За страничните ефекти от ваксините...има ли пострадали дечица...

Ваксината срещу свински грип убивала
Тамифлу докарва кошмари, сочат разкрития на в. “Дейли мейл”
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-08-18&article=290180

                   Няма нужда и от коментар.....  

От писмата до невролозите става ясно, че има опасения, че ваксината може да отключи синдрома на Гилен-Баре (GBS), при който нервите не предават правилно импулси до мускулите, което причинява парализа на крайниците и на дихателната система, което води до летален край.
Подобно нещо се е случило през 1976 г., когато се ваксинират масово срещу свински грип в САЩ и умират повече хора от ваксината, отколкото от заразата.......

Ваксините – 5 факта, които лекарят няма да ви каже

  

Единствената безопасна ваксина е тази, която никога не се използва!

Д-р Джеймс Шанън, Национален здравен институт, САЩ

 

Има много доказателства, че ваксините причиняват повече зло, отколкото добро.

Д-р Дж. Антъни Морис, бивш началник на отдел Контрол на ваксините и вирусологичните проучвания към Комисията по храните и лекарствата, САЩ

 

Ваксините са инвазивна медицинска процедура, която според българските и международните закони трябва да се извършва само с нашето изрично информирано съгласие. Последното означава, че трябва да бъдем подробно запознати с евентуалните ползи, съпоставени към възможните рискове и странични реакции. За съжаление все по-често единственото, за което всъщност сме информирани, е кога трябва да заведем детето за ваксинация. Ако изразим колебание, то бива отхвърляно с гръмки фрази за огромната полза от имунизациите за цялото човечество, без да се навлиза в обяснения за проблемите, които могат да възникнат в конкретния случай на нашето дете.

В тази връзка искам да представя пет простички факта, които според мен е важно да знаете, преди да дадете съгласието си да ваксинират детето ви или вас самите.


  

   1. Ваксините съдържат токсични, канцерогенни и биологично замърсени съставки.
 

    •   Ваксините съдържат токсични съставки и тежки метали.

Между съставките на ваксините има много вещества, които са толкова токсични, че при допир с човешката кожа причиняват изгаряне, при вдишване – натравяне, а отделянето им в околната среда при различни производства, е предмет на стриктен контрол.  

Токсичността на формалдехида например се сравнява с тази на мишата отрова и на циановодорода, макар и действието му да не е толкова бързо. Други впечатляващи съставки са фенолът (също силна отрова); алуминиевите съединения (които са свързани с повишения риск от натравяне с флуорни продукти); тиомерзалът (живачно съединение, което е и доказан невротоксин); 2-феноксиетанолът, заместил тиомерзалът в някои ваксини (основна съставка в антифриза и много разтворители и детергенти) и много други.
    •   Ваксините съдържат чужди за тялото животински белтъци.

Ваксините (с изключение на генномодифицираните, които носят куп други проблеми) се културират върху тъкани, извлечени от маймунски бъбреци, кучешки и заешки мозъци, кръвта на коне и кравешки фетуси, кокоши ембриони и дори от белодробни клетки на абортирани човешки зародиши. Единственият естествен начин такива продукти да влязат в човешкото тяло е през храносмилателната система. Въпреки това, с ваксините те се вкарват директно в кръвта, което носи риск от тежки странични реакции, включително остър анафилактичен шок и смърт.



     2. Известни са много случаи на сериозни странични ефекти от ваксините

    •   Ваксините могат да доведат до тежки незабавни странични реакции.

Страничните реакции, които могат да възникнат след ваксиниране, включват: гърчове и епилепсия, перманентно мозъчно увреждане, животозастрашаващи алергични реакции, кръвоизливи в цялото тяло и мозъка и много други тежки състояния, включително смърт.

Списъкът с т.нар. по-леки странични реакции е безкраен. Включва разнообразни проблеми, част от които добре документирани и доказани (оток на мястото на ваксинацията, леки алергични реакции, повишена температура, непрекъснат плач и т.н.), а други – наблюдавани от хиляди родители, но все още не вписани в официалните листовки (намален апетит, лошо настроение, влошаване на здравето, често боледувания и т.н.).

    •   Ваксините могат да причинят сериозни проблеми след години.
Според множество проучвания децата в днешно време боледуват все по-често и от повече заболявания. Над 40% от децата страдат от хронични проблеми, нещо нечувано във времето преди навлизането на масовите ваксинации. Ваксините се свързват със състояния като астма, екзема, хранителни алергии, хронични ушни инфекции, инсулино-зависим диабет, ревматоиден артрит, аутизъм, улцерозен колит, хиперактивност, рак, множествена склероза и редица други заболявания.

    •   Всяка отделна ваксина носи допълнителни рискове.

Гореописаните странични реакции са общи за всички ваксини. В допълнение всяка отделна ваксина носи допълнителни рискове, които са свързани конкретно с нейните съставки и приложение.

Допълнителни рискове носи също така и комбинирането или едновременното приложение на ваксини срещу различни заболявания – кой може да каже как ще се отрази на крехкия детски организъм изкуственото заразяване с 3, 4, 5 или дори 6 различни заболявания едновременно, което при нормални условия не може да се случи дори теоретично.
 
    

        3. Не е сигурно, че ваксините са ефективни и необходими (на фона на възможните тежки реакции).
 

   •   Не е ясно дали ваксините предпазват от инфекциозни заболявания.

Родителите често биват убеждавани, че ваксините осигуряват доживотен имунитет. В действителност обаче се оказва, че за осигуряването на такъв са необходими реимунизации през определен брой години.
В допълнение на това, дори и с реимунизациите, в много случаи децата и възрастните нямат защита срещу заболяванията, за които са ваксинирани, въпреки че са били подложени на страничните ефекти от ваксинацията и многобройните реваксинации.

Излиза, че с ваксината човек си прави лоша услуга, пропускайки възрастта, в която би преболедувал незабележимо или най-малкото леко съответната болест. Или още по-неприятно – в някои случаи се оказва, че ваксинираните всъщност боледуват по-често и по-тежко.

    •   Предпазването от някои заболявания може да не е в интерес на детето. Вече множество изследвания показват, че преболедуването на някои инфекциозни заболявания в детска възраст има своята роля за доброто здравословно състояние на децата. Макар и изследванията в тази насока да са непълни, все повече се прокрадват идеи, че децата, изкарали детските болести „навреме”, боледуват значително по-рядко от автоимунни и алергични заболявания (като астма и диабет), както и от някои видове рак.


 

   4. Ваксините не се тестват според стандартите.
 

    •   Проучванията за ваксините се спонсорират от фирмите – производители.
По същия начин, както повечето изследвания за тютюнопушенето се спонсорират от производителите на цигари,  така и фармацевтичните компании организират и плащат повечето проучвания върху сигурността и безопасността на ваксините. Правителствата харчат огромни суми за ваксинационни кампании, фирмите – за рекламни кампании, а пари за независими проучвания няма...

    •   Ваксините не преминават стандартните тестове.

Златният стандарт при изпитването на нови лекарствени продукти – двойно-сляпо кръстосано плацебо-контролирано проучване – не се използва за ваксините. Напук на всякаква логика и медицински стандарти ваксините по презумпция се приемат за безопасни и ефективни, респективно се счита, че би било неетично някой да се лишава от тях, което автоматично отхвърля възможността да се прилага стандартния начин на проверка на ефективността и безопасността.

Ваксините, повече от всеки друг медикамент, се вкарват в употреба и скоро след това приложението им се прекратява, а действителните причини не винаги излизат наяве.



    5. Не може да се има пълно доверие на лекарите по отношение на ваксините

     •   Ваксините имат пряко финансово измерение за лекарите.

Здравната каса заплаща на общопрактикуващия лекар 1.60 лв за всяка поставена имунизация и реимунизация (вкл. проба Манту), плюс 4.50 лв (за дете от 0 до 7 год.) и 6.50 лв (за дете от 7 до 18 год.) за съпътстващия профилактичен преглед (при днешна дата тези суми може да са други). В големите градове общопрактикуващите лекари имат стотици пациенти и въпросните суми представляват значителна част от месечния им доход.

Отделно от това Здравната каса може да наложи санкции на лекаря за недостатъчно ваксинационно покритие, както и да изиска от него участие в допълни кампании за осигуряване на нужното покритие.

В светлината на тази информация, не е чудно, че повечето лекари избягват да отговарят на неудобни въпроси, измъквайки се с клиширани фрази.

    •   Лекарите почти никога не съобщават за странични реакции от ваксините.

Има проучвания, според които едва 10% от страничните реакции към ваксините се съобщават официално, при това най-често не от лекарите, а от родителите. В още по-малък процент съобщението се регистрира като реакция на ваксината, без да бъде намерена „по-основателна” причина. Така статистиката относно страничните реакции на ваксините, и без друго изкривена поради липсата на независими проучвания, става още по-неточна.

Още по-неприятно следствие е вероятността потърсилите лекарска помощ, поради реакция към ваксина, да бъдат прехвърляни от кабинет на кабинет, без шанс за адекватна и своевременна намеса.

 


Забележка:
В природата не съществува мъртъв вирус. Или леко "замаян". Всяка човешка клетка извън тялото умира за стотни от секундата. След като всеки вирус е част от клетка, то инфекция по капков или въздушен път, (каквато е теорията), никога не би могла да се случи реално.
Тези експерименти са правени още в началото на века (White Coat experiments) и са доказали, че теорията е напълно грешна. Но поддържането ѝ като единствена догма, приета от целия медицински свят, набавя необходимата печалба.

 

 

 
 

http://www.gnm-bg.com/index.php?option=com_content&view=arti … 59&Itemid=143         Има ли смисъл ваксинирането?

д-р Щефан Ланка и Карл Крафелд