Публикувана: 9 септ. 2007, 15:34 ч.
Последно мнение: 8 окт. 2008, 09:39 ч.

ОСИНОВЕНИ,време е да кажем нещата такива,каквито са!

55 623
467
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са основните теми в дискусиите?
Какви са различните гледни точки на участниците в дискусията относно търсенето на биологичните им родители?
Какви са основните емоции и преживявания, споделени по време на дискусията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са основните теми в дискусиите?
  
  Дискусията се върти около чувствата и преживяванията на осиновените хора, които споделят своите емоции, страхове и истории за търсене на биологичните си родители, както и връзката им с техните осиновители. Основните теми включват преживяванията по време на раждане, осиновяване, майчинство и изразяване на благодарност и съпричастност към другите участници във форума.
- Какви са различните гледни точки на участниците в дискусията относно търсенето на биологичните им родители?
  
  Участниците изразяват различни гледни точки по отношение на търсенето на биологичните си родители. Някои от тях изразяват желание да ги намерят, докато други се чувстват удовлетворени от семейната им ситуация и не желаят да търсят. Освен това има и тези, които споделят, че разговорът с техните осиновители за осиновяването им е бил болезнен, но имат способността да лекуват.
- Какви са основните емоции и преживявания, споделени по време на дискусията?
  
  Участниците споделят емоции като безтегловност, болка, страх, угризения на съвестта, любопитство и объркване. Те също така обсъждат своите преживявания от различни етапи на откриването на своите осиновители и биологични родители, както и отношенията с тях.
- Какви са основните предизвикателства, свързани с осиновяването?
- Какви са основните страхове и предизвикателства, свързани с осиновяването?

# 255 24 ян. 2008, 16:06 ч.

Мнения: 3 721

Като пишеш за първи път в тема, да го беше направила, за да се представиш, а не да скачаш и да нападаш. Ами представи си, че може ти пък да не си наясно, а не тези, които са писали в темата.
Всеки има право да търси, ако изпитва потребност да го направи, а приемането на тази потребност от околните се нарича уважение към другия, толерантност.
Ей, мама му стара, без извинение, в тоя подфорум има амнайсе страници изписани с различни разсъждения, те са за четене, не са за пълнеж. Пълнежът е на друго място.

# 256 25 ян. 2008, 01:04 ч.

Много добре съм си отворила очите(не падам от небето) и съм на ясно в коя тема пиша(за да пиша значи съм една от вас).И аз съм осиновена,точно за това и аз изказвам мнение.Само ще кажа - съжалявам ,че не мисля като вас.Разбрах ,че тук всеки трябва да ви подкрепи в мислите ви,за да е прав и да бъде приет.Аз изразих просто себе си във формата на въпроси.Нима това е грешка,нима не трябва да е тук, където темата е "ОСИНОВЕНИ-време е да кажем нещата такива,каквито са!"Та аз ги казвам така както ги мисля,а не така като трябва да се тълкуват.Никога не съм искала някой да се съгласява с мен-просто това са моите мисли ,мнение , разсъждения.....
Аз съм била оср-ла темата - с какво???? - с това ,че не мисля като вас ли???? Нали хората са различни(ШАРЕНИ),ами и аз съм шарена ,мисля различно.Но май такива хора не приемате - такива,които НЕ СА НА ВАША СТРАНА .

# 257 25 ян. 2008, 01:30 ч.

Прочети се какво си написала в първия си пост.

“... какво ще търсите ..... тогава ще търсите ли корените си или просто ще знаете,че мама ви е родила????????? Тогава явно няма да търсите никого - тогава ще сте доволни,че сте родени от майките си.Следователно какво следва от тук - вие опреквате жената/мъжа(МАМА и ТАТИ) които не са можели да имат деца,за това че бременността е най-важното на този свят,тази която ви е износила в утробата си е по-важност по по по от всички други.А нима е така,тя през какво е преминала?.... “
Това е само началото, и в този дух до края. Това аз не го наричам “... изразих просто себе си...“ Това е нападение и упрек. Никой не те е карал да се съгласяваш с никого, но и нямаш право да упрекваш никого за избора му, за болките му, за липсите му. Оср-я темата с агресията която струи от поста ти. Тук няма страни, всеки влиза и се “разголва“, споделя. НО в 1л. ед. ч. А ти в 36 изречения питаш Вие защо това, Вие защо така? Това е.

