Почивай в мир Калоянчо на Искрица Надежда!

 Подкрепям те  напълно  знам какво е .Всеки ден си задавам и аз същите въпроси,болката е голяма.

 

О, Искрице! Все едно моите мисли си изразила! Прегръщам те силно!

Дани, не бях тук, но ви мислех
и аз се питам къде е и как е
мъчно ми е и за малките краченца на бебчо Крис на silviayo
мъчно ми е заа прекрасното дете и за майката от снимките ви...мъчно ми е и сте в мислите и сърцето ми

Искричке, 

Пиша и трия. 

Искричке онзи ден се сетих,че на 29.03 ,че са се навършили 6 месеца от смъртта на Калоянчо.
Дано душичката е на по-добро и спокойно място!

Искрице,аз загубих мама миналата седмица и може би повечето ще кажат,че не е същото...но за мен болката е ужасяваща също.И се обвинявам-денонощно,че съм предала мама,че не съм могла да я спася/само че в моя случай има истина/.Предполагам,че е нормално човек да се измъчва,да не може да си прости.Но не можем да застанем срещу Господ и не сме ние тези,които вземат решенията.Ти пак си до него и той пак е най-целуваното бебче на света,тежко е,толкова е тежко,че не можеш да го видиш...Но пък той те вижда и плаче,защото вижда мама тъжна.В място,което е толкова прекрасно-където няма болка,студ,глад.където Господ и толкова още много души се грижат за него и го обичат.Усмихни му се и му кажи,че въпреки болката,си щастлива,че е добре.Знаеш ли,няма по-голяма сила във Вселената от любовта и тя винаги ви държи заедно-в паралелни светове,но заедно.Помни го.

  само чета и не мога да пиша......................

ИСКРИЦЕ,нямам думи да те утеша.сега гледах клипчето на твоето сльнчице и просто...нямам думи.не мога да спра да плача.уж щях да те успокоявам,а май сега нямам сили.вярвам,че там кьдето е сега е щастлив и те пази от горе.той ти се усмихва всеки ден.бьди сигурна в това.прегрьщам те мила.не знам какво друго бих могла да направя за теб...

 
Искрице  не намирам думи, но Бог знае какво мисля и чувствам!

Не мога да спра сълзите си. Сърцето ми се къса от болка....
Господ да дава сила на всички мами, загубили дечицата си!

Тази дата 29. ми е толкова омразна... Преброявам още един месец и стават седем.
Не мога да спя,не искам...

Толкова много си искам детенцето... не знам дали ще ми повярвате,но аз все още продължавам да се оглеждам да го видя, ослушвам се за гласчето му... Скоро ми се наложи да отида до комшийката за сол. Врата до врата сме. Преди, ако ми е трябвало нещо бързо отивах за минутка на отворена врата и връщайки се в нас,извиквах от вратата "Идвам си, майче!", защото за Калоянчо и едноминутната раздяла беше дълга и ставаше неспокоен... Сега взех сол от комшийката и влизайки си у нас, извиках по навик: "Идвам си,маме,ето ме!"... и в същия миг имах чувството,че ще се срина на вратата. За секунда напълно изключих, че моето прекрасно дете го няма и не ме чака... а осъзнаването още повече ме съсипа.

Опитвам се някак си да се върна към живота,но никак не успявам... като че ли всичко в мен e в замряло...нищо не ме интересува,нищо не ми се прави,с никой не ми се среща,не ми се говори... Карам на автопилот и единственото, заради което успявам да се задържам тук, това са другите ми две деца!

Скоро го сънувах ученик в първи клас... пораснал... беше седнал на земята,разпръснал учебниците около себе си и учеше, учеше... аз му казах да си почине малко, но той не искаше, казваше, че е много важно за него и да го изпитам. Беше толкова истински сън...

Не мога и не искам да съм тук без моето детенце...

Мое любимо, нежно и слънчево момченце, мама непрекъснато мисли за теб, липсваш ми отчайващо, болката ме разяжда, търся те навсякъде... и това няма да се промени, докато отново не бъдем заедно там някъде във вечността...

Прости ми,любов моя!

Вярвам ти .Сякаш прочетох моите мисли.Прегръщам те силно .

Не само ти вярваме, миличка...
Калоянче, 

Искрице    за твоето ангелче


Всяка минута се чувствам така 

Искрице, гледам ви снимките и е така невъзможно да пвярвам че не сте заедно.... такава силна връзка има между вас; тя струи от всяка снимка, от всяка твоя дума...

За съня -може би това е неговият знак, неговият начин да ти покаже, че е добре сега, че не страда и че тази връзка между вас двамата е все така силна, и че просто се реализира под друга форма...

Толкова е трудно да напиша нещо смислено, нещо, което няма да звучи клиширано, каквото и да кажа, все си мисля че не е на място. За такава болка няма слова...

Мисля те и ми е мъчно за теб...

  за теб, Калоянче!