Тъй кажете, де 
Честит Рожден Ден, Феичка!!! Много здраве, късмет, и всичко най-най-хубаво!!!
Честит Рожден Ден, Феичка!!! Много здраве, късмет, и всичко най-най-хубаво!!!
- Публикувана: 5 дек. 2007, 21:13 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2008, 19:47 ч.
МАРТенски хлапета
Горска Фея, да си жива и здрава, много обичана, много щастлива !
ама и аз голямо чудене му ударих кой е DEIDAT
Днес гледахме клипчетата на Дани и Дариа- големи сладури, с глас сме се смели с Георги
Марти също много е пораснал и изцяло на мама прилича
Салис, малките ти кукли много си приличат Емма Луис е много лъчезарна
При нас какво ново- Георги започна да показва по-явно ревността си- към бебето за сега е грижовен, гали го, целува го, но към нас стана по-агресивен- щипе ни замеря ни с играчки, уж че си играе, но явно иска просто внимание(макар че му обръщаме внимание много повече отпеди)Почти не се отлепя от мен, когато се грижа за Камен не ме пртеснява п никакъв начин, но оставя ли го, започва да настоява да правим всичко заедно, дори и неща, които прави сам от месеци. Дано се кротне скоро...
Иначе за рождения ден запазихме един детски клуб, всъщност същия, в който празнувахме миналата година. Сега само покани трябва да направим, че тези, които ни дадоха от клуба нещо не ми допадат.
Ами това е от нас
ама и аз голямо чудене му ударих кой е DEIDAT
Днес гледахме клипчетата на Дани и Дариа- големи сладури, с глас сме се смели с Георги
Марти също много е пораснал и изцяло на мама прилича
Салис, малките ти кукли много си приличат
Емма Луис е много лъчезарна При нас какво ново- Георги започна да показва по-явно ревността си- към бебето за сега е грижовен, гали го, целува го, но към нас стана по-агресивен- щипе ни замеря ни с играчки, уж че си играе, но явно иска просто внимание(макар че му обръщаме внимание много повече отпеди)Почти не се отлепя от мен, когато се грижа за Камен не ме пртеснява п никакъв начин, но оставя ли го, започва да настоява да правим всичко заедно, дори и неща, които прави сам от месеци. Дано се кротне скоро...
Иначе за рождения ден запазихме един детски клуб, всъщност същия, в който празнувахме миналата година. Сега само покани трябва да направим, че тези, които ни дадоха от клуба нещо не ми допадат.
Ами това е от нас
Леле, Феичке, честито!!! Да си винаги засмяна, обичана и ценена 
(Добре, че Тедулина те разкри, иначе аз нямаше да се сетя 
) Тортата е много стилна, а и питиетата изглеждат страхотно, особено за майка кърмачка 
Ivap, честито и на теб на патерица!!! Пожелавам ти много любов и сбъднати мечти
Чара, дано Георги свикне по-бързо с появата на Камен и престане да ревнува. Аз мислех, че ще избегнем появата на ревност, защото непрекъснато около Яна се въртят по едни баба и дядо, които също и обръщат внимание (освен ние с баща и), но не стана така. Интересното е, че свикна с мисълта, че мама е с бебето и ревността се прояви към едната и баба и само от време на време към мен. Та на баба си не даваше да пипне бебето, за да може да и разказва приказки и да си играе с нея. Редовно лапа бибите на Ели, но поне е за кратко. По-рано на няколко пъти и слагах и от памперсите на бебето
.... беше голяма картинка с памперс и биба в уста. Освен това си умираше да лежи в кошарката на Ели и да спи там. Всичко това са бели ядове де...
