, който да и покажа със съответните поздравления за добре свършената работа, но когато си видя резултата, тя явно силно се стресна . Сега не иска и да се прибилижи до гърнето, а освен това плаче неистово при смяната на памперса, от който ужасено се отдръпва, без значение дали е наакан или не. Гушкам я много, говоря и, успокоявам я, даже и правих и демонстрации как мама ходи до тоалетна и не върши нещо по-различно, но стресът продължава да е налице, а аз съм отчаяна, защото не знам как да подходя. Опасявам се, че приема всяко свое облекчаване на физиологичните нужди негативно, а аз се чувствам безсилна и не знам как да поправя ситуацията. Бих я консултирала и с детски психолог, но за съжаление съм от Бургас и не знам към кого да се обърна, затова разчитам почти изцяло на вашата помощ. Благодаря предварително!

# 392 21 дек. 2007, 07:06 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте,приучаването на гърне е процес,който е свързан с зрялост на целия организъм-за да се научи да не се изпуска детето трябва да е овадяло известен брой сложни дейности включително нервно-мускулния контрол върху сфинктерите./което се случва прибилзително след година и осем месеца/Преждевременното обучение се заплаща от психологическа гледна точка-както се е случило при Вас.На лични ще ви изпратя координати на колеги от Бургас.

# 393 21 дек. 2007, 10:01 ч.

Мнения: 2 694

Цитат на: Dorka76 в пт, 21 дек 2007, 00:27

...

Dorka76, това, което се случва с Вас е добре да алармира и други майки, които по една или друга причина започват от рано да приучват децата си към тоалетен навик. В дебелите книги е посочено категорично - приучването да не започва преди 2-2,5 г. Преди този период, както е посочила Вероника, детето и при много добро желание няма как да владее контрола върху сфинктерите, родителят е разочарован, започват понякога мъчителни за детето увещавания и ...травмата за детето не е налице. Не искам думите ми да звучат назидателно - ясно е, че всяка майка се опитва да въведе тоалетния навик с добри намерения, но не бива да се изпреварва развитието.
Консултът с психолог е пожелателен във Вашия случай Hug

Весели празници bouquet

# 394 21 дек. 2007, 15:00 ч.

Мнения: 171

Благодаря много на Вероника и Шехина за мненията и изпратените координати на специалисти от Бургас. smile3525

Все още не мога да си обясня напълно как провокирах този жесток резултат. Винаги съм се старала да се нагласям според потребностите на детето - нежна съм с нея, кърмих я 13 месеца, тя все още спи в леглото на мама и татко. Не съм я насилвала и избягвам да и налагам твърди модели на поведение, защото не вярвам в шаблони по отношение отглеждането на деца. С мен дъщеричката ми винаги се е чувствала спокойна и ми е имала доверие. И ето че една погрешна постъпка причини такова печално развитие. Сега съм притеснена и за множеството проблеми, които най-вероятно ще се появят, докато детето се адаптира към яслата, защото трябва скоро да се върна на работа.
Весели празници! bouquet

# 395 21 дек. 2007, 15:58 ч.

Мнения: 3 477

Като дебело подчертавам, че НЕ съм психолог, искам да вметна, че може просто в случая да е станало съвпадение. Проблеми с акането са чести в тази възраст, вкл. страх или чувство за собственост. Лошото е, че тръгването на ясля вероятно още повече ще усложни нещата - моята щерка за 1 седмица в яслата (която се случи, когато беше на 1г 10м) тотално забрави как се ака, почна да ака само насън, а ако леко се поразбуди - да крещи и да се стиска. Това продължи повече от година, въпреки че моментално я спрях от тази ясла. Едва в последните дни има светлина в тунела. Преди това не съм я слагала на гърне, тъй че нямаше как да е от това...

