Гражданска подкрепа за ничиите деца!

Помня ги, как са там? Аз почти никой не познавам извън София, дано се намери някоя сливенчанка. 

Вижте това!

http://standartnews.com/archive/2000/12/28/english/theday/story3.htm
The Orphanage in Mogilino to be Closed
"I will close down the house for mentally retarded children in the village of Mogilino if the situation there does not improve", Dr. Tatyana Vassileva, Deputy Social Welfare Minister stated during her visit to the village in Rousse region. The statement of Igor Statev, former orphanage manager, provided the reason for her visit. According to his data, deaths occurred among children because of freezing and malnutrition. "Children died from brain swellings", Tatyana Vassileva said. The municipality council of the town of Dve Mogili is the only one which did not vote for funds to support any orphanage.
Tzvetelina Dontcheva
sir@standartnews.com


Господи!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Преди 7 години са казали, че ще го затворят дома!!! Преди 7 години! Как е възможно това???! Дали да не потърсим връзка с Игор Статев, бивш директор на дома и да разберем защо не се е случило това...

Не го познавам този Игор Статев, но ще опитам да го издиря. Мисля, че имам един друг познат, който (ако правилно помня) преди доста години работеше в Могилино. Не знам само дали ще успея преди понеделник.

Видях, че някой се опитал да "качи" втората статия на Нели Пигулева в блога, но не се е получило. Бихте ли опитали пак? Според мен статията е много добра и е добре повече хора да могат да я прочетат.
Впрочем оня ден в разговор с Нели, тя спомена че според някои източници първото мнение за закриване на дома в Могилино е от... 1999

http://standartnews.com/archive/2000/12/28/theday/stranata4.htm

Да, Дефи, ето го и на български!!!

Defi, ok, ще пробвам пак...
Този Игор го намерих в google, кандидат-общински съветник от партията на Жорж Ганчев през 2003 г.

качвайте такива статии в блога. да се види откога и колко министри не са си свършили работата.

Сигурно има замесени хора в тази стара афера и на местно ниво - ще се опитам да разбера.

супер.Линде,мятай и това (на двата езика) в блога..........В понеделник ще го копна на няколко мейла в няколко м-ва,може ли

Ок, момичета!
Копирам го да не решат Стандарт да свалят статията .

не разбрах може ли да го изпратя блога до няколко м-ва

Докато някой успее да качи статията от вчерашния брой на в.Утро в блога, ето пълния текст и тук:

****
Могилино - България в миниатюра
Затварят дома за деца с увреждания. Но дали това решава проблема?
Нели ПИГУЛЕВА

Стотина майки излязоха във вторник на протест в София срещу равнодушието на държавата по отношение на децата с увреждания. Потресени от филма на ВВС за дома, в който се отглеждат такива деца в село Могилино, майките обещаха да внесат своята петиция, в която са формулирани исканията им, в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на здравеопазването, както и в Президентството и Министерския съвет. Протестът бе организиран от Движение на българските майки, членове на Гражданска инициатива на осиновени и осиновители и родители на деца с увреждания.
Текстът на петицията се намира на сайта www.bgpetition.com/izostaveni_deca и подписката под него продължава. Във вторник само за час към 3198-те подписа /сред тях и стотина русенци/ се прибавиха още 20. Като си помисли човек, че за да тръгне към битката за кресла на властта, са му потребни само 2000 подписа...
Притеснителното е друго – дали в МТСП не смятат въпроса с Могилино за решен: факт е недвусмисленият вердикт домът в Могилино да бъде закрит! Или е в ход безмилостната логика "Има човек - има проблем. Няма дом - няма проблем!". Иска ми се да вярвам, че все пак рудиментиралата съвест на чиновниците ще проговори. Все пак, малко съвест е за предпочитане. От всичко друго вее такава мухлясала безнадеждност, че на човек му иде да пита къде раздават въжетата и сапуна...
За Могилино се разчу след филма на ВВС "Изоставените деца на България". Кадрите наистина са потресаващи. Но едва ли са уникални. Българската телевизионна журналистика е правила не по-малко драстични филми. А за Могилино се разчу, защото

пак „се изложихме пред Европейския съюз"

