Клео, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН 
Много щастие и здраве на теб и на твоите две момчета
Весел празник!
Много щастие и здраве на теб и на твоите две момчета
Весел празник!
- Публикувана: 11 окт. 2007, 23:51 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2007, 19:23 ч.
Есента цветни килими реди, ЯНУАРСКА мама от хубост цъфти
Ха сега здравейте 
Снощи беше супер.
Първо кумата дойде у нас с ритуалните чаши - много са красиви! Оправихме Алинка, почти я приспах и тръгнахме.Отидохме в Антре, поръчахме питиета и мезета и започнаха да прииждат моите приятелки.Събрахме се към 15 момичета
Музиката беше супер свежарска, купона беше на ниво, танцувахме цяла вечер без спиране 
Много беше весело. 
По някое време вече към 2:30 ни омръзна и отидохме в една пицария. Хапване, пийване, лафче И така. Мъжа ми ми пишеше цяла вечер смс-и и накрая пита дали да дойде ергенското парти при нас Обаче ние вече бяхме на пица и им казахме да не идват, а той милия се беше разтъжил за мене Накрая се прибрах (към 4:00), изкъпах се и мъжа ми си дойде.Полафихме си и с него, той ми обясни (на 8-ма водка 
) как аз съм неговата любима, неговата жена и не иска никоя друга И си легнахме мирно и тихо
Супер си изкарахме, а и "ергените" са се забавлявали подобаващо и така
Това е от мен! Снимки - няма!
Снощи беше супер.
Първо кумата дойде у нас с ритуалните чаши - много са красиви! Оправихме Алинка, почти я приспах и тръгнахме.Отидохме в Антре, поръчахме питиета и мезета и започнаха да прииждат моите приятелки.Събрахме се към 15 момичета
Музиката беше супер свежарска, купона беше на ниво, танцувахме цяла вечер без спиране Много беше весело. По някое време вече към 2:30 ни омръзна и отидохме в една пицария. Хапване, пийване, лафче И така. Мъжа ми ми пишеше цяла вечер смс-и и накрая пита дали да дойде ергенското парти при нас Обаче ние вече бяхме на пица и им казахме да не идват, а той милия се беше разтъжил за мене Накрая се прибрах (към 4:00), изкъпах се и мъжа ми си дойде.Полафихме си и с него, той ми обясни (на 8-ма водка ) как аз съм неговата любима, неговата жена и не иска никоя друга И си легнахме мирно и тихо Супер си изкарахме, а и "ергените" са се забавлявали подобаващо и така
Това е от мен! Снимки - няма!
Вили, супер, мила! Много се радвам за хубавите ви купони! Хайде, не остана! 6 дни до голямото събитие.
Аз още не съм ви чела, не пиша от моя комп, че имаме страшни проблеми, после ще разказвам, но сега съм на гости. Утре се надявам да се включа от нас и да ви изчета внимателно. Хайде, лека вечер, дано всички да са здрави и щастливи!
Аз още не съм ви чела, не пиша от моя комп, че имаме страшни проблеми, после ще разказвам, но сега съм на гости. Утре се надявам да се включа от нас и да ви изчета внимателно. Хайде, лека вечер, дано всички да са здрави и щастливи!
Бъди здрава и щастлива! 
Момичета, имам нужда от вашите съвети. (утре сигурно ще съжалявам, че съм написала това но...)
Напоследък започнах по-често от обикновено да си изпускам нервите. За дребни белички направени от Мъри му се развиквам, че даже днес и го изблъсках в другия край на стаята (след като оля шкафа и пода с току-що настъргана краставица) Това с цел да не се маже и стъпва отгоре, но го направих доста грубо и сега още изпитвам вина. Веднага след това ми минава и го гушкам и целувам и му казвам че нищо лошо не е направил, но лошото вече е сторено.
Започнах да се страхувам, защото за секунди ме стисва за гърлото ужасен яд, развиквам се(дръпвам грубо от ръцете на Мъри нещото с което прави белята), а след няколко секунди ме връхлита огромно съжаление че съм реагирала така и го гушвам. Осъзнавам, че се ядосвам за твърде дребни неща(след като вече съм се ядосала) и реагирам твърде истерично. Днес даже ми се насълзиха очите от съжаление , а то милото дойде и ме целува (мисли си че нещо ме боли и като ревнах...)
Можете ли да ми кажете къде мога да потърся психолог за разговор, но да е например от някоя организация безвъзмездно защото наистина нямам пари за частен психолог. Ако имах не бих се поколебала да дам, само не и да си стресирам детенцето.
В момента плача, не е нормална такава рязка смяна на настроенията ми се струва. Мислех, че ще мога да се справя сама като всяка вечер се заклевам вече да не си изпускам нервите така, но на другия ден следобеда изведнъж ме хваща яда (за наистина незначително нещо). Мислех се за много силна и умна, но явно имам нужда от помощ да изляза от там, където съм задълбала. Може би има нещо което ме мъчи подсъзнателно, но не знам какво е.
Не ми се иска да ви натоварвам повече, но малко ми олекна, че успях да призная пред някого че имам проблем. Казах на Здравчето, но той каза, че всичко е в главата ми и трябва сама да се справя, да не правя неща, които не искам да правя. (т.е. и той не може да ми даде съвет, щото това и аз го знам)
Иначе това не е през целия ден, много си играем с Мъри, смеем се,гушкаме се, целуваме се, учим стихчета, приказки, рисуваме, но направи ли белята...
Благодаря, че ме изслушахте, приятен ден, момичета!
Напоследък започнах по-често от обикновено да си изпускам нервите. За дребни белички направени от Мъри му се развиквам, че даже днес и го изблъсках в другия край на стаята (след като оля шкафа и пода с току-що настъргана краставица) Това с цел да не се маже и стъпва отгоре, но го направих доста грубо и сега още изпитвам вина. Веднага след това ми минава и го гушкам и целувам и му казвам че нищо лошо не е направил, но лошото вече е сторено.
Започнах да се страхувам, защото за секунди ме стисва за гърлото ужасен яд, развиквам се(дръпвам грубо от ръцете на Мъри нещото с което прави белята), а след няколко секунди ме връхлита огромно съжаление че съм реагирала така и го гушвам. Осъзнавам, че се ядосвам за твърде дребни неща(след като вече съм се ядосала) и реагирам твърде истерично. Днес даже ми се насълзиха очите от съжаление , а то милото дойде и ме целува (мисли си че нещо ме боли и като ревнах...)
Можете ли да ми кажете къде мога да потърся психолог за разговор, но да е например от някоя организация безвъзмездно защото наистина нямам пари за частен психолог. Ако имах не бих се поколебала да дам, само не и да си стресирам детенцето.
В момента плача, не е нормална такава рязка смяна на настроенията ми се струва. Мислех, че ще мога да се справя сама като всяка вечер се заклевам вече да не си изпускам нервите така, но на другия ден следобеда изведнъж ме хваща яда (за наистина незначително нещо). Мислех се за много силна и умна, но явно имам нужда от помощ да изляза от там, където съм задълбала. Може би има нещо което ме мъчи подсъзнателно, но не знам какво е.
Не ми се иска да ви натоварвам повече, но малко ми олекна, че успях да призная пред някого че имам проблем. Казах на Здравчето, но той каза, че всичко е в главата ми и трябва сама да се справя, да не правя неща, които не искам да правя. (т.е. и той не може да ми даде съвет, щото това и аз го знам)
Иначе това не е през целия ден, много си играем с Мъри, смеем се,гушкаме се, целуваме се, учим стихчета, приказки, рисуваме, но направи ли белята...
Благодаря, че ме изслушахте, приятен ден, момичета!
Добро утро на всички,ние оздравяхме и още ме е яд че нашата педи ни изписа АБ.
Много сте изписали докато ме нямаше,но така е като сме с лаптоп,ще си го носим без интернет.
ludmilana мисля че много добре те разбирам,тъкмо и аз щях да споделям с вас,че или мойте нерви неиздържат или найстина Анджела е много палава.Няма секунда в която тя да не прави бели.
Исками вода наливам й в чашка,тя обаче решава че иска и сок аз наливам и тя започва да върви из целия апартамент и да прелива всичко от едната в другата чаша.Тъкмо съм сгънала прането и започвам да го нареждам по шкафовете,докато отида да взема купчинката за другия шкаф и тя изчезнала,Ади я навряла в друг шкаф/наблъскала/.Отивам да простирам,всички играчки започват да се изнасят на терасата,пантофите хоп през терасата.Прането по земята,изгоня я вътре през това време омазала дрехите си с крем,яла боя за обувки/защото свекито,не проумява че трябва да е на високо/,носи си столчето и така достига до всичко,шкафа с чиниите се пренарежда,и още много,много бели.
Моля ви споделете как се справяте с малките беладжии.
Много ми се иска да пусна малко снимки,но останаха в лаптопа.
Много сте изписали докато ме нямаше,но така е като сме с лаптоп,ще си го носим без интернет.
ludmilana мисля че много добре те разбирам,тъкмо и аз щях да споделям с вас,че или мойте нерви неиздържат или найстина Анджела е много палава.Няма секунда в която тя да не прави бели.
Исками вода наливам й в чашка,тя обаче решава че иска и сок аз наливам и тя започва да върви из целия апартамент и да прелива всичко от едната в другата чаша.Тъкмо съм сгънала прането и започвам да го нареждам по шкафовете,докато отида да взема купчинката за другия шкаф и тя изчезнала,Ади я навряла в друг шкаф/наблъскала/.Отивам да простирам,всички играчки започват да се изнасят на терасата,пантофите хоп през терасата.Прането по земята,изгоня я вътре през това време омазала дрехите си с крем,яла боя за обувки/защото свекито,не проумява че трябва да е на високо/,носи си столчето и така достига до всичко,шкафа с чиниите се пренарежда,и още много,много бели.
Моля ви споделете как се справяте с малките беладжии.
Много ми се иска да пусна малко снимки,но останаха в лаптопа.
ludmilana , за съжаление не мога да ти помогна да намериш психолог... Но искам да ти кажа , че на мен също ми се случва да й се развикам на Алекса (като и обясня, че нещо не се прави 8 пъти с благ тон и тя продължава в същия момент пак да го прави). А веднъж я изпратих от кухнята в хола "наказана" Случва се да си изпусне човек нервите, ама се старая да е колкото е възможно по-рядко ... 
Пепито, незнам какво да ти кажа - аз с моята беладжийка не мога да се справя за сега - все имам чувството, че колкото повече й правя забележка за нещо, толкова по-интересно за правене става то
Случва се да си изпусне човек нервите, ама се старая да е колкото е възможно по-рядко ... Пепито, незнам какво да ти кажа - аз с моята беладжийка не мога да се справя за сега - все имам чувството, че колкото повече й правя забележка за нещо, толкова по-интересно за правене става то
Препоръчани теми