Тинейджърите III

Какви анимета?

След като прегледах смс-ите на дъщеря ми преди 2-3 години разбрах, че тя е единственото момиче в една компания от пубери, с които излиза. Момчетата бяха по-големи от нея. След много сълзи забраних срещи и контакти. Взех мобилния телефон и след доста сблъсъци на мен самата с момчетата от компанията, обажданията секнаха. Имаше доста подигравки по мой адрес и този на дъщеря ми, но всяко чудо за три дни, както са казали други хора, по-умни от мен. Сега, вече на 17год., ми благодари за това, което съм направила тогава.

Наруту или как там се казва... 

А когато са по-малки, поне докъм 16 години, лек контрол трябва да се осъществява, защото копират едно от друго в училище и започват да правят глупости.

А когато са по-малки, поне докъм 16 години, лек контрол трябва да се осъществява, защото копират едно от друго в училище и започват да правят глупости.

Silvi35, това, че се разбирате със сина си е страхотно.
Аз не се разбирах никак с майка си, когато самата аз бях тинейджър. Нямах право да излизам и да имам приятел. Почти винаги криех къде и с кого излизам и й казвах това, което тя искаше да знае. Аз не исках да имам подобни отношения с моята дъщеря.
Когато беше по-малка и усещах, че има някакъв проблем, сядах до нея и си измислях (точно така - измислях си) история с подобен проблем на нейния. Казвах й, че не съм намирала разбиране в никой и т.н. И знаете ли каква беше реакцията? "Мамо, а знаеш ли, че и аз ...." И започва да разказва всичко, ама всичко. Започваме да обсъждаме проблема и колкото и да съм била бясна на нея понякога, че е постъпила някак си, го подтисках и търсехме заедно решение за по-нататък.
Когато усещам, че и се излиза, а в момента няма с кой, обличам се и излизаме заедно. Няма значение дали имам работа, дали ми се излиза или само ми се спи. Сядаме някъде и си говорим.
Знам, че звучи изтъркано сигурно, но никак не е трудно да стигнеш до едно дете, само трябва много, ама много търпение и разговори, ама много разговори не само по ежедневието на детето, но и моите. Нямате си на идея, когато ми е било тежко или трудно, аз сядах до нея и аз разказвах за моите проблеми. Може понякога да съм заобикаляла точния проблем, но все нещо съм разказвала и тя знае, че както аз знам нейните тайни, така и тя знае моите тайни.
Сега съм доволна от всичко това, защото всяка вечер като излиза с приятеля си ме пита кога да се прибере и дали нямам нужда от нея. Вечер, колкото и късно да е, разказва за срещата, за чувствата, емоциите. Е, понякога ми идва в повече, защото аз като всяка нормална майка ревнувам, ама ....   

Ейй, а това не го знам какво е, как така пък съм останала толкова необразована?!
Ще се радвам, ако ме осветлиш!

Попитах - Naruto се казвало и го теглел от bol.bg. Доколкото схванах, сюжетът се върти около вечната борба между Доброто и Злото. 

По въпроса за униформите-моята ще има тази година в математическата,вече я платихме-92лв.(по-точно като я записвахме ни накараха да мерим,за да дадем номер и да си я поръчаме),а вчера си взехме една част.Униформата включва-риза,пола,зимен панталон(който представлява черни дънки),яке от полар,2 тениски за физическо и вратовръзка.Не е грозна,но на нея не и е много по мерак.Смятам,че ще свикне и ще се възприеме(дано де)!

Аз нямам специални стратегии за да я накарам да споделя. Когато и ако има нужда, ще си каже. Някак не опитвам насила да и "влизам в личното пространство", а рано или късно тя проимва сама желание да говори. Само ловя моментите. Вечер като ми се каже "полежи с мен", значи зарязвам всичко и съм готова да слушам.
Не мисля че има вече кой знае каква нужда от съвети и напътствия. Достатъчно зряла е, че и по-зряла от мен. Няма нужда да бъде предпазвана от нещо. Споделянето ми е важно дотолкова, доколкото да не губим приятелска връзка и за мое спокойствие.