Тинейджърите III

65 начина да предпазим от престъпление детето
Олга и Юрий Дубягини


Детето и насилието

Нападнаха ме

ЗА ДЕЦА

• Стреми се да предвидиш ситуацията и ако усетиш опасност, вземи мерки за защита.
• Ако те хванат натясно в коридора на влак, дръпни аварийната спирачка и започни да крещиш с всички сили: "Пожар!". Ако не можеш да стигнеш аварийната спирачка, но видиш в коридора човек, повикай го като стар познат.
• Ако останеш насаме с нападателя, използвай за самозащита ключове, фиби, четки, т.е. всички предмети, с които може да му нанесеш травма.
• Опитай се да издереш очите на нападателя с нокти, а най-добре е да отхапеш носа или устната му.
• Хвани половите органи на нападателя и ги дръпни надолу. Ако насилниците са няколко, докато държиш единия като "жив щит", изисквай другите да изпълняват условията ти.
• Ако се връщаш вкъщи късно или си употребил алкохол, позвъни на родителите си и ги помоли да те посрещнат, а най-добре е да дойдат да те вземат.
• Никога не приемай предложение на непознат да те закара до вкъщи дори ако си много изморен и шофьорът е сам.
• Ако нападателят те повали на земята, постарай се да свалиш обувката си и да го удариш с тока по челото.
• Ако те нападнат, викай "Пожар!" или "Ура!", възползвай се от мигновеното объркване на насилника, удари го в слабините и бягай.

Най-важното е човек да не загуби самообладание, да моли за милост - която, така или иначе, няма да получи- и да не заплашва. Най-добре ситуацията да се предвиди по-рано.

Друго, което ми се стори важно: Ако детето усети, че не може да крещи от уплаха, трябва възможно най-спокойно да попита нападателя какво иска от него и да му предложи дамо да се съблече, да хитрува, да смъкне ципа на панталона му, а когато напипа половите му органи, да ги дръпне с всичка сила надолу или да ги извие на 180 °, без да обръща внимание на молбите му да го пусне. Времето с което разполага, са миговете, докато насилникът дойде на себе си.

Така, сега и аз да коментирам напредъка.

Книгата е наистина зловеща! Дъщеря ми снощи е сънувала, че някой влиза в къщи и вратата не е била заключена! Значи преживява прочетеното, за да има време за преживяване и улягане.. Тук си мисля, че може би е хубаво да намаля интензитета на четенето. Дори аз съм по-неспокойна и като взимах пощата оня ден една съседка влизаше във входа и се стреснах!

Тези дни ще потърся и съвет от психоложка (дадоха ми координати), за да се посъветвам с нея, какво точно са в състояние да понесат 10 годишните! Тази година е най-вероятно последната, която ще мога да я следвам навсякъде, от догодина сигурно ще иска да излиза с приятелки сама в града и тогава трябва да е подготвена за всички вероятности.

На Хenia завиждам непрекъснато, като й чета постовете, за силата, която има в нея да възпитава дъщеря си в самостоятелност и свободен дух. Може и да съм луда, не ми пречи (аз си признавам, че по отношение на детето винаги съм била параноичка), но не искам да съм нехайна и после да се случи нещо непоправимо. В никакъв случай не искам да я травмирам, затова ще се постарая да направя правилното в случая.  Едно съм сигурна, няма да я пусна никъде да ходи сама, преди да съм се убедила, че взима мерки за собствената си сигурност.

Затова смело давайте идеи и споделяйте личен опит, всичко ще е от полза. Даже по-остри мнения са добре дошли - в този  форум сме да се учим една от друга.

Нека споделя моя опит. Както вече казах, мен от малка ме бяха обучили перфектно за всички ситуации.
Когато на 3 годишна възраст ме забравиха в един магазин на Пиротска (тогава Жданов), можех да кажа адреса си, пълното си име и телефона. Бях излезнала пред вратата плачех с пълно гърло и отказвах да тръгна с други хора (мама ми е казвала като се загубя да стоя на едно място за да ме намери най-бързо). След максимум 10 минути ме бяха намерили отново и получих похвала и шоколад за правилното си и смело поведение.

В обучението ми влизаше да се прибирам по светло, да ходя далеч от входовете, когато почувствам опасност да се обърна най-добре към пълничка леличка за помощ.

Какво ми се е случвало: Във входа се крие човек (помолих леличка отвънка да ме изпрати до вратата горе - него го нямаше вече), в ранен час на път за училище - от тези с шлиферите дето ти показват голата си плът (развиках се, той избяга през глава), пускане на ръка в  градски транспорт (с всичка сила скачаш с два крака на неговия крак и казваш "Ох, извинявайте!" и се местиш на друго място!"). Майка ми носеше в джоба си безопасна игла и ги бодеше тези (явно и на големи жени се случва това често - стандартна ситуация).

По-късно съм говорила с приятелки и съученички и на повечето им се бяха случвали такива "леки" неприятности, някой обаче бяха стресирани от случилото се (явно не са били така добре подготвени и са се стамували от станалото).
Важното е да се внуши на детето, че то не може да бъде виновно за "болните" действия на някой друг и винаги трябва да е в състояние да пази личното си пространство.

Знам за една съученичка, която беше изнасилена, като се е возила на "стоп". Кой знае какво още се е случвало, но по наше време тези неща не ставаха обществено достояние и бяха "табу".

И така, давайте и вие - как обучавате децата си, за да ги научите да предпазват собствената си плът!

65 начина да предпазим от престъпление детето
Олга и Юрий Дубягини


Детето и насилието

Изнасилване

ЗА РОДИТЕЛИ

• Уважавайте собственото "Аз" на детето. Не принуждавайте детето и не позволявайте друг да го принуждава да прави нещо против волята си.
• Налагайте наказание, съответстващо по тежест на провинението на детето.
• Ако знаете, че детето е жертва на насилие и ли побой от страна на родителите си, незабавно съобщете в полицията.
• Ако детето ви каже, че вашият съпруг проявява нездрав интерес към него, вслушайте се в думите му. Поговорете със съпруга си. Не оставяйте детето насаме с него, а ако нещата са стигнали прекалено далече, разделете се с този човек. На света няма нищо по-скъпо от щастието на собственото ви дете.
• Обяснете на детето, че независимо от пола си не трябва да ходи където и да било с чужди хора.
• Бащата трябва да отговори на всички въпроси за половия живот, който вълнуват сина му, да му обясни как да се предпазва.
• Майката трябва да обясни на дъщеря си как да се държи с противоположния пол и да й разкаже за .
• Ако дъщеря ви забременее, не я хокайте - детето и без това е изплашено. Постарайте се съвместно да намерите решение на проблема
• Ако детето ви съобщи, че е изнасилено, старателно опаковайте облеклото му (всяка дреха в отделен плик). Не къпете детето, заведете го на освидетелстване, напишете молба в полицията. А ако сте получили призовка за разпознаване на насилника (чл. 143-145 от НПК). помолете да пуснат на детето видеозапис на лицата, извикани за разпознаването, или да му ги покажат през специално стъкло с изричното условие насилникът да не вижда детето.
• Ако забележите, че детето ви се държи странно, поговорете с него. Попитайте го какво го безпокои. Запомнете, че за него е много трудно да признае за изнасилването - особено ако е момче, с когото е по-добре да разговаря бащата, при това в отсъствието на майката.

Не е нужно да си психолог за да видиш, че така концентрирана информация може само да наплаши, да създаде фобии и комплекси. Малко страхотии заливат от вестници и телевизия, от което много деца получават психически проблеми, ние още и концентрирано да им четем инструкции по точки? Ами то ще го е страх после това дете въобще от полата на майка си да се откъсне.
Тези неща някак би трябвало да се поднасят постепенно, без специално наблягане и помежду другото, без никакви книжки с "правила", а само от устата на родителя и то в нужния и подходящ момент. Гледате примерно някакво криминале, и тук е момента да се подчертае, че макар че това е измислица, в живота би могло да се случи такова нещо и трябва еди-как си да се реагира.


Е как ще се убедиш че взима такива без да я пускаш? С този страх, който в момента и всяваш, може да стане така че да се чудиш после как да я гониш да излиза.

