ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЗЛАТИ! Бъди винаги усмихната, обичана и ухажвана!!!
При нас стана обратното - аз със силен гърлобол и хрема май заразих Иво... чувствам се като л....о /с извинение/ всяка сутрин, реших - днес отивам да ме прегледа д-рицата, надявам се и да измери Гери, после да пиша как сме с мерките /моите са добри
/. Оооо, чакайте да ви кажа какво ми се случи вчера - в една градинка решавам да полюлям Гери, но тъй като люлката е за по-големи дечица сядам аз, тя - в мен, и се люшкаме съвсем леко, защото понякога Гери я е страх от по-силното люшкане. Имаше и една бабка с двете си внучета - гледам, че нещо дудне и гледа към мен, и се чудя въобразявам ли си или какво. По едно време идват дечицата към люлките и аз, съответно, ставам, защото люлките бяха 2 - нашия ред мина един вид. На седалката /направена от 2 дъски/ на нашата люлка на едната дъска държащия я нит беше разхлабен. Та отива детенцето, и пипа тази дъска, идва баба му и вика: "Ами да, така ще е, като се люлеят със 100 килограма" 
Аз останах като гръмната, почудих се да и кажа ли нещо, и накрая и казах: "Много Ви благодаря, госпожо, но не съм 100 килограма". Друго не успях да измисля в момента, излиза, че аз съм вандал, трошащ детските люлки... мда.
Поздрав най-сърдечен,
100 - килограмовата Роси
...
Нашия татко беше със хрема минала седмица, и успешно успя да накачи и мен, в резултат на което от днес следобяд се чувствам ужасно - носа ми тече, гърлото ме боли, кихам, кашлям, ужас, навън е 30 градуса, а аз ходя с маски да пазя дребния, абе бясна съм просто
...
Нашия татко беше със хрема минала седмица, и успешно успя да накачи и мен, в резултат на което от днес следобяд се чувствам ужасно - носа ми тече, гърлото ме боли, кихам, кашлям, ужас, навън е 30 градуса, а аз ходя с маски да пазя дребния, абе бясна съм просто
...
При нас стана обратното - аз със силен гърлобол и хрема май заразих Иво... чувствам се като л....о /с извинение/ всяка сутрин, реших - днес отивам да ме прегледа д-рицата, надявам се и да измери Гери, после да пиша как сме с мерките /моите са добри
/. Оооо, чакайте да ви кажа какво ми се случи вчера - в една градинка решавам да полюлям Гери, но тъй като люлката е за по-големи дечица сядам аз, тя - в мен, и се люшкаме съвсем леко, защото понякога Гери я е страх от по-силното люшкане. Имаше и една бабка с двете си внучета - гледам, че нещо дудне и гледа към мен, и се чудя въобразявам ли си или какво. По едно време идват дечицата към люлките и аз, съответно, ставам, защото люлките бяха 2 - нашия ред мина един вид. На седалката /направена от 2 дъски/ на нашата люлка на едната дъска държащия я нит беше разхлабен. Та отива детенцето, и пипа тази дъска, идва баба му и вика: "Ами да, така ще е, като се люлеят със 100 килограма" Аз останах като гръмната, почудих се да и кажа ли нещо, и накрая и казах: "Много Ви благодаря, госпожо, но не съм 100 килограма". Друго не успях да измисля в момента, излиза, че аз съм вандал, трошащ детските люлки... мда.Поздрав най-сърдечен,
100 - килограмовата Роси
.Само, че той няма никакъв режим - ака си когато му се прииска един път сутрин един път вечер, не мога да му хвана спатиите.
, 
.
.
. Някои хора са нагли до безобразие...
.
Другата седмица да идем на зоопарк? 
