Бог да прости ангелчето - Публикувана: 29 септ. 2007, 20:53 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2011, 22:15 ч.
Почивай в мир Калоянчо на Искрица Надежда!
40 дни без моето златно детенце!Болката расте заедно с дните!
Благодаря на всички вас,които бяхте до мен през всичките тези години и ми вдъхнахте надежда и сила да продължа да се боря!Калоянчо никога не можа да се научи да ходи,да играе,да се усмихва...никога не чух думичката "мама".
Но неговите прекрасни мъдри очи казваха всичко,което се таеше в душата му.Разбирах го без думи,те не бяха нужни там,където любовта не спираше да се доказва.Моят малък принц ме направи безкрайно щастлива за времето,през което ми подари със себе си...и сякаш и двамата сме усещали,че няма да сме дълго заедно,защото за тези 4г. не се отделихме и за миг.Сгушени един в друг...
И не аз,а той ми даваше сила.Той ми даде много повече,отколкото аз можах да дам на него.Свърши това,за което беше дошъл и тихичко си замина!
Не трябваше да става така...още повече точно сега,когато вече беше много по-добре,когато вече се успокоихме,че е по-добре...Но той просто приключи това,за което беше дошъл тук на земята.Тръгна си.И след него всичко опустя...
Някой ден ще ви разкажа за сънищата си с него.Те са прекрасни и в тях той е най-жизненото,пъргаво и весело дете.Знам,че сега е на много по-прекрасно място.Там той може да прави всичко,което си поиска.Сънувам го все весел,щастлив и не спира да тича,да играе.А когато ми казва "мамо" в съня ми,лицето му грейва,като едно малко слънчице.
Там,където е сега,всичко е красиво и изпълнено с Любов.С истинска,безусловна и надхвърляща всичко земни граници Любов,каквато самия той раздаде за краткия си живот.
Празнината в душата ми е огромна и така ще бъде завинаги!До момента,в който отново ще бъдем заедно!
А дотогава...щом Господ е решил да ме остави на тази земя,явно имам още какво да свърша...както ми каза lilibon: След толкова мъка, хубавото предстои, но вече и ние с теб сигурно имаме мисия, само трябва да разберем точно каква.
Обичам те,мое дете!
Почивай в мир,мое нежно цвете!До виждане!
http://www.vbox7.com/play:1a2d4f92
Благодаря на всички вас,които бяхте до мен през всичките тези години и ми вдъхнахте надежда и сила да продължа да се боря!Калоянчо никога не можа да се научи да ходи,да играе,да се усмихва...никога не чух думичката "мама".
Но неговите прекрасни мъдри очи казваха всичко,което се таеше в душата му.Разбирах го без думи,те не бяха нужни там,където любовта не спираше да се доказва.Моят малък принц ме направи безкрайно щастлива за времето,през което ми подари със себе си...и сякаш и двамата сме усещали,че няма да сме дълго заедно,защото за тези 4г. не се отделихме и за миг.Сгушени един в друг...
И не аз,а той ми даваше сила.Той ми даде много повече,отколкото аз можах да дам на него.Свърши това,за което беше дошъл и тихичко си замина!
Не трябваше да става така...още повече точно сега,когато вече беше много по-добре,когато вече се успокоихме,че е по-добре...Но той просто приключи това,за което беше дошъл тук на земята.Тръгна си.И след него всичко опустя...
Някой ден ще ви разкажа за сънищата си с него.Те са прекрасни и в тях той е най-жизненото,пъргаво и весело дете.Знам,че сега е на много по-прекрасно място.Там той може да прави всичко,което си поиска.Сънувам го все весел,щастлив и не спира да тича,да играе.А когато ми казва "мамо" в съня ми,лицето му грейва,като едно малко слънчице.
Там,където е сега,всичко е красиво и изпълнено с Любов.С истинска,безусловна и надхвърляща всичко земни граници Любов,каквато самия той раздаде за краткия си живот.
Празнината в душата ми е огромна и така ще бъде завинаги!До момента,в който отново ще бъдем заедно!
А дотогава...щом Господ е решил да ме остави на тази земя,явно имам още какво да свърша...както ми каза lilibon: След толкова мъка, хубавото предстои, но вече и ние с теб сигурно имаме мисия, само трябва да разберем точно каква.
Обичам те,мое дете!
