Гледах филма днес...Цял ден ми е свито сърцето,гледам моето дете и немога да повярвам,че някой някъде има такова отношение към дечицата,било то с увреждания или не.Спомням си преди години бях чела материали за чуждестранни семейства,осиновили българчета уж с проблеми.Оказа се,че дете с диагноза олигофрения след известно време на добри грижи и много занимания се превръща в едно съвсем нормално,здраво и щастливо дете.Диагнозите се поставят в бебешка възраст,когато според мен е рано за тях и представляват печат върху човека за цял живот.Може и да нямаш никакви увреждания,но кой го интересува,след като в досието си записан с тежка форма на олигофрения?Няма контролни прегледи,няма по-късно потвърждение на диагнозата.Сигурна съм,че на една част от децата там им няма почти нищо,но са осъдени да регресират и гаснат ден след ден.
Не вярвам,че част от психичното заболяване е като по-малък да си с нормално тегло и с течение на времето да се превръщаш в скелет,костите ти да се чупят.Неможе да си бил весело дете и постепенно да се превръщаш в клатещо се подобие на човек.Видяхте Диди,която в началото на филма четеше списание,а в края се клатеше на стола с празен поглед....Неможе в такъв дом да няма обучен персонал,неможе да няма лекар,неможе тези деца да не минават през контролни прегледи....Неможе!
Подписах петицията,ако има на кого да оставя дъщеря си ще дойда и на протеста.
Не вярвам,че част от психичното заболяване е като по-малък да си с нормално тегло и с течение на времето да се превръщаш в скелет,костите ти да се чупят.Неможе да си бил весело дете и постепенно да се превръщаш в клатещо се подобие на човек.Видяхте Диди,която в началото на филма четеше списание,а в края се клатеше на стола с празен поглед....Неможе в такъв дом да няма обучен персонал,неможе да няма лекар,неможе тези деца да не минават през контролни прегледи....Неможе!
Подписах петицията,ако има на кого да оставя дъщеря си ще дойда и на протеста.