Хайде поздрави на всички
(Добре, че Тедулина те разкри, иначе аз нямаше да се сетя ) Тортата е много стилна, а и питиетата изглеждат страхотно, особено за майка кърмачка Ivap, честито и на теб на патерица!!! Пожелавам ти много любов и сбъднати мечти
Чара, дано Георги свикне по-бързо с появата на Камен и престане да ревнува. Аз мислех, че ще избегнем появата на ревност, защото непрекъснато около Яна се въртят по едни баба и дядо, които също и обръщат внимание (освен ние с баща и), но не стана така. Интересното е, че свикна с мисълта, че мама е с бебето и ревността се прояви към едната и баба и само от време на време към мен. Та на баба си не даваше да пипне бебето, за да може да и разказва приказки и да си играе с нея. Редовно лапа бибите на Ели, но поне е за кратко. По-рано на няколко пъти и слагах и от памперсите на бебето
.... беше голяма картинка с памперс и биба в уста. Освен това си умираше да лежи в кошарката на Ели и да спи там. Всичко това са бели ядове де... Хайде поздрави на всички
И аз малко на патерици, но по-добре късно, от колкото никога
Честит Рожден Ден, Феичке! Много любов, здраве и невероятно щастие, и хайде време е за още едно малко ангелче като кака Дариа! IVAP, и на теб специални поздравления за Рождения ден!
Защо така си сменила ника? На мен ми харесваше повече стария, някак приказно ми звучеше.
Аз какво да пиша, тия дни ми бяха доста трудни, но започнах да се посъвземам. Много нови деца имаме в групата и част от тях трябваше аз да ги поема и сега ревят подиреми.
Имаме един малък топчо, на 14 месеца, дебел и мързелив, още не е проходил и иска само да го носим. 
Майка му започна при нас и трябваше да го вземат в детската градина. Голяма мъка е, големите го ступват от време на време и все трябва да го пазим, а види ли случайно майка си, такъв рев започва, че ни побърква.
Освен това, за мое голямо съжаление, в петък получих много тъжна вест от БГ, моят любим свако, мъжа на моята леля, която имам и обичам като майка, в четвъртък вечерта ни напуснал, а беше само на 53г. Беше като огромен шок за нас, изживях най-кушмарните 2 дена. В петък сутринта получих смс от баща си, бях на работа. Не можете да си представите какъв рев ревах, моите колежки искаха да ме пращат в къщи, но аз отказах, покрай децата се поразсеих. Но за жалост в петък вечерта и цялата събота не можех да се успокоя, на всичко отгоре бях сама и с момчетата (Мартин беше на състезание в друг град). Тони не спираше да ме пита какво мие, а аз го лъжех, че ме боли главата и затова плача. За първи път в живота си пих успокоителни, и може би след като говорих и с леля си, ми поолекна и се поуспокоих, но пак като се сетя, сърцето ми се къса. Няма година, която той и леля ми да не са ни посрещали и изпращали във Варна, много ни обичат, а сега не знам как ще погледна леля си в очите, настръхва ми косата.
Не знам дали ще ми повярвате, но сега като видя, че съм получила смс, ме е страх да го погледна, все си мисля, че ще е нещо лошо.
Ох, изинявам се за отклонението, но трябваше да го споделя с вас.
Иначе утре тук ще празнуваме нещо като Вси Светии, ще се маскираме, Дани ще бъде едно от джуджетата на Снежанка, в детската градина сами са си справели костюмите, много ще ми е интересно да го видя. Баткото пък му купихме вампирси костюм, да видим баща му утре как ще го гримира. Купила съм им специални боички, дано е успешен резултата. Аз пък представете си ще съм индианка. Утре ще се снимаме да ни видите, надявам се да се позабавляваме.
ХАйде до скоро и пазете се!
Честит Рожден Ден, Феичке! Много любов, здраве и невероятно щастие, и хайде време е за още едно малко ангелче като кака Дариа! IVAP, и на теб специални поздравления за Рождения ден!
Защо така си сменила ника? На мен ми харесваше повече стария, някак приказно ми звучеше.
Аз какво да пиша, тия дни ми бяха доста трудни, но започнах да се посъвземам. Много нови деца имаме в групата и част от тях трябваше аз да ги поема и сега ревят подиреми.
