ОСИНОВЕНИ,време е да кажем нещата такива,каквито са!

Момичета форума е за всеки,не искам никой да го напуска.
Всяка от нас има своята мисъл около осиновяването и е много хубаво,че имаме пространство където да ги споделим.
Полезни сме и на мамите,които тепърва предстои да се сблъскат с много от тези въпроси,които на нас осиновените са се въртяли в главата.
Всеки е добре дошъл със своето мнение.
Ние сме различни хора и ето защо не може да мислим еднакво,да имаме еднаква съдба,но това не ни пречи да споделяме това,което ни е в душата.
 

Диди!!! Къде си??? Пак изчезна ... надявам се, че си на почивка, в командировка, в чужбина, но здрава и наша  .
Целувки!!!!

Последно в петък се занимаваше с битовизми разни неприятни, дано се е справила вече.

И аз ще офф-топикирам малко:
vihrogonche,
Благодаря ти за искреното извинение,съжалявам,че и аз реагирах по-рязко,може би просто периода ми е по-емоционален

   Странно ми е как хората с удоволствие ползват определението "осиновен".Често ми се случва в разговор ,някакъв си там, говорим за някой и е нужно да се каже нещо за него,за да се сети някой си за кого точно става въпрос.Веднага ,ако е осиновен ,първото определение за него е точно това- аааа как не го знаеш,той е хранениче,майка му дълги години нямаше деца.....и така Можеш да чуеш цялата история 
  На мен така ли ми се струва или искат да ми кажат нещо Ядосвам се ,иска ми се да почна спора от сорта като е осиновен кво ,сакат ли е ,кьорав ли е...но не го правя,замълчавам си,безсмислено е знам.
  Боли ме,не знам що,просто ме боли,озлобявам се...

И аз много се дразня от това.Дори на скоро моята свекърва ми разказа ,как питала за мен някяква наша съседка,а оная най-любезно я осведомила от а до я за това как не съм на нашите,от къде съм и т.н..Аз не се ядосвам за такива неща,но за пореден път се учудвам нямам ли някакви други достойнства или недостатъци за които да се говори .

  Именно!Това ,че съм осиновена се оказва най- определящото за мен  , страшно тъпо!
  Случвало ми се е дори,преди доста време ,на маса съм и се говори нещо за баща ми ,обаче някой си не зацепва че съм му дъщеря, и ВАЖНО заявява ,че баща ми си взел хранениче....

Толкова да ми е грозна тази дума "хранениче",че няма накъде
Но нали се сещате що за човек би я имал с речника си-с каква култура и възпитание.
По би паснала да я ползва някой от персонажите в "Железния светилник".
Дива-не,толкова ми е наболяло това,което казваш,че не е истина.
Майка ми има приятелка,която има двама сина.По-големият е осиновен.По стечение на обстоятелствата децата си приличат много чисто визуално и имат съвсем малка разлика във възрастта.Осиновеното дете стана шампион по шах.Веднъж на кафе с още две жени стана дума за въпросното семейство и едната жена с блеснал поглед каза "Чувала съм,че на зъболекарката по-големият и син е осиновен!"
Нямате си и на идея как беше светнала като крушка в любопитството си да разбере дали наистина това е така.Абе прост народ-слаба държава,както казваше учителя ми по литература,който е един наистина мъдър човек.
Еми да,има две деца жената,чудесни при това,малкият дори излезе повече калпазанин,големият в нищо не я разочарова,детето вече го пишеха по местните вестници и коя майка не би се гордяла с постижението му,но на въпросното кафе с приятелки това нямаше никакво значение, защото факта,че детето е шампион по шах беше малковажен пред факта,че е осиновено!Що за парадокс е това
И друго ми е интересно-що за душевност трябва да притежаваш,за да любопитстваш за болката на едно семейство,за премеждията им през тъмните дебри на стерелитета,за подробностите около осиновяването на едно човешко същесво,за семейната им драма???
И когато едно семейство се сдобие със своето дългочакано щастие да го наречеш "хранениче"
Явно много малко хора биха могли да приемат това с мъдрост и разбиране,да не правят грозни изказвания и да не любопитстват излишно.
За щастие познавам такива хора.
За жалост познавам и хора от другия тип,а пък за нещастие съм ставала техен прицел.
Чудя се каква потребност имат такива хора да питат и разпитват за подробности???
Ако някой би се наел да ми анализира подобно поведение и да ми даде отговор на този въпрос-бих му била благодарна,защото колкото и да мисля,не стигам до някакъв отговор сама.
Може би възпитанието ми е такова-знам ли.
Искам само да отбележа,че персоната,която ме е разчеквала за отговори и си е вряла носа в лични за семейството ми неща,които последно на нея и влизат в работата е идвала вкъщи и ми е отхлюпвала тенджарите от любопитство да види какво има вътре.
Еми в такива моменти ми е идвало да кажа:"Слава Богу,че съм възпитана именно от моите родители!Слава Богу,че точно те са моите майка и татко.Слава Богу,че съм осиновена!Слава Богу,че са създали от мен човек,различен от теб!!!

