А за мажете и пръ...то.

Вкъщи тези работи се правят навсякъде другаде, където не е другият. От кумова срама. После задължително се коментира максимално колоритно (не вулгарно!!), защото като си придвижиш пърдялника от тоалета до кухнята, само човек в комоцио не би те разбрал къде и що си ходил... каква секретност да се дири тука. Ако някой се изпусне, то се самоиронизира или яде хумористична критика. Я вижте колко коментари по такава злободневна тема - а представете си помежду хора, които живеят заедно от години! Какво чесане на езици може да падне.

Бебата, без да щем, сме я научили и нея като пръцне, и да се киска. Щото нали все ни гледа, че й се смеем... та с времето открихме, че и на нас ни се смее, когато си позволим волности в нейно присъствие. И това го пишете към "Нещата, за които никой не говори"...

Но да се върнем на важното - че смъднята, когато е осмертителна, не е приятна никому. Човек може да не реагира крайно на някой спонтанен аудио-шедьовър (стига да не е от чиста българска мъжка простащина!!), но никому не е забавно, ако партньорът ти запоти цайсите с геройски залп или с потайна мазна пръцня... само щото тъй, така и така всичко заедно споделяте, и хубууто, и лошуто, па дайте сега - и туй! Аре холан. Аз да не ходя по (голяма) нужда всеки път, когато той се бръсне в банята - само щото сме житейски дружки.
Верно, че газоотделянето е многократно през денонощието, но ако е да ходи до хладилника или за дистанционното - ще ходи не, ми ще лети... пък за пръдня да не мож се усамоти някъде другаде? - чушки!

Аз и друго казвам, ако се случи внезапен сконфуз - питам мъж си, "Абе ти ако си беше в офиса или в такси или на гости, така ли щеше да се изпуснеш, уж случайно?" - и той ми вика: "Не, ще стискам до смърт!".
Е как така пред ВСЕКИ ДРУГ може да стиска и да го боли стомахът и други алабализми, а вкъщи ще си дойде и ще се разпаше кат някъв феодал - партньорката в живота по-малко ли значи от колегите, минувачите, купувачите, сервитьорите?!? Аре стига!

Всичко е въпрос на това как са те възпитали И (!) доколко се съобразяваш и с гледната точка на човека до тебе, ако не е "по пътя на най-малкото съпротивление" (да си пърдим свободно и да си дишаме резултата взаимно, за да не се чувстваме обременени от норми и вкъщи, демек).