Дотам дори, че един министър хукна да разнищва ранната младост на авторите на филма и откри, че май преди има-няма десетина години са пушили цигари марихуана.
Аз лично се опасявам повече от това, че в момента се заостря вниманието точно върху дома в Могилино, който просто е един от всичките социални домове в България. И когато го закрият /с всички произтичащи от това обстоятелства и нови проблеми/, може да се създаде впечатлението, че причината за тревога е ликвидирана. Както простодушно въздъхна кметът на Две могили Енчо Петров, след като чу за трети път завчера от зам.-министър Иванка Христова категоричното решение домът в Могилино да бъде закрит: "И ний кандисахме - няма смисъл да бъдем писани по вестниците! Преместете го!.. Пък ний ще търсим за този дом друго - старчески дом ли, за неправителствени организации ли..."
В момента в социални домове за деца с физически и интелектуални увреждания

в цялата страна са настанени 8653 български деца

Едва ли условията другаде са драстично различни от тези в Могилино. Конкретно в Могилино ситуацията е следната: 67 настанени деца. От тях 30 са навършили 18 години, останалите са малолетни и непълнолетни. Голяма част от децата са лежащо болни - с много сериозни увреждания. Тези, които се движат и могат да влязат в относителен социален контакт, по време на посещението на зам.-министър Иванка Христова бяха в спортната зала. Сред тях е любвеобилният светлоок Тодор, който галантно целува ръце наред на всички гости.
Персоналът на дома се състои от 58 човека: директор, социален работник, медицинска сестра, възпитатели, помощен персонал. И нито един специалист, подготвен за работа с деца с тежки психически и физически увреждания. Рехабилитатор няма - напразни останали усилията на общината да назначи специалист, въпреки готовността й да заплати пътуването до Могилино и обратно.
Цветните чаршафи, прилежно застлани на леглата с "кацнали" отгоре плюшени играчки, не оставят място за съмнение, че в дома са се готвили за "високото" посещение. Рязката силна миризма тук обясняват с голямото количество дезинфектант, употребен също преди посещението. Елементът "изненада" отсъства и за двете страни: и за проверяващите, и за проверяваните. Всъщност цялата визита с разговора по същество продължи не повече от час. Зам.-министър Христова обясни, че предпочита да си поговори с хората и така отклони предложението да види другия корпус с лежащо болните деца. Всъщност, тя пристигна с готовото решение, което не подлежи на обсъждане. Домакините очевидно бяха вече достатъчно уморени /”От 15 септември посрещаме проверки и журналисти"/, за да приемат решението, което не е неочаквано. Може би за това без напрежение директорката разказа за двата стари и безполезни автобуса, за невъзможността да извеждат децата извън Могилино, както това е ставало до миналата година, когато са водили групи на рехабилитация в Котел и в Русе. И може би точно на фона на неколкократно повтореното от зам.-министър Христова решение въпросът на Мариела Личева от Държавната агенция за закрила на детето - дали стига храната на децата и дали е съобразена с потребностите им - получи безизразния отговор, че "диетолог от Русе ще определи за всяко дете хранителния режим". Какво и колко ядат децата сега не стана много ясно. Остана и да се уточнят диагнозите на настанените в социалното заведение, които според директорката на дирекция "Закрила на детето" в Агенцията за социално подпомагане Даринка Янкова "някак са много унифицирани"...

Ядат ли, не ядат ли, какви са заболяванията

- тези въпроси сякаш остават на втори план сега, когато затварянето на дома е безалтернативно....
Зам.-министър Христова определи крайния срок питомците да бъдат изведени от дома: до 6 месеца. Тя даде месец, за да се завърши допитването до родните места на децата и до техни близки за възможности за реинтеграция. През ноември ще се определи екип, който ще движи сложните процедури по намиране на място за настаняване на всяко едно от децата. А т.нар. извеждане на децата на този етап, т.е. на теория звучи така: за 30-те, които са над 18-годишна възраст ще се търсят вариантите на защитени жилища или други домове с дневни центрове наблизо. За малчуганите ще бъдат изготвени индивидуални планове и за всяко ще се търси възможност за връщане в семейството или приемно семейство. От 1 година в Могилино не настаняват деца, а от около месец се издирват близките на тези, които са тук. Това се оказва трудна работа. Само 2-3 процента са дечицата, родителите на които редовно се обаждат да питат как е рожбата им, идват да ги видят и ги вземат за празници. За близо 90 на сто има деклариран отказ от родителски права. Но докато детето все още не е осиновено, родителската грижа не е отпаднала - така че тези родители също се издирват и убеждават да се погрижат за децата си. В повечето случаи отговорът бил троснатото:

"За какво ме безпокоите?!"

а една от майките даже не могла да си спомни коя година е родено детето й...
Трябва да се разяснява на родителите, а и на обществеността какви са възможностите за отглеждане на такова дете с увреждания, казва Даринка Янкова. В такава ситуация родителят - роден или приемен, ще получава минимална работна заплата, двойни детски добавки, интеграционни добавки, като личен асистент още 220 лева: общо около 620 лева. От институциите разчитат, че е възможно и хора от сегашния персонал на дома в Могилино да приютят някое от децата - "познават се взаимно, свикнали са едни с други, привързани са дори...". Само дето не стана ясно ако домът се закрива, защото за децата не се полага необходимата грижа в социалното заведение, защо се допуска, че индивидуално един сегашен "възпитател" ще се грижи по-добре и по-качествено... Но и този въпрос сега отива на заден план - трябва спешно да се намери къде "да се изведат" децата... За да рапортуваме, че проблемът Могилино е решен.
И всичко е в бъдеще време. ЩЕ бъдат изработени индивидуални планове за всяко от децата. ЩЕ се търсят възможности децата да бъдат преместени в други социални заведения и ЩЕ се изграждат съвременни центрове. ЩЕ бъде предложено 10 милиона евро от ЕС да бъдат насочени към преструктуриране на социалните заведения в алтернативни центрове. ЩЕ се кандидатства по програми. ЩЕ...
А децата в Могилино са ТУК и СЕГА - болни, несретни, нищо не разбиращи, но поемащи върху себе си най-пълна сила бездушието и цинизма на държавата.   
Всъщност как би могъл да се разреши този проблем? Та не е ли всъщност Могилино е един умален модел на цялата държава?

Една синтезирана като пресовано кубче реалност?

От една страна приказна природа - есенни хълмове с разноцветни петна на горите и пълни с цветни лехи в дворовете; от друга - нито една указателна табела по пътя.
От една страна - шарени чаршафи, плюшени играчки, сензорна зала; от друга - недохранени личица и откровена безнадеждност, прозираща през окъселите анцузи на децата.
От една страна - люлки и катерушки в двора; от друга - липсата на специалист, който да се грижи правилно за тези болни деца.
От една страна - загрижени на думи апаратчици и шефове, които сън не ги лови да мислят за страдащите деца; от друга - едни пари, които все не достигат (в държавата парите вечно не достигат за сферите, които са гранични с живота и физическото оцеляване).
От една страна - отчаяно нуждаещи се от разумна грижа живи същества, граждани на тази държава; от друга - луксозни автомобили, стилни костюми, скъпи обувки и изискани бижута на други граждани на тази държава.

Два свята... Почти по Смирненски  

...Но това вече май напомня за друг проблем, който вече близо месец е по улиците и площадите на държавата.
За съжаление всеки, който по някакъв начин е хванал за пеша властта, смята, че е в правото си да си мисли: "Това мен не ме засяга". 18-те години преход кой знае защо дадоха правото на някои цинично да се изнизват от отговорност. И да си вярват, че екстрите на властта узаконяват техните привилегии, както и правото им да са "над нещата". И все за сметка на затъващите в мизерия. Но за какво всъщност си говорим в държавата, която е най-бедна от всички свои посестрими в ЕС, но депутатското войнство е убедено, че му се полага да изглежда престижно, каквото и да струва това на народеца. Колчем въпросът опре до достойнството на учители, лекари, пенсионери, болни и прочие, отговорът е все един и същ: няма пари, бедна държава сме. И на никого не му минава през ум, че щом като сме бедна държава, може би е по-логично и властта да изглежда малко по-скромно. Или само тя - властта - е представителната за държавата? Уви, не. Защото иначе нямаше да го има филмът на ВВС за Могилино. И нямаше да се разрази цялата тази шумотевица. От която, за съжаление, ще последва само едно: ще преместят тези нещастни смущаващи спокойствието хлапета на друго място. Което не означава непременно "по-добро място". Но за царството на демагогията, в което все повече се превръща България, това едва ли има значение.

Да, тогава е имало скандал заради починало детенце, заровено в един гроб с друго. Някой беше пуснал статията. Социален работник от Русе е написал писмо с препоръки за закриване на дома.

Здравейте и от мен! Вчера гледах филмчето и съм дълбоко потресена, защото нямах никаква представа, че в БГ може да съществува нещо толкова страшно и чудовищно, напомнящо на кадри от документалните филми за ВСВ!!! Плаках с глас и цяла нощ не можах да мигна, защото постоянно виждах личицата на дечицата!!! Всичко, което правите е чудесно, поздравления за ентусиазмът! Ако ви трябва помощ за превод от български на английски или обратно ще се радвам да помогна!!!! Не успях да изчета много подрробно темата, но според мен тези деца умират-имат спешна нужда от качествена храна, от витамини, от някакви надбавки, толкова са слаби! Има ли възможност да им се изпрати нещо? Не дрехи, не памперси, не играчки, а храна!

Условията в дома не са толкова трагични, колкото бездушието на персонала... не разбирам защо поне не говорят с тях? Защо не им четат книжки, защо не се опитат да ги изведат на слънчице, толкова ли е трудно това???? Не разбирам как може тези добре охранени лелки да гледат с очите си как децата гаснат и да не предприемат нищо по въпроса и как директорката има наглостта да каже, че си е свършила работата, но персоналът я е предал??? Защо вместо да затварят дома, не вдигнат малко заплатите на персонала и не намерят специалисти, които да се грижат за децата. Убедена съм, че и неспециалисти могат да помогнат само ако се занимават с тях, ако си играят с тях, ако им показват някакви играчки (дори и най-обикновенни и евтини), които да ги стимулират по някакъв начин, да им покажат, че има и другоосвен спане, баня и ядене на буламач...

Имате ли представа къде са тези деца в момента? Още ли са там? Знае ли се какво ядат? Виждал ли ги е лекар или още не? Какво направи МТСП след протеста? Ипратиха ли поне храна??? Изпратиха ли медицинско лице? Това са действия, които могат да бъдат предприети незабавно (може би тези въпроси могат да се зададат на срещата в понеделник?) Просто имам чувството, че тези деца всеки момент ще умрат от глад!!!! Съжелявам, че не живея в България, иначе бих им занесла храна! Но поне мога да пратя пари за такава... Май засега се нуждаят първо от това!

Друго: имаше една идея в началото да се пише до ЕК? Имаше и публикувани и-мейл адреси... може би е добре да се затрупат с писма? Мога да ги преведа, ако решите да им пишете!

Засега затова се сещам!

Моля ви, качете и официалната декларация в блога, изявленията ни на протеста. Много е важно, те ще дадат ясна представа за всичко. За какво сме протестирали, за какво сме се организирали. И ще предотвратят свободните съчинения по въпроса. Всички се нагледахме по медиите на всевъзможни интерпретации относно исканията ни. Едни казват само за осиновителите, други само за дечицата с увреждания, трети-трето, хаоса е пълен. Трябва да има яснота!

Rylie,
проблемът не е , че няма достатъчно пари за храна или храна - домът разполага с достатъчно средства за нормална храна (разбирай такава каквато трябва да бъде) за децата, но тя не отива за децата!
Хората от персонала са притеснени не само защото като закрият дома ще останат без работа, ами защото ще се лишат и от други благинки...
Аз например се страхувам, че знаейки колко малко му трябва на едно дете (вече така или иначе привикнало към нечовешкия начин на вегетиране в дома), и знаейки че срещу малкото си "грижи" биха могли да полуяават 620 лева месечно - дали няма да "се навият" да си осигурят този доход, ставайки приемни семейства?
Мислите ли, че можем да направим нещо за да предотвратим това?