Възгледите за образование (в страната, където живеете)

За втория ти въпрос,Demetra, нямам отговор дори за себе си.Ина4е си задавам съ6тите въпроси откакто детето ми тръгна на градина.
И не преставам да се ядосвам на немската система и коравосърде4ието на хората,които се занимават дори с деца.Имам си проблем с една от лелките(стар6ата-изгерман4ена румънка).
И все пове4е се замислям какво да правя с градината.За6тото по тяхно мнение малкият бил много интелигентен.Той не говори немски о6те,само отделни думи,но успял ве4е да ги впе4атли.Наредил някакъв пъзел с такава лекота,4е вси4ки деца запо4нали да питат за6то той може,а другите не(децата са от 3 до 6).При това в къ6ти не е редил.Оба4е не иска да ходи на градина,според мен вината е то4но в лелката.
И се 4удя какво ли 6те стане с детето ми,за6тото вярвам 4е има много умни деца,които просто ги претопяват,при това о6те от градината.И то благодарение на измислените им гре6ни системи,към който така стриктно се придържат даскалите и не искат да помръднат на сантиметер от системата от закостенялост или някакъв страх от новото.И съ6тата тази лелка 6те се опитва да  вмени вина на мен и мъжа ми за това,4е  не мога да си закарам детето на градина,а в съ6тото време 6те дава за пример как 2 деца 3 месеца стояли на стълбите и не искали да влязат в стаята при останалите..Това не е ли изумително?За да стоят на стълбите за мен при4ината е в това,4е никой не им обръ6та внимание(с тяхните разбирания за ненасилие),не привли4а вниманието им към това,което се прави(а аз съм свидетел,4е не се прави кой знае какво).Да не говорим за мързела им да обли4ат 25 деца и затова при студено време ги държат затворени,а при хубаво излизат без връхни дрехи.А ина4е на представянео бяха мнооого добри.От уста го докарват.
Пред голяма дилема съм.Но това е друга тема.

Когато в края на 19, началото на 20 век, настъпват първите по-ярки кризи във възпитанието и  образованието, в Европа възникват, така наречените реформаторски образователни системи - на д-р Щайнер, на д-р Монтесори и на д-р Еми... ъъъъ... Ъх! Забравих как се казваше. Те са изградени на коренно различна основа и възглед по отношение на възпитанието и образованието. Днес, са добре разработени и са натрупали близо стогодишен опит в повечето Европейски страни, в Северна и Южна Америка, в Австралия, дори и в Африка. В България човек все още не може да избира обаче.

Ето линк към темата, която споменах, че ще пусна:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=244212.0;topicseen

Аха! А ако си прочетеш подписа, това ще ти помогне ли да си формулираш отговора?

За в момента не мога.Ти как вижда6 не6тата?
Това в подписа ми са мисли на доста велики хора.За единият съм сигурна,4е е достигнал до много изводи 4рез медитация,за другия мога само да предполагам.
Валдорф мисля,4е откриха в София.
Ако живеех б БГ може би  бабите 6тяха да гледат детето ми,или да му взема Мери Попинс,ако градината не ми харесва.Тук ситуацията оба4е налага друго.

Така е. 

Велики,при това без да ходят на у4или6те-мъ4или6те.

Kalinka, ето ти една интересна книга - "Schools of FISH" Philip Strand, John Christensen, Andy Halper  Идеята е - Be there! Play! Make their day! Choose your attitude!

На мен ми идва малко в повече играта и забавата в американските училища. Радвам се, разбира се, че децата ми харесват уч-ще, но също си давам сметка колко се усреднява нивото, за да няма изоставащи.
А колкото до възпитанието - за жалост все по-често се срещат деца, при които такова липсва от страна на родителите и в този случай учителя трябва да е още по-активен. Още повече, че децата при нас прекарват по-голяма част от деня си в уч-ще, един нов микро свят за тях, с голям микс на култури.

 Благодаря ти за линка. Разгледах в Амазон и ми се видя наистина много интересна. За съжаление, и аз не съм голяма привърженичка на многото игра ( най-вече в средното училище, когато си на 15).

Днес съм леко отчаяна, защото липсата на задръжки направо ми действа зле. Трябва да стана полицайка пред класа, а така не искам, но нямам друг избор. Опитах с добрина:  Честно казано ми е много интересно да надникна в българско училище.

