Интересува ме КОГА и КАК казахте на работа че сте бременна? 
- Публикувана: 29 авг. 2007, 10:37 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2007, 13:04 ч.
Кога казахте на работа че сте бременни??
Е, как кога? В деня, в който рано сутринта си бях направила теста, разбира се! То такава грандиозна новина може ли да се крие! Най-шокиращото беше, че следващата седмица и другата ми колежка разбра, че е бременна. Шефът беше шокиран. Но, ние двете бяхме най-щастливите бременни колежки на света - заедно си ходехме на консултации, родихме при един лекар /през 10 дни/, с една дума - получи се голям купон.
А за това как казах: влязох в офиса и изквичах "Колеги, моля да не ме ядосвате вече, защото съм бременна и може да пометна!"
А за това как казах: влязох в офиса и изквичах "Колеги, моля да не ме ядосвате вече, защото съм бременна и може да пометна!"
Веднага щом разбрах. Колегите ми страшно се зарадваха. Шефовете са много точни хора и също много мило се отнесоха с мен. Непрекъснато ме питаха всичко ли е наред и имам ли нужда от нещо. Даже единия ми шеф ми подари столче за кола, ваничка и много други неща от неговото детенце.
В началото на втория месец им казах, защото и аз тогава се убедих в това със стопроцентова сигурност ( просто след закъснението на цикъла и положителния тест за бременност с моята лекарка насрочихме прегледа за ден, в който вече можеше да се види околоплодно сакче). Така че, трябваше да задържа малко информацията, с която иначе си разполагах от известно време. Друг момент беше, че не казах лично на шефката и колегите си новината, защото излязох в болнични по бременност и трябваше колежката ми да ги информира. Та така, а аз си мислех да черпя там... 
Аз казах вчера, в края на 3-ти месец съм .Бяха се събрали шефката и един друг колега на които трябваше да кажа и станах казах "с ..... ще си имаме бебе " мълчаха 2 миути и накрая честито и това беше, след 5 мин. ме пита шефката естествено до кога ще работя и аз и казах докато се чувствам добре ( но я излъгах) мисля да си взема болнични, но тя е гадна и не я информирах !
В началото казах само на най-близките си колеги, които нямаше да раздуват. Но имахме на работа някакви задължителни медицински прегледи и изрично му казах на гинеколога дане казва вна никого (имам това право!)!!! Ама оня издрънкал броя на бременните и се ядосах (добре че не ги казал поименно). Казах на останалите си колеги чак когато ни преназначиха на постовете на постоянни договори. Не съм правила някакво специално изказване-просто им казах, че и аз ше имам бебе и така.
В деня, в който напуснах 
Започнах работа и след 1 седмица разбрах, че съм бременна, а договор още не бях подписала.
Работих 1 месец без договор и криех, защото иначе нямаше да подпишат. После подписахме и реших, че ще е мн грубо на следващия ден след подписването да им съобщя, че са се прецакали. В края на втория месец установих, че не ми допада фирмата и напуснах, като им съобщих все пак.
Започнах работа и след 1 седмица разбрах, че съм бременна, а договор още не бях подписала.
Работих 1 месец без договор и криех, защото иначе нямаше да подпишат. После подписахме и реших, че ще е мн грубо на следващия ден след подписването да им съобщя, че са се прецакали
. В края на втория месец установих, че не ми допада фирмата и напуснах, като им съобщих все пак. 
Мен ме разбра жената на шефа в 9-та седмица - много ядях и взех да пълнея
На шефа ми хич не му хареса и през следващия месец започна да ме принуждава да напусна като ме караше да стоя до късно и да ходя до банката в жегата...А и една доброжелателна колежка много искаше да ми вземе мястото и ме топеше как съм си тръгнала 10 мин по рано за да ида на преглед...
Да допълня - шефа ми беше Европеец (Ирландец) - баща на 2 деца...А колежката - бъдеща майка по подразбиране . . .
На шефа ми хич не му хареса и през следващия месец започна да ме принуждава да напусна като ме караше да стоя до късно и да ходя до банката в жегата...А и една доброжелателна колежка много искаше да ми вземе мястото и ме топеше как съм си тръгнала 10 мин по рано за да ида на преглед...
Да допълня - шефа ми беше Европеец (Ирландец) - баща на 2 деца...А колежката - бъдеща майка по подразбиране . . .
