Днес ми е мъчно, защото.... 2

vihrogonche моите съболезнования. На днешният ден преди една година си отиде от нас братовчед ми също на 30 години.Липсваш ми Ники............

Тъжно ми е... и мъчно ми е... и се опитвам да си представя какъв подарък би искала моята 3,5 годишна дъщеричка и после гушкам Лъчи и не мога да спра да го целувам... и Мони ляга до нас и ги прегръщам щастлива..., но душата ми терзае... и страда...ииии....

Angela

Аги, подаръкът за Поли ще го носиш винаги в себе си - топлината голямата си любов.  И за Коледа, и за Нова година, и за рождените и имените дни. 

Онзи ден мъжът ми не попита с кого съм щяла да се виждам. Имаше предвид дали с теб ми е уговорката (опитваше да ми покаже, че е внимавал какво съм говорила). И попита с "Поли ли щеше"? А Поли никога не съм я споменавала пред него - и като име, и като възраст.
Много силни прегръдки ти изпращам. 

Аги ,знам  че е най трудно по празници,и каквото и да ти кажа няма да те успокои,затова само ще те гушна и не ни остава друго осван да вярваме ,че нашите дечица са добре и там където са също ще празнуват Коледа и ще получат подаръци.

 

  Аги, винаги ще си задваш тези въпроси, няма как. 

...така ми напира да пиша днес тук...

И на мен... Хората се веселят, а аз плача и ходя като буреносен облак из къщи. 
Дори телефона съм изключила, за да не получавам честитки и пожелания... ми не ми е празнично.

Днес ми е толкова мъчно...

Днес сърцето ми е празно и не може да се зарадва на празника... Никога няма да може вече, не и както преди.

На този ден преди 6 години си отиде момченцето ми. Майка, светла и памет, ми казваше: Праведните хора си отиват на такива празници! Но какво е можело да стори детенце на 2,5 годинки, с какво да е грешно или праведно?.. Не знам.. Коледата никога няма да е същата.

И на мен ми е тъжно. Мъчно ми е.
Поредната Коледа без сина ми. Поредната от многото, които идват.
Имам си утеха, да, но всеки пръст на ръката ми си има своето значение...

Ренче, 
За мъничката душичка на дъщеричката ти 

И на мен ми е мъчно тези дни ...Пак поредните празници,а на мен не ми се празнува....
Мъчно ми е за момиченцето,което можеше да имам сега,да са ми весели празниците,да може да види елхата,снега,морето...
Такива на пръв вид дребни неща,но жизнено важни...Е,нея я няма, и мене покрай нея.Хората около мен си мислят, че всичко съм преживяла вече,ама не е така.Обаче не виждам смисъл да знаят какво ми е, това само би ги натъжило и притеснило.
Мъчно ми е,защото след загубата ни - ние с мъжа ми се променихме много...и двамата....и връщане назад май няма...
Мъчно ми е,че въпреки,че го обичам много ще се разделим..Все по-често мисля за това и виждам как нещата вървят натам,а ние не правим нищо по въпроса...
Всеки сам се затворил в себе си, не говорим много, даже на моменти си мисля , че се мразим ...
Незнам...,права ли съм,крива ли съм в мислите си,ама път не виждам вече...,ама никакъв .
Преди имах мечти,старех се да ги постигна,правех планове кое как ще направим,как ще стане...
А сега...,планове никави,интереси общи никакви...Абе с две дума ужасна картина и по-страшното е,че измъкване няма
Мисля,че съм ви казвала,че мъжа ми има син от предишния си брак/той е вече голям на 19г/,допускам /и то много силно/ ,че няма да поиска да пробваме пак,това ме убива...
Не,че аз съм готова за това, но самата мисъл ме смазва...Не мисля,че мога да остана без дете,макар да знам,че нищо няма да замени принцесата,която изгубих...
Абе в общи линии това са ми мислите от доста време насам...и  път не виждам,дори пътечка някаква..
Просто исках да споделя ,нищо повече.Надявам се да не съм ви натоварила .

Асенце, нали сме за това тук - да сме заедно в труднтите моменти /казвам го, защото пишеш, че се надяваш да не си ни натоварила/. Чета те и ми докривява, не за друго, а защото освен с подкрепа с друго не мога да помогна. Но докато четях поста ти ми мина през главата любимата мисъл: Най-тъмен е часът преди зазоряване. Може би за теб вече следва зазоряване. Понякога е трудно да вярваш, знам това. Но то е единственото, което те спасява. За това, милинка моя, продължи да вярваш... А аз ще бъда винаги с теб, защото си така значима за мен. Ти го знаеш...
Ако мога да помогна с нещо, каквото и да било - по всяко време съм насреща.

Светле,благодаря ти ,но както ти отговорих на съобщението - те нещата просто са си такива, колкото и да не ми харесва...
Мисля,че време да погледна истината в очите, колкото повече ги затварям и не искам да видя видимото,толкова по-зле става.Това е.Не се притеснявай.

Асенце, 
Все пак преди да предприемеш каквото и да било, поговорете си сериозно със съпруга ти и му кажи всичко, което ти тежи на душата.
Загубите ни променят всяка от нас, и то не към добро. За мъжете ни важи същото, но на тях като че повече им тежи това, че не са могли да бъдат силните и да ни предпазят.
Каквото и да излезе накрая, ще бъде за добро, защото ще си направила всичко възможно за щастието си.