Мишон, Жожоба, честито на патерици! Много здраве и сбъднати мечти!
stefaniika, браво на младежа, че така лесно се приспособява в новата обстановка!
Така и на теб ще ти е по-лесно.
, но за салца няма възможност Скъпата, това със страховете ми е познато. Моята щерка беше мнооого чувствителна още от бебче. Приспивах я на ръце, после с песни по един час и като изнемогвах татито ме сменяше и продължаваше да грачи. После преминахме към галене, гушкане на ръката ми, после едно плюшено мишле, което разнасяше и през деня. Четяхме приказки, докъто се научи да си ги чете сама. Имало е случаи четящия да заспива, а тя го бута и пита "и кво казал Мечо?" Имаше период, в който общуваше с въображаеми приятелчета - 7 тюленчета /герои от едно филмче, което много я впечатли/. Имаха си имена и като си мисли, че никой не я наблюдава им говореше. Това отмина до 6-7 годинки и сега като я питам се смее на това. Една вечер гледаше Сънчо и вечеряше. Разказваха приказка за един мравчо, който си счупил крачето. Като взе да хлипа това дете, като писна
едва успях да я успокоя преди сън и сто пъти попита, дали мравчо го боли крачето. Та затова е важно какво преживяват децата през деня и какво гледат по телевизията, на улицата или в училище. Да не ви разправям как беше след някои медицински интервенции. Много време ми отне да и върна душевния конфорт. Само много любов, търпение и дълги разговори помагат.

Марти наистина се чувства добре в яслата и се надявам да е така и занапред! Засега са само 12 дечица и е много вероятно да си останат толкова до м.март, а имат 1 педагожка, 1 леличка и 2 мед.сестри на групата!!!
- ние също си имаме племенница, т.е. втора братовчедка на Марти, роди се на 15.09. и се казва Теодора!!!


). Та в резултат на това може би й станаха клепари, щото като се роди си и бяха залепени за главичката. Всички казваха ще се оправят. Да ама не, тя продължава да си ги замята. Онзи ден беше легнала и й казвам "Оправи си ушенцето", а тя го обърна навътре
, но се радвам, че си намерила и друг начин да се занимаваш с нещо подобно