На 19 години бях,но за сметка на това ги пуша и до ден днешен!
- Публикувана: 26 окт. 2007, 15:28 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2007, 18:36 ч.
Пак за цигарите,но на колко години ги пропушихте?
Мисля че на 15 . 
Пропуших на 14-15г. Когато бях на 17 баща ми разбра, че пуша /майка ми се беше досетила много по рано - тя ги усеща тези неща/. Ама аз много хитра - уж се крия да не разбере, а съм си оставила дамската чанта широко отворена на шкафа в коридора и най-отгоре -кутия бяло Виктори. Нямаше скандали, поговорихме си като големи хора и ми каза: "Ако можеш - откажи ги." Послушах го 6 години по-късно.
Пропуших от чисто любопитство. Исках да разбера какво, по дяволите, толкова хубаво намират в тях и родителите ми, и всички останали пушачи, че не могат без тях. Докато разбера и вече беше късно. Огромна грешка. 
Опитвах да пуша още на 12-13 чат-пат по цигара. Май "истински" пропуших на около14-15 в гимназията. Пуших до 1 февруари миналата година. Още ми е трудно. Ако навремето имаше кой да ми хвърли един як бой да не почвам и да ми вземе страха, сега щях да съм му много благодарна.
Но пък от най-безпринципната и нагла пушачка, сега съм най-отвратителната и върла непушачка. Гоня си гостите навън (включително свеки!!!) и ако някой пуши край мен, демонстративно се местя/въртя/тръгвам си.
Тук ми трябва някаква по-озъбена картинка, ама не намирам. Нещо подобно: 
Но пък от най-безпринципната и нагла пушачка, сега съм най-отвратителната и върла непушачка. Гоня си гостите навън (включително свеки!!!) и ако някой пуши край мен, демонстративно се местя/въртя/тръгвам си.
Тук ми трябва някаква по-озъбена картинка, ама не намирам. Нещо подобно: 
Като ученичка на бях лапвала цигара.Пропуших ги на 20 год. от гъзария да не остана по-назад от другите( толкова ми бил акъла)Сега съм на 31 ,а от 2 години и макло отгоре не съм лапвала цигара.Проблемът ми с отказването беше -какво да си правя ръцете( нали преди държах цигара с тях)Но мисля ,че всичко е въпрос на психика.Пожелавам успех на всички които искат да откажат цигарите 
,че всичко е въпрос на психика.Пожелавам успех на всички които искат да откажат цигарите 
Аз съм от онези хора, оито ту пушат, ту се отказват. По принцип сум краен човек и ако правя нещо, го правя както трябва. Така стана и с цигарите.
Започнах уж на шега да пуша на 19 години и пушех по малко в началото. Година по-късно вече пушех по кутия на денонощие. Особено много цигари "вървяха" по време на сесия - две кутии като нищо.
На 21 години отказах цигарите за около 4 години. Няма да разказвам какви сънища сънувах в началото ...
Един от тях беше как влизам в празна стая и гледам запалена цигара, недокосната и само ако искам мога да попуша (нали няма кой да ме види ) ..........ей такива едни смешки.
След като пропуших на 25 години "дозата" беше една кутия дневно, а в напрегнати ситуации и две.
Миналата година когато разбрах, че съм бременна спрях цигарите и вече почти година не съм запалвала. Този път ще се постарая да не пропушвам!
Започнах уж на шега да пуша на 19 години и пушех по малко в началото. Година по-късно вече пушех по кутия на денонощие. Особено много цигари "вървяха" по време на сесия - две кутии като нищо
.На 21 години отказах цигарите за около 4 години. Няма да разказвам какви сънища сънувах в началото ...
Един от тях беше как влизам в празна стая и гледам запалена цигара, недокосната и само ако искам мога да попуша (нали няма кой да ме види ) ..........ей такива едни смешки. След като пропуших на 25 години "дозата" беше една кутия дневно, а в напрегнати ситуации и две.
Миналата година когато разбрах, че съм бременна спрях цигарите и вече почти година не съм запалвала. Този път ще се постарая да не пропушвам!
