Лови, честити ти рожденици и на теб, да те радват и усмихват! И хич не се връзвай на приказките за кърменето - и на мен все се намира кой да ми каже, че е "вредно", че не му стига млякото /все едно съм го оставила само на кърма/, ама аз си знам какво ми говори майчинският инстинкт.

Ейрче, Ники не знам какво осъзнава, но като започне да ака, ме поглежда - напъва се и все едно ми казва "виж, започвам". Като го сложа на гърнето, много се кефи на сътвореното и после си пляскаме за добре свършената работа.
Днес му проби шестото зъбче горе, та най-сетне имаме усмихнато дете, че тия дни само скърцаше със зъби и не искаше да яде, беше крииив. От 3 дни очилцата му са готови, но той се кефи само да ги слага и сваля - не съм сигурна, че ще издържат дълго рамките, а представа нямам кога ще свикне да ги носи, дано е скоро. Много е сладък с тях - прилича на Айнщайн с къдриците и очилцата.




Валка, я погледни от другата страна. Като стане Мария на 18 г., ще си имате и толкова отлежала ракийка(ако до тогава не си я метнала по свекито) 

. Има една любима песен по Войс, аз това слушам по цял ден. Та песента е на 50 Cent i Jystin Timbarlake. Само като я чуе и подивява. КЪдето и да се намира,веднага тича в хола. Застава пред телевизора и започва да се друса.
Един ден беше заспал на обяд и аз съм пуснала телевизора. Съответно пускат и тази песен и изведнъж чувам някакво гласче. Отивам в спалнята, той се събудил,хили се, седнал и се клати на песента.

Амелия не знам точно какви са порядките из Б-я и какво точно е имала наум малоумната ми свекървещица,но явно нейните запаси от сватбата и за кръщенето на детето са в Била-Пещерска синя-стига вече за нея,че и без това прекалено много внимание и обърнах...
: кръсницата на Ради вчера е родила момченце. Имало е малко усложнения и се е наложило спешно секцио. Вече са добре и двамата. Ей, така се радвам......, спомям си еуфорията преди 1 година...
Испанските свекита са други сигурна съм 
, но с тази малка ходеща фурия в къщи е истинска вихрушка
, ни от кухнята, ни от мама, нищичко не вкусва от манджите, само сух хляб и сирене успявам да и напъхам, но вече започвам да се притеснявам сериозно, защо така това дете досега никога не сме имали проблем с яденето, дали е от зъбки 
, даже като чуе песен и веднага заиграва, където и в каквато и поза да се намира 

.
. Само утре да си дойде татито и си го взимам, горкото дете, все при бабите си е. Знам, че сега ми се налага, ама вече едва издържам без него. И в къщи е едно пусто и твърде подредено
.