ОСИНОВЕНИ,време е да кажем нещата такива,каквито са!

bubibob,
съжалявам за всички удари, които се е наложило да понесеш! Имаш две деца, значи си истински богата!


Пожелавам успех на приятелят ти! 

      Приятно е да се чете във форума,когато няма кавги и разправии, които никой не знае за какво са

Писаха ми няколко деца и една мама, че никого не съм наранявала и ако някой така се чувствал, грешката си била в него.

Извинете ме мене, това ми е от робската и угаждаческа психика и затова така се изразих.  Не го мисля наистина. Добре, че Ва ва има ключа, че ако някое дете го имаше, цензурата щеше да е много по-неумолима. Ние се скапваме да угаждаме, дори и без никой да го иска от нас.

Здравеите ,за първи път влизам в темата,и сам благодарна 4е я има.Аз сам на 32 години-маика на 3 прекрасни деца.О6те от раждането си сам имала 6тестието да сам осиновена,разбрах го когато бях в 7 клас и попитах маика ми дали е вярно,а тя отре4е.Много ми бе6е тежко,за6тото исках да разбера истината,но така и не ми я казаха,до момента в които тръгнах по садили6та да се развеждам.В този тежък момент за мен моята маика ре6и да ми разкаже за да ме накара да страдам о6те пове4е.Повярвайте бе6е ми много тежко. А ина4е не са ме ли6или от ни6то.Помагат ми,но винаги има напрежение помежду ни и това ме кара да се 4убствам винаги виновна за не6то,понякога дори си мисля 4е им пре4а.Сега сам на втори брак и имам едно прекрасно слън4ице Габи,което ба6та ми е виждал само 4 пъти,а живеем ж една къ6та,но тои не иска да го приеме за вну4е,а за каката и баткото е готов на вси4ко.Винаги търся вината в себе си и невиждам при4ина за отно6ението му и незнам за6то е така.Никога не сам търсила биологи4ните си родители,не ми е нужно.

Здравей и добре дошла !


Вечно просим любов и за всичко ни се струва, че сме виновни, без да знаем кое е това всичко.
Има мисъл на амеркински президент за това, може ли празен чувал да стои прав. Май сме като тези празни чували.

Но се иска да се съберат сили и да се довърши живота и то не как да е, а смислено, защото имаме деца и не може да махнем с ръка и да зарежем всичко.
Не си сама и не си единствена.
Много е благодатно, че тук се запознаваш със себеподобни и има хора , за които думите ти значат нещо.
Пиши ми когато искаш тук, на лични или на мейл.

 

Предполагам, че майка ти те обича, т.е. обича детето, което е мечтала да отгледа, иска да си такава, каквато тя си е мечтала.
Тя проектира и отработва върху теб затаените силни емоции по повод на био-майка ти ("мърсувала насам-натам, а Господ и дете и дал, а тя не го оценила, как пък на такива се случва все ..., а на порядъчните жени - не ..."). По време на развода ти излизаш от представите и за порядъчност и за нея се приближаваш до био-майката и ...тя вади оръжието. Тук намирам и причината да не приемат най-малкото ти дете.  Те, задавени в мъката си, не се усещат, че то е дете, те отработват други емоции.
Така и в теб те често не виждат детето, а "онази" жена.
 А ти плащаш ли, плащаш ... за емоциите на всички възрастни.

 Жената е слаба и страда и не и стига усет да схване какво прави с теб и защо на теб си го изкарва. Прости и го и не търси в себе си причина.

 Ако искаш да не се побъркаш от умора от състезаниято, в което участваш без почивка от 35 години, и от  невъзможноста да влезеш в идеалния стерилен образ, то погледни майка си, пожали я, пожали и душата си и се опитай да намериш неща, в които да се оценяваш за добра и приета. Знам, че такива неща за нас почти няма, но ти потърси. 

Добре дошла сред нас mamanagabi75!