    И на мен ми е страшно грозна тая дума,настръхвам като я чуя .
Бианка,колкото и да се опитвам никога няма да разбера това злорадство на хората относно осиновените,и най-вече на жените,мъжете сякаш по не се впечатляват.А това лицемерие  ,същите тия хора...как говорят за децата по домовете,още малко и ще ревнат

Именно-абсолютно лицемерие.
Същата персона,за която говорех със загрижен тон ми беше казала да си уважавам родителите,защото ако не са били те аз самата съм щяла да съм по домовете.Това пред аудитория,за да има по-впечатляващ ефект изказването и
В интерес на истината нямаше нужда от подобна констатация-всеки,който бегло ме познава знае,че обожавам родителите си (и то не поради факта,че са ме осиновили,аз забравям за това,когато съм с тях) и никога не съм проявявала каквото и да е било неуважение спрямо тях.Така,че изказването беше направено на слабо време,но жената беше удовлетворена,че отново има трибуна да ораторства за моето осиновяване,за което смяташе,че е див късмет  да знае и намираше за невероятна пикантерийка.
За зла орис тя нямаше как да знае,че здраво дете с установен произход по онова време нямаше как да се разтакава дълго по домовете.Така или иначе щеше да ме осинови друго семейство,но едва ли щях да попадна в дом-взета съм едва на 12 дни,срока,който е трябвало да изтече след като моята БМ е напуснала АГ-то
Показателен факт,за който е нужна малко интелигентност да бъде разтълкуван,не само жлъчност и болно любопитство.
А децата от домовете нямат никаква потребност от рева и съчувствието на такива хора.

Миличка, аз не бих се наела да правя анализи на подобно поведение, но аз също съм се питала стотици пъти, какво носи на подобни хора информацията за чуждата болка.

Понеже сума ти пъти съм била обект на подобно нездраво любопитство ( от "вие деца няма ли да раждате" до "болен ли е сина ти"), и аз като теб съм си задавала същия въпрос. Накрая стигнах до извода, че такива хора се хранят от чуждата болка...
В смисъл "Ааааа ами тя Фуси, само ходи усмихната и всичко и е наред, ама на - нямат деца." или "Еди кой си детето му дето е много умно и добро, е да, ама е осиновено - а сега!" или "Ами нямаха деца, ама сега осиновиха и ужким са много щастливи, ама тооооо ... човек не знае, сигурно е болно детенцето". Знаеш ли, когато две от моите подобни познати ме видяха с Никола, просто хлъцнаха от изненада - "Е как е възможно - ти нали нямаше дете" Сякъш лична обида им нанесох. Нали си имах проблем - как така той се разреши, от къде на къде....
Подобно предполагам е и отношението към осиновените деца - "Ама тя/той нали е осиновен, от къде на къде ще се обича с родителите си..., от къде на къде ще е успешен"

Това е миличка, ако съм успяла да го обясня... не може да има чуждо щастие, не може хората да се усмихват и просто да се обичат - все трябва да има някъде болка. Когато картината е красива,  толкова е успокояващо да й намерим дефекта - затова ровят, затова разпитват. Това, че в чуждия живот има неуспехи, падове и лоши случки, донякъде успокоява просто устроените хора, в смисъл - "И в моя живот има гадости, ама слава богу и на другите хора не им е лесно."

Бианка, на теб - леко добременеене и поздрави на прекрасната ти майка  

Ще оффтопикирам малко,но...
Откъде накъде е хорска работа дали вие ще раждате деца или няма да раждате,дали синът ти е болен или здрав?!
Ако този въпрос ти е зададен от жена,чийто мъж има проблеми с ерекцията или и изневерява-трябва ли да подискутирате и това,за да се получи равнопоставеност в разговора?!Съжалявам за грозното сравнение и се извинявам,но едното е точно толкова лично,колкото и другото!
Аман от подобни безцеремонни питания и от хитри Андрешковци,приели малко по-осъвременен облик!
От кое следва извода,че едно дете,оставено за осиновяване е болно от нещо?!
Наскоро лекарката,която ми води ЖК ми попълва картона и ме пита за заболявания-ами нямам.
Ама като имам предвид нямам значи наистина нямам-нито шарка,нито скарлатина,нито заушка в детските градини,максимум няколко настинки и зачервено гърло за 26 години(да чукна на дърво и за напред).
Имам позната,която отчаяно искаше дете,бяхме близки от деца,момичето претърпя три извънматочни,неуспешни инсе-та,неуспешно ин-витро.Никога,ама никога не си отворих устата за да попитам нещо свързано с това,без тя сама да пожелае да сподели нещо с мен.Колкото и да съм близка с нея.Накрая,след цели 10 години тя забременя ин витро,сега има прекрасно момченце и когато научи,че и аз ще имам бебе и то изневиделица,се нахвърли да ме целува и да ми честити.Убедена съм за миг не си е казала "Защо аз преживях това години наред,а при нея стана веднага".Има хора и хора.
Аз пък съм имала други проблеми,които за мен са били страшни,които тя е нямала.Нали затова сме с различни съдби и всеки си носи кръста.
Никога не съм си позволявала да коментирам кой има,кой няма деца,кой е хомосексуалист или кой има еди какви си проблеми.Майка ми ме е учила,че никога не зная какво  ще ми поднесе живота и,че никой не е защитен от нищо,за да коментира неща,независещи от него самия.
Сега след толкова години,констатирайки как аз самата съм пълна с недостатъци,поне съм благодарна,че що годе ги осъзнавам и ,че поне не тая злоба в сърцето си.
Благодаря,Фуси 
Майка ми между другото е наистина прекрасна
 
Каквато между впрочем не се и съмнявам,че си ти за твоят син.

zaxi,
Напълно съм съгласна с написаното от теб.
Това,за жалост май е точно така
Сега,като се обърна назад и се сещам за семейни сбирки,преосмислям поведението на наши семейни приятели  и си спомням как темата е изниквала от само себе си,но хората са проявявали чувство за такт и са я туширали деликатно-за да не ме засегнат неволно или не.
Спомням си как разни роднини в детството са се държали резервирано с мен ,а аз съм се чудела дали причината е в мен и с какво съм сгрешила,за да е така.Защото бях много тихо и послушно дете.
Напоследък в темата писах за една особа,която фактически най-много ме е засягала и настъпвала по мазолите и сега се сетих за още едно нейно изказване "на място".Ставаше дума,че леля ми се изпокара с баща ми заради имоти и до последно искаше дял от апартамента ни,понеже баба ми и дядо ми били помогнали финансово на баща ми да го купи.И тази персона изкоментира "Еми да,защото иначе ти ще го наследиш,а не си тяхно дете.."
Е чие съм тогава
Доживях да ми кажат и,че не съм дете на майка ми и баща ми.
Просто не го разбирам това...

 
Слава богу, че не го разбираш 
Надявам се никога да не разбираме такова хора
Дано след време да успееш да игнорираш подобни простотии и да не позволяваш да те наранят. Аз лично още не успявам, но опитите продължават.