Много скоро след като разбрах, че съм бременна. Първо уведомихме родителите, а веднага след това и шефката. Казах и, че съм малко бременна, тя каза че само ме е чакала да и кажа, защото го е усетила преди това . Толкова се зарадва, че ме изкара пред колежките и им каза, че си "имаме" бебе ..... т.е фирмата. Няколко месеца след това, който влезне в офиса като бизнес партньор - всички научаваха ..... голяма атракция бе неродения "ни" син 
. Толкова се зарадва, че ме изкара пред колежките и им каза, че си "имаме" бебе ..... т.е фирмата. Няколко месеца след това, който влезне в офиса като бизнес партньор - всички научаваха ..... голяма атракция бе неродения "ни" син 
при мен се получи така. разбрах, че съм бременна малко преди Коледа. след разниците бях на лекар и той потвърди, че всичко е ок. на колегите не се стърпях да кажа, а някой пък казал на шефа. на 17,01 бяха годишните интервюта в службата. аз използвах момента. първо, не вървеше да не кажа, а след месец-два да съобщя, още повече, че той вече знаеше. и второ, някак по-върви в един такъв разговор, в който се говори за това какво си свършил и какво ти предстои да съобщиш Новината. иначе много ми беше терсене как ще се изтърся в кабинета му и ще кажа "трябва да ти кажа нещо. бременна съм"
Казах в началото на 6 месец. Дотогава никой не подозираше Така се случи, че докато се наканя да кажа, шефката излезе в отпуска и я изчаках да се върне. Извиках я в 1 стая насаме, за да й кажа, а тя страшно много се зарадва. Напразно толкова се притеснявах.
И един съвет от мен - занеси писмено уведомление от гинеколога ти, за да си защитена от уволнение! При мен нямаше такива проблеми, но все пак е добре човек да се подсигури!
Така се случи, че докато се наканя да кажа, шефката излезе в отпуска и я изчаках да се върне. Извиках я в 1 стая насаме, за да й кажа, а тя страшно много се зарадва. Напразно толкова се притеснявах.И един съвет от мен - занеси писмено уведомление от гинеколога ти, за да си защитена от уволнение! При мен нямаше такива проблеми, но все пак е добре човек да се подсигури!
В деня, в който докторът подвърди наличието на плоден сак след 2 +теста /това вторият път - баткото беше студентско бебе / Шефът ми е много готин и разбран и исках първо той да разбере. Така се случи, че пък същият ден се събрахме с колегите и излязохме да пийнем по нещо /малка фирма сме/ та казах и на тях. Всички много се изненадаха и зарадваха. В последствие шефът много ме пазеше, а и от колегите получих голямо разбиране. Работех до последно, чувствах се добре.
2 месеца по-късно обаче и снаха ми забременя, а работим в една фирма. Та шефът беше сюрпризиран за втори път, макар че за нея се очакваше такава новина. Все пак скоро се бяха оженили и беше логично и бебето да се появи. Докато аз му бях абсолютна изненада. Няма да забравя физиономията, когато му казах
/това вторият път - баткото беше студентско бебе / Шефът ми е много готин и разбран и исках първо той да разбере. Така се случи, че пък същият ден се събрахме с колегите и излязохме да пийнем по нещо /малка фирма сме/ та казах и на тях. Всички много се изненадаха и зарадваха. В последствие шефът много ме пазеше, а и от колегите получих голямо разбиране. Работех до последно, чувствах се добре.2 месеца по-късно обаче и снаха ми забременя, а работим в една фирма. Та шефът беше сюрпризиран за втори път, макар че за нея се очакваше такава новина. Все пак скоро се бяха оженили и беше логично и бебето да се появи. Докато аз му бях абсолютна изненада. Няма да забравя физиономията, когато му казах
Аз казах на моя когато бях почти в седмия месец.А той си мислеше,че съм в първия и,че има време да ми намери колежка.Като му казах в кой месец съм,очите щяха да изскочат и ми каза"а сега бързо си намери колежка".Наистина трябваше да бързам защото родих в осмия месец и 10дни преди да родя още бях на работа.
