- Публикувана: 29 септ. 2007, 20:53 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2011, 22:15 ч.
Почивай в мир Калоянчо на Искрица Надежда!
Ето че пак е 29.
5 месеца без моето сльнчево Калоянче.
Всеки ден е еднакьв с предишния,просто се изнизват...кога беше есен,кога зима...така и не разбрах.
Всичко минава покрай мен,като на сьн.И не е вярно,че с времето става по-леко,всеки ден ми носи осьзнаването,че никога повече няма да мога да прегрьщам и целувам малката главичка,прекрасното личице,което ме гледаше с най-красивите сини и искрени очи на света.
Чувството,че сьм се провалила и не успях да помогна на детенцето си,ме сьпьтства денонощно.
Боже,колко се надявах,че двамата с него ще успеем да се преборим с болестта,обещавах му,че винаги ще сьм до него...И не спазих обещанието си,а той толкова ми вярваше.
Още не мога да приема,мозька ми отказва да приеме реалността и все се оглеждам да го видя,да го чуя.Толкова боли!
Прости ми,любов моя,прости на майка си,която с човешките си способности нямаше силата да се пребори сьс сьдбата!
Прости ми,че не мога да бьда сега до теб!Помня всеки миг и никога няма да забравя...та ти беше се срастнал с моето тяло,мама непрекьснато те носеше на рьчички...и целувките,за които се шегувах,че ще те запишат в Гинес,като най-целуваното бебче на света...какьв отличник беше на рехабилитацията...батко ти купи дори бележник ,за да си и ти ученик и след всяка рехабилитация ти пишеше шестица...
Обичам те,Коки...липсваш ми...отчайващо и безсилно боли...
5 месеца без моето сльнчево Калоянче.
Всеки ден е еднакьв с предишния,просто се изнизват...кога беше есен,кога зима...така и не разбрах.
Всичко минава покрай мен,като на сьн.И не е вярно,че с времето става по-леко,всеки ден ми носи осьзнаването,че никога повече няма да мога да прегрьщам и целувам малката главичка,прекрасното личице,което ме гледаше с най-красивите сини и искрени очи на света.
Чувството,че сьм се провалила и не успях да помогна на детенцето си,ме сьпьтства денонощно.
Боже,колко се надявах,че двамата с него ще успеем да се преборим с болестта,обещавах му,че винаги ще сьм до него...И не спазих обещанието си,а той толкова ми вярваше.
Още не мога да приема,мозька ми отказва да приеме реалността и все се оглеждам да го видя,да го чуя.Толкова боли!
Прости ми,любов моя,прости на майка си,която с човешките си способности нямаше силата да се пребори сьс сьдбата!
Прости ми,че не мога да бьда сега до теб!Помня всеки миг и никога няма да забравя...та ти беше се срастнал с моето тяло,мама непрекьснато те носеше на рьчички...и целувките,за които се шегувах,че ще те запишат в Гинес,като най-целуваното бебче на света...какьв отличник беше на рехабилитацията...батко ти купи дори бележник ,за да си и ти ученик и след всяка рехабилитация ти пишеше шестица...
Обичам те,Коки...липсваш ми...отчайващо и безсилно боли...
мила ДАни, има неща , които не зависят от нас
не си предала никого и нищо, защото не си имала тази власт
Коки имаше своята съдба и бе писано да се случи това - бих казала, че ти чрез твоята безграничан и невероятна обич открадна 4г за сина си и за себе си
сега плащаш жестока цена...но вярвам не би пропуснала нито миг с детето си!
моля те, не се обвинявай за неща много по-висши и далечни, независещи от нас... ти направи невъзможното от любов...така че не виждам в кое се провали
КАлоянчо, знае и чете в сърцето ти...ако се обвиняваш предполагам това още повече ще травмира и двама ви...можеш да страдаш по загубата, да те боли, да ти иде да умреш от болка...но не бива да си позволяваш дори мисълта, че си исвършила някакво предателство или че си можела да промениш нещо....
с цялата ми любов и уважение към теб и възхищение - ти направи невъзможното да го задържиш 4г и просто другото въобще не зависеше от теб!
а болката...няма начин да стане по-малка...тя винаги ще си отане голяма...просто сърцето ти ще порасне и помъдрее и ще се научиш да я носиш в него...а по този начин там е сега и дома на КАло - там той ще идва когато имаш нужда от него, или когато иска да те види...дръж отворено сърцето си, не го погребвай в безните на отчаянието и болката...защото то е твоята връзка с малкия...и със света
вярвам ще дойде момент да се видите...но още не е дошъл за теб...ти имаш своите земни дела и уви трябва да останеш...
мила ДАни, сина ти бе най-ведрото дете въпреки трудностите в живота си - наследил го е от теб, изкопай тези си качества....защото това е което той ти завеща...може би затова бе тук...да ти покаже нещо, което ти на свой ред да покажеш на другите....
заради него се опитай да живееш така както той би живял ако можеше да остане по-дълго тук! опитай, моля те! имаме нужда от теб....ти ни остана, но ти ще покажеш светилната на много хора, само не се предавай....
тъгувай, бесней и плачи...но после се върни при нас, защото з сега трябва да останеш с нас и при нас - и физически и психически....
Коки би се радвал да продължиш да живееш и да се радваш на живота така както той ти показа, че трябва да се живее - с пълна душа и сърце, въпреки и напук на болката и трудностите в живота!
не си предала никого и нищо, защото не си имала тази власт
Коки имаше своята съдба и бе писано да се случи това - бих казала, че ти чрез твоята безграничан и невероятна обич открадна 4г за сина си и за себе си
сега плащаш жестока цена...но вярвам не би пропуснала нито миг с детето си!