Аз виждам нещата по един начин, дето и аз не мога мн добре да го обясня. За мен човек решава и избира живота и родителите си още преди да се е родил. Искам да кажа душата го прави, де. И за това мисля, че имаме и дежа-вю, защото имаме понякога спомен от настоящето, което сме видяли преди да се родим. Та идеята ми е, че дори родителите да не могат да имат или въпреки, че имат деца и искат да си онсиновят и душата вече го знае и ги избира. Дори деца осиновени на павече от 4-5 години пак са избрали тези родители по същия начин. Обърках се и знам, че звучи странно, свързано е с разбиранията на различните хора за душите и тнт. Това, което искам да кажае, че осиновени или родени, родителите, които са ги отгледали са им истински и духовни родители и аз изобщо не чувствам, че дядо ми не ми е дядо и баба ми не ми е баба и родителите ми... защото за мен си аз съм си ги избрала преди да се родя и със сигурност има защо именно сред тях да съм израстнала. Имам починал брат-техен син и са ме осиновили две години след смъртта му, била съм 2 мес. Обаче от снимките, а и от коментарите към мен аз осъзнавам, че приличам на него. Когато бях малка и не знаех, че съм осиновена сама търсех приликите по-между ни, тайно от всички взимах него снимки и дърпах назад косата си и сравнявах очите, устните...
Прекланям се пред всички хора, които са си осиновили деца и ги съветвам да ги пазят и да не позволяват съмнението да прониква в съзнанието им. Преди години една жена ми се беше ядосала и ми се развика, че съм осиновена, и аз и казах че не е нейна работа. Вярата ми в по-горното твърдение ми помогна да не се... притесня? нз... 

 Здрасти A.S.I.A., не че разбрах точно в какво вярваш,но разбрах поне,че си намерила начин да се чувстваш спокойна,защото представяш нещата така , сякаш избора е твой.За жалост ,лично аз, не мога да повярвам в това 

Разбирам те. Всеки има различни идеали и разбирания. Но се надявам всеки да намери покой и успокоение. Има много прекрасни неща и трябва да гледаме на пред. А може да се погледне на нещата от следния ъгъл-били сме избрани от тези хора да бъдем тяхни деца, а не сме останали в домовете, където кой знане какво е щяло да се случи с нас, което си е късмет.

Извинявай, но бяло здраво новородено дете със ясни родители и някои други неща, не отива в дом и за ден нито сега, нито е отивало тогава. Освен някои изключения, които само потвърждават правилото. Така че, призракът дом не е плашило за всички. Тези деца си имат достатъчно други плашила, няма нужда това да им се предявява.

А за избора и аз клоня към тези вярвания, АСИА.
 Мисля си, че съм ги избрала от жал, че са толкова нещастни или че съм избрала този живот за да съм майка на моите деца, но той е вървял в комплект с гадно детство, а аз съм сметнала, че цената си струва.
Това, че децата избират родителите си,  е вярване, разпространено в разни религии и учения и не сме го ние открили. Ама ако помага да издържиш - добре.

Диване, много, много те прегръщам и ти желая щастлива и магическа Коледа!

АСИЯ, пускам ти и тук, че от другата тема може да ме махнат. Извинявам се за повторението.

 За разбиването на семействата им е глупаво да говориш. Ние сме само изоставени, не и умствено изостанали:
Тези неща се правят дискретно и другия съпруг няма никаква нужда да разбира. Децата за деликатни, проявяват внимание и зачитат БМ, дори тя да не го заслужава. Аз не я изложих моята и дискретно се свързах. Мразя се, че съм малодушна и проявих зачитане на личното пространство, а тя ме е пуснала в пропастта без да е проявила никакво към мен.
 
2)А дали би натъжило БМ това, че искам да знам коя съм - честно казано преди това ме интересуват всички световни проблеми, а този ми е на последно място. Осиновителите и емоциите им ме интересуват много повече и тях не бих наранила за нищо на света. Ама тази жена е направила своя избор и той е минавал през моята и твоята смърт.

3) Най-големия ти бисер е, че те не заслужава да ги търсиш, защото те били изоставили.
АСИЯ,  Hugпредполагам си млада и не си си дала време, възможност, духовна и интелектуална енергия да размислиш, а може и да не ти е било необходимо това в момента.
Децата не търсят био-то за да са им благодарни или да им засвидетелствуват обич, почит и т.н. За тези неща си имам родители и те са само и единствено осиновителите ми. Peace Само на тях дължа  обич, почит и т.н.
Който иска да търси, който не иска - да не търси.

Няма да се уморя да казвам, че ако някой търси и иска да научи кой е и откъде идва, то той го прави заради себе си, а не заради някакви си био-майка и баща. Те не само не са близки хора, а и са особено чужди, по-чужди от чуждите, зашото сами по своя воля са абдикирали от ролята, която Господ им е дал.

Има песен :"Ние не можем да бъдем добри познати............, няма среда в любовта ..., или сме най-близки ... или сме най-чужди в света....".

Това е не само за любовта, това е и за нашите случаи. Поетът го е казал по-ясно от мен, аз само цитирам.

 
Бях писала и на Бианка нещо подобно - не се мрази, не можеш да използваш инструменти, които са чужди за твоята същност. Направила си го по начин, който ти можеш и умееш. Слава богу , че е такъв.

От известно време интензивно се променят разбиранията ми около осиновяването, ти знаеш защо и как . Има неща, свързани и с работата ми... като капак на всичко онзи ден свекърва ми ме разби, като каза следното нещо, което ми се заби като пирон в главата:
Говорехме по темата, тя беше гушнала Никола, напълниха и се очите със сълзи и изтърси: "Не мога да простя на тази жена, че е изоставила моето хубаво, мило момченце. Как и е дало сърце, ако го е видяла поне за миг и пак го е оставила, съвсем няма никога да и го простя"
Хем ми стана мило, хем особено, хем тъжно, хем я разбрах напълно, хем знам, че ако не беше така никога нямаше да се срещнем с Николата, хем ако можех да върна времето назад и ако знаех, че той щеше да е по-добре с БР бих се съгласила да върнем живота. Ей такива объркани работи...

Но поне едно изречение по темата  - Без да искам да съдя никого, не искам да съм крайна, нито да критикувам някого, поне най-мекото, което мога да кажа, е че изоставянето на едно дете е постъпка, която не заслужава аплодисменти. Не мога да се съглася с теорията "поне му е дала шанс", защото според системата в Б-я, това просто няма как да е вярно. Истината е, че БМ или ББ не знаят нито каде отива детето им, нито как ще живее, нито какъв хляб ще яде, нито какъв въздух ще диша. За това за даден шанс не става дума.
Ето защо, много съжалявам (тук говоря като юрист) обаче да се брани правото на личен живот на БМ, за сметка на детето, нито е адекватно, нито е в съответствие с практиката на ЕСПЧ, например. Иначе казано- имаме очевидно две сблъскващи се права:
Правото на БМ наличен живот (цитираното от Мира - прайваси)
Правото на детето да узнае данните за произхода си.
Европейската съдебна практика е решила този въпрос в полза на детето.

Емоционално, аз нямам съмнение за отговора на спора

А дали ще търси или не БМ, е въпрос на личен избор. Важното е правото да узнаеш произхода си да бъде гарантирано от националното законодателство. Нещо, което у нас не само че не е така, ами точно обратното.

Аз пък мисля, че е хубаво, че не можеш да върнеш времето. 
Аз не искам да съм с нея, въпреки всичко си искам този живот с моите родители.
Това си е дълбока патология, противно на природата е  поведението на тези жени. Поради тази причина няма начин на детето да му е по-добре с нея.

А ти на всяко нещо може да погледнеш от философския ъгъл - ако, дали би ... и т.н., ама те затова философите са малко отнесени и тъжни, а ние, Слава Богу, сме юристи, а не философи.

Много картинно усетих сцената у вас със свекърва ти и ви пожелавам хубави празници и много топли мигове у дома. И на мен не ми побира главата как може човек да не хареса пухчо като твоя, ама здраве да е, детето и късметът си били за вас. 

Топла и мила Коледа и за твоето семейство, мила  .

Както и за всички пишещи тук майки и деца , желая ви топлота, взаимно опрощение, обич и още обич