На този въпрос отговорите ще са много различни тъй като всички ние имаме различни разбирания , а и работодателите ни са различни.Аз например съм от хората , които не крият, не обичам да съм потайната жена и никога не съм била , но ..... в случая с моя работодател се налагаше.Всички жени във фирмата в един момент бяхме бременни и аз само наблюдавах как шефа изпада в истерия при всяка новопостъпила новина и ми се жалва , а аз милата и аз бременна 
ама като не смея да кажа/ имам 1 спонтанен аборт/ , но нещеш ли след 10 дена постъпвам в болница.Шефа ми се обажда - кво ти е кво ти има : аз хънкам , мънкам/ имаше опасност за бебето/ и вече като ми каза, че ще изпрати някой да ме види аз от нямане на къде казах голямата новина.
ама като не смея да кажа/ имам 1 спонтанен аборт/ , но нещеш ли след 10 дена постъпвам в болница.Шефа ми се обажда - кво ти е кво ти има : аз хънкам , мънкам/ имаше опасност за бебето/ и вече като ми каза, че ще изпрати някой да ме види аз от нямане на къде казах голямата новина. 
Направих грешката да се доверя на погрешния човек. Уж в човешки ресурси трябвало да пазяттайна. 
Разтръби на ляво и на дясно тая 
и понеже им се събраха много бременни, на които да им плашат, а те да не бачкат, измислиха за 2 дни интрига, няма да се впускам в подробности, че ми става 
и ме принудиха да напусна. Толко ми беше акъла, аз ошашкана от неочаквана бременност в 3м почти... та, моя съвет е като минеш 3-4-я месец, тогава кажи - нямат прво да те уволнят! 
Разтръби на ляво и на дясно тая и понеже им се събраха много бременни, на които да им плашат, а те да не бачкат, измислиха за 2 дни интрига, няма да се впускам в подробности, че ми става и ме принудиха да напусна. Толко ми беше акъла, аз ошашкана от неочаквана бременност в 3м почти... та, моя съвет е като минеш 3-4-я месец, тогава кажи - нямат прво да те уволнят! 
Работя по временна програма в едно училище и колегите не се отнасят особено приятелски ( нищо ,че и аз като тях съм магистър филилог ).Съобщих само на директорката и на медицинската сестра още в първия месец, защото трябваше да отсътвам и да ходя на консултация. те се отнесоха с разбиране.
Колежката ме рзконспирира във втория месец - ставаше ми лошо и често търчах до тоалетната.
На шефа казах към средата на третия месец, отидох в стаята му и му съобщих в прав текст, прие го спокойно и веднага започна да прави планове кога ще се върна и какво да прави през това време.
На шефа казах към средата на третия месец, отидох в стаята му и му съобщих в прав текст, прие го спокойно и веднага започна да прави планове кога ще се върна и какво да прави през това време.
Аз пък така и не се "престраших" да кажа, заради евентуално негативно отношение, но колегите разбраха като излязох болнични. Шефът даже лично ми се обади да ми се "скара" що не съм казвала, че ще се увеличи фирмата с още един член. Счетоводителката и тя ми честити, и аз се успокоих, много ми олекна.
Сега обучавам колежка, и края на ноември излизам болнични. Надявам се да устискам до края.
Сега обучавам колежка, и края на ноември излизам болнични. Надявам се да устискам до края.
Бях вече във втория месец- шефовете бяха решили да намаляват персонала,т.е. едно от момичетата ,които работехме щеше да бъде съкратено.Тогава направо им казах ,че съм бременна и не се знае до кога ще съм на работа - да не бързат.Добре че ме послушаха- така и не съкратиха никого,а ми намериха замесничка
Колежките ме накараха да си купя тест, защото аз не исках. Всеки път, когато купувах беше отрицателен. Най-накрая си купи и си го направих в тоалетната на работата. Влезох в стаята с размахващ тест и питах дали всички виждат 2 чертички. На шефовете казах след първия месец мисля, защото започнах да повръщам.
изчаках договора ми да стане постоянен, това беше някъде в 3тия месец, казах първо на шефката, после колегите ме разкриха, но си ходих на работа до 8 мия месец защото се чувствах добре и не ми се седеше вкъщи.
При мен така се случи, че когато забременях тъкмо ме бяха повишили на нова позиция в друг отдел. Та точно в първите критични месеци, когато не знаех на кой свят съм от гадене и повръщане, се наложи да бачкам здраво, да оставам вечер до късно и даже понякога ходех и в почивните дни. Отделно ми се наложи да посетя няколко семинара из цялата страна, та и попътувах. Очаквах промяна в заплатата и затова реших да пазя тайна доколкото мога.
