На Мони с ушенцето положението е същото. Ще чакаме още един месец да видим нямали да се махне това съсъриче само, или ще се наложи те да го махат. Пак ще се къпем с памуче в ухото. 
За колата какво да ви кажа, станала съм Шумахер, ама и за това лято съм навъртяла хиляди километри. Четиристотин километра за две седмици минавам. Навирам се в най-големия трафик и задръствания, само паркирането малко не ми се отдава много, всъщност зависи, понякога паркирам без проблеми на супер тесни места, а друг път имам достатъчно място и не успявам да си паркирам колата, пробвам два три пъти и се отказвам. Говоря главно за успоредното паркиране, то ми е проблем. В тази връзка, Кате, аз не се бях качвала от 12 години на кола, откакто съм изкарала курса, не можах да взема и опреснителени часове, направо се качих сама с децата и гаааз. Чувствах се така, сякаш карам шофьорските курсове сама и в непознат град. Абе много бях зле, карах направо и се качвах на тротоарите, правете си изводите. Но сега се поочуках малко. Имам късмет, че мястото където живеем е доста спокойно и отидох в града едва след кото свикнах долу горе с колата. Та така, трябваше само да кажа и да се кача, но то пък не се издържаше с тия автобуси, по 40 мин в едната посока с количката и с Криси в допълнение бях полудяла накрая. 
после естествено съжаляваше. Тя има доста особено отношение към смъртта. Не знам дали ви казах, тук преди няколко седмици едно малко котенце беше дошло да живее в нашия двор и тя много се грижеше за него, баща й й каза да внимава котето да не отиде при кучето, а тя нашата да вземе да го даде на кучката, и съответно от котето вече нищо не ставаше. В първия момент дойде и каза, че го е дала на Джули (кечето) защото не й трябвало, за какво й било, .......... мале аз полудях направо, стоя и я гледам и се чудя какво да кажа. В последствие се разбра, че тя не е искала Джули да убие котето, и не е вярвала, че ще стане така, защото комшийските кучета си играят с котки и така ........... С две думи детето ми е особено, най-послушната е в детската градина, днес съм я оставила в къщи, за да й обърна повече внимание, а и тя цяла седмица прави уговорки. Сутринта прибра прането и простна новото, всички дрехи са сгънати и прибрани в шкафовете. Не знам Дядо Коледа какво ще й донесе, сега пишем пак точки и ги броим всеки ден, аз гледам да са долу горе на равно, за да не се отпуска 
?,
,,
, дано Мони се оправи и да избегнете намесата на доктори ,
- купихме флумастери, моливи, блокче, книжката за трите прасенца и дървени кубчета с 6 сцени от Червената шапчица. Аз му разказвам приказките всеки ден, но сега имаме и нагледен материал 
и "-колад"... и само повтаря "мамооо, -колад - мммммм, 'кусно" 
?. Блазе ти, че си свободна мама и имаш време и за себе си. И на мен отвреме - навреме ми се иска да си почина , поне за два-три дни 
както и , че обича да тича гола, даже снощи сама си беше съблякла, елече, боди, панталон и памперс и идва при нас доволна и вика: голчо 
А Мони, дано вече няма срещи с доктора. сега пак ще отложа, че е зима, коли закъсват, сняг, поледици и т.н. но на пролет се заемам сериозно!
Не ми дава изобщо да го храня незнам как е в яслата все забравям да питам.Май ги хранят.Днеска госпожата ми се оплака,че не е слушал.Бил хванал и за косата някакво момиченце от групата и не искал да я песка.Отговарял.И той много говори като Кокемона на Олимпия.Като се прибирахме сега от яслата много ме нервира не искаше да сяда в неговия стол и половин час му се молех направо откачих.А пред нас в същото време ме чакаха майсторите да ми монтират щорите.И като крайно го наплясках.И се вози на предната седалка на колата прав като го придържад. 
Сега е при баба си и рисува.Забраних да му дава нещо по различно то вода.Много съм лоша ама той изобщо не слуша.Вече съм се видяла в чудо.
и 
на новите мами , и др. снимки са 
,но езичето му още е вързано на фльонга , да са живи и здрави, най-новия номер на Боби е да увисна на ръче м/ж два стола и да се люлее ,аз изпадам в ужас да не си счупе нещо,Препоръчани теми
,
