aз му казах ч средата на 2-рия месец защото не ме пускаше в отпуска а не исках да излизам в болнични без причина , казах му бременна съм и ще работя до края на януари
- Публикувана: 29 авг. 2007, 10:37 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2007, 13:04 ч.
Кога казахте на работа че сте бременни??
В началото казах само на най-близките си колеги, които нямаше да раздуват. Но имахме на работа някакви задължителни медицински прегледи и изрично му казах на гинеколога дане казва вна никого (имам това право!)!!! Ама оня издрънкал броя на бременните и се ядосах (добре че не ги казал поименно). Казах на останалите си колеги чак когато ни преназначиха на постовете на постоянни договори. Не съм правила някакво специално изказване-просто им казах, че и аз ше имам бебе и така.
В деня, в който напуснах 
Започнах работа и след 1 седмица разбрах, че съм бременна, а договор още не бях подписала.
Работих 1 месец без договор и криех, защото иначе нямаше да подпишат. После подписахме и реших, че ще е мн грубо на следващия ден след подписването да им съобщя, че са се прецакали
. В края на втория месец установих, че не ми допада фирмата и напуснах, като им съобщих все пак.
Започнах работа и след 1 седмица разбрах, че съм бременна, а договор още не бях подписала.
Работих 1 месец без договор и криех, защото иначе нямаше да подпишат. После подписахме и реших, че ще е мн грубо на следващия ден след подписването да им съобщя, че са се прецакали
. В края на втория месец установих, че не ми допада фирмата и напуснах, като им съобщих все пак. 
Мен ме разбра жената на шефа в 9-та седмица - много ядях и взех да пълнея
На шефа ми хич не му хареса и през следващия месец започна да ме принуждава да напусна като ме караше да стоя до късно и да ходя до банката в жегата...А и една доброжелателна колежка много искаше да ми вземе мястото и ме топеше как съм си тръгнала 10 мин по рано за да ида на преглед...
Да допълня - шефа ми беше Европеец (Ирландец) - баща на 2 деца...А колежката - бъдеща майка по подразбиране . . .
На шефа ми хич не му хареса и през следващия месец започна да ме принуждава да напусна като ме караше да стоя до късно и да ходя до банката в жегата...А и една доброжелателна колежка много искаше да ми вземе мястото и ме топеше как съм си тръгнала 10 мин по рано за да ида на преглед...
Да допълня - шефа ми беше Европеец (Ирландец) - баща на 2 деца...А колежката - бъдеща майка по подразбиране . . .
Много скоро след като разбрах, че съм бременна. Първо уведомихме родителите, а веднага след това и шефката. Казах и, че съм малко бременна, тя каза че само ме е чакала да и кажа, защото го е усетила преди това . Толкова се зарадва, че ме изкара пред колежките и им каза, че си "имаме" бебе ..... т.е фирмата. Няколко месеца след това, който влезне в офиса като бизнес партньор - всички научаваха ..... голяма атракция бе неродения "ни" син 
. Толкова се зарадва, че ме изкара пред колежките и им каза, че си "имаме" бебе ..... т.е фирмата. Няколко месеца след това, който влезне в офиса като бизнес партньор - всички научаваха ..... голяма атракция бе неродения "ни" син 
при мен се получи така. разбрах, че съм бременна малко преди Коледа. след разниците бях на лекар и той потвърди, че всичко е ок. на колегите не се стърпях да кажа, а някой пък казал на шефа. на 17,01 бяха годишните интервюта в службата. аз използвах момента. първо, не вървеше да не кажа, а след месец-два да съобщя, още повече, че той вече знаеше. и второ, някак по-върви в един такъв разговор, в който се говори за това какво си свършил и какво ти предстои да съобщиш Новината. иначе много ми беше терсене как ще се изтърся в кабинета му и ще кажа "трябва да ти кажа нещо. бременна съм"
Препоръчани теми