Обаче в четвъртия месец започнаха постоянни и болезнени контракции - явно от преумора и стрес. И след един опит на шефа да ме прати в командировка направо му изтърсих, че не мога да отида понеже съм бременна. Както и очаквах първоначалната реакция не беше от най-добрите, но пък на мен много ми олекна. Е в крайна сметка не ми повишиха заплатата, но това е живота...
Обаче в четвъртия месец започнаха постоянни и болезнени контракции - явно от преумора и стрес. И след един опит на шефа да ме прати в командировка направо му изтърсих, че не мога да отида понеже съм бременна. Както и очаквах първоначалната реакция не беше от най-добрите, но пък на мен много ми олекна. Е в крайна сметка не ми повишиха заплатата, но това е живота...
За сега съм казала само на шефа ми - веднага след положителния тест. Хич не му стана хубаво. Откакто му съобщих новината се държо доста резервирано към мен. Много ме дразни 
На колегите още не съм казала. Ние във фирмата си имаме вестоносци - като кажа на една такава колежка , няма нужда да информирам останалите Очаквам различни реакции, понеже семейното ми положение е разведена, бременна, неомъжена за втория ( така е в малкия град) Има да си "чешат езиците" за моя сметка....чакам да започне да ми личи, да си пъча гордо корема и да ги дразня 
На колегите още не съм казала. Ние във фирмата си имаме вестоносци - като кажа на една такава колежка , няма нужда да информирам останалите Очаквам различни реакции, понеже семейното ми положение е разведена, бременна, неомъжена за втория ( така е в малкия град) Има да си "чешат езиците" за моя сметка....чакам да започне да ми личи, да си пъча гордо корема и да ги дразня 
И аз първите месеци, когато не знаех къде съм от протичащите в мен промени работих здраво- такъв беше момента явно.На колегите казах втория месец, на шефката в четвърти и то два пъти водихме разговора, защото първият път не беше разбрала 
( което не го вярвам много де). Иначе на семейството си казах след първия месец, ма пак казвам- аз бях физически ' парцал' и поне тях не искам да успивам с измишльотини...та така.
( което не го вярвам много де). Иначе на семейството си казах след първия месец, ма пак казвам- аз бях физически ' парцал' и поне тях не искам да успивам с измишльотини...та така. 
беше ми много неудобно да му кажа,защото работех при него от 10 месеца и когато започнах му казах,че нямам намерение да имам второ дете.Точно бях навлязла в работтата и той можеше напълно да разчита на моята компетентност.Той много пушеше и аз направо премалявах от това,много лошо ми ставаше,прибирах се у дома направо със зелен цвят на кожата.Мъжът ми много се ядосваше като ме видеше в какъв вид съм и всеки път ме караше да обещая,че утре ще кажа,иначе той ще му се обади.Две седмици събирах кураж и накрая му казах.Той така се зарадва,щеше да ме разцелува човека.След кратката еуфория ме погледна и каза"Ами сега...ще трябва ти да обучиш своя заместник". И така стана.В края на 6 месец излязох в болнични и повече не се върнах на работа.Две години по-късно заведох дъщеря си да я види.
Аз му казах днес, макар че той беше чул. Ние сме малък колектив и колежките, които са майки до една, ме разконспирираха още от самото начало по две причини- не понасях цигареният дим и много повръщам и все тичам в тоалетната. Иначе той доста се зарадва, каза, че няма проблеми и ще ми намери заместник за бременността и майчинството и всичко мина ОК! Каза, че децата са много важно нещо, препоръча ми да се пазя много и да не се ядосвам 
Изчаках да мине и 3-ия месец, но много ме беше страх, защото на тази работа бях точно от толкова време - не беше умишлено, но почнах там и забременях. И бях назначена на мястото на момиче, което е в майчинство Видимата реакция беше добра, но знаех, че има и малко прикрито недоволство и яд.
Видимата реакция беше добра, но знаех, че има и малко прикрито недоволство и яд. Веднага като разбрах казах само на шефа-края на 1-ят мес.Колегите разбраха чак третия мес.
И двата пъти шефа разбра най-рано - през 3-тия месец - много повръщах, втория път дори лежах в болница по тази причина и се беше притеснил. 
Останалите колеги разбраха след 4-ти месец, а втория някои - чак към 7-мия. Само на най-близките казах специялно, другите ги оставих да разберат като си проличи.
Останалите колеги разбраха след 4-ти месец, а втория някои - чак към 7-мия. Само на най-близките казах специялно, другите ги оставих да разберат като си проличи.