# 258 25 ян. 2008, 02:30 ч.

Убеждавам се за пореден път,че щом мисля различно от вас и не се съгласявам с вас не трябва да пиша тук.Та мама му стара аз съм това!!!Така мисля!Нали всеки има право на гласност.
Жената,която ме е носила 9 месеца,не значат нищо пред жената ,която ме е гледала 20 год.Моята майчица е една - тази която се е борила за мен ,бдяла е над мен (и добра или лоша да съм била) пак е била с мен, макар всеки да я нарича ОСИНОВИТЕЛ, тя само на документи е такава.Чудя се ,защо ли, който и да й е казвал нещо лошо за мен ,пред всичко тя пак е избирала мен.Защо ли е нямала ОСНОВАТЕЛНА причина да се откаже от мен Thinking

Простете,но така мисля АЗ - различно от вас.Не знаех ,че трябва да съм на вашето мнение,за да обсъждам каквото и да било тук.Това ,че лично аз упреквам Жената ,която ме е носила в себе си,не значи че вие трябвате да мислите като мен.Но все пак наричам нещата такива каквито са от моята гледна точка.

# 259 25 ян. 2008, 08:17 ч.

Мнения: 1 153

Daqna, аз няма да си позволя да пиша в тона на емоцията, която предизвика у мен поста ти. Само ще ти задам един въпрос- Как искаш да приемем твоето различно, "шарено" мнение, след словесната, че и душевна агресия, която проявяваш? Защо след като изискваш толерантност от нас, самати ти не проявяваш такава? Опита ли се поне за малко да разбереш и приемеш мнението на всяко едно от осиновените деца, които пишат тук? Ако си чела достатъчно, ще видиш, че и между самите нас има несъгласия, но се опитваме взаимно да се учим да се приемаме.
А безумията, които си вложила като мисли на нас, осиновените, изобщо няма да коментирам... Това обаче ме накара да се чудя дали да ти се ядосам, да те съжалявам или да се смея... newsm78

Цитат на: Daqna в чт, 24 яну 2008, 00:08

...вие опреквате жената/мъжа(МАМА и ТАТИ) които не са можели да имат деца,за това че бременността е най-важното на този свят,тази която ви е износила в утробата си е по-важност по по по от всички други....

Да беше се опитала поне мъничко да ни проумееш, а не да нахълтваш в оголените ни души с кални обувки...
Желая ти да постигнеш своята вътрешна хармония...

# 260 25 ян. 2008, 12:35 ч.

Somewhere Far Beyond
Мнения: 41

Даяна, защо така с рогата напред? Наистина ли не разбираш какво се опитват да ти кажат? Никъде в поста ти няма написано: Аз не искам това или онова, Мен не ме интересува това или онова.... и т.н. В поста ти пише: Какво търсите, защо търсите, защо ви интересува.... и т.н. Помисли защо никой не разбра каква си. Според мен е защото не каза, аз съм осиновена и мисля така и и така, а тръгна да питаш всички останали защо мислят така. Кой кого не приема?
На двайсет и аз мислех като теб, не се интересувах, обвинявах... После забременях и ме попитаха за наследствени болести в рода. Не знаех, не знаех от къде съм, не знаех нищо?
Имам най преданните родители на света между другото!

# 261 25 ян. 2008, 14:46 ч.

Мнения: 625

Кво да кажа, възмутена съм от нахалството ти Daqna !!!!!!!!

Ние тук стъпваме по лед , най- малкото се опитваме да сме отворени едни към други, което предполага добронамереност!Не беше нужно да обвиняваш , да злобееш и да ни казваш "как стоят нещата", сякаш ние сме толкова ограничени, че не можем да прозрем истината Naughty

Моля те, не споделяй мислите си в тази тема, идват ми в повече!!!

