Къде в чужбина бихте емигрирали?

Аз съм съгласна с Джулиана. И мисля, че щом приятелката ти, която те познава толкова добре ти е казала това, значи може би наистина трябва да опиташ. Това лято бях там на бригада... Не исках да се връщам. Разплаках се в самолета, защото се прибирах в родната си страна. Самият спомен за това какво ме очаква тук да видя, срещна, преживея, ме изпълваше с ненавист към България. И... така и стана. Кофти очакванията не останаха неоправдани. И то не защото съм негативен човек, дори напротив. Бях си голям оптимист, но... това, което преживях след като се върнах... няма такива глупости. А за там... Джули, и аз така като теб си мечтая за малко градче с къща с басейн. Градинката, спокойната улица... Не казвам, че всичко е перфектно там. Точно днес се сетих за думите на един асистент в университета, който като му казах, че искам да живея там ме запита "да работиш, да ядеш и да спиш?" Не знам защо всеки си мисли, че животът на всички там е такъв. Те също излизат, също се събират и се забавляват. Замислих се за родителите ми, които се скапват от работа по 10-12 часа на ден. Обаче тук работата е голямо напрежение. А там не бих казала, че е така. Работих с Бъргър Кинг и страшно много се забавлявах. За миг в САЩ аз не се чувствах изморена. А тук през ден мърморя, че ми е изморено. И то не защото правя нещо кой знае какво, а заради самия начин на живот. Заради хората, заради политиците, заради замърсения въздух, заради ужасния шум.
Обаче и с Лиска съм съгласна, че емиграцията не е за всеки. Аз не очаквах там да се чувствам добре и да си изкарам добре. Америка никога не ми беше мечта, но ето че въпреки предразсъдъците ми много ми хареса. Чувствах се добре, чувствах се спокойна и на сигурно място. А според мен здравето трябва да стои на първо място и след като тук съм под постоянно напрежение... то защо да не отида там, където бях щастлива?

Не, Ксения. Аз не се оплаквам от гореспоменатите неща, това което казвам, е че нещата не са еднозначни. Джулияна е написала една сметка, която ако се види от средностатистическия българин, ще се създаде една фалшива представа за това какви са обстоятелствата тук, ти предполагам също го виждаш.
Остоятелствата на всеки емигрант са различни! Не може да съпоставяш моркови с ананас! Това, което се опитвам да кажа ( явно не достатъчно ясно) е, че е хубаво, човек да не тръгва само с информация от приказки за живота навън, колкото и добронамерени да са те, а да взема поне от няколко кладенеца вода, преди да тръгне. Лично познавам хора, които са ми близки и за които ми е болно, които са тръгнали с очаквания, които няма да им позволята никога да изпитат задоволство от живота тук, а в крайна сметка емиграцията затова е емиграция, защото човек иска да се придвижи с едно стъпало нагоре.
Лично познавам и хора, които УМИШЛЕНО заблуждават бъдещите емигранти и им създават такива очаквания, с каква цел...не мога да кажа, но като се замисля, каквато и да е, не ще да е много благородна.
Това исках да кажа, надявам се да е било достатъчно ясно.

П.С училищата и квартала ги дадох за пример защо се плащат данъци, а не както е писала Джулияна, някойд а те освобождава от тях. Ако искаш къщата ти да е в добър дистрикт, просто си плащаш за това. Ако искаш да не ти продават дрога в съседната къща, пак си плащаш за това. Това имах предвид, а не че в България това го няма. Точно защото го има, не би трябвало да се създават илюзии, как едва ли не само в България хората се пребиват от работа и не получават нищо, както и че само в България се плащат високи данъци, навсякъде другаде мед тече от чешмите. Не трябва човек да е черноглед, но трябва да има реалистичен поглед в/у нещата. 

Не мисля, че в България има погрешно създадено позитивно впечатление за чужбина. Мисля че точно обратното. Едва ли не всички мислят, че те чакат големи мъки, много трудности, черна къртовска работа. Аз нищо подобно не съм изпитвала. Никога не съм работила неквалифицирана работа, не сме се свирали по дупки в емигрантски гета. На всеки емигрант положението е различно. Мисля че както грешно позитивно впечатление, така и негативно, и двете са вредни в случая.
Не знам доколко цифрите на Джулияна са изопачени. Все ми се струваше че 300к за къща е малко за Щатите. Не живея там за да коментирам, може би конкретна ситуация на някой неин познат и да е подобна. От данъци разбира се никой няма да те освободи, още по-малко от данък за недвижима собственост. Въпреки че с добър данъчен специалист, много начини за икономия могат да се намерят. Моргиджа доста малък ми се струва за 300к , но може конкретните нейни познати толкова да плащат в зависимост от условията на договора и колко даунпеймънт са внесли.

Това малко офф топик, ама винаги съм мислела, че ти си в САЩ 
Относно къщата, 300 000 могат да са както малко, така и много. В Тексас можеш да си купиш имение( фигуративно казано) за тези пари, в Кънектикът не можеш да си купиш стълбището на имението( пак фигуративно казано). Изключително относително е да се прави такова сравнение, това което се извлича от таблицата на Джулияна е само спекулация, затова реагирах. Защото и малък да е басейна, това означава, че тази къща е с порядъчно количество двор, а заплатите от по 10 000$ на месец не са в малките градове, т.е има нещо, което не излиза в сметката. На мен лично обаче това за данъците ми се стори абсурдно и затова реагирах. Вярно, може да се намерят начини да си намалиш данъците, ама да те освободят от тях , ей това за първи път го чувам. Та и примера ми по-горе беше за това, защо не може да те освободят от данъци.
Иначе с теб съм абсолютно съгласна, че изопачаването на факти, в която и да е посока е вредно и не води до нищо добро. И за да съм честна от първа ръка познавам хора, които умишлено заблужваваха наши приятели как едва ли не те ще умрат от глад като дойдат тука. Всеки си отговаря за дейсвията обаче и все в един момент колелото се завърта, тези хора си носят последствията от нещата, които са казали.

За неквалифицираната работа, аз имам точно обратния пример. Хора с добра и квалифицирана работа, но с нулев английски език( много добри приятели са ми) се преместиха тук с детенце на година и половина. Точно фалшивите впечатления и очаквания ги тормозеха най-много от всичко! В момента тези хора, в малък провинциален град в САЩ работят на 80 часова седмица, разминават им се графиците и на двамата, за да могат да си позволят да работят и двамата, работят неквалифициран труд и им се плаща по 6 долара на час.
Това е само пример, защото нещата са относителни!
Това какво образование имаш, какво ти е нивото на езика както и много други неща са решаващ фактор, за това каква работа е си намериш, затова и е много относително да кажеш, че в Америка се живее добре или зле. Има хора които живеят добре, има и такива, които живеят зле. Това от кои ще си, зависи само от теб и твоята ситуация. Това, което можеш да направиш обаче като добро дело е поне да не създаваш фалшиви очаквания на тези след теб, било то положителни или отрицателни.

Само да добавя за даунпеймънта- ето точно това липсва от сметката на Джулияна. Предполагам, ако и тя беше дала 10 000 евро за апартамента си в брой условията и щяха да са различни от тези на приятелката и. Точно това доказва, че има съществени пропуски в сметката и въобще не е показателна!

Най-добре за всички би било да можехме да живеем в България с такива доходи, които имаме тук и с такива цени. Де да можеше, но уви. В България е прекалено скъпо, а доходите прекалено малки. Има хора и с прилични доходи, но не са много. Възмути ме някъде по-напред беше казано, че с добра професия и в България можеш да печелиш. Интересно ми е да чуя списъка с "добрите" професии. Явно ние сме със скапани. Само дето други страни ги ценят доста повече.

Това с погрешните очаквания е наистина много вредно. Едни си въобразяват че в чужбина едва ли не са обречени на вечно миене на чинии и не се решават да потърсят по-добри условия за семейството си, други пък с розовите очила тръгват съвсем неподготвени и не издържат и няколко месеца.

Да вметна за "освобождаването" от данъци. Може би Джулиана е имала предвид, че като имаш ипотека, разходите по лихвата са такс-дедъктъбъл (приспадат се от данъците, така най-лесно бих го обяснила, въпреки че не е 100%).

На $300,000 ипотека плащанията на месец са по-скоро $2000. И в моя случай са за апартамент 80 кв.м. Различно е.
Но данъците изобщо не са високи, и слава богу... като знам в Европа как брулят.
Отпуските са малки, да, но училищата са свестни, особено в районите с китни къщички и прави улички.

Джулиана, успех, ако наистина мислиш сериозно да емигрираш - мисля, че имаш положителна нагласа, много ще ти помогне!

Данте, отиди в Родители в чужбина - там има теми по държави, може би ще ти е интересно да почетеш.

Бубка, и аз се сетих за това, но Джулиана каза, че нямали данък сгради, което е невъзможно на практика.  Ама като си помислиш колко ти е лихвата на 300 000 заем, то оставаше и да не са такс дедактъбъл. 

Като се замисля от всички места където съм била, за емиграция си бих избрала Коста Рика.

А за данък сгради, поне тук при нас е доста голяма величина. Например за къща 300 кв.м. е 2100 долара, или поне толкова беше 2007 година. И никой не е освободен от него, за съжаление.

Аз не видях някой да се оплаква, посочват се плюсове и минуси. Бих живяла в България (не прибрала  ), ако си намеря някой да ми плаща толкова, колкото искам. Но мъжът ми и тогава ще се опъва. Да не говорим, че на детето тук му е родината.

Тандури, може да е нещо специфично за града, където живеят...

Ооооо, Канадаааааа!   

Честита Нова 2008-ма на всички настоящи и бъдещи канадци! Да е успешна и спорна!


http://youtube.com/watch?v=ZSdfnuDR6bg&feature=related

Честита на Вас, при нас ще дойде малко по- късничко.

С пожелания за здраве, късмет и щастие.

Емиграцията не била за всеки- значи тези, които са емигирирали превъзхождат с нещо тези, които не са емигрирали. Или ако не си успял в България няма да успееш и навън.
  На мен ми звучи като обида   

Разбира се, че превъзхождат, както и да ти звучи. На теб стиска ли ти да започнеш живота си отначало в чужда среда, да градиш кариера на чужд език, в срана, многократно превъзхождаща в изискванията си българските? Когато го направиш, тогава ще разбереш с колко превъзхождаш всички, които са останали.

Това е абсурдно!
По тази логика аз мога да попитам:
"А на теб стиска ли ти да останеш?
Да се бориш с неуредиците,бюрократщината,да блъскаш глава в стената и да печелиш битки въпреки трудностите?"

Аз моите битки там съм си ги спечелила преди да тръгна. Тръгнах за да се развивам. Това, което не е възможно там.  Защо мислиш, че не би могло да ми стиска? То това беше най-лесното, да продължа да си живея както си живеех. Както го правят много хора. Няма нищо сложно в това. Правилата на играта са ясни. Няма нищо сложно и да се върна ако става на въпрос и съответно да бъда няколко нива над това което бях, т.к. междувременно съм със западно висше образование и с още два перфектни езика. Това не е въпрос на "стискане", защото в това няма нищо сложно. Сложно е да продължиш да се развиваш (въпреки възраст и определен професионален "таван").
Ако мислиш, че тук няма бюрократщина и неуредици, много се лъжеш. Българската бюрокрация ряпа да яде пред местната. Междувременно съм добре обучена как се създава още по-гадна бюрокрация и бих могла да им преподам доста уроци на българските "колеги".

Като говориш за трудности в контекста на бюрокрация и неуредици, животът в България е направо песен. Ако ми минава понякога еретичната мисъл да се върна, то е в моменти на слабост когато ми писва от трудности и ми се иска лек и лесен живот. Животът тук може да е лек в отношение на финансовата страна на въпроса, но е изключително сложен по отношение на поддържане на конкурентноспособност. Местните специалисти са няколко глави над българските, а емигрантите- в непрекъсната борба за себедоказване.