# 396 21 дек. 2007, 17:13 ч.

Мнения: 1 008

Цитат на: Dorka76 в пт, 21 дек 2007, 15:00

Благодаря много на Вероника и Шехина за мненията и изпратените координати на специалисти от Бургас. smile3525

Здравейте,това е моделът наследен от нашите майки-дълго време сме живели като в информационна дупка-сега пък има прекалено много информация.Период на адаптация в яслата щеше да има независимо от приучаването или не на гърне.Предполагам,че консултация с колега ще ви помогне ако има проблеми с адаптацията в началото.Имате способност да давате грижа и обич на вашата дъщеря,да изградите отношения на доверие и близост-това е от което има нужда детето виПожелавам весели празници и успех!

# 397 29 дек. 2007, 14:06 ч.

Варна
Мнения: 19

Здравейте, пише Ви една разтревожена майка, на момченце на 6 годинки и половина, за мен най-прекрасното дете на света... но... незнам дали аз съм объркала нещо във възпитанието му или има друг фактор които да влияе на поведението му затова ми трябва Вашата помощ. Притесненията ми са,че детето ми е много наплашено, стах го е от високо, стряска се почти постоянно от малки неща, стана асоциален (така го наричат възпитателките му в детската градина), държи се агресивно към възрастните, спи неспокойно, всичко му е безинтересно, безразлично, обижда постоянно, всичко и всички за него са тъпи.
Неискам това да му изиграе лош номер в живота и да му се отрази на поведението за напред. Ако някои има подобен проблем или може да ми помогне...благодаря предварително!!!

# 398 29 дек. 2007, 14:19 ч.

Мнения: 2 694

Цитат на: lennyshka в сб, 29 дек 2007, 14:06

Здравейте, lennyshka,

Проявите на детенцето могат да се дължат на преживяна от него травма, самата Вие споменавате, че то изглежда "наплашено". Имайте предвид, че много често родителите не отчитат детето да е преживяло нещо травматично, но детската психика е много различна от тази на родителите и децата могат да преживеят даден момент или случка в живота много по-тежко, отколкото ги оценява родителя. Симптомите, които споменават заслужават внимание и може би идват от емоционално разстройство при детето. Това обаче са само хипотези и моят съвет е да потърсите детски психолог за консултация, да опишете проблема при вас и специалистът да проведе необходимото изследване и терапия, ако тя се окаже нужна. (Ако имате нужда от координати на детски психолози, погледнете назад в тази тема или, ако желаете, ми пишете на лични.)
Що се отнася до факторите, довели до това състояние - не бързайте да се обвинявате, понякога вината не е в родителя, макар че това е първото, за което един съвестен и грижовен родител си мисли. Пожелавам Ви весело посрещане на Нова година и успех Hug

# 399 29 дек. 2007, 15:44 ч.

Варна
Мнения: 19

Благодаря за бързият отговор...Въпреки, че живея във Варна, мисля да се насоча към д-р Хорозова. Много съм объркана... Незнам как да реагирам!

# 400 29 дек. 2007, 16:30 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте lennyshka,в допълнение на писаното от Шехина мога да добавя,че детските страхове не бива да се иронизират,да се пренебрегват,макар на възрастния да му изглеждата незначителни.Детските страхове са част от детството,както проговарянето.Съчетани с агресията и неспокойнияя сън вероятно са сигнал за тревожност,детски психолог би могъл да разбере какво стои в основата на поведението на детето.За възрастта на 6 годишните са характерни страхът от смъртта и училищния страх,но детето още не ходи на училище доколкото разбирам.При консултация с психолог ще е важно кога е започнала тази промяна при детето,какви промени са настъпвали за него,в семейството.
Вашата реакция е важна в случая-нека детото знае,че за вас страховете му са важни,че ги приемате сериозно.Пожелавам успех!