Май няма да мога да ви прочета
и почти ще оспамя темата - сефте 

Чавето тръгна на училище 
Прибрахме се - живи ........
Онова ми ти тийн-зверилище ми скъса нервите 

Ама не е познала - ЩЕ почива с нас, ако ще да се обрине 

Сега на Шипка всичко е спокойно .......
Любимата София,
любимия скайп
любимия МОЛ - дека е Жозефина 
Любимото фън сити

охххххххххххххх 

Оплаквам се направо 

Как сте мами,
как са диванетата 

Видя ли Мина че не е чак толкова страшно. И моята отдавна тръгна на училище. На всичкото отгоре и на работа всеки ден. Шефката и беше предложила ако иска и има време да работи след училище, ако е заета, да и се обажда че няма да дойде и така, моето е нон стоп на линия. Но е повишена в длъжност и взима колкото старите кокали в ресторанта.
Започвам да се притеснявам с такова натоварване, прибира се много уморена. Но и харесва. Споделих с мъжа ми опасенията да не се отрази на училището или на здравето и. Той каза ако не е на работа, ще е пред компа на скайпа с глупости. Може пък да не е толкова зле да е по-заета.
Прибира се късно към 21 ч. Покрай вашите страхове, почнах да проимвам и аз. Снощи и се обаждам и питам иска ли баща и да мине да я вземе, а тя щеше да падне.  "Абе мамо добре ли си? Какво ти става, аз да не съм бебе да не мога да се прибера?".

Ами не е като да не я пускам изобщо - сутрин разхожда кучето сама долу пред блока, играе с децата пред блока и в задния двор. Аз отгоре наблюдавам от време на време. Няколко пъти сме я пускали да ходи сама до училище, но не си е работа (забравя да слезе на спирката, заглежда се по магазини, заговаря се непрекъснато с чужди хора  , закъснява непрекъснато за училище). Просто си има различни деца, а моето е много отнесено, контактно и доста твърдоглаво.
От години говорим за това как не бива да отваря на чужди хора и като й правим "тестове", все накрая отваря. Наскоро бях на фризьор и тя ми се обажда по телефона и вика "мамо, тук беше пощальона и ти остави пратка". . На въпроса, защо е отворила тя дига рамене и казва не знам. И никакви приказки от наша страна, убеждавания не помагат и имам чувството, че "като си говориш Пенке ле, кой ли те слуша!"
Затова сега малко го давам на шокова терапия, да се впечатли от нещо, да я сваля от нейните облаци на земята.

Вчера се возим в колата и на един светофар мургав събрат проси за стотинки и аз за да не се обяснявам продължително казвам кротко "Нямам дребни!" А тя веднага на висок глас "Е, ти имаш де, ама няма да му дадеш, защото е просяк - циганин, нали?" И си отнесохме ритник по колата на секундата!  Е, кажете ми сега, какво е това чувство за съхранение! Вече ми излезнаха пришки на устата да говоря, но ефект никакъв. Отговора беше - ми не съобразих! Въобще не се развълнува, че ни атакуваха - "е, нали нищо не е станало на колата". А е устата като майка си х2. Вече всички са вдигнали ръце от нея и баби и баща й, само аз още държа фронта.

Здравейте, мили мами!
Чета ви редовно, изключително полезни сте ми, за което    !

Искам да ви попитам следното:
вашите деца споделят ли?
Разни неща от сорта къде са били и с кого, предполагам споделят, щото как иначе?!
Но какво си мислят и как се чувстват?!
Освен стандартното: ох, скучно ми е, тоя филм е много як... 

Във връзка с книгата, препоръчана от radmila и съветите в нея -  мисля, че споделянето е доста важна част от съхранението на децата ни.

Само че моето диване вече се мисли за много голямо (на 13 е) и само ми се хили презрително, и казва: ооооо, моля ти се!
Понеже не я пускам никъде, ако не знам точно къде отива и с кого, тези работи ми ги казва, но оттам нататък... ни дума, ни вопъл, ни стон.
А по - рано споделяше....ех... 

Та вашите деца споделят ли с вас и какви методи използвате, за да ги предразположите?!
Смятате ли, че споделянето е важно?