На следващия ден след като разбрах т,е, на 40-тия.Казаха ми , че не бива да крия ако стане нещо и не знаят , че съм била бремена не носят никаква отговорност.А моята работа е свързана с много нерви и кантакт с много хора .Не , че ме жалиха , но все пак понякога се сещаше , че съм бремена .
А и така не може да те уволни
каквото и да стане
А и така не може да те уволни
каквото и да стане 
Вие нищо не сте направили, изобщо не сте сервирали изненада. Аз лежах за задържане в болницата с една жена от Перник. Беше баничарка и работата й на моменти е била тежка - вдигала е чували с барашно, тенекии със сирене и т.н. Като е станала 2ри месец бременна, си е взела болничен с намерение да не се връща на работа до края. То лошо няма, ама да се бе обадила в работата, да знаят. Тя обаче нищо не казва. Чакат я за нощна смяна, тя не отива. На другият ден е пак нощна - не отива. Шефът звънни по телефона, тя не вдига. Шефът отива до тях - тя се крие и не отваря. Страх я било да не й направи нещо, да не би да й крещи, да я заплаши! 
А той човекът, представяте ли си как се е почувствал - без вест и кост, изчезва работничката и толкоз. След 3 дни, все пак той успява да я засече в магазин за хранителни стоки и сгащва на тясно-кажи , какво стана, обиди ли те някой, аз ли не направих нещо, кажи...И тя накрая си признава-бременна съм, имам болничен и да н еси въобразява че ще се върне на работа, но парите от болничните и майчинството си ги иска! !Шефът й честитил /явно е бил много свестен този човек/и й казал да не се притеснява, да си почива и винаги ще има място за нея в баничарницата. Явно е бил ама много свестен... Аз на негово място по друг начин щях да реагирам...Но това си остава за мен най-смешния начин да известиш за новината в работата 
Аз лежах за задържане в болницата с една жена от Перник. Беше баничарка и работата й на моменти е била тежка - вдигала е чували с барашно, тенекии със сирене и т.н. Като е станала 2ри месец бременна, си е взела болничен с намерение да не се връща на работа до края. То лошо няма, ама да се бе обадила в работата, да знаят. Тя обаче нищо не казва. Чакат я за нощна смяна, тя не отива. На другият ден е пак нощна - не отива. Шефът звънни по телефона, тя не вдига. Шефът отива до тях - тя се крие и не отваря. Страх я било да не й направи нещо, да не би да й крещи, да я заплаши! А той човекът, представяте ли си как се е почувствал - без вест и кост, изчезва работничката и толкоз. След 3 дни, все пак той успява да я засече в магазин за хранителни стоки и сгащва на тясно-кажи , какво стана, обиди ли те някой, аз ли не направих нещо, кажи...И тя накрая си признава-бременна съм, имам болничен и да н еси въобразява че ще се върне на работа, но парите от болничните и майчинството си ги иска! !Шефът й честитил /явно е бил много свестен този човек/и й казал да не се притеснява, да си почива и винаги ще има място за нея в баничарницата. Явно е бил ама много свестен... Аз на негово място по друг начин щях да реагирам...Но това си остава за мен най-смешния начин да известиш за новината в работата
Първият път,казах на шефа си във началото на 2мес. След още един мес. ми намери замесничка в почивния ми ден и аз отивайки до работата случайно я видях и без да му се обаждам си събрах партакешите. Този път шефа ми разбра 1седм., след като и аз самата бях разбрала, тъй като ме хвана превита на две пред вратата на офиса. Когато ме попита "бъбречна криза ли имам ?", казах му истината 
, най-вече защото смятах, че ще изгубя бебето и бях бясна. От тогава е много внимателен с мен.Непрекъснато ми повтаря да се обличам и ме пита как съм..., дори е досаден.
, най-вече защото смятах, че ще изгубя бебето и бях бясна. От тогава е много внимателен с мен.Непрекъснато ми повтаря да се обличам и ме пита как съм..., дори е досаден.
При мене стана при гадно стечение на обстоятелствата. Бях бременна в 4 седмица. Отидох за пръв път на генеколог за потвърждаване на двете чертички, а той ми вика о има само плоден сак не виждам ембрион. Може би имаш кухо яйце. 