моля те, не се обвинявай за неща много по-висши и далечни, независещи от нас... ти направи невъзможното от любов...така че не виждам в кое се провали
КАлоянчо, знае и чете в сърцето ти...ако се обвиняваш предполагам това още повече ще травмира и двама ви...можеш да страдаш по загубата, да те боли, да ти иде да умреш от болка...но не бива да си позволяваш дори мисълта, че си исвършила някакво предателство или че си можела да промениш нещо....
с цялата ми любов и уважение към теб и възхищение - ти направи невъзможното да го задържиш 4г и просто другото въобще не зависеше от теб!
а болката...няма начин да стане по-малка...тя винаги ще си отане голяма...просто сърцето ти ще порасне и помъдрее и ще се научиш да я носиш в него...а по този начин там е сега и дома на КАло - там той ще идва когато имаш нужда от него, или когато иска да те види...дръж отворено сърцето си, не го погребвай в безните на отчаянието и болката...защото то е твоята връзка с малкия...и със света
вярвам ще дойде момент да се видите...но още не е дошъл за теб...ти имаш своите земни дела и уви трябва да останеш...
мила ДАни, сина ти бе най-ведрото дете въпреки трудностите в живота си - наследил го е от теб, изкопай тези си качества....защото това е което той ти завеща...може би затова бе тук...да ти покаже нещо, което ти на свой ред да покажеш на другите....
заради него се опитай да живееш така както той би живял ако можеше да остане по-дълго тук! опитай, моля те! имаме нужда от теб....ти ни остана, но ти ще покажеш светилната на много хора, само не се предавай....
тъгувай, бесней и плачи...но после се върни при нас, защото з сега трябва да останеш с нас и при нас - и физически и психически....
Коки би се радвал да продължиш да живееш и да се радваш на живота така както той ти показа, че трябва да се живее - с пълна душа и сърце, въпреки и напук на болката и трудностите в живота!
Искричке, 
Съзнавам, че понякога е трудно да не се самообвиняваме. То е естествено следствие на това да намерим причина и обяснение. Май всяка една от нас в един момент го е правила. Иска се дълго време, за да осъзнае човек, че не носи никаква вина. Не си го предала. И той знае това, милинка. Но вероятно му тежи да смяташ, че в нещо не си се справила. Всички тук знаем колко чутовно борбена майка си и какво направи за него. Спомням си един твой много дълъг пост в Дир-а преди около три години. Тогава четях и изпитвах не просто възхищение, а направо страхопочитание пред такава неземна борбеност, надскачаща много рамките на онова, на което и най-силният човек е способен. Ти продължаваш да си най-добрата и най-достойната майка на Коки. Не си го предала... Напротив - направи повече от това, което повечето хора изобщо биха могли.
Вярвам, че мъничкото слънчеце има нужда да вижда мама да се усмихва и да знае, че тя продължава напред, колкото и трудно да е това...
Вярвам още, че всички онези неща, които сме си говорили имат своите основания.
Вярвам също в сънят на една твоя позната. Ти знаеш....
Прегръщам те, прегръщам те, прегръщам те...
Съзнавам, че понякога е трудно да не се самообвиняваме. То е естествено следствие на това да намерим причина и обяснение. Май всяка една от нас в един момент го е правила. Иска се дълго време, за да осъзнае човек, че не носи никаква вина. Не си го предала. И той знае това, милинка. Но вероятно му тежи да смяташ, че в нещо не си се справила. Всички тук знаем колко чутовно борбена майка си и какво направи за него.
Спомням си един твой много дълъг пост в Дир-а преди около три години. Тогава четях и изпитвах не просто възхищение, а направо страхопочитание пред такава неземна борбеност, надскачаща много рамките на онова, на което и най-силният човек е способен. Ти продължаваш да си най-добрата и най-достойната майка на Коки. Не си го предала... Напротив - направи повече от това, което повечето хора изобщо биха могли. Вярвам, че мъничкото слънчеце има нужда да вижда мама да се усмихва и да знае, че тя продължава напред, колкото и трудно да е това...
Вярвам още, че всички онези неща, които сме си говорили имат своите основания.
Вярвам също в сънят на една твоя позната. Ти знаеш....
Прегръщам те, прегръщам те, прегръщам те...
Мила, Майчице!!!
Преди три часа, аз прочетох за твоята мъка... три часа в които аз роня сълзи, три часа в които моите мисли са с теб, те са и с твоето малко Ангелче! Не намирам думи! Извинявай за обърканите ми слова! Прочетох всички твои постове и разбрах, колко борбена и любяща майка си била, си в момента и ще бъдеш. Прегръщам те силно!!!
Преди три часа, аз прочетох за твоята мъка... три часа в които аз роня сълзи, три часа в които моите мисли са с теб, те са и с твоето малко Ангелче! Не намирам думи! Извинявай за обърканите ми слова! Прочетох всички твои постове и разбрах, колко борбена и любяща майка си била, си в момента и ще бъдеш. Прегръщам те силно!!!
Благодаря ти ,userxxx!
Да,времето си тече...ден след ден...еднообразни дни ,мъчителни и изпълнени с болка !
Не ми се пишеше в темата ,не ми се пише по принцип ,не знам какво ...
Шест месеца вече не гушкам моето малко момченце и не спирам да се питам къде ли е ,с кой е ,топло ли му е ,студено ли му е ,как се справя без мен ...така искам поне за миг да го зърна ...
Боже ,мили момичета ,много е трудно!...