Имаме един малък топчо, на 14 месеца, дебел и мързелив, още не е проходил и иска само да го носим. Майка му започна при нас и трябваше да го вземат в детската градина. Голяма мъка е, големите го ступват от време на време и все трябва да го пазим, а види ли случайно майка си, такъв рев започва, че ни побърква. Освен това, за мое голямо съжаление, в петък получих много тъжна вест от БГ, моят любим свако, мъжа на моята леля, която имам и обичам като майка, в четвъртък вечерта ни напуснал, а беше само на 53г. Беше като огромен шок за нас, изживях най-кушмарните 2 дена. В петък сутринта получих смс от баща си, бях на работа. Не можете да си представите какъв рев ревах, моите колежки искаха да ме пращат в къщи, но аз отказах, покрай децата се поразсеих. Но за жалост в петък вечерта и цялата събота не можех да се успокоя, на всичко отгоре бях сама и с момчетата (Мартин беше на състезание в друг град). Тони не спираше да ме пита какво мие, а аз го лъжех, че ме боли главата и затова плача. За първи път в живота си пих успокоителни, и може би след като говорих и с леля си, ми поолекна и се поуспокоих, но пак като се сетя, сърцето ми се къса. Няма година, която той и леля ми да не са ни посрещали и изпращали във Варна, много ни обичат, а сега не знам как ще погледна леля си в очите, настръхва ми косата.
Не знам дали ще ми повярвате, но сега като видя, че съм получила смс, ме е страх да го погледна, все си мисля, че ще е нещо лошо.
Ох, изинявам се за отклонението, но трябваше да го споделя с вас.
Иначе утре тук ще празнуваме нещо като Вси Светии, ще се маскираме, Дани ще бъде едно от джуджетата на Снежанка, в детската градина сами са си справели костюмите, много ще ми е интересно да го видя. Баткото пък му купихме вампирси костюм, да видим баща му утре как ще го гримира. Купила съм им специални боички, дано е успешен резултата. Аз пък представете си ще съм индианка.
Утре ще се снимаме да ни видите, надявам се да се позабавляваме.ХАйде до скоро и пазете се!
!
Ивап, Феичке, Честит рожден ден и от мен, да сте живи и здрави, много щастие, късмет и любов!
Мамо Веси, това наистина си е много тъжна новина. Още помня как майка ми се обади преди 6 години и ми каза, че баба е починала, сякаш вчера се случи. За съжаление, тези неща не отминават, само ги спотайваме по- надълбоко в нас. Но пък и това е, което ни оформя да бъдем такива каквито сме на момента. Но наистина малко са нещата на този свят, които могат да ти причинят такава болка, каквато е след загубата на любим и близък човек. Съжалявам, Мамо Веси.
Аз да ви кажа честно, направо незнам какво става около мен, едно че съм вампирясала от безсънни нощи, две че ми идват в повече децата, кучето и любимия съпруг, който напоследък честичко го избиват позиви към детските години.... Много сложно ми се вижда, направо ви се възхищавам на всички с по две деца как се справяте, как не ви чух и да се оплаквате; аз явно съм много небалансирана личност.
Пуснах Емма на детска градина и противно на очакванията ми, тя не е съвсем ентусиазирана от цялата работа. Първият ден, още като отидохме ме заряза от вратата и даже чао не ми каза, но още същата вечер почна да мрънка, че не иска да ходи на детска градина, не искала и това си е. Ама защо аз не мога да си обясня, а и тя не гори от желание да ми обяснява. Според директорката, не й харесало, че трябва всички да ядат седнали на масата и че трябва да спят от 13.30, което естествено тя не иска да прави след като е станала в 10.00. Та така установихме, че щерка ми не е привърженик на реда и дисциплината, но това изобщо не ме притеснява. По- скоро ме притеснява да не би д аима проблеми с децата, защото това вече би било сериозен проблем, а като не съм там кой да ми каже.
А може би просто ме гони параноята, като се има предвид, че досега не сме се разделяли за толкова време през деня.
Както и да е свършвам, че стана много дълго.
Мамо Веси, това наистина си е много тъжна новина. Още помня как майка ми се обади преди 6 години и ми каза, че баба е починала, сякаш вчера се случи. За съжаление, тези неща не отминават, само ги спотайваме по- надълбоко в нас. Но пък и това е, което ни оформя да бъдем такива каквито сме на момента. Но наистина малко са нещата на този свят, които могат да ти причинят такава болка, каквато е след загубата на любим и близък човек. Съжалявам, Мамо Веси.
