Публикувана: 3 септ. 2007, 11:11 ч.
Последно мнение: 14 ян. 2008, 19:44 ч.

Днес ми е мъчно, защото.... 2

28 761
309
1

3 септ. 2007, 11:11 ч.

Мнения: 3 166

Ами това е. Когато пуснах първата тема, нямах и педстава, че така бързо ще се изписват страниците. Болката и скръбта ни сякаш са бездънни. Но вярвам, че споделянето прави мъничко по-поносими нещата. На мен в известна степен ми олеква, когато влезна тук и споделя с вас. Не само защото знам, че ще срещна разбиране, а и защото винаги намирате думите, които да ми донесат доза успокоение.
Обичам ви и наистина ми е тежко когато ви чета тук. Но в крайна сметка форумът е за това - да споделим всичко онова, което мъчително разкъсва душите и сърцата ни.

# 1 3 септ. 2007, 13:34 ч.

Mediterraneo
Мнения: 42 769

Мъчно ми е. Естествено. Вече съм се срастнала с тази моя мъка.
Измислих текст за некролозите. Всеки път го правя. Избрах и снимка. Утре или в сряда ще ги поръчам...

# 2 3 септ. 2007, 17:36 ч.

София
Мнения: 1 940

Тарталета, прегръщам те. И аз всеки път измислям стихче за некролозите. Като се сетя какво литературно дърво бях, а сега сами ми се нижат словата. Сама правя и некролозите. Просто имам нужда да правя и нещо физическо за нея...

# 3 3 септ. 2007, 20:38 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: Тарталета в пн, 03 сеп 2007, 13:34

мила, нямам какво да кажа
освен че на рд на дъщерята ще мисля за теб и малкото ти
и знаеш ли - кой знае, може твоята загуба да е била моята печалба? с това искам да кажа, че може би тези дето си отиват - отиват да дарят някого другиго с щастие? не че от това олеква, но и мисълта поне мен ме грее с надеждата че има бъдеще и щастие за всички
кой знае чие бивше ангелче ще гушкаш скоро ти и така и то и ти няма да си самотна, а майка му ще е спокойна че мъника е добре.-..

уф странно го написах да но ме разбереш правилно и те целувам!

# 4 4 септ. 2007, 05:50 ч.

Мнения: 2 849

Димана,Аги , Hug

ох,мъка ми е тези дни за вас си мисля .
По спирките четях некролози .......на малки деца.......преди не бях знаела и гледала ,че толкова малки душички напускат семействата си .За съжаление много са .

catnadeen ,има истина в това .....

# 5 4 септ. 2007, 20:35 ч.

Мнения: 7 348

Бясно ми е, защото има хора, които са объркали мястото.
На принципът важно е участието. Няма значение кой и какво е писал преди тях. Tired

Няма значение, че използват нечие чуждо страдание за сензация или гражданско включване.

# 6 4 септ. 2007, 20:47 ч.

Мнения: 345

Днес ми е мъчно, защото........
Незнам как да започна. Дори незнам за какво по-напред ми е мъчно. Просто от известно време на сам нещо става с мен и най-лошото е, че незнам какво точно. Непрекъснато изпитвам някаква тревожност. Привидно нищо ми няма и никой не може и да подозира, но нещо вътре в мен не е както преди. Имам чувството, че аз не съм същата която бях. Аз бях момиче, което обожаваше да танцува, сега дори и не се сещам за това. Аз бях момиче, което обичаше да открива нови хоризонти /професионални, лични и какви ли още не/, сега ...нищо не ме интересува. Аз бях момиче изпълнено с живот и идеи за бъдещето, които безстрашно преследваше, а сега..........сега съм се превърнала в една жена изпълнена със страх! Страх от всичко. Страх от живота. Незнам как да се преборя с това чувство. Незнам как да възкреся онази предишната АЗ, която умря заедно с моето слънчице. .................
Ако ви кажа, че сега плача за пъви път от месеци насам. Сигурно няма да ми повярвате, нито пък аз! Явно вече просто е дошъл момента , в който ми е непосилно вече да се правя на силна.
Имам чувството, че не живея истински, а просто вегетирам. Дишам, защото трябва, ям, защото трябва .......... правя всичко ............защото трябва. Онази, прекрасната искрица, която носех я няма. А така ми липсва!!!

