ДЕЦА С УВРЕДЕН СЛУХ - 2

Здравейте на всички!
Намерих възможност и аз да се включа. Като гледам, че става въпрос за градини, да споделя и аз за тръгването на Божидар на градина. Макар че беше ходил в яслата, при тръгването на градина след едномесечна ваканция много плака - всеки ден досега плаче. В яслата ходеше без проблем - изобщо не плачеше.
Не мога да ви опиша какви чувства бушуват в мен в момента. Не ми харесва нещо отношението на едната госпожа - май си мисли, че щом Божидар е с увреден слух, ще се оплакваме от него всеки ден. Доколкото познавам детето си, не е от най-палавите, пък и в яслата никога не са се оплаквали от него, че е направил нещо лошо. Затова съм учудена, че сега изведнъж има такова поведение - госпожата се оплака, че вчера бил пуснал всички чешми и фонтанчето и се измокрил целия, пък измокрил и някои други деца. Допускам, че е възможно, макар че все пак имам някакви съмнения да е било точно така. Както и да е! Обаче тази сутрин ме пита, като по ТЕЛК имаме право на придружител, не ни ли дават такъв, че тя не можела да тича след него - трябвало първо да хване него за ръка и тогава другите. Питали сме за придружител, но ни казаха, че нямаме право, щом работим и двамата /само че не можем да си позволим да работи само единия от финансова гледна точка/?!? Мисля си, че пък ако аз не работя - защо ли ще ми е тогава придружител за детето ми - сама ще си го придружавам.
Да отбележа, че в същата градина е и другото имплантирано дете от Плевен, педи това пък беше още едно, което сега е в първи клас. Мислех, че вече имат някакъв опит с тях, или моето дете е по-различно!?
Разтревожи ме и нещо друго - същата госпожа казва, че Бобо ставал и понякога започвал да крещи, сигурно било, защото не чувал!? Е как да не чува - много добре си чува с импланта, а сега е и със СА на другото ухо - дори вече има богат пасивен речник, а и все повече думи преминават в активния му речник. Само дето правим сами все още само едно изречение - Тати спи., Баба спи., Дядо спи., Бати спи., Ани /т.е. А-и/ спи. и т.н., докато изброим всички, за които се сети. Освен това се опитва да каже всяка нова за него дума и ме пита за тези, които още не знае. Мога да кажа, че произнася по бебешки (все пак още нямаме звуците /р/,/к/,/г/,/ф/ и някои други), тъй като не може да изговори правилно всички думи - май понякога само аз си го разбирам какво иска да каже.
Казах, че се съмнявам малко да са нещата, както казва госпожата, тъй като групата има още една госпожа, по-възрастна, която досега не се е оплакала нито веднъж за нещо. А и виждам, че Бобо с нея се чувства добре - когато тя е сутрин, не плаче вече. Не искам изобщо да кажа, че ето, виждате ли, детето ми е най-доброто и не е възможно да прави така, но си мисля, че все пак може би липсва адекватен подход. Всъщност вече не знам какво да мисля. Идва ми да остана с детето си в къщи, пък . . . .   
Ами за каква интеграция говорим тогава. Май на никой не му се занимава с такива като нашите деца. Струва ми се също, че и госпожите, при които ги пращаме в градината или в училището, не са май подготвени за работа с тях. Не знам - май им трябва специален курс за обучение, за да се запознаят със специфичните неща. А май няма никакво желание за това от тяхна страна. А може пък и на тях да им идва в повече и нямат и физическа възможност да правят това, което е необходимо. Просто съм объркана и не знам какво да мисля. Как ли успяват в другите страни да направят каквото трябва за хората с увреждания, за да се чувстват и те част от обществото, не забравени, не отхвърлени.
Простете за излиянието - стана дълго. Споделих, защото ми се струва, че само вие ще ме разберете и можете обективно да ми дадете адекватен съвет.