Моята не за съжаление. Ще разкаже когато мине доста време от дадено събитие. Такава си е от съвсем малка и това си е личен темперамент, който колкото и неприятно да ми е, нямам друг избор освен да приема. И да се мъчиш да и вадиш думите, насила хубост не става. Чакам сама да разкаже ако реши. Не ми харесва никак това положение, но какво да се прави.

 
Знам, че това всъщност никак не е смешно, ама и моята е същата.
И като се опитвам да я науча на нещо тя казва: Е, аз да не съм някоя лицемерка, обичам да казвам истината!!!
И ме гледа гордо и непримиримо.

И как да й обясня, че не става въпрос за лицемерие, а за самосъхранение?!

lulu-73, браво на щерките! Страхотно е да  се прибираш вечер капнала, а още от вратата докладват какво са свършили и че всичко вкъщи е наред. А за готвенето - това си заслужава отделно  . Такива изненади са най-вкусните 
radmila, 10-годишната ти щерка (предполагам, че още не е нагазила в пубертета дълбоко, )ще се промени в някои отношения. И моят синковец беше разсеян (вечно си тръсеше нещата "...а, къде ми е?", викахме му , че е завършил "а'къде-ми-ята" )и много доверчив. Промяна ще има, но в каква посока зависи и от детето,а и от промяната в среден курс, от приятелките. Ти правиш необходимото - говориш и убеждаваш, споделяте - просто това е начинът.
Мина, диванетата са пораснали (на ръст и ходила) , оплакват се, че ваканцията им била толкова кратка и , че никаква запланувана работа не могли да свършат.
 Alito , методи за да ги накарам да споделят нямам. Но си ги разпитвам редовно, и от дума на дума - споделят, понякога и с голямо закъснение научавам за някои магарии. Установила съм, че разговор се получава и ако аз споделя някоя  подобна на споделената от тях примерна ситуация от моите тийн години. Убеждавам ги, че нищо ЧАК толкова не се е случило(зависи и според случая), защото това ги интересува - да имат сравнение.

Като видят,че искаме да ни споделят,гадните тийнове веднага млъкват.Затова моите не ги карам-да говорят,ако искат.Освен това съм им обяснила,че за тях е чест,дето вместо да си почина и почета книжка,сядам да поговоря и обсъдя проблемите им  .Но за истински важните неща,касаещи живота,здравето,сигурността им,няма "ще говоря,ако искам".Задавам конкретни въпроси,разпитвам и ако отговорите не ме задоволят,предприемам крути мерки.

Така е, този номер с разказите и аз го прилагам. А най - важното - опитвам се да не се карам  на дивотиите, защото иначе съвсем ще вземе да млъкне.
А иначе - забелязала съм, че се вдъхновява да споделя, когато най- малко очаквам и най - малко време имам да я слушам. Ама разприказва ли се - зарязвам всичко и...
А най - споделя като го закъса. Хъката, мъката, така и така направих - айде мамо, спасявай ме. Особено в училище.
И аз ем не се карам, щото нали е споделила, признала си е сама, демек, ем така се ядосвам, че...
А иначе, каквото и да я попитам ми се отговаря: Няма да ти кажа, това е много интимно!

Моята щерка е голяма фенка на skype.
По цял ден може да виси вътре.
Понякога искрено се страхувам с кого ли си пише, но тя умира от ужас да не видя...
Не мисля, че има от какво да се притеснявам наистина, приемам го за лична територия (едно време аз си имах дневник, представям си майка ми да го беше прочела  ).
И все пак...
 
Как е при вашите деца, контролирате ли тези работи?

Аз съм надничала в разговорите на скайпа. Обяснения в любов чотох от български гаджета. Как може повече от година да не са я виждали и още да се обясняват не ми е ясно.

Скайпа и всички други видове чатове са голям проблем според мен. Пречат на истинския им живот и просто им убиват времето. Одобрявам го когато се използва за консултации със съученици по повод домашни, но не за празни приказки. Обаче кой го е еня какво аз одобрявам или не.

Само при едното ми дете-проблемното-му чета чатове,смс-и и това ми е помагало много не само да я разбера,но и да я предпазя от много неща.Нямам никакви угризения на съвестта.При другото-абслолютно зачитам"личната" му територия.