Липсва ми, както моето малко слънчице.......................

# 7 4 септ. 2007, 22:10 ч.

Мнения: 1 008

О, yasna, на мен пък ми стана мъчно, заради теб...
От сърце ти пожелавам да намериш момичето, което си била. Sad

Е, разбира се никога няма да си същата, но се надявам да се пребориш със страха и да намериш смисъла и стимула да живееш пълноценно и да се радваш на живота, а не да се страхуваш!
И аз понякога изпитвам това чувство на тревожност, даже физически го усещам. Някак си нещо от вътре ми се разтреперва и сърцето ми ще изскочи... все едно съм изпила 10 кафета нещо такова...
Praynig

дано искрицата се завърне, дано да е скоро! Hug

# 8 5 септ. 2007, 00:58 ч.

Мнения: 1 402

Yasna,слънчице много мъчно ми стана.
Дано скоро намериш отново за какво да танцуваш,да се смееш и да живееш.Вярвам,че Господ ще ти даде възможност скоро да се чувстваш отново щастлива.Ти си силна и го заслужаваш.
Прегръщам те силно Hug

# 9 5 септ. 2007, 01:52 ч.

Мнения: 366

Ясна

Аз обичам да пея, а не помня откога не съм пяла.
Но вярвам, че скоро ще пеем и ще танцуваме. Всички ние. Hug

А на мен ми е мъчно, защото пак е септември....
Това, че времето лекува са празни приказки. И аз го знам, и вие го знаете. Вчера си говорих с една жена, тя е загубила сина си преди 15 години, той е бил 19 годишен тогава. Та тя ми каза: Болката не изчезва, носиш си я с годините, завинаги е. Поплакахме си двете.

# 10 5 септ. 2007, 08:59 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Ясна, има тежки моменти
много е трудно след такава тежка загуба да се изправи човек и да продължи
но колкото и изтъркано и тъпо да ти звучи - такъв е и това е живота
и всъщност в това е смисъла - в тежките моменти които преодобялваме и продължаваме напред
вярата в бог за мен се състои в това да продължаваме да живеем след голямо страдание - да бъдем дори по-добри във всичко което правим - защото това е изпитанието и ние се доказваме какви хора сме по начина по който понасяме страданието и продължаваме напред - загубили предишното безгрижие но опознали тежестта на мъката и болката и готови да бъдем по-добри с ближните и по-отзивчиви за чуждата мъка и нужда от помощ

вярно това са сухи думи, но моля те опитай се да ги видиш като мироглед - не като поредната назидателна тъпотия която ще чуеш от добър приятел
може пък лееекичко да те отпусне хватката на мъката и да успееш поне мъъничко да се ободриш
а за страха - миличка Ясна, не е смел този дето не изпитва страх а този дето въпреки огромния си страх продължава напред-ден подир ден, година след година...

# 11 5 септ. 2007, 09:06 ч.

Mediterraneo
Мнения: 42 769

catnadeen, права си, разбира се. Умът ми го знае- знам, че така е трябвало да стане. Но душата ми кърви...

# 12 5 септ. 2007, 09:27 ч.

Мнения: 345

Благодаря ви за утехата момичета Hug

Отново и за пореден път сте насреща. И сега ми става мъчно като чета, но явно вчера е била кулминацията. Да ви кажа, след като написах всичко на един дъх - малко ми олекна. Отдавна не бях говорила за това с никой, дори и с мъжа ми. Вече няколко месеца правим опити за друго бебче и явно всичко това капка по капка е достигнало до ръба на чашата. Е, тя вчера преля..........,но вие бяхте насреща, за което ви благодаря. bouquet