След една седмица отивам отново на преглед този път направо в І АГ Света София. Там отново ме гледат на видеозон и ми издрънкват същото. Приемат ме за кюртаж. Но практиката там е преди тази процедура да преглеждат отново този път на триизмерен видеозон. И какво се оказва не само че нямам кухо яйце ами бебчо вече имаше и пулс
. А иначе щяха да ми го махнат . Та деня когато ме приеха звъннах на шефката ми и и разказах драмата ми. Жената доста ми влезе в положението даже после като се разбра че всичко е ОК ми даде и 1 седмица отпуска за да си почина
Може би имаш кухо яйце. След една седмица отивам отново на преглед този път направо в І АГ Света София. Там отново ме гледат на видеозон и ми издрънкват същото. Приемат ме за кюртаж. Но практиката там е преди тази процедура да преглеждат отново този път на триизмерен видеозон. И какво се оказва не само че нямам кухо яйце ами бебчо вече имаше и пулс
. А иначе щяха да ми го махнат . Та деня когато ме приеха звъннах на шефката ми и и разказах драмата ми. Жената доста ми влезе в положението даже после като се разбра че всичко е ОК ми даде и 1 седмица отпуска за да си почина 
Мен, незнайно как, шефът ми ме разкри във втория месец, а на колегите казах средата на третия. Този човек ме убива, колежката ми от другия офис сега е бременна и той само докато я види и й каза "Доре, ти си бременна", а тя е в средата на втория месец. Какви са тези способности, незнам!!!!
Не ми се е налагало да казвам
След като се върнах от отпуск (бех в отпуск заради рожденния си ден, за който лекарят ми ми подари снимка на тупкащо сърчице ), и шефа ме извика на масата с колегите в кафенето да пием кафе. Седнах аз, но не запалих цигара...
След като се прибрахме от кафенето той ме попита деликатно защо не пуша. Аз само се усмихнех, а той ми честити Много се зарадва
След като се върнах от отпуск (бех в отпуск заради рожденния си ден, за който лекарят ми ми подари снимка на тупкащо сърчице
), и шефа ме извика на масата с колегите в кафенето да пием кафе. Седнах аз, но не запалих цигара...След като се прибрахме от кафенето той ме попита деликатно защо не пуша. Аз само се усмихнех, а той ми честити
Много се зарадва
Три месеца преди да разбера, че съм бременна беше сватбата ми, така че всички бяха в очакване 
.
А седмица преди да започне да ми закъснява... казах в офиса, че не ми се пуше ( гадеше ми се от цигарите и изобщо не ми дойде на ума защо ).
След като ми закъсня достатъчно дълго време, направих тест, но все още не смеех да вдигам фалшива аларма и казах веднага след първия преглед.
.А седмица преди да започне да ми закъснява... казах в офиса, че не ми се пуше ( гадеше ми се от цигарите и изобщо не ми дойде на ума защо
).След като ми закъсня достатъчно дълго време, направих тест, но все още не смеех да вдигам фалшива аларма и казах веднага след първия преглед.
Казах някъде:седмица след като разбрах.Не мислех да чакам повече-просто седмица ми беше нужна да събера кураж ,защото следваше и съобщение,че се махам от работа през цялата бременност-работя в химична лаборатория.Казах просто така-изтъпанчих се пред шефката и колегите и казах-ами така и така.....
,защото следваше и съобщение,че се махам от работа през цялата бременност-работя в химична лаборатория.Казах просто така-изтъпанчих се пред шефката и колегите и казах-ами така и така..... 
Аз бях във втория месец, когато след отпуската си го съобщих на 3-ри приятелки. Следобеда на същия ден вече знаеха повечето колеги - НЕЗНАЙНО КАК?!? 
Шефчето пък бе в отпуск и на него не споделих, защото така и не го изчаках да се върне на работа - наложи се и влязох в болница, а добросъвестни колеги му съобщиха ВМЕСТО МЕН!!! Така си е в големите "клюкарници", та било и то с уж интелигентни експерти... Човешкото винаги надделява...
Шефа си видях и говорих с него на четири очи едва в 4-тия месец
Шефчето пък бе в отпуск и на него не споделих, защото така и не го изчаках да се върне на работа - наложи се и влязох в болница, а добросъвестни колеги му съобщиха ВМЕСТО МЕН!!! Така си е в големите "клюкарници", та било и то с уж интелигентни експерти... Човешкото винаги надделява...Шефа си видях и говорих с него на четири очи едва в 4-тия месец
