Методология на отглеждането и възпитанието на ОСИНОВЕНИ ДЕЦА ОТ РОМСКИ ЕТНОС!

Ами не е лесно да се настроиш да осиновиш ромче - цял живот сме живели възпитавани в това, че циганите са втора ръка хора. И аз се терзаех нощем, сега съм забравила - цигане, българче - това е моето дете, нямам чувството, че не съм го раждала аз. Единственият въпрос, който си задавам го е формулирала Венециас, но при мен е доста по-прагматичен - някой ден като порасне, независимо от образование, лични качества и т.н., ще успее ли в живота - ще си намери ли добра работа, ако си проличи етническия му произход, ще има ли добри приятели, ще създаде ли добро семейство? Изобщо - ще му попречи ли произхода да живее нормално в  едно общество, което се управлява от етнически българи? Ще се промени ли обществото ни и ще стане ли по-толерантно, докато той порасне и се сблъска с действителността? Ще успея ли да му дам достатъчно сила и вяра в себе си, че ако обществото не се промени, той да може да устои на расистките настроения?

много споделям. и сега му се наслаждавам. мойто е огнено, та огнено ... я кажете, всъщност всеобщо ли е това, отличителна черта ли е? аз лично не го отдавам на произхода - просто е такава, с бурен темперамент съм била и аз като малка, а мъжът ми - хептен - имаме си натрупано да ни се връща ... а и зодията й допринася - овен ... много ме радва като я погледна отстрани и знам, че за нея в геренален план е супер, ама питайте междувременно как се възпитава и овладява, хем нищо да не разбуташ и погубиш от даденостите, хем да не го "упущиш" ... имам съмнения, че ме е взела вече на ура, трябва да се стягам докато е рано, а хич не съм привърженик на строгата дисциплина ...

иначе колебания имахме на общо основание до срещата - предвид неизвестността. тези с произхода ги изчистихме принципно преди да пуснем заявлението за промяна на изискванията. след като я видяхме, през половин час съм ръчкала мъжа ми да го пробвам сигурен ли е и има ли и грам колебание - отричаше като партизанин. за себе си бях сигурна - никакви колебания, кефя й се от първия ден. и това не е онова с тръпката, че съм срещнала моето дете! боже, от къде такава наглост у мен да я своя нея така ... това, което изпитах от първата среща и се затвърждаваше с всяка следваща, е твърдото убеждение, че това е страхотно хлапе, невероятно направо, възхищавах й се и си дадох сметка, че за мен ще е голям късмет бъда му бъда майка и се надявам да ми окаже тази чест ... така е и до днес, ето защо сме така с възпитанието явно ... 

казвах го и някъде другаде тук, фактът за евентуалния/твърдяния произход не мисля да го споделям на външни лица изобщо.  първо, щото не знам точно фактите около произхода реално, че жилка има, сигурно има, щом поне един от биородителите така се е определил, ама какво е точно ... не е ясно, още повече, че общото понятие "ром" е доста условно ...второ, защото ще й стигат предразсъдъците от факта, че е осиновена, това не може да се избегне, който не е видял акта й за раждане, той не е изкоментирал по-късното му съставяне, а друга причина за това - каква? та, в това отношение тайна - никаква. и тъй като факта на осиновяването много често не може да се избегне, на тъпите въпроси "знаете/проучихте ли произхода?", "знаете ли кои/какви са родтелите?", които понякога (хм, всъщност често) следват, искрено, с усмивка, убедено и гордо казвам "ДА." честно казано, по този начин хората обичайно си правят друг извод, но не аз ги лъжа ...
хм, макар и инцидентно, случвало се е абсолютно непознати да правят коментар, че е мургава, имаше и един въпрос на солариум ли я водя (дете на година?!) ... първия път ме свариха неподготвена, просто ми прикипя и се махнах ... сега съм гърмяна, оставям ги в ступор, понякога се гавря - и аз съм човек, не съм идеална ...

има го и обратното (което е доказателство, че масово се срещат форми на расистко отношение) - неколкократно вече ми се случва да го видя като реакция - майки на деца от определено различен от типичния за бг етнос (ромчета, мулатчета, китайчета), да са нащрек в началото, а после тихо изненадани от това, че не дърпам детето си от техните и го пускам да играе/общува с тях ... много тъжно ...

А ние сме овен на квадрат - и по стандартния (така ли се казва?) и по китайския зодиак. Мене вече ме учи какво да правя. Ако дойдеш у нашия квартал и питаш коя е майката на Иван никой няма да се поколебае за кой Иван става дума. С директорката на детската градина сме на: "Добро утро! Как сте, защото аз съм много добре!" Преди няколко седмици каза на един съсед, че трябва да спре да пуши. Съседът му каза, че вече отдавна пуши и е свикнал, а Иван: "Еми щом искаш да умираш, пуши си тогава!". Като осиновявахме малката, отиваме при нотариуса с него и той още от вратата заявява: "Господин Мотариус! Аз си харесах една сестричка и сме тука, за да ни позволиш да я вземем при нас защото ми е много мъчно сам в къщи." За две години детска градина само веднъж се е случило да е имало голяма беля и нашият да е бил там и да не е участвал (в повечето случаи сме инициатори), чак се бях притеснила тогава да не е болен. Абе какво да говорим - в момента сме с боядисани с флумастер нокти на краката и с мастило за принтер по едната ръка (и това е постижение, щото го хванах в крачка, иначе дрехи и килими трябваше да изхвърлям).
Има и една много положителна страна - от ген ли е, от това, че ги калявам (затварям малкото прозорче в стаята им само когато е под нулата, винаги са с един кат дрехи по-малко от повечето други деца и сладолед ядат на воля) ли е ама, да чукна на дърво Иван за 3 г и половина при мен антибиотик 1 път е пил и температура три пъти ми е вдигал до 39 градуса максимум, от детската градина за две години има няма един месец му се събира да е отсъствал по болест и то главно заради алергичното ринитче, което го има.  Албената и тя е печена в това отношение, ама то със зъби се измъчи горкото - за три месеца 10 зъба й поникнаха. Общо взето - у нас е весело и все по-весело става. Ама майка ми така ме ориса: "Дете да имаш по-проклето от тебе дa e!" и май така стана, ама и аз точно това исках - истински деца.
Абе много се разписах, ама ми е толкова хубаво, че има с кого да си споделя тия неща.

фокс4е не виждам как може да проли4и етн. му произход,дори и с по тъмен цвят на кожата хората по презумция ще го приемат за българин,както се спомена има и доста тъмни българи-моя приятелка и братов4едка и са доста тъмни,ама доста,а сестра и е бяла и със светла коса-и това не им се е отразило по някакъв на4ин
ние сега сме си в БГ,и 4естно казано по това което 4ета тук о4аквах по спец.отношение към Даяна именно заради по тъмни я и цвят и арабските 4ерти,но слава богу до сега не съм имала проблеми,и в градинките е приета добре от майките и децата
само 4е сме обект на голям интерес от предствителите на ромският етнос-все пак аз съм доста светла,каките също та веднъж сме на разходка Даяна изостана назад и аз се върнах да я взема,и понеже се опита да избяга я дръпнах към мен-на съседната пейка бяха седнали семейство роми който ме изгледаха с такова удивление  и така

Уф, аз ли съм единствената, която е склонна да умори децата си от рак на кожата, само и само да ги направи по-мургави от това, което им е дала природата. 
Че и се гордеем с това, колко сме черни /траен селски тен, не избелява през зимата/
Не съм задавала на социалните въпроса от какъв етнос са децата. Нямаше начин, да не ми стане ясен турския поизход на Милен заради имената, но това хич не ме впечатли. Не съм имала никакви вътрешни терзания по този въпрос, та нямам с какво да се боря у себе си.
ОБАЧЕ /винаги има едно обаче  / много ми е трудно да вразумя хората от обкръжението ми и да ги убедя, че не е правилно да плашат децата ми с изречения от рода на "стой мирен, че ще те вземат циганите"
От друга страна, трудно ми е да ги убедя, да не казват "стой мирен, че ще те вземе торбалан" и "не ходи там че ще те изяде вълкът".
Изходът /лично за мен/ е само един - скъсвам си устата от приказване и обяснения, пък като трябва, нека децата да останат с впечатлението, че някои от познатите са невежи, като не знаят, че циганите не са лоши и че всеки зле възпитан човек може да краде и да върши поразии, независимо от цвета на кожата.

а,не си само ти-моите цяло лято са на басейна ,за съжаление големите само пожълтяват/наследство от мен/,е ние се плашим с баба Яга-ама полза няма

Мацки, оспамихме темата май.
Хубаво би било някой да ни поразчисти, та докато се наеме някой да си кажа и аз моето -
Ми притеснявам си се за Исак така, както се притеснявам Дара да не стане много висока и да не може да си хване гадже (щото на мъж ми в рода всички са 2 метра), да не й стане гърбъв носа и такива разни глупости - ми майчини притеснения или притеснения от липса на работа - знам ли. Иначе за тена - и моите и двамата имат тен, а моя само от стоене по градинките е горе-долу едно към едно с тена на Исак.
А темперамента май не е от произхода - до дете си е - моят е дипломат - с всички е приятел на всяка цена и е един такъв кротък, наблюдател, не можеш да кажеш, че във вените му тече топла кръв.

Фоксче, частично не съм съгласна с мнението ти за оспамването. Всъщност и тена и плашенето са пряко свързани с теоретичните различия на база на които се определя етническата нетолерантност.
Мисля си, че нашата методика за работа е изграждане у децата ни на усещането за уникалност и НЕнасаждането на предразсъдъци по никакъв повод. И обяснения, обяснения, та така до сто и едно и обратно.
Е, ако пътьом успеем да накараме и някой от страничните наблюдатели да разбере начина ни на мислене, значи сме си свършили работата като хората.

Здр Кера,

напьлно раЗбирам опасенията ти, като се има предвид колко много хора има сред нас, които имат толкова предраЗсъдьци или са с  ужасно ограниьени въЗгледи. Понякога дори на самите нас ни е необходимо време За да се убедим, ье всьЩност ниЩо по раЗлиьно не се оьаква от нас, само ЗаЩото децата ни са сьс смесен проиЗход. Дай си време и дай време и на блиЗките ти сами да се уверят в това. А Що се отнася до детето ти, Ще  бьдеш иЗненадана колко ЗавладяваЩа може да е една детска усмивка (понякога стопява сърцето и на най категориьната свекьрва) 
На мен ми хрумна съвсем слуьайно, да ти пусна едно линкье с малко снимки, За да видиш колко Щастие и радост има в живота ми. Имам огромно семейство, което не само е пьстроцветно, но и все оЩе много Задружно. Пожелавам ти сьЩо толкова много обиь, усмивки и сияеЩи детски оьи.     


http://www.snimka.bg/album.php?album_id=276493

П.С. За желаеЩите да надникнат, Ще праЩам паролата на лиьни 

Please. паролка...

Ще се радвам ако ми изпратиш парола. Може да не пиша толкова често , но чета всеки ден .Вече имам усещане много от пишещите тук.Още повече ,че и проблемите ни сближават  в известна степен .Вашата подкрепа за мен е много важна .Вече се притеснявам най - вече как ще се справя с външните фактори - семейството , приятели , познати . Но най - големия ми страх в момента е че нещата може би ще бъдат в застой известно време.Биологичната майка все още не е открита , за да получи призовките , а делото е след по - малко от седмица.

Капка може ли парола Не съм от често пишещите, но и аз всеки ден надничам , за да прочета и науча от опита на другите.
Кера, искрено се надявам всичко при вас да се нареди добре и  в скоро време да ни зарадваш с още  новини.

Капка, дай парола моля, да споделя и аз със теб обичта семейството ти.

И за мен, плс!