Аз да ви кажа честно, направо незнам какво става около мен, едно че съм вампирясала от безсънни нощи, две че ми идват в повече децата, кучето и любимия съпруг, който напоследък честичко го избиват позиви към детските години.... Много сложно ми се вижда, направо ви се възхищавам на всички с по две деца как се справяте, как не ви чух и да се оплаквате; аз явно съм много небалансирана личност.
Пуснах Емма на детска градина и противно на очакванията ми, тя не е съвсем ентусиазирана от цялата работа. Първият ден, още като отидохме ме заряза от вратата и даже чао не ми каза, но още същата вечер почна да мрънка, че не иска да ходи на детска градина, не искала и това си е. Ама защо аз не мога да си обясня, а и тя не гори от желание да ми обяснява. Според директорката, не й харесало, че трябва всички да ядат седнали на масата и че трябва да спят от 13.30, което естествено тя не иска да прави след като е станала в 10.00. Та така установихме, че щерка ми не е привърженик на реда и дисциплината, но това изобщо не ме притеснява. По- скоро ме притеснява да не би д аима проблеми с децата, защото това вече би било сериозен проблем, а като не съм там кой да ми каже.
А може би просто ме гони параноята, като се има предвид, че досега не сме се разделяли за толкова време през деня.
Както и да е свършвам, че стана много дълго.
Ивап, Феичке, Честит рожден ден и от мен, да сте живи и здрави, много щастие, късмет и любов и сбъдване на всички мечти
Мамо Веси моите съболезнования за това което се е случило със свако ти,просто такъв е живота гадно е когато ни напускат любими хора
Аз също още си спомням когато моята баба си отиде все едно беше вчера, още ми е мъчно но с времето поне приех мисълта да живея без нея, макар че в началото ми беше трудно тя ми беше като майка
Салис и на тебе бързо излизане от депресията, може би си в следродилна депресия но спокойно всичко ще мине,само търпение имай, докато хормоните си дойдат на мястото
Чара, тъкмо мислех да те питам Гого свикна ли с бебето и сега чета че вече почнал да ревнува,нормално е няма как но той е добро момче и мисля че ще го преодолее,особено като тръгне на градина вече съзнанието му ще бъде ангажирано с други занимания и няма да се сърди.А как съм се смяла на Гоговите въпроси за бебето дали е живо и да не те изяде просто той винаги е гениален с неговите въпроси 
Мамо Веси моите съболезнования за това което се е случило със свако ти,просто такъв е живота гадно е когато ни напускат любими хора
Аз също още си спомням когато моята баба си отиде все едно беше вчера, още ми е мъчно но с времето поне приех мисълта да живея без нея, макар че в началото ми беше трудно тя ми беше като майка Салис и на тебе бързо излизане от депресията, може би си в следродилна депресия но спокойно всичко ще мине,само търпение имай, докато хормоните си дойдат на мястото
Чара, тъкмо мислех да те питам Гого свикна ли с бебето и сега чета че вече почнал да ревнува,нормално е няма как но той е добро момче и мисля че ще го преодолее,особено като тръгне на градина вече съзнанието му ще бъде ангажирано с други занимания и няма да се сърди.А как съм се смяла на Гоговите въпроси за бебето дали е живо и да не те изяде
просто той винаги е гениален с неговите въпроси 
Айде пак съм аз . Бяха ме прихванали едни настроения покрай рожденния ден , ама май се оправих вече. Много ви благодаря! 
Mama Vessi,
Много е тъжно като загубим любим човек....и все пак животът продължава.... Моите съболезнования.
Sallys, наистина може да е следродилна депресия. Пък и Индиа Мари е само на 26 дена... Всичките ми познати в твоята ситуация споделят ,че първият месец е най-труден.....все пак бебето налага нов ритъм и всички свиквате с това.
А за Емма и градината......Дариа става в 9 , в 10 е в яслата и въпреки това спи на обяд..... Така че и Емма може да свикне . Нормално е да не приема всички порядки в градината , но с времето ще свикне и това няма да я обезличи като личност.
