Все се каня да ви питам...

Така е, RadostinaHZ, права си. Но човек, ако не може да намери изход сам, може да се посъветва, без да пуска тема "свекърите са тъпаци", нали така? Грозно е.

милмар, разбрах това още от предния ти пост. Точно за това написах и за възможностите.
Пари се изкарват.

В момента работим по въпроса за изнасянето. Искам да тегля ипотечен кредит, но с болничните и неплатения отпуск, който си взимам заради детето, едва ли някъде ще ми отпуснат такъв. Мъжът ми пък се осигурява на минимална заплата. Сега ще кажеш - защо не се изнесете на кнартира? Ами защото майка ми тегли кредит и ни даде пари да имаме да капарираме апартамент, а останалото - да теглим кредит. Ако се изнесем да плащаме наем, няма да спестим тези пари, а ще ги даваме за наем. затова аз лично избрах този вариант. Мъжът ми иска да ходим на квартира, а аз устисквам. Искам да подчертая, че положението не е такова от 8 години, а от 1-2, откакто се роди детето и аз останах да го гледам вкъщи и свекърва ми реши, че щом съм вкъщи, съм длъжна да върша всичко в домакинството. Аз възроптах, защото знаете, какво е да гледаш дете и да си безупречна домакиня, защото като се върнеше от работка, започваше да търси кусури и да ме критикува, че не съм направила нещо, а цял ден съм си била вкъщи. И понеже толкова години си мълчах, защото живея в чужда къща, сега, като се обадих, станах лоша и тя буквално започна да търси под вола теле. Продължавам да живея с тях само заради парите, за да спестим наем, но далеч не съм им благодарна за това. честно казано, това, че са ми дали покрив, хилядократно сам го изкупила със слугинството си спрямо тях. Свекър ми обаче винаги е бил признателен за това, което правя и когато си е вкъщи, много ми помага. Но свекърва ми се чуди с какво да се заяде. фактът, че нейни приятелки от години й казват, че е дребнава, мисля, че е достатъчен тя да се замисли, че с инат и твърдоглавие нищо не постига. Само ни кара да си мислим, че е паднала толкова ниско. Свекър ми също мисли, че тя е опърничав човек, но вече даже не й обръща внимание. да не споменавам, какво мислят синовете й! Очевидно след като толкова много хора са на едно също мнение за един човек, то този човек трябва да се замисли за себе си, за поведението си.

А най- красиво е да си седим в собствените си жилища и да обвиняваме хората защото не живеят като нас  . Пък и не всеки си е изкарал с труд парите за жилището си, на някои са им го осигурили мъжете, на други- родителите.

Ипотечният кредит е скъпо удоволствие и е за хора, които не са притиснати финансово. Разбирам мотива "защо да плащам наем, като мога да плащам заем", но една вноска по ипотечния ще е поне двойна. Затова ако трябва да се изнася младото семейство, по-добре под наем, за да се освести малко емоционално и да заживее свой собствен живот, пък тогава да се нагърбва с ипотека. Живеенето под наем доли дисциплинира, защото ако не си плати човек наема навреме, хазяите ще му видят сметката (за разлика от банките няма да предлага компромисни варианти).

И за протокола - не сме осигурени от никого и се справяме сами с жилищните и всякакви други неволи. Каквото съм написала, то е почерпено основно от моя опит.

Е, как да няма избор. Не става въпрос за месец-решение. Едно е да влезеш у някой, докато ... нещо си, което е година, максимум две години. Тук четем за десетилетна непоносимост, която се задълбочава. Значи или ситуацията не е толкова тежка, колкото се представя или изгодите са по-големи от загубите. Аз не виждам сила, която да ме задържи на място, на което си късам нервите и се тровя така. А със сигурност не се е родил и мъжа, който да ме накара да съм под наковалнята на майка му 10 години, защото той предпочита да се съобразява с нея. 

Наши приятели бяха в непоносима среда около 4 години. Нямаха пари за апартаменти, вноски и тн. Ами,поставиха си за цел да кандидатсват за Канада и след 5г успяха, преместиха се и сега изпращат снимки с ей такива  усмивки, подозирам не защото им е много розов живота, а защото най-после могат да живеят нормален живот, като семейство. Ето ви един начин. Краен, но действащ. Не можеш да живееш и отглеждаш дете в таква среда ( все на някой е сърдит, все някой не говори с друг), без да имаш капка идея как да промениш това.

От скоро съм във форума, но не видях тема "свекърите са тъпаци".
Колкото до парите, ако при тебе мъжът изкарва по-голямата част от парите /или всичките/-ясно, но при мен не е така и не съм единствена.

Никой не обвинява друг, за това че няма собствен дом. Напротив дано всеки си има. Но отношението към хората, които ти го дават трябва да е различно.

Между другото аз и мъжът ми сме "ние". Ние имаме пари или ние нямаме пари, ние си решаваме проблемите и ние си правим веселото, и сме едно. Тъжно ми е за всички, при които нещата са "аз и той". Може би от там идват истинските проблемите, а не от родителите. Но е по-лесно друг да е виновен.

Явно нито вие, нито мъжете ви сте оставали безработни. Бедна ви е фантазията колко е отвратително.

Въпроса всъщност е не могат ли и свекървите да си мълчат? Защо снахите трябва да преглъщат обидите като живеят с тях? Възможности много - смелост не стига. И аз искам да се махна и избягам, но защо да загърбвам всичко което сме градили с мъжа ми, заради прищевките на баба му. Няма да свикна да живея с нея, както и тя с мен, винаги ще се оитва да ме измести, но няма да успее. Това което давам на мъжа си тя не може да даде. Успокоявам се че скоро всичко ще приключи и ще заживеем както преди. Само не ми се мисли как ще реагира като й кажем, че заминаваме. Ще бъдат едни сценки, едни изпълнения ...

Ще бъдат и още как. Само внимавай да не се поддадете на увещанията и не си го слагайте на сърце.

Охооо,не веднъж това съм го чувала тук по мой адрес.Но само тук.


Аз писах по-нагоре,пак ще повторя:защото ти живееш при нея,в нейната къща,в нейните стаи.Ти си й длъжница в този случай,не тя на теб.Или се скатаваш или се изнасяш или двете сядате около масата и честно си уточнявате проблемите и недоразуменията.Без да запознаваш форума и без да тормозиш собственият си мъж.

Явно нито вие, нито мъжете ви сте оставали безработни. Бедна ви е фантазията колко е отвратително.
[/quote]

Глупости, естествено, че всеки е оставал безработен.

Милмар, съчувствам ти за това, че си оставала безработна, както на теб, така и на мъжа ти. Според мен няма значение кой изкарва повече пари. Начини за изкарване на пари винаги има.

Аз писах по-нагоре,пак ще повторя:защото ти живееш при нея,в нейната къща,в нейните стаи.Ти си й длъжница в този случай,не тя на теб.Или се скатаваш или се изнасяш или двете сядате около масата и честно си уточнявате проблемите и недоразуменията.Без да запознаваш форума и без да тормозиш собственият си мъж.
[/quote]
Когато някой искрено иска да помогне не се държи с хората, на които помага като с длъжници. Иначе, за второто съм съгласна-или се скатаваш или се разбирате, обаче когато някой смята, че си му длъжен второто едва ли ще се получи. Собственият мъж също би могъл да свърши работа, освен ако на него не му е по-удобно мама и татко да го отменят в ангажиментите. Хора всякакви.

Благодаря. Вярно е, че пари се изкарват, обаче трябва време и желание и от двамата, а до тогава колко изхабени нерви, колко разправии.