Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
. Все си обещавах, че лятото аз няма да бременея, хубо съм си обещавал, да го бех и спазила. Че и аз като Фил в чудо се видях това лято. Голям гърч еййййй, ама добре че захладнява вече.
хмммм, имам доста. На ясла не помня дали съм ходила, май не. Но градината много я харесвах. Ярки спомени, че в обедната почивка момченцата се караха кой да дойде в моето легло 
. Що така незнам, навремето не бяхме така отракани като сегашните дребуси. Едно много буйно бих казала такова не даваше на никой да припари, ама то беше голяма любов. Всеки път като ме видеше в магазина с баба си и ми купуваше байкалче. Ние понеже квартални деца и все там киснехме ( аз живеех точно отсреща, а вуйна ми работеше там). Та с тез байкалчета си ме беше заплюл. Само дето един ден му избиха лимките и до ден днешен имам белег над горната устна спомен от него. Наистина не беше май у ред това дете.... та това ми е спомен дето няма да забравя, но пък бяха страхотни времена иначе. 
- голямо щастие си е това, но е и доста трудно. А ти щом и за сестричка/и се замисляш, шапка ти свалям! 
...Не знам и аз, ама не вярвам да ги оставят на кремвирши, боза и сухи пасти 
... Все ще намерят решение за 1 седмица, си мисля. 
