и е подвижна лудница просто! Постоянно някой е гледен, бъркам нещо соленичко, нещо следичко
...а аз съм една пишман кулинарка,
направо ще ме уморят! И на нас дято то Коледа ни донесе йонока с микрофон....страхотия, в къщи вече не се седи, и едни червила мои се извадиха и два лака - все стари...
Не мога да повярвам, че толкова порасна и взе да се коконти вече! Пък и не ме е виждала мен да се глася, от къде този ентусиазъм...страх ме хваща..
и играта със снежни топки - добре, че тази година понаваля малко сняг та да се порадват децата.
Голямо щастие е! Наслаждавй се максимално! Много да те обичат и глезят!
Хайде скоро да кажеш хубава новина!
.Сега едни зъби го тормозят,изгриза кошарата.Обикаля спокойно из мебелите и стените и чакам скоро да проходи(не очаквах толкоз рано).С кака си се тапаносват,а аз само крещя-на истеричка се превърнах
.
,ще се похваля,ако стане.Писна ми вече само вкъщи,не се издържа вече!
ела да ме видиш тогава
- нямаше да ми стигнат дните и нощите ама човек се отпусла, не става да се почива "на педал", имам чувството, че когато имам много време изобщо не знам как да го организирам...когато имам много работа - и домакинската си върша, и детето водя тук-там, или в къщи играем..сега - нищо! Само спя и ям
после хукна по ескалаторите - да се вози...а аз тичам след него с двете якета, шапки, шалове, един плюшен снежен човек (носихме го да гледа и той кино
). Ядосах се и направо в къщи 
а ако се намери и още някоя доброволка да тръгне с мен - ще направим купона. Така като гледам - май напролет

сега не знам какво да правя. Великата система има 2 класирания и след 2, ако все още има места директорките записват желаещите направо. Явно трябва да изчакам и да ходя да "преговарям" с някоя директорка на 4 очи. Знам, че групите наистина са големи, но все има деца, които ги местят по едни или други причини, а тези места не се обявяват. А сега ги следят зорко, но само за яслите и 1 група, със следващите групи пак могат да си правят каквото искат (т.е. да ми поискат - колкото си искат

)
без да ти благодаря
)........и да сме заедно... обещала съм на Диди от миналата година да ходим на театър ама пусти мързел ... дойде ли събота и неделя и не ми се излиза от леглото пък камо ли от къщи...
от вчера взе да покашля...но дасе надяваме че няма да се задълбочи

,защото вкъщи има една кака с домашни и тя да не остане по-назад и тя пише.Познава цветовете и буквата си.Даже като дойде на компа и иска да си я пише непрекъснато.
. Пък и малкия нали беше болен от скарлатина, само лавирах тук там на кой да го закарам да го гледа, че нямаше как да отсъствам от работа. На всичкото отгоре втория гърлен секрет пак му беше положителен и се проточи лекуването, изпуснахме дядо Коледа в яслата.... мъка, мъка.
После пътувахме за Нова Година, пуснах го на ясла за два дена и пак легна болен. А на всичкото отгоре мъжо забравил да плати нета и си преседях в къщи една седмица без нет, полудях, поне си изчистих къщата. Такива ми ти работи. Сега пак си влезнахме в работен ритъм. Въртят ни се някакви мисли за ремонт на пролет и напазарувахме някои неща (фирмата тази година добре се представи
). Сега се дооглеждаме и чакаме топлото време да почваме.