Това за нивото и тук го наблюдавам. Смаляват летвата непрекъснато и дават 101 поправителни, по-лесни неща, за да дигнат оценките. Децата го знаят и затова и не си дават много зор ( в по-голямата си част).

Така като чета, май точно тази книга ти трябва - тя е най вече за дисциплината, или поне до където съм стигала с четенето. Тази вечер имахме  и събрание в уч-ще, но обсъждахме само първа глава - хрупахме голд фиш и си говорихме, нищо особено. За мен тя би била полезна не само за преподаватели, но и за всеки родител с универсалните истини, които засяга.

Няма универсални истини. Вижте какво става с Джилиан Гибонс. Ангийската учителка в Судан. Училището е за християни и мюсулмани. Казала на децата да измислят име на едно плюшено мече. Повечето деца искали да го кръстят Мохамед. Тя им казала, добре. Не знам кой си я изколадил на полицията, че обидила пророка. Сега лежи в затвора. (Май се размина с бичуването.)

Знам, че не съм точно по темата. Но илюстрирам свързани неща.

Atalanta,
ти преподавателка ли си? Извинявай, ако си писала и съм го пропуснала.
Да, дисциплината е голям проблем. За съжаление, моят шеф на тим не е много строг и не взима големи мерки, което трябва при някои деца. Така че, колкото и пъти да ги изгоня от часа не помага ( това ми е крайната мярка, понякога не се издържа), тъй като след това няма последствия ( освен писмо до родителите, а до time out не се достига много често).

Кажи има ли нещо за деца, които трудно се концентрират или говорят непрекъснато? Доста време отнема докато получа книгата. Трябва все още да я поръчам.

Kalinka, аз започнах в едно частно училище като дойдох преди 5 год и по-късно се прехвърлих в пъблик скулс, където много често ръцете ти са вързани заради хилядите наредби и страха от съдебни процеси. Предполагам си наясно със системата. Малко ми остава да завърша новия си мастърс и затова не съм още фул тайм на работа, но като гледам с какви проблеми се сблъскват повечето колеги ми иде за пореден път да сменям професията.
Жалко за шефа на тим - става малко като семейна история, единият затяга, а другия отпуска и децата страдат от това непостоянство. Един пример в книгата за подобни случаи беше как директора им пуснал видеото към книгата и си излязал. Децата, обаче, се повлияли от видяното и твърдят, че поведението на присъстващите значително се подобрило. Да, ама нашата директорка каза, че видеото е $800 и едва ли ще го видим цялото някога.
Нека да напредна малко с книгата и ще пиша пак.

точно така. За пореден път получаваме урок по "cultural sensitivity".
От една страна - някои се опитват да кажат: "ето как трябва да се развивате" - а от друга страна: "ами ние пък не искаме така - не ни налагайте вашите възгледи." 

ами всичко в името на т.нар. "entertainment "


да, много си права, но в наши дни това е действителността, а доколкото разбирам и в България вече е така, не само в щатите. Това май е модела на бъдещето, т.е. училището като заместител (до голяма степен) на традиционното семейство. 

Можеш да им кажеш: "Ако не искате да слушате, тогава ще ви изпея урока! А вие знаете как съм пеенето" И ако случайно можеш да пее добре, не се издавай

А за универсалните истини имах предвид - когато работиш с деца, ти трябва да си винаги Там, с тях, не само физически. Те винаги усещат, когато човека им насреща тялом го има, а духом - не. Когато говорим с някого и гледаме зад гърба му, а не в него, познайте как ще се почувства?
Колкото и проблеми да има човек, в тази професия не можеш да си носиш багажа на работа. Сам си избираш отношението във всеки един момент - ако си в добро настроение, и децата ще го прихванат.
Пускай шеги и влагай творчество в процеса на работа. Така задълженията на работа няма да са в тежест.
Make their day. Ами, всеки си има проблеми - и възрастни, и деца. Оправи деня на някого, така да се каже, но го помоли и той да го направи на друг и става верижна реакция.
Тези от вас, които имате по-големи деца, не сте ли се хващали да им отговаряте с половин уста забързани да сготвите, да почистите, да свършите нещо след работа? Аз поне съм го правила - и с по-големия, и с по-малката. Не, че съм открила Америка с тази книга или пък тези неща не ги знам. Но в днешното забързано ежедневие човек лесно може да попадне в клопката на рутината.

Моля да ме извините, ако съм станала досадна. Спирам да коментирам, но съм цялата в слух за споделени възгледи и идеи от други държави.