Почивай в мир,мое нежно цвете!До виждане!
http://www.vbox7.com/play:1a2d4f92
40 дни без моето златно детенце!Болката расте заедно с дните!
Благодаря на всички вас,които бяхте до мен през всичките тези години и ми вдъхнахте надежда и сила да продължа да се боря!Калоянчо никога не можа да се научи да ходи,да играе,да се усмихва...никога не чух думичката "мама".
Но неговите прекрасни мъдри очи казваха всичко,което се таеше в душата му.Разбирах го без думи,те не бяха нужни там,където любовта не спираше да се доказва.Моят малък принц ме направи безкрайно щастлива за времето,през което ми подари със себе си...и сякаш и двамата сме усещали,че няма да сме дълго заедно,защото за тези 4г. не се отделихме и за миг.Сгушени един в друг...
И не аз,а той ми даваше сила.Той ми даде много повече,отколкото аз можах да дам на него.Свърши това,за което беше дошъл и тихичко си замина!
Не трябваше да става така...още повече точно сега,когато вече беше много по-добре,когато вече се успокоихме,че е по-добре...Но той просто приключи това,за което беше дошъл тук на земята.Тръгна си.И след него всичко опустя...
Някой ден ще ви разкажа за сънищата си с него.Те са прекрасни и в тях той е най-жизненото,пъргаво и весело дете.Знам,че сега е на много по-прекрасно място.Там той може да прави всичко,което си поиска.Сънувам го все весел,щастлив и не спира да тича,да играе.А когато ми казва "мамо" в съня ми,лицето му грейва,като едно малко слънчице.
Там,където е сега,всичко е красиво и изпълнено с Любов.С истинска,безусловна и надхвърляща всичко земни граници Любов,каквато самия той раздаде за краткия си живот.
Празнината в душата ми е огромна и така ще бъде завинаги!До момента,в който отново ще бъдем заедно!
А дотогава...щом Господ е решил да ме остави на тази земя,явно имам още какво да свърша...както ми каза lilibon: След толкова мъка, хубавото предстои, но вече и ние с теб сигурно имаме мисия, само трябва да разберем точно каква.
Обичам те,мое дете!
Почивай в мир,мое нежно цвете!До виждане!
http://www.vbox7.com/play:1a2d4f92
Благодаря на всички вас,които бяхте до мен през всичките тези години и ми вдъхнахте надежда и сила да продължа да се боря!Калоянчо никога не можа да се научи да ходи,да играе,да се усмихва...никога не чух думичката "мама".
Но неговите прекрасни мъдри очи казваха всичко,което се таеше в душата му.Разбирах го без думи,те не бяха нужни там,където любовта не спираше да се доказва.Моят малък принц ме направи безкрайно щастлива за времето,през което ми подари със себе си...и сякаш и двамата сме усещали,че няма да сме дълго заедно,защото за тези 4г. не се отделихме и за миг.Сгушени един в друг...
И не аз,а той ми даваше сила.Той ми даде много повече,отколкото аз можах да дам на него.Свърши това,за което беше дошъл и тихичко си замина!
Не трябваше да става така...още повече точно сега,когато вече беше много по-добре,когато вече се успокоихме,че е по-добре...Но той просто приключи това,за което беше дошъл тук на земята.Тръгна си.И след него всичко опустя...
Някой ден ще ви разкажа за сънищата си с него.Те са прекрасни и в тях той е най-жизненото,пъргаво и весело дете.Знам,че сега е на много по-прекрасно място.Там той може да прави всичко,което си поиска.Сънувам го все весел,щастлив и не спира да тича,да играе.А когато ми казва "мамо" в съня ми,лицето му грейва,като едно малко слънчице.
Там,където е сега,всичко е красиво и изпълнено с Любов.С истинска,безусловна и надхвърляща всичко земни граници Любов,каквато самия той раздаде за краткия си живот.
Празнината в душата ми е огромна и така ще бъде завинаги!До момента,в който отново ще бъдем заедно!
А дотогава...щом Господ е решил да ме остави на тази земя,явно имам още какво да свърша...както ми каза lilibon: След толкова мъка, хубавото предстои, но вече и ние с теб сигурно имаме мисия, само трябва да разберем точно каква.
Обичам те,мое дете!
Почивай в мир,мое нежно цвете!До виждане!
http://www.vbox7.com/play:1a2d4f92
Ох, искрице
. Колко ли е голямо сърцето ти, че да побере цялата тая мъка и да не се пръсне, не знам... 