СПОНТАНЕН АБОРТ - да поговорим - 2

Да, има... Тромбофилията е генетичен фактор. АФС е имунологичен. Или си предразположена към тромбофилия, или не. АФС може да се придобие, уви.

nikolina-pikolina ,много съжалявам за случилото се. Аз изгубих моите момченца в 20-та г.с.В същата година имах и друг аборт.Но сега имам моето слънце и гледам напред.
Нека малката Алекс се пребори и бъдете много щастливи!

Ники, от все сърце се моля за малката Алекс,дано Новата година я посрещнете тримата,да загърбите лошото и от тук нататък да си една щастлива и горда мама

Здравейте на всички!
Аз съм новичка тук, но хвърлям по едно око от време на време... Дойде моментът в който и аз да излея моята помия...
Миналата година юни се оказа, че съм бременна с 2-ка, на 20-я ден от закъснението на цикъла прокървих и се простих с единият плод, док каза че и другият го чака същата участ в най-скоро време - случи се. Последва лекция как не трябва да търсим вината в никой, а да се радваме че ни работят 'машинките' и че това е бил грешен генетичен код или нещо от сорта. Необходимо било да изчакаме само един цикъл за да се обнови лигавицата и пак да пробваме. По случая септември бях бременна пак, отдидох този пък при друг лекар (ужким много добър препоръчан и т.н.) при него бях 12 дена след закъснението на цикъла ми и 3 положителни теста за бременност!!! След като установи че имам плоден сак в матката, но празен и след лаконични въпроси и забележки, ме пусна да си вървя с предписание да взимам но-шпа и вит.Ц по 3 пъти, ник'в секс и да дойда след 10 дена да видиме дали има сърдечен ритъм (репликата беше: айде да приемеме че си бременна.....!) На 5-ят ден след прегледа и стриктно спазване на предписанията аз се оказах сгъната на 2, обляна в пот и не можех да си кажа заглавието. Обадих се на негов колега (Мой приятел), който каза да си взема бусколизин и ако не ме отпусне да дойда веднага в болницата. Е - докато се прибера, болката отшумя, прекарах един весел и спокоен уикенд.. Рано сутринта в понеделник се събудих от същите болки и с разтройство.... Обадих се на препоръчаният док, който с неохота ме покани да дойда до болницата... отидох, той беше в спешно секцио, направиха ми кръвна картина, след което док се появи и отдохме на УЗ. Болката беше неописуема, текнаха кафеви реки... оказа се ИЗВЪНМАТОЧНА БРЕМЕННОСТ!! Потърси за съвет друг негов колега, който знаеше как да пусне звука на УЗ и! честито! имаше сърдечна дейност, но идваше от неправилното място! 'Препоръчаният док' много се заинтересува от къде се пуска тази работка... (бреееееей, имаме уред па не знаем къ да работим с него... може би ако знаехме щяхме да погледнем и по тръбите на време!) Приеха ме по спешност с половин кило кръв в корема, изрязаха ми тръбицата и така (това ми беше 1-вото влизане в болница през живота ми!!) КАТО!! не ме оперира 'Препоръчаният док', а ме препрати на 3-ти, щото той трябвало да ходи до КАТ да си оправя актове, че щели да му вземат книжката. Тук е момента да отбележа, че не съм по здравна каса, а си цакам колкото ми кажат! Все си
мисля, че би трябвало да ти обърнат повечко внимание...
Глава II: Доктора който ме оперира дойде при мен, разказа какво точно ми е направено (изрязана ми е тръбата, другата е имала някакви сраствания, но е оправена и т.н.) Излишно е да разказвам как 'Препоръчаният док' на 2 пъти си направи устата за пари, и то пред 3ти лица.. 3 месеца ходене по мъките успях да си взема епикризата, та да мога да отида на контролен при друг док ЗАДЪЛЖИТЕЛНО..
Глава III: Отивам при нов док на контролен с епикризата - оказва се че там пише какво е намерено при отварянето на корема, но не и какво е направено. Наложи се аз да обясня, това което знаех от опериращият ме лекар. Новата док, откри някви бактерии които ги излекувахме, след което каза че трябва да се направи цветна снимка, за да се види все пак проходима ли е единствената ми тръба.. Реших да си дам 'почивка' и да се оставя в божиите ръце... не се получи...
Глава IV: Разбираме се за цветната снимка, която се правела на 8-я ден от цикъла, задължително с изследвания за хламидия! И пак честито!! хламидиите се оказаха положителни Ig G - 53! Предписаха ни вибрамицин по 200 мг дневно 10 дена и после низорал 10 дена по 2 таблетки... Изпихме ги, звъня на 1-вия ден от следващият цикъл да питам кви изследвания трябва да се правят за да се види дали е изчистен вируса и да се разберем за цветната снимка... Кръв чак след няколко месеца, защото титъра на антителата бавно спадал и нямало смисъл сега... Цветна снимка - непроходима единствена тръба. Заговориха ми веднага за инвитро, аз попитах за лапароскопия, като ми беше обяснено че тя е по скоро диагностична процедура, където на 100 % може да се види какво е положението, и пак след мой въпрос ми беше обяснено че може да се остранят някви малки сраствания, но да не разчитам на това.. Док разговаряше с мен, така все едно нямам нито една тръба! След поредица от въроси, разбрах че имало вариант при който тръбата да е направила спазъм и да не е пропуснала контрастното в-во.
Глава V: Тук някъде четох че се биело инжекция но-шпа 1/2 час преди снимката, за да е спокоен пациента и да се отпусне, та да не се получи спазъм на тръбата и неверни резултати.
Глава VI: Обърнах се към една доцентка от Национален център по заразни и паразитни болести, завеждащ лаборатория 'Рикетсии и хламидии' - утре съм при нея, не може да няма начин да се разбере дали сме се излекували!!! Стискайте ми палци! Извинете, че така ви зарих с мойте тегоби....но много ми тежи, много.....

Ох, мила sheilly, искрено ти съчувствам за случилото се. За пореден път се потресох, четейки историята ти. Тези лекари, които са се заклели да пазят човешкия живот,  изобщо не са достойни да нося бялата престилка с оглед на безчинствата, които вършат... Но ние трябва да сме силни и да не се предаваме. Знам, лесно е да се каже отстрани и е безкрайно трудно да се направи. След година вече, аз все още не успявам да се утърся и спомените непрестанно ме връхлитат, но се надявам ти да си по-силна, проблемите ти да се разрешат, да си намериш наистина съвестен лекар и съвсем скоро да ни зарадваш с дори новини  Стискам ти палци 

Мила sheilly Незная какво да ти кажа.Много кураж и сила.Трябва да сме силни и да вървим напред.За съжаление лекарите в Бг не ни помагат изобщо Убедих се,че разлика при тях няма.Дали ще си плащаш или ще отидеш с направление е все тая.Всички искат едно-пари.Дано да попаднеш на ЧОВЕК.Силни прегръдки и УСПЕХ

sheilly историята ти е покъртителна, не мога да повярвам, че има такива безотговорни лекари!!!
Искрено се надявам нещата да се оправят и да имат положителен и щастлив край.
Имай сили и вярвай в себе си, това е единственото, което можем да направим за да продължим напред.

Няма ден, в който да не си казвам - "Как можа да стане така с мен. Какво се обърка?".
Много е тежко, ние никога няма да забравим през какво сме минали, но трябва да сме сили, заради нас, заради нашите половинки и нашите деца.

Здравейте момичета 
Аз преживях мисед  Не виждам смисъл да говоря за това колко ми е било гадно и колко ми е мачно в момента и колко ме боли  По скоро пиша в темичката за да питам какво сте предприели след това? Правили ли сте някакви изследвания и какви?
Ще съм благодарна ако споделите 
Не съм изчела цялата тема признавам си  но и нямам сили да го направя 

Кате сажелявам много за това което преживяваш Аз преминах през същото"мисед",направих имунологични изследвания и проблема се оказа в тях.Но най добре е да се консултираш с лекар.Едни от най важните са:ТАТ,МАТ щитовидна жлеза,имунологични и генетични,дано скоро откриете проблема и продължите напред

Dolce13  честито за близнаците! Пожелавам ти лека бременност и живи и здрави бебета накрая!
kate-pate  съжалявам за загубата ти  Четях темата ти за добър ендокринолог и много се зарадвах,когато видях че си бременна. В коя седмица беше?

В 6-та г.с. бях Но до-ра днес като ходих да си взема болничния каза че явно е било загинало преди 4-5 дни Питахме го за изследвания той каза да видим хистологията  твърди ми че може да е станало така защото още в началото съм била настинала  Не вярвам от лека хрема и гърло да стане възпаление  За момента каза че смо някакви хромозоми щял да ни праща да излседваме (предполагам това е нещо генетино?)   и аз не знам какво да правим

kate-pate миличка знам какво ти е. Ще направите каквото е необходимо, само бъди спокойна. Ти трябва да си пазиш нервите и да бъдеш здрава.

Аз още не съм записала час при д-р Стаменов, а трябва за да видим какви изследвания ще правим.
При мен от едната плацента се разбра, че е имало много силна инфекция, но никога няма да знам от какво и как е станало.

Няма смисъл да се обвинявам. Миналото си е минало, така се е случило, сега гледам напред.

Кураж

nikolina-pikolina  аз ваща история я следя от самото начало  Надявам се Алекс да расте и дебелее и скоро да си я приберете в къщи 
Мен честно казано ме притеснява повече факта че никой няма да ни обърне внимание и да ни насочи към лекари  От сега го виждам и чувам репликата е случва се то нали е само 1 път!  А трябва ли да чакаме да стане и втори път за да се направи нещо! 
Май ще трябва сами да се оправяме и обикаляме 

        [Здравейте момичета! Имам дъщеричка на 4-и годинки, тя е прекрасна и много иска да има братче или сестриче. Със съпруга ми бяхме твърдо решени да и го дадем. Много искахме да имаме второ детенце. С първата ми бременност нямах абсолютно никакъв проблем ( нито гадене и повръщане, нито болки и неразположения). До 7-я месец си ходих на работа. Пожелавах на всяка моя позната и приятелка да изкара като моята бременност. Така си мислех, че ще бъде и вторият път. НО УВИ!  Преди три дни направих спонтанен аборт, бях в 9-та седмица, а вчера ме кюртираха. Знам колко ви е трудно и тежко, знам колко ви боли, но се замислете по-дълбоко над нещата. След като организма ни го изхвърля явно нещо не е както трябва, явно нещо не му е достигало. Ами ако бяхме успели с многото хапчета и инжекции, с многото системи да ги задържим, да ги родим и след това да разберем точно какво им е липсвало в утробата ни? Мислите ли, че тогава ще ни е по – лесно? Цял живот да ги гледаме и да се виним! Кажете си: „добре, че се случи сега, а не по – късно. Природата си знае работата”.

Бъдете силни! Бъдете позитивни! Обичайте близките до себе си и се подкрепяйте! Сигурна съм, че нещата ще се подредят и след някои друг месец, ще се срещаме в другите форуми. Целувки от мен!!!    [/size]