# 401 31 дек. 2007, 02:21 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 747

Много бих се радвала и мен да консултирате във връзка с едно проблемче. Моят син е на току що навършени 4 години и още си смучи палеца преди заспиване и на сън. В следствие на това вече е с доста деформирана захапка, а напоследък и тенденция да учленява лабиалните звукове с помощта на горните зъби Twisted Evil

Естествено, че като логопед се притеснявам, но в същото време си давам сметка, че доста дълго толерирах явлението, защото смятах, че има силен смукателен рефлекс и тъй като се наложи да го отбия рязко, за по-малко от 24 часа, докато беше едва на 2 месеца, може би компенсирах вината си за това. След отбиването той почти веднага започна доста добре да си слага пръста в устата, а биберон не пожела да приеме.
И така до ден днешен. Вечер преди да заспи в будно и съзнателно състояние той си смучи пръста, а когато влизам в стаят му си крие ръката под одеялото. Ние не се караме, но вече правя забележки, опитвам се да го мотивирам по различен начин, но без успех. На него му харесва и не виждам въобще как ще се справим. Моля за идеи Praynig

Той е спокойно, жизнено, контактно дете. Обича контактите с деца, да е сред хора, да ходи на детска градина, да се радва на вниманието на околните. Не е срамежлив и не е с емоционални дефицити в следствие на неразбиране и неправилно отглеждане и възпитание. Има здрава връзка с баща си. Не е разглезен, разбрано дете е и в повечето случаи се съобразява със забраните или забележките ни. Обича да го хвалят. Ака и пишка на гърне от втората си година. Дете мечта. Само този проблем започва доста да ме тревожи, макар че още в кувиоза в болницата видях, че е с прекалено издадена горна челюст и, че брекетите са ни почти сигурни - генетично е от баща му, който също до края на третата година си е смучел пръста. Аз също съм била силно привързана към биберона си.

# 402 31 дек. 2007, 08:29 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте Лого5ка ,този навик е проява на емоционалната интелигентност на бебето-обикновенно отшумява до около 11и половина.Смученето на палеца е начин за самоуспокояване-важно е да разберете каво е този навик за вашето дете,защото за всяко е нещо различно.Палеца играе роля на плюшеното мече за друго дете или на края на одеалцето за трето.Това са т.нар.преходни обекти,които подпомагат отделянето от симбиотичната връзка с майката.Ако успеете да намерите други ритуали и техники за успокояване преди сън и да не правите забележки за палеца-просто за известно време не забелязвайте този навик.Заспиването е отпускане,способност да оставиш контрола,да се подчиниш,да не се нуждаеш от вниманието на околните -да останеш сам...Това са само идеи на тема сън.Може да опитате да откроите какво за вашето дете е съня и как заспива,как се отпуска.Няма да е лесно,но това е начин към разбиране на това какво конкретно означава това за вашето дете на този етап от развитието.Успех и търпение!

# 403 1 ян. 2008, 16:20 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 747

Благодаря!
Той казва "Просто много обичам да си смуча пръста". На него просто му харесва, освен това си мачка и ръбчето на одеалото. Така правеше и докато го кърмех. Просто, явно това му напомня за майчината гръд, сигурност, топлина... Crazy

Мерси. Ще чакам да порасне, а брекетите, са си ясни Mr. Green

# 404 2 ян. 2008, 14:17 ч.

Мнения: 29

Здравейте и аз имам можеби малко труден въпрос, преди месец поставиха на детето ми диагнозата синдром на Ангелман, от геннага клиника ми казаха че с детето трябва да работи психолог, но разбрах че лекуването по тази диагноза не се заплаща от здравната каса и трябва да си плащам, а в момента ми е доста трудно понеже плащам за рехабилитация за прохождане. Въпроса ми е в каква насока трябва да работя с детето за да се развива, защото тя е доста назад за възрастта си на 1 и 11 месеца е, а и направиха оценка и отговаря на 11 месечна.

Препоръчани теми

Ергенът 2 ❤️ Симфония от чувства - Тема 12

Laredoute.fr. Обсъждане. Всичко за поръчката - 38

Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 48

LaRedoute.fr - 77 - 1-вият пост е незаменим! И на Иренка бебето да честитим!

Причина:

Причина: