КИТАЙ

Добър ден!
Много интересна тема! Весели празници!

Г-жо Шишкова, възхищавам се от всеотдайността на вашата работа, свързана с Китай.
Аз обожвам народната република, работила съм в нея преди години и съм отворена към тази прекрасна култура. За съжаление нямам познания по езика на този момент.
Бих желала да ми помогнете при превода на една татуировка със китайски йероглифи.
Много ще съм ви благодарна!
Ето снимката:
https://fbcdn-sphotos-a.akamaihd.net/hphotos-ak-snc6/230607_2168 … 021_1572461_n.jpg

         
          Извинявай,но като си работила в Китай на какъв език си говорила? Японски?

Английски.

    maria9444 ,от линка,дето е пуснат е някаква снимка,на която не се вижда нищо.Едва ли някой ще седне да гадае какво е написано по ръката на това момченце.Весела Коледа от мен.  .
   

Здравейте !
Страхотна тема ...дали има във Варна място където да се запиша на курс по китайски. Винаги ми е бил мечта. Чудя се къде още да попитам за такъв курс? София ми  е адски далеко макар че ако не бяха децата...
Пътувам със съпруга ми който работи на круизни кораби и съм била 10 дни в Шанхай, 2-3 в Хонг Конг останалите пристанищни градове бяха по- малки. Хората бяха много топли и ако съм имала проблеми се започва едно лудо питане между тях докато се намери човек с английски, който да ми помогне, но никога не са ме отминавали с безразличие...
Весели празници 

Здравейте, Мария,
Тук съм Занда и така предпочитам да ме наричате Благодаря за хубавите думи. От татуировката не се вижда ясно първият йероглиф, другите два са 和 и 爱 в старата му форма, съответно - "мирен, дружески, хармоничен" и "любов". Първият обаче може да е  荣 "слава, почит; пищен, цъфтящ" или 宋, което е династия Сун.

Soleil, радвам се, че проявявате интерес към китайския език. там за момента не съм чула да имате учител по китайски, но защо не опитате дистанционно обучение. Аз съм се занимавала дори с хора, които са в Китай през Скайп. Достатъчни са слушалки и микрофон, добре е и камера да има. Вече всичко става през интернет и не сте вързана от обстоятелствата

Весели празници!

А за четящите, да кажа, че още една чудесна книга излезе буквално преди дни. Поствам това, което съм написала в блога ми:

Особено ми е приятно да ви представя поредното (трето) издание на книгата “Древнокитайски мислители”, Изток-Запад, София, 2011

Много се зарадвах, когато я видях на пазара, тъй като това е една от все още малкото изключително качествени като превод книги, свързани с Китай. Преводач и съставител е проф. Бора Беливанова, която горещо ценя като изключителен специалист, отдаден с цялата си душа на Китай и китайската култура. В младостта си, проф. Беливанова има редкия шанс да бъде докторант на великата синоложка Любов Дмитриевна Позднеева (1908-1974), да работи редом с нея, и по-късно да предаде цялото това познание за света на китайската литература и философия на своите ученици в Софийския университет.

Настоящото издание е дан към трудовете на Позднеева, включва нейни преводи на руски от древнокитайски език, подбрани и преведени на свой ред от проф. Беливанова на български език на основни трактати, като “Даодъдзин” на Лаодзъ, “Лиедзъ” на Ян Джу, едноименния трактат “Джуандзъ” и “Лунхън” (“Критически разсъждения”) на Уан Чун (I век), с който трактат фактически приключва периодът на митовете и легендите.

За мен това беше най-желаният новогодишен подарък!

Здравейте на всички!
 
Нямам силно компетентно мнение по темата за Китай като цяло, но тъй като всички вие разполагате с прекрасна и богата информация се обръщам към вас. Много бихте ми помогнали, ако ми предоставите някакво писание свързано с ритуалите към божествата, или някое конкретно божество в древен Китай. Свързано е с тема Митология на Китай, прочетох това което пишеше на 11 страница, и то действително съвпадна с това което аз съм писала, но ми липсва информацията за ритуалите. Ако някой може да помогне, или да ме насочи към някоя книга ще бъда много благодарна.

Благодаря за вниманието и Весели Празници на всички

Ето ти откъс, който описва празнуването на китайската Нова година - Празника на пролетта. Основно се разказва за ритуалите, свързани с изпращането на духа покровител на домашното огнище на небето за годишния му доклед пред Юди (Нефритения император). На руски е и ще трябва да си го преведеш.


Обряды новогодней ночи

Новый год в Китае – праздник строго семейный, и каждый китаец стремился провести его в кругу родных. Вечером последнего дня года каждая семья в полном составе собиралась в гостиной на праздничный ужин. Во время этого ужина, проходившего под знаком единства рода, и прежде всего единства его живых и усопших членов, его участники ели блюда, которые вначале подносили духам предков. Одновременно члены семьи получали возможность простить друг другу старые обиды. После окончания трапезы никто не ложился спать, чтобы не упустить свое будущее счастье. Ночные бдения на Новый год так и назывались “оберегать год”.

В новогоднюю ночь следовало исполнить целую серию важных религиозных обрядов. Для начала требовалось поблагодарить богов и предков за покровительство в прошедшем году (иногда это делали в предыдущую ночь). Затем в указанный гороскопами счастливый час надлежало исполнить ритуал жертвоприношения всем божествам Неба и Земли, которые в большинстве районов Китая знаменовал встречу богов, сходивших на землю в новогоднюю ночь.

Идея нисхождения обитателей горнего мира на Новый год имела очень древние истоки и восходила к характерным для исторического праздника мотивам пугающей и пьянящей близости сверхъестественных сил, экстатического общения людей и богов. В одном из древнейших памятников китайской литературы – “Шуцзине” – сохранились универсальные для первобытной мифологии упоминания о временах далекой древности, когда Небо сходилось с Землей и люди свободно общались с богами. Об этих временах напоминает помимо прочего традиционный для Китая титул императора – Сын Неба.

Чаще всего объектами почитания считались просто “большие божества”, “почтенные старцы Неба и Земли” или божества “трех сфер Неба и Земли”. Три сферы понимали по-разному: согласно одной версии, им соответствовали небо, земля и преисподняя, согласно другой (даосской) – начала неба, земли и воды или человека.

Заметное влияние на новогодние поклонения оказал буддизм. Само понятие “три сферы” прочно связывалось в народном сознании с буддизмом, а божества, к которым обращались на Новый год, были известны обычно под именами старых будд, или Девяти будд Неба и Земли. Во многих семьях во время новогодних молебном персонально поминали только всемилостивую богиню Гуаньинь – популярнейшее божество буддийского пантеона. Для бедняков бумажка с начертанным на ней иероглифом “Будда” нередко заменяла изображения всех прочих божеств. В народном сознании Девять будд Неба и Земли отождествлялись с божественными правителями девяти областей, на которые, по китайским представлениям, культурные герои древности разделили поднебесный мир.

Поклоняться “большим богам” полагалось под открытым небом. Для этого во дворе, недалеко от главных входных дверей дома, ставили специальный жертвенный столик, т.н. стол Неба и Земли. В соответствии с традиционными космологическими идеями китайцев, представлявших небо круглым, а землю квадратной, поверхность стола имела форму круга, а ножки как бы образовывали квадрат. Столик устанавливали в предсказанном гадателями счастливом направлении для будущего года; лицевую сторону стола занавешивали красной материей. На столик водружали лицом к югу специально купленный для этой церемонии т.н. полный киот с изображением всевозможных божеств небесного пантеона. Простой люд довольствовался картинкой с портретами девяти богов или соответствовавшей ритуалу надписью, например: “Искренне просим всех святых мудрецов Небес”. В богатых семьях перед киотом рядами раскладывали жертвенные яства по чину так называемого “большого подношения”.

Особое место среди новогодних подношений богам занимали продукты из бобов. В Китае издавна наделяли бобы свойством оберегать от нечисти. Считалось, что лепешки из красных бобов отпугивали демона моровых болезней. Подносили богам и другие яства. На юге страны главным жертвенным блюдом был вареный рис, который так и называли “рис встречи богов”. Его клали в деревянную меру зерна, что выражало надежду на богатый урожай и достаток семьи в наступающем году. Мера зерна на жертвенном столике одновременно служила подставкой для курительных палочек. Обычно на стол ставили две вазы с цветами, а к его лицевой стороне прикрепляли связку монет на красном шнуре – символ Денежного дракона. Еще одним украшением были гирлянды картинок с изображениями знаменитых Восьми бессмертных, Бога долголетия или наиболее популярных божеств богатства. Непременными атрибутами ритуала были пара красных свечей и курительные палочки, служившие в Китае главным средством общения с духами.

В большинстве районов Китая обряды поклонения божествам начинали сразу после полуночи. Бытовало поверье, что семьи, приступившие к нему раньше, привлекут всех хороших духов, а опоздавшим достанутся плохие. Совершал обряд поклонения богам Неба и Земли глава семейства, обладавший исключительной привилегией обращаться к небесам от имени всех членов семьи. Прочие мужчины стояли рядом, а женщины к участию в обряде не допускались. Глава семьи поклонялся богам и зажигал курительную палочку. Для новогодних церемоний использовались необычно длинные, нередко обернутые в красную бумагу палочки, символизировавшие долгую жизнь. Нередко к богам обращались не только с устным, но и с письменным прошением. Для этого сжигали специальную “докладную записку” в конверте, на котором был указан адресат.

В дар божествам на Новый год сжигали также различные виды жертвенных денег и “бумажных лошадей” – бумажки с портретами богов или почтительными надписями в их честь. Название “бумажные лошади” – отголосок древних времен, когда в Китае приносили в жертву богам настоящих лошадей. Впоследствии в обиход вошли деревянные и матерчатые фигурки коней, а потом и их бумажные изображения.

Церемония поклонения Почтенным старцам Неба и Земли заканчивалась сожжением их портретов. Однако жертвенный столик в их честь оставляли во дворе еще на три дня. На нем, как и на других семейных алтарях, следовало постоянно держать зажженные курительные палочки и ежедневно менять подношения. Затем местом культа обитателей Небес становился небольшой алтарь в стене дома или у окна, украшенный какой-нибудь благочестивой надписью.

В новогоднюю ночь следовало еще поклониться божествам-покровителям дома. Первым обычно чествовали Цзаована и вывешивали на кухне его новое изображение. Затем наступал черед богов, распоряжавшихся богатством и счастьем людей, божественных патронов местности и занятий данной семьи. Поклонялись богам-покровителям у домашнего алтаря, находившегося в гостиной напротив входных дверей. К божествам обращались с различными просьбами: послать удачу в жизни сыновьям, быстрое замужество дочерям, здоровье и т.д.

Завершив жертвоприношения богам, члены семьи, теперь уже в полном составе, поклонялись духам предков, зажигали перед их алтарем курительные палочки, чествовали предков различными подношениями. По древнему обычаю, жертвенные яства потом съедали, тем самым соединяясь с духами в совместной трапезе. Для предков сжигали особые жертвенные деньги, а иногда “докладные записки” с пожеланием для них блаженства в буддийском раю Чистой земли.

Обязательным элементом новогодней обрядности было поклонения младших старшим, совершавшееся иногда до, а чаще после жертвоприношений предкам.

Почти по всему Китаю, особенно в центральных и северных районах страны, был распространен обряд “первого выхода”. Люди выходили из ворот в указанном гороскопами “счастливом” направлении и, пройдя несколько десятков метров, возвращались обратно. В большинстве районов подобные процессии представляли собой чествование Бога радости. Нередко процессия заканчивалась в местном храме, посещение которого по всему Китаю входило в распорядок первого дня Нового года. Зачастую в этот обряд включались элементы ритуального противоборства, характерного для обрядов переходного периода, в том числе и для празднеств Нового года. Мотивы ритуального, силового противоборства характерны для некоторых развлечений и игр, имевших место в Китае как в первые дни новогоднего праздника, так и в период полнолуния. Повсеместно были распространены кулачные поединки между молодыми людьми. Победить в них значило обеспечить себе удачу в новом году.

Вставать в первый день года полагалось рано. В первое утро года надлежало чествовать богов богатства, радости, счастья и знатности, кланяясь в ту сторону, где они, согласно гороскопу, находились в данное время. После чествования четверки богов-покровителей, проходившего во дворе, глава семьи распечатывал ворота, что означало впустить в дом счастье нового года.


Гнесина Ю. Л., реферат, Моск. экстерный гуманитарный университет, 2001 г., "Этнология".  

http://www.countries.ru/?pid=860

Мерси много Още по-добре - открих го на български (руския ми не е чак толкова ошлайфан)
Сега ще ползвам и двата източника

Момичета, с ваше позволение ще публикувам интервю, за да не препредавам информация, така че да ви разкажа за китайската нова година - Празника на пролетта или Чундзие. Добавяйте още информация за обичаите и тържествата, ще ми е много интересно!


За Китайската нова година, китайския календар, китайския зодиак и интересното около изучаването на китайския език Агенция „Фокус”  разговаря с Яна Шишкова, преподавател по китайски език и култура, автор на блога „Всичко за Китай”. Яна Шишкова е носител на „Награда за принос към приятелството между България и Китай”, връчена от посолството на КНР в България.

Фокус: Г-жо Шишкова, как се определя кога започва и завършва китайската нова година според китайския календар?

Я. Ш.: Новата година в Китай се нарича Празник на пролетта или Чундзие.

Никой не може да каже кога точно е възникнал този празник, но учените твърдят, че историята му се базира върху хилядолетна традиция. Според руските изследователи Солнцев и Ричило официалното честване на Чундзие започва по време на управлението на един от най-могъщите императори на Китай У ди (140-86 г. пр. н. е.) от династия Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. сл. н. е.).

В началото този празник бил непосредствено свързан с жертвоприношенията, поднасяни на предците и божествата, които обикновено се извършвали в началото или края на годината, затова и по-старото му име било Синниен (Нова година). След Синхайската революция от 1911 г., когато пада манджурската династия Цин (1644-1911), в Китай официално се въвежда Григорианският календар (започва да се използва обаче чак с идването на ККП на власт през 1949 г.). За да се различи Китайската нова година от западната, кръщават празника със сегашното му име. Самата дата, на която се отбелязва Празникът на пролетта, се изчислява по Лунния календар и винаги съвпада с второто новолуние след зимното слънцестоене (22 декември), което обикновено е не по-рано от 21-22 януари. През 2012 г. празникът се отбелязва на 23.01., а според тяхното летоброене, годината е 4710-та.

Чундзие е най-дългият, най-пищният и най-очакваният от всички празници в Китай, тъй като официално трае седмица. Неофициално обаче тържествата започват от 23-тия ден на 12-тия лунен месец и продължават чак до Юенсяодзие или Празника на фенерите, който се отбелязва през първото пълнолуние след Чундзие или на 14-тия ден от 1-вия лунен месец. Така се събират общо три седмици празници.

Фокус: Какво гласи най-известната легенда, свързана с Китайската нова година?

NianЯ. Ш.: Най-популярната легенда, която се свързва с Празника на пролетта, гласи, че някога живяло чудовище на име Ниен („година”), което, като се появяло – карало листата да падат от дърветата, а земята да става безплодна. Като си тръгвало – цялата природа оживявала и навред зацъфтявали чудни цветя. Веднъж в годината Ниен нападало и изяждало цели села.

Един път Ниен за пореден път обикаляло да търси плячка и стигнало до едно село, където жените били проснали да се сушат дрехи в червен цвят. Уплашило се чудовището и отишло в друго село. Там видяло дечица да се забавляват, като хвърлят в огъня бамбукови стебла. Те се пукали с оглушителен трясък и това толкова уплашило Ниен, че чудовището побързало към трето село. Тъкмо стигнало и видяло, че навсякъде са окачени хартиени фенери, които горели с ярка светлина. Огънят още повече стреснал Ниен и той се скрил, без да навреди на хората. Оттогава неизменен атрибут на празника са червените фенери и оглушително избухващите фойерверки.

Любопитен е фактът, че китайците отначало използват изобретения от тях барут именно като средство за още по-ефектни фойерверки.

Фокус: Какви са характерните ритуали, с които се посреща Китайската нова година?

Я. Ш.: Централен ритуал в традиционното отбелязване на празника е изпращането на Духа пазител на домашното огнище, известен още като бога на кухнята, Дзао дзюн при върховния повелител на небето Нефритения император. На 23тия ден от дванадесетия лунен месец Духът отпътува на небето, за да представя доклад за делата на всички членове на семейството, като лошите постъпки носят за наказание неблагоприятна година. Именно затова народният гений е изобретил множество хитроумни начини за неутрализиране на евентуалните нежелани доклади.

В някои региони на Китай, например, мажат устните на изображението на Дзао дзюн с петмез, така че да се слепят и дума от тях да не излезе. На други места топят изображението в оризово или гаоляново вино, та духът да се опияни до забрава. На юг, до влизането на Закона срещу разпространението на опиати и наркотични вещества, дори палели опиум пред духа, за да се замае и пристигне на небето във весело настроение. Традицията датира още от ХІ век пр. н. е.

(вдясно – Дзао дзюн със своята свита, изображение върху дърво)

Фокус: Кога започва и колко време продължава честването на Празника на пролетта?

Я. Ш.: Празникът на пролетта е най-важният от всички тържествени събития в годината. За да се проумее неговото значение, първо трябва да се потопим в самата същина на китайския начин на мислене и култура. Факт е, че още от дълбока древност цели прослойки от населението са учели и работели далече от родния край. Така например, във времената на първия китайски император Циншъхуан ди (ІІІ в. пр. н. е.) търговците са били дотолкова ненавиждани, че им се е забранявало да се возят на каруца или животно, можели да се придвижват само пеша. Тази неприязън се кореняла в разбирането, че търговците сами не произвеждат нищо, а богатеят за сметка на производителите на стоки. Именно поради това търговците предпочитали да търгуват по чужди места, което се е съхранило като традиция в много голям мащаб и досега.

Чиновниците, които били назначавани само след успешното издържане на специални държавни изпити, били разпределяни централно за двугодишен мандат далече от родното си място, с цел да не се допусне корупция. Чираците и обслужващият персонал, като прислужници, сервитьори, фризьори и др., често пътували, за да се научат на занаят или да работят в по-голямо населено място, като живеели под покрива на своя работодател и така били на разположение 24 часа в денонощието, седем дена в седмицата. Празникът на пролетта бил единственото време, в което цялото семейство можело да се събере заедно и всички да починат от постоянната си заетост. Показателно е, че тази година над три милиарда китайци са си закупили билети за самолет, влак, автобус, кораб, за да се приберат удома.

Фокус: С какво си обяснявате популярността на китайския календар, паралелно с астрологическия?

Дванадесетте животни, рязана хартия

Я. Ш.: Китайският календар ни е близък, тъй като и в прабългарския сме ползвали дванадесет годишен цикъл и животински наименования. Нещо повече, част от застъпниците на идеята за родството ни с племената сиунну (хуните) вадят своите заключения и въз основа на това сходство.

А днес, когато отдавна се опитваме да се отдалечим от корените си, си обяснявам тази популярност с естественото човешко любопитство към чуждата култура, а също и с естетическата наслада, която се поражда от китайския калейдоскоп от митология, суеверия, странни традиции, вкусни ястия, свързани с традиционните празници, които се отбелязват по Лунния календар.

Трябва да се отбележи обаче, че в Китай се е прилагал не само Лунният календар, но и друг един – слънчево-лунен, който се базира на шестдесетгодишен цикъл, разделен на пет групи по дванадесет години. Всяка от годините има свой патрон животно и точно той е известен у нас. Не минава година, без да ме питат какво символизира дадено животно и какво трябва да се прави в подвластна му година. Но аз не съм астролог и не намирам за нужно да наблягам на пикантни клюки и неистини, за сметка на не по-малко вълнуващите факти от бита и културата на китайците.

Фокус: Известно ли е кога настъпва краят на света според Китайския календар?

Я. Ш.: Силно се надявам медиите да не засипват българския народ с всякакви апокалиптични прогнози, а да наблягат на днешния ден и всичко позитивно, което може да бъде извлечено от живота такъв, какъвто е. Китайците в огромната си част са будисти. Будата на бъдещето, Милъфо или Майтрея буда, който предстои да дойде някога, е рисуван като засмян дебеличък мъж на средна възсраст и именно такова бъдеще си представят те – щастливо, изобилно и благополучно. Край на света не се очертава да има скоро по онези земи.

Майтрея буда, пещерата Фейлай Фън, град Ханджоу

Фокус: Преподаването на един език обикновено е свързано и с информация за културата – какво е интересното в китайската култура?

Я. Ш.: Като се замисля, не мога да се сетя за нещо неинтересно, свързано с Китай. От историята и традициите им, до изкуствата и занаятите, модата и традициите – всичко е ярко, пищно и запомнящо се. Китай може само да научи човек на нови и нови измерения, никога не може да отнеме. Китайският език повече от всеки друг е тясно обвързан с културата и начина на мислене на китайците, затова и когато се преподава, следва задължително да се подкрепя с най-разностранна информация.

Фокус: Китайската икономика е много бързо развиваща се. Очаквате ли това да засилва все повече интереса към китайския език?

Я. Ш.: Неизбежно е икономическото благосъстояние да привлича хората. Не случайно на фона на сътресенията в Европа Китай стои като непоклатим гигант, който тепърва ще покаже своя капацитет. Благосъстоянието на един предизвиква завист и мечти у друг, а също и любопитство как дадено нещо е постигнато. Затова и китайският все повече ще навлиза в нашето ежедневие като средство за общуване, а не като език за малка елитна прослойка на ентусиасти и любители на Изтока.

Фокус: Какъв е процентът на изучаващите китайски език в България?

Я. Ш.: Ако питате за процент от населението, и дума не може да става за подобни цифри. В момента в България има два университета, в които се изучават специалности с китайски език – Софийския университет и Великотърновския университет, а от тази година са разкрити и три нови специалности в Пловдивския университет. Две средни училища – столичното 18 СОУ „Уилям Гладстон” и русенското СОУ „Васил Левски” предлагат интензивно обучение и езикови паралелки с този език. СИПове по китайски език са разкрити както в някои софийски училища, така и в три варненски гимназии, под формата на курсове – в УНСС.

Общият брой учещи годишно съставя около 500 души (професионално изучаващи) и още около 200 курсисти, без да се броят частните курсове в езиковите школи, и се увеличава в аритметична прогресия.

Фокус: Каква реализация има един китаист в България?

Я. Ш.: Китайският език се учи дълго и рядко се научава до степен на свободно владеене и безпроблемно ползване. Именно затова китаистите в България все още са твърде малко и работа има повече, отколкото може да се поеме. Освен очевидната преводаческа дейност, търговия и работа с китайци, които живеят в България, завършилите могат да изберат да се занимават с политика, дипломация, икономика, финанси, консултиране, право, журналистика, преводи на документи и художествена литература, екскурзоводство, преподаване на китайски език.

Дори и да не се занимават изобщо с китайски след завършването си, колегите по време на обучението изграждат умения за справяне с изключително натоварване, бърза реакция, притежават и неординарна интелигентност, затова могат да се справят буквално с всяка задача, която би могла да им бъде поставена от работодател. Това е и причината в България да няма нито един безработен китаист.


Радостина ГЕОРГИЕВА

http://focus-news.net/?id=f20151

Много интересно, Занда!

ММ точно сега по празниците е в Китай. Говорим по телефона точно вечерта педи настъпването на Новата лунна година и се чуват едни гърмежи, като тук на НГ  . А после разбрах, че било традиция. Имало поверие, че тогава се появявали лоши духове и като гърмели с пиратките ги плашели да бягат.

Еййй, страОтна тема Занда
От два дена чета и се дивя като малко дете което слуша приказки и гледа със ей, такива очи
Благодаря ти за удоволствието Занда  Благодаря и на останалите момичета, които ми разказаха толкова интересни неща 
В Китай не съм била....но месец бях в Тайван преди доста време....и бих отишла отново. Но докато четох темитееее.......ухааа, абе фитилджийки такивааааа дЪл да не отразя един Китай и аз

Пътувай, докато все още са благоразположени към чужденците! Иначе следващите години очаквам промяна на много места и няма да усетиш онова, което усетих още при първото си пътешествие там.

Здравейте! По Канал 1 дават за Китай.