# 262 25 ян. 2008, 15:10 ч.

Мнения: 3 721

Даяна, никой не отрича правото ти да не искаш и да не признаваш биологичните ти създатели или както искаш ги наричай. Аз съм бъдеща майка и бих се радвала детето ми да изпитва толкова силни чувства към мен, каквито ти изпитваш към твоите родители. Просто приеми, че хората са с различна емоционалност и всеки преживява различно мъката си, радостта си, чувствата си. Никой никого не кара насила да търси, просто при някои тази потребност е по-силна, имат си и причини, особено момичетата, които са вече майки, явно тогава настъпва особен момент и заедно с отговорността за съществото, което си създал идват и мислите за това какво ще дадеш на това дете и от къде го имаш.
Всеки е добре дошъл тук, особено осиновените, защото те са най-ценният учител на нас родителите.

# 263 25 ян. 2008, 15:17 ч.

Мнения: 2 123

Вчера ми кипна кръвчицата от написаното, днес вече успя да ми стане мъчно за момичето. (Моля само Теа да ми каже шизофрения или циклофрения се наричаше това мойто Wink

)

Диана, мила, първо извинявай за острия ми тон от вчера. Просто когато някой нападне осиновените деца, аз приемам, че напада и моето, приемам го твърде лично, затова реагирах така.

Второ когато човек провокира по твоя начин, следва да очаква и най-малкото отбранителна реакция. Момичетата реагират така, не просто защото мислиш различно (тук слава богу по много малко въпроси цари пълно единомислие), а защото го поднасяш агресивно, едностранно, безапелационно, без уважение към адресатите.

На последно място, без да искам да ти вменявам някакви неща, мисля, че когато човек има толкова агресия, тя обикновено е симптом за силна болка, или е защита от самия себе си.
Никой не иска да доказваш обичта си към родителите си. А и аз не смятам, че ако моето дете откаже да търси биологичните си родители, това означава, че обича мен. Нищо подобно няма.

Прочети подробно, ако искаш разбира се, нещата писани в този форум, може би ще намериш нещо полезно за теб.

Поздрави

Последна редакция: пт, 25 яну 2008, 15:23 от Fussii

# 264 25 ян. 2008, 18:46 ч.

Здравейте,всички осиновени и осиновители.Аз също сам осиновена и искам да намеря БМ,без да засегна моите родители.Споделям мнението,че ми беше мн.гадно,когато ме попитаха в родилния дом за наследствена обремененост,а аз дори незная коя съм,откъде съм и защо е станало така.Аз самата имам две деца и се питаме със съпруга ми,дали след известно време те няма да научат от улицата,както и аз,че баба им и дядо не са истинските ми родители?Искам да науча произхода си и причините за моето изоставяне,защото живея в провинцията и мисля,че децата ми мн.скоро ще задават същите вапроси,на които аз сама незная още отговорите.Ако някой може ми даде информация как да я открия БМ?Знам рожденото си име,дата и място на раждане и от кой дом съм осиновена.Предварително благодаря! bouquet

# 265 25 ян. 2008, 23:12 ч.

Мнения: 1 153

Здравей, Мимка05 bouquet

!
Притесненията ти, свързани с децата ти са притеснения на повечето осиновени. Много пъти съм си мислела, но все не смея да попитам другите осиновени тук, които имат вече порастнали свои деца, как са намерили думите и кой е моментът да им разкажат за своето начало. С моята дъщеря вече сме имали разговори за осиновяването, за децата в домовете, но смелостта ми изневери и не посмях нито веднъж да и разкажа за себе си. Опитвам се да уча детето си на откритост и искреност, но се чувствам безкрайно неуютно, когато знам, че самата аз не съм откровена с нея. От друга страна не знам колко може да понесе възрастта и. Знам, че трябва да споделя с мама притесненията си, но ми е толкова трудно да говоря за тези неща с нея, а и много ни боли и двете, когато разравяме жаравата... Аз тази болка мога да я изтърпя, но майка ми...
А детето ми расте и искам да я предпазя от хаоса, които ще настъпи в душицата и ако, не дай Боже, някой "доброжелател" реши да и каже за мен...
Дано не звуча наивно...Дано не звуча и глупаво... Но това е важно за мен.

# 266 25 ян. 2008, 23:17 ч.

Somewhere Far Beyond
Мнения: 41

Здравей Мимка05! Ако имаш желание може да се регистрираш във форума, за да е по-лесна комуникацията и за да може някой, който би желал, да ти пише и лични бележки.
За откриване на произхода ти аз не бих могла да ти кажа нищо. Аз самата не знам абсолютно нищо за моя такъв и все още съм на фаза нула по отношение на търсенето. Но мога да ти пожелая късмет и успех в откриването на произхода!

# 267 25 ян. 2008, 23:24 ч.

Somewhere Far Beyond
Мнения: 41

dudence, ти ме хвърли в размишление и в нова хватка. Не се бях замисляла до сега как, кога и как ще се отрази на детето ми разкриването на истината за моето осиновяване. Може би защото все още е малка, или пък това е само оправдание сега? ....................................................... Затънала в собствения си хаос не съм помислила за нея.......

# 268 25 ян. 2008, 23:41 ч.

Мнения: 1 153

sisaka, понякога чувствам, че ми е по-важно и по-трудно да мисля за това как детето ми ще научи и как ще го приеме, отколкото за каквото и да било, свързано с мен по въпроса за осиновяването ми...
Има моменти, в които изпадам в състояние на себеомраза за това, което ми се е случило и най-вече, че то по стечение на обстоятелствата засяга най-любимите ми същества. Иска ми се да можех да капсулирам емоциите си, свързани с моето начало и така да предпазя близките си от мисли за моята рана...

Hug

# 269 26 ян. 2008, 16:10 ч.

Мнения: 3 453

Цитат на: dudence в пт, 25 яну 2008, 23:41

Има моменти, в които изпадам в състояние на себеомраза за това, което ми се е случило и най-вече, че то по стечение на обстоятелствата засяга най-любимите ми същества.

Дуденце,
точно тези думи чух скоро от съпруга си.
Коментирахме варианта да осиновим дете. Реакцията му беше много бурна. Думите му бяха "Аз себе си не обичам, как мога да обичам друг човек? Ами, ако не мога да обикна детето? Знаеш, че не е невъзможно! Не бих подложил дете на собствения си ад!".
Поговорихме. Изненадана бях от омразата, който изпитва към самия себе си! По някакъв начин той свързва невъзможността да има дете по естествен път, с осиновяването. Зная, че звучи налудничаво, но останах с впечатление, че той смесва тези факти - все едно "ето, аз съм бил повреден и затова съм изоставен".
Насочвайки всички тези чувства към себе си, заключвайки ги дълбоко, от време на време той получава нещо като кризи - задъхва се, изпада в неудържим плач, изпитва някакъв силен гняв. Кризите идват ненадейно и не траят много, но достатъчно, за да се замисля.

Цитат на: dudence в пт, 25 яну 2008, 23:41

Иска ми се да можех да капсулирам емоциите си, свързани с моето начало и така да предпазя близките си от мисли за моята рана...

Дуденце,
точно капсулирането на емоциите ме плаши! Защото, ако мога да направя така, че съпругът ми да не ги капсулира, а да ги изважда на малки порции, няма да има кризи! Капсуловането не е решение, а само отлагане. А страшното идва, когато насъбраната болка и емоции експлоадират! Tired

Прегръщам всички ви! Hug

Препоръчани теми

Войната в Украйна 1

Ергенът 2 ❤ Симфония от чувства - Тема 2

💪"Игри на волята: България" - сезон 4, тема 8 (16.10 - 23.10)

Лидл ::48::

749
На пазар

Причина:

Причина: