ОСИНОВЕНИ,време е да кажем нещата такива,каквито са!

  • 55 624
  • 467
  •   1
Отговори
# 240
  • Somewhere Far Beyond
  • Мнения: 41
Бианка, прекрасно е че си добре и кошмара е останал зад гърба ти. Много радост да ти носи малкото съкровище!   bouquet

Мира, виждаш ли че си струва!  Hug

# 241
  • Мнения: 998
Благодаря момичета,прегръщам ви силно!
Убедена съм,че Miraetta има специална мисия тук.
Стилът и на писане е уникален.Първият и отговор на моята тема буквално ме разтърси из основи.За пръв път срещах толкова много разбиране,подплатено с толкова малко думи,но казани точно на място.Съпреживявам всичко казано от нея,макар живота ми да е протекъл по различен начин от нейния аз смея да твърдя,че я разбирам.
Чувствам я като по-голямата сестра,която никога не съм имала.
 Heart Eyes

# 242
  • Мнения: 677
Бианка, погледа на най-любимото същество в живота ти ще те накара много бързо да забравиш която и да е болка.
Да си майка и да обичаш това ще спаси всички нас в свят на много нещастие .
Да благодарим на Бога,че ни е дал възможност да обичаме едно малко създание,защото най-великата дума след Бог е МАЙКА.Майка означава любов.
 Hug

# 243
  • Мнения: 625
    Браво Бианка,здраве и късмет на теб и малкото човече!!!

    Честита Нова Година и от мен на всички!

# 244
  • Мнения: 110
Здравейте приятели, аз съм нова във форума и това е първата тема по-която пиша,  но искам да кажа своето мнение.Аз съм твърдо "за",  да се казва на детето още в момента в който започне да разбира пони малко, трябва да знае, че е осиновено да заживее с тази мисъл да свикне с нея, а не да му дойде като гръм от ясно небе като тийнеиджър, трябва да му се внушава, че едновременно с това , че е осиновено е най-исканото и обичано дете на света, и смятам, че няма да има проблемии, че това е правилния път.

# 245
  • Мнения: 1 843
Здравейте, момичета!

Виждам как запустя темата ви, подсещам се за „намеците”, че ще си идете, ще си направите ваше място, където спокойно да обсъждате болките си.
Сигурно сте го намерили това място. Дано там ви е хубаво. Наистина.

Но ви предупреждавам, че следващите ми думи, ще са тежки.
Някога се появи едно момиче, което като порой започна да разкрива душата си. Стихийно пишеше обемни текстове за родителите си, за детството си, после започна да разказва за болките си… кога това бе приемано добре, кога не, но е факт, момичето повлече крак и така се роди темата.

Ти, Мираета, щедро ни предложи да пием от извора на душата ти, от най-тъмното и най-болното място. Нима мислеше, че тази болка може да роди смях? Роди друга болка, на други изстрадали души, макар и по друг начин… И все пак, всеки, дори и най-обидените, тайно надзъртат тук, с надежда…
Нищо не разбра, Мираета. Ние чакаме твоите разкази, надяваме се на твоите разкази. Но ние не сме твоите родители. Които и да е от тях. Ние не сме изоставили никого. Все още, не…
Може да живеем в илюзии, може да се самозалъгваме, че нашите деца не изпитват тези емоции, може да отричаме до безкрай… но вашите думи, така или иначе бяха посяти и някой ден, жетвата ще е ваше дело. Е, поне в голяма степен.

Ако не друго, ни показахте какво е да бъдеш изоставен. Донякъде. Първо ни дадохте, после дръпнахте ръката, която дава.

Тежко е да си родител на дете, което се взира постоянно отвъд. Но и леко е да приемаш и даваш обич без фалшиви очаквания.
Затова ви казвам, прави сте да си идете, но не нас изоставихте този път, а някого, когото имаше нужда от вас.

И въпреки, че си обещах да не оголвам повече детето си пред света, ще ви препиша писмото, което в навечерието на Коледа, написахме с Ирина на рождената й майка:

******* (името на майка й),

Аз съм Ирина и си ми била майка, живях в твоя корем.
Не прави повече така и да ми се извиниш.
Аз плаках в корема ти и ми беше гадно и лошо там.
Искам да си добра, да се разбираме и да сме приятелки.
Аз вече живея при мама, тати, бати и кучето Бочко.
Добре съм.
Ако се извиниш, ще ти дам от курабийките, ако не – няма.
Сега съм малка, но като порасна, ще дойда с колата.
******* (името на майка й), пиша ти двойка.
(това е оценката две, наскоро разбра, че това е най-лошата оценка)

После й нарисува калинка…

Където и да сте, дано сте по-щастливи. Вие ни дадохте искреността си, макар и на моменти трудна за преглъщане. Дължах ви същото.

# 246
  • Мнения: 2 172
Здравейте, момичета!
Виждам как запустя темата ви, подсещам се за „намеците”, че ще си идете, ще си направите ваше място, където спокойно да обсъждате болките си.
Сигурно сте го намерили това място. Дано там ви е хубаво. Наистина.

Мираета и другите, тук сте, нали? Rolling Eyes
 Дарзамен, .... Heart Eyes

# 247
  • Мнения: 625
    Знаете ли кое е тъжното според мен.....всички ние- осиновени ,осиновители сме с една и съща рана, а не намираме общ език ,вместо да си помагаме ,ние се нападаме.....а пък и сме сърдити,че обществото не ни разбира Rolling EyesКакъв парадокс!!!!!

       Влизайки тук ,очаквах ,че ще мога да говоря свободно и спокойно,защото ще срещна хора с моите болки и терзания....но не се случи точно така.Аз лично не се сърдя ,хора всякакви , приятелството не е даденост или задължение,но ми е тъжно.Натоварващо е да чета безсмислени спорове, затова почти не влизам.
     Опитвам се да разбера и другата гледна точка, понякога успявам ,понякога не....но не разбирайки някого,не си позволявам да го нападам...."ако не мога да помогна,гледам поне да не преча",съвсем просто....

# 248
  • Мнения: 1 843
"ако не мога да помогна,гледам поне да не преча"

Дива-не, този цитат ми се струва странно познат...

И ако съвпадението не е случайно, няма как да не стана "адвокат" и да не кажа, че никога, никой не е визирал с него разказите, емоциите, изповедите на осиновените деца.
Може би е целял да намекне, че както за нас не всичко е кристално ясно винаги и навсякъде, така и за вас (защото сме хора, в края на краищата, а не различни биологични видове) не всичко е прозрачно.

Истината е, че докато всичко се разглежда под оптиката на изоставяне-осиновяване, пресечните точки се намират трудно и е нужна много добра воля и от двете страни.

Но в живота има неща, които излизат извън тази сфера. Там всички ние сме предимно човеци. И съм сигурна, че този цитат е имал предвид, именно това.
Без пристрастия.   bouquet

# 249
  • Мнения: 625
    Да ,точно това имах предвид, а като се замисля как можеше да се изтълкува.... ooooh!

# 250
Не знам от къде да започна,но малко се ядосах ,макар и за първи път да пиша в какъвто и да е форум.....Но от всичко прочетено до тук,че повечето осиновени търсят БМ и ББ (т.е. "яйцеклетъчната" ЖЕНА и "спермалния" МЪЖ),какво ще търсите ако просто сте само един донорски ембриом ,или яйцеклетка, или сперматозоид - тогава ще търсите ли корените си или просто ще знаете,че мама ви е родила????????? Тогава явно няма да търсите никого - тогава ще сте доволни,че сте родени от майките си.Следователно какво следва от тук - вие опреквате жената/мъжа(МАМА и ТАТИ) които не са можели да имат деца,за това че бременността е най-важното на този свят,тази която ви е износила в утробата си е по-важност по по по от всички други.А нима е така,тя през какво е преминала?
  Кажете ми къде са корените??????Къде?Къде? Не е ли там където те посеят,там където се грижат за теб и те обграждат с обич.Когато посеете цвете и то расте красиво и здраво, поливате го, и му почиствате листата от праха, и го торите и му давате любовта си,къде са му корените - не са ли там, където сте го посяли - у дома?Нима тази,която е носила в утробата си живот, е корена който ви трябва.Да я оправдавате с какво ли не ,че имала МОЖЕ БИ основателна причина да ме остави.А тя имала ли е основателна причина да се .......... с някого,после основателна причина да остави детето, което е носила 9 месеца - каквото и да е било ОСНОВАТЕЛНА причина тука няма(нали е БМ) или обичаш някого ,защото е бил в утробата ти или не.От тука следва ,че "КРЪВТА ВОДА СТАВА" ,щом е можела да захвърли детето си.Защо тогава търсите вашата кръв? Ами ако (да не дава Господ никому,но се случва на този свят) ви се прелее кръв или я подменят напълно с нечия друга,тогава какво правиме сменяме си корените ли?????? Майката ,която търсите друга ли ще бъде тогава??? Нима се сравняват 5-10-20 и т.н. минутно удоволствие и 9 месеца износване(по принуда) на бебето със същото удоволствие ,но с 1 - 2 - 5 -10 и т.н. годишно ходене по мъките,манипулациии,операции,грешни насоки и пр.Тези последните,както всички наричате ОСИНОВИТЕЛИ, са поставили здравето си на последен план,подложили са се на всичко,осакатява ли са се бавно и постепенно   емоционално,душевно,здравословно и най вече са претърпели много повече от една 9 месечна бременност.Нима те не са по-силните ,нима те не са тези, които знаят как са постигнали всичко ,независимо от хорските приказки те са се борили,за да покажат и изразят любовта си върху вас.А тази,която е трябвало да се бори ,се е страхувала да премине през хорските приказки,унижение,срам и пр.,а не сте ли се замисляли ,че тя все пак е мислила  за своето емоционално,душевно и най вече своето ЗДРАВОСЛОВНО състояние.("Това" ще го родя да мога след това пак да имам деца).Е тази майка ли ще ми се пише или каква....????Та тя мисли за себе си,и защо да я търся вече като съм отгледана от мама и тати,какво ще очаквам от нея - Да ми се зарадва и да и олекне,че това което е оставила на произвола на съдбата е станало човек(което заради "ОСНОВАТЕЛНАТА" си постъпката не го заслужава даже)или да ме отблъсне и да отрича,че някога ме е имало само и само да не и разваля новото семейство.Е на какво е готова ТЯ тогава - НИЩО...??? А мама и тати(осиновителите) на какво са готови - ВСИЧКО...??? Нима докато мама и тати са ме чакали не са имали същия трепет като при ЖЕЛАНА бременност,нима им е било лесно да се решат на тази стъпка(много по-велика и от самата желана бременност),която е много по-трудна от тази, да го имаш и да се чудиш какво да го правиш!!!
        Имам и много други неща да кажа ,но ми е трудно в момента и ми простете за това ,че не си нареждам мислите правилно.
        От всичко което изразих и казах ще попитам още веднъж: - Коя е празнината във вас? Че нямате корени,че не сте обичани,че кръвта във вените е друга,че сте друга дарена яйцеклетка/сперматозоид(генетика),че просто сте дарен ембрион?????????
 ВСЪЩНОСТ КОГО ТЪРСИТЕ???  newsm78  Начина ,по който сте се зародили(не родили),родили,генетиката на кого приличате(че то може да приличате и на пра пра пра леля си)????

 МАЙКАТА и БАЩАТА , който са ти дали правото да живееш ,обичаш и да бъдеш обичан(неимоверно по-ценно от това да носиш и родиш едно дете)!!!Намерете тях и ще откриете себе си!!!

# 251
  • Somewhere Far Beyond
  • Мнения: 41
А ти всъщност какво търсиш в ТАЗИ тема???

# 252
Аз пък знам от къде започна, много се ядосах и също за първи път пиша. Даянче, малко да беше помислила преди да ръсиш мозък! Да беше  прочела заглавието на темата преди да  цапаш! Аман! Заради такива неразбиращи и питащи като тебе не се задържа нито един осиновен в този форум. Една тема имаше само за осиновени и нея оср-те (извинявам се за израза)!
Вземи, ако наистина те интересува, първо почети, пък после ако още имаш въпроси питай, но на правилното място!
 

# 253
  • Мнения: 1 843
Daqna , нищо от това, което си изредила не е цел на нашите деца, още по-малко да нараняват някого.

Това, което търсят, не е по-различно от това, което търсят всички хора на планетата - себе си. Но за разлика от нас - родените и отгледани в собственото си семейство, те нямат опора, на която да стъпят.

Всички ние страдаме, когато имаме съмнение, основателно или не, че родните ни майки не ни обичат. Представи си сега тази болка умножена по сто, по хиляда, милион пъти - заради съмнението, че жената, която те е родила не те е обичала дотам, за да те изостави.

Не казваш дали си осиновена или осиновител.
И в двата случая обаче, тълкуванието ти е доста едностранно и - не се засягай - повърхностно.

А защо не се задържат осиновени тук във форума? Не мисля, че отговора е в нападките, а по-скоро в начина, по който биват понесени. Тежки думи са казвани и от двете страни. Но разликата е, че ние - осиновителите, все някак намираме тази опора, колкото и неравна да е тя, за да продължим, докато те - децата загубили я още при раждането си, предпочитат да се затворят в самотното, но сигурно усещане на болката, неразбрана от никого, освен от себеподобните.

Гледам дъщеря си, която расте и попада във все по-нови среди. Не търпи критика и забележки. Ако аз знам, че забележката трябва винаги да е съпроводена в подсигуряване в любовта ми към нея, то другите хора, разбира се - не го правят. И тя бяга. Бяга и лъже. Предпочита лелката, която винаги е мила и любезна с нея и я оправдава всеки път, дори когато е направила явни бели. И бяга, крие се, дори ненавижда хората, които макар и основателно са я критикували.
За жалост, ще трябва да се научи да живее в този, истинския свят, аз не мога и не искам да й предложа живот под похлупак. Надявам се, да успея отчасти, заради нея.

# 254
  • Мнения: 2 123
Не знам от къде да започна,но малко се ядосах ,макар и за първи път да пиша в какъвто и да е форум.....
        Имам и много други неща да кажа ,но ми е трудно в момента и ми простете за това ,че не си нареждам мислите правилно.
       

Ами да - я по-добре първо ги поподреди тия мисли и тогава пиши. Добре, че си се ядосала малко, че ако беше се ядосала много, тогава не ми се мисли...

Темата е изключително деликатна, фина и чувствителна, за да може някой да плеска тука умопостроения, всеки път като го удари тока.

Подобни груби, необмислени изказвания, нараняват много хора и пречат, ама ужасно пречат и на осиновените деца и на осиновителите.

Боже, хора, моля ви се, ако нямате лично отношение към темата осиновяване и нямате какво градивно да кажете, моля ви се - пишете в други форуми - теми, в които да се излива агресия бол!

Общи условия

Активация на акаунт