При нас.....Дариа я пипна грипът, че беше скрит в гнойна ангина , даже. Ама вече оздравява ....изключайше гаднана суха кашлица 
До днес съм в отпуска и от утре айде пак на хорото.....
Бяха ме прихванали едни настроения покрай рожденния ден , ама май се оправих вече. Много ви благодаря! Mama Vessi,
Много е тъжно като загубим любим човек....и все пак животът продължава.... Моите съболезнования.Sallys, наистина може да е следродилна депресия. Пък и Индиа Мари е само на 26 дена... Всичките ми познати в твоята ситуация споделят ,че първият месец е най-труден.....все пак бебето налага нов ритъм и всички свиквате с това.
А за Емма и градината......Дариа става в 9 , в 10 е в яслата и въпреки това спи на обяд..... Така че и Емма може да свикне . Нормално е да не приема всички порядки в градината , но с времето ще свикне и това няма да я обезличи като личност.
При нас.....Дариа я пипна грипът, че беше скрит в гнойна ангина , даже.
Ама вече оздравява ....изключайше гаднана суха кашлица До днес съм в отпуска и от утре айде пак на хорото.....
Мамо Веси, много съжалявам. Ужасно е; това е най-големия ми кошмар при разстоянието, на което живеем от вкъщи 
Феичка, не ми казвай, че на тази невръстна възраст имаш притеснения относно рождени дни
==========
Ето и едно клипче да видите певицата Мариана в ролята на кака. Чара, Салис, има светлина в тунела, много скоро, "сами ще се гледат"
http://www.youtube.com/watch?v=onu_UMrQcqI
Феичка, не ми казвай, че на тази невръстна възраст имаш притеснения относно рождени дни
==========
Ето и едно клипче да видите певицата Мариана в ролята на кака. Чара, Салис, има светлина в тунела, много скоро, "сами ще се гледат"
http://www.youtube.com/watch?v=onu_UMrQcqI
Мамо Веси, много съжалявам за загубата ви.
Мишолина, да са ти живи и здрави дечицата, големи сладури са и двамата. Много мило клипче Като гледам Марианка как целува Антон, как го държи за ръчичка, как ляга до него и колко старателно го забавлява с песнички, наистина си мисля, че има надежда за "съжителство" и между моите момци
Мишолина
, да са ти живи и здрави дечицата, големи сладури са и двамата. Много мило клипче Като гледам Марианка как целува Антон, как го държи за ръчичка, как ляга до него и колко старателно го забавлява с песнички, наистина си мисля, че има надежда за "съжителство" и между моите момци
Благодаря ви момичета за милите думи!
Аз се пооправих, добре че тази седмица имах да мисля за други неща и така болката поотихна. Мишолина, страхотни клипчета, напълни ми душата, ама каква любвеобилна кака си имате. Аз затова все казвам, друго си е момиченцето, особено каката, мисли винаги за по-малкия си брат, поне аз съм така, а докато моите командоси, освен да се бият и дразнят друго не правят. Мнооого рядко са ласките по между им, да не казвам, че хич ги няма.
Ние изкарахме Денят на Маскарада, ох, не се казва точно така, ама няма бг.име. Беше много весело, голям майтап бях, вмъкнах се в костюма на щерката на моята дружка, а тя е 10г. Двете с шефката на отдела ни, ги разбихме с костюмите, децата много ни се радваха.
Днес пък, в петък имахме ден на Традиционната кухня на Викингите.
Бяхме с корони като викинги и ядохме какви ли не гадости, дори и сварена агнешка глава. Аз ядох само сушена риба, другото миришеше отвратително, но децата го ядоха.
Чара, това е явно и от възрастта в момента. Днес точно това коментирахме с колежката ми. Тъй като започнаха около 6 нови деца при нас и те съответно са малки и нищо не правят сами, дори и не се хранят сами, по-големите - 3-годишни , които вече се бяха научили си отсервирват, да се обличат сами, когато излизаме навън, сега не искат нищо да правят. Наблюдават ни какво правим с малките и се опитват да минат с номера, че не могат. Така, