Бихте ли се установили в чужбина със семейството си ?

Само с това не съм съгласна.
Такова нещо като национален манталитет няма.

Бих заминала. Ако случайно се появи някоя добра работа в близките години си грабвам мъжа и детето и хич няма и да се върнем освен на гости. Знам, че там е трудно и много се работи, но поне ще знам, че заплатата ми ще е релна и няма да ме осигуряват на по - малко, а да вземам повече. Искам добро образование за детето си, нормално и кадърно здравеопазване, и да не ми минават разни вчерашни хлапаци с колите на тате и мама пред количката. Искам да мога да карам кола спокойно, а не да се притеснявам, че можем да се притрепем някъде, защото някой не спазил правилата за движение. Искам като изляза на разходка да има къде да седна в някой парк, и да не заобилям боклуците по пътя. Искам да има ТОЛЕРАНТНОСТ сред населението. Ако скоро това стане така и тук ще се откажа от мераците си за чужбина, но много се съмнявам да го доживея.  

   

Независимо от мястото, хората трябва да се научат да си продават труда качествено, а не на принципа: "Аз го лъжа, че работя. Той ме лъже, че ми плаща."
Тогава може да се чувства добре навсякъде по света.
 

Сериозно-не бих живяла в чужбина,освен ако не съм омъжена за чужденец.Не вярвам на щастливият емигрантски живот,вярвам в съвсем малкото такива изключения.Мисля,че стандартът ми на живот е много по-висок от на повечето българи в чужбина.И разбира се,в БГ мама пишат само емигранти,които са богати,млади и красиви,то се знае.

 При първата добра възможност, веднага! Разбира се в някоя бяла държава, с нормален доход и спокоен живот.

Принципно да, но в момента реално - не.

Да,разбира се!И сьжалявам,че се вьрнах тук!Всичките ми приятелки от моя набор не живеят в Бьлгария от 15-17години.Чудят ми се как имам такива нерви.

Не не бих. Харесвам България с всичките си неуредици. Харесва ми начина ми на живот и средата си

колкото и да е труден живота в държавата ни не бих могла да живея на друго място далече от близките ми

Посочената от теб единствена въzможна причина zа преместване ме навежда на мисълта, че ти не работиш като специалист и нямаш амбиции zа кариера, докаzване, раzвитие или поне силни интереси в някоя област раzлична от семейството и шопинга. Като че ли се идентифицираш само чреz мъжа до теб, а не като личност със собствени стремежи и предпочитания. Не се обиждай, не го каzвам като нещо негативно, просто си вадя иzводи от поста ти. Важното е, че си щастлива както и където си сега, дано повече хора са така. 

А колкото до това какви емигрантки пишат тук, Chanel, не си далече от истината. Все пак zа писане в тоzи форум са нужни нормален дом или офис, Интернет и малко свободно време. Как си представяш гореописаните берачки на портокали, които се трепят по 15 часа на ден на полето и спят в стая с още 5 такива, да седнат и да си лафят тук и да се правят на успели? Много ясно, че предимно щастливи емигранти пишат в БГМамма, колкото и да не ти се вярва, че има много такива. 


За мен обаче стандартът на живот не е само в това какво мога да си купя, а по-скоро как се чувствам в zаобикалящата ме среда. За да определя дали стандартът ми е висок zначение имат страшно много фактори като например: инфраструктура, ред, правила и zакони, zдравеопаzване, обраzование, подкупност, отношения между хората, отношение към клиента, обществена ангажираност, стандарт на живот на другите хора. Не мога да се абстрахирам от всичко и да живея само zа себе си. Що zа стандарт би било това, ако трябваше например да иzбирам приятелите си по това дали могат да си поzволят да дойдат с мен на почивка или в по-скъп, но приятен ресторант? Не, това не е zа мен. С ръка на сърцето мога да кажа, че стандартът ми на живот тук, дори и с малката студентска zаплатка, е по-висок отколкото би бил при каквито и да е доходи в Родината.   Всеки има раzлични раzбирания и идеали.  

Искам нещо да добавя zа теzи, които пишат "ако ми предложат хубава работа" и "ако ми се отдаде случай". Едва ли някой ще ви поднесе нещо на тепсия и ще дойде да ви търси лично, zа да ви предложи работа. Ако човек има желание, винаги може да си намери добра поzиция и въzможност zа zапочване на нов живот zад граница. Ако наистина ви се иска да се пробвате като емигранти- действайте докато е време. Но с чакане на удобния случай едва ли ще стане нещо. 

След като си седим тук и не се оплакваме явно не искаме да рискуваме това, което имаме в момента.
Хипотетично за добра заплата бих се вдигнала, но иначе не тръгвам.

1. Да, работи се в пъти повече отколкото в България, ако и в Бг работиш 3 пъти повече ще взимаш 3 пъти по-голяма заплата.
2.Добра образователна система има в много малко държави в света. Да не кажа че добрата образователна система струва много пари. По лесно е да си я осигуриш в България-не е толкова скъпо.
3. Да, заплатата ще ти бъде реална и ще ти стига точно толкова че да си покриеш разходите ако само единият работи ако и двамата работят ще може да спестяваш малка сума. Има една много важна подробност, плащат се доста високи наеми.
4.Здравеопазването също зависи от държавата, въпреки че има много модерна техника, не винаги има добри специалисти. За да попаднеш на тях или чакаш 2-3 месеца или си плащаш в частният им кабинет.
5. Ще ти спрат на пешеходна пътека, така е, но ако няма независимо че си с количка, нямаш право да пресичаш.
6.Да,паркове колкото искаш, тук съм съгласна.
7. Толератност- може би в Австралия, някои части на САЩ и Канада. В Европа, толератност няма, никой не се интересува от теб, със сигурност ще имаш среда, но това дали ще ти е достатъчно? Навсякъде има дискриминация, за съжаление. Ако си омъжена за чужденец е различно.
8.Разбира се че има и положителни страни, просто се опитвам да ти кажа че не е лесно и в чужбина. Всичко се постига с много, постоянен и взимащ здравето труд.
9.Ако ти или съпруга ти имате уникални професии и няма място за вас в България, това вече е друга работа. Има такива хора за които България е тясна.
10. Има и позитивни неща, децата научават още един език, даже понякога и 2, разширява им се доста мирогледа защото успяват да се интегрират много добре в новата обстановка и след това могат да използват наученото в бъдеще.
11. Човек където живее трябва да се чувства добре. В повечето случаи поговорката че камъка си тежи на мястото е доста точна.

С  цялото това  писание исках да кажа, че ако човек има добра професия, ако печели добре в България, ако децата му учат в добри училища, и ако е постигнал  все пак някакъв стандарт, който е по-висок от средния, няма смисъл да отива някъде където ще започне от 0, и не е сигурно дали ще може да се адаптира. Някой горе беше споменал цифри, 1000-2000 евро са нищо в Западна Европа, с тях си на критичният минимум, наема ти взима повече от 1/3 от сумата. Същото e ако живееш с 1000 лв в София в собствен апартамент.

По-скоро не.. Много ми се пътува, но само като турист..

Ти нали не взе насериозно думите ми за това,че всички в чужбина са богати и красиви?Хубавата новина е,че по БТВ съобщиха в цифри колко малко хора вече емигрират и колко много хора се връщат.Кадърни хора,които ще се реализират и в България.Толкова много си писала в отговор на моите думи,неадресирани конкретно до никого.Това говори,че нещо вътре в теб е несигурно и сякаш искаш сама да се убедиш в истинноста на думите си.Моля,обяснявай ми аз колко съм,а ти колко си.Аз ще играя роля на диванче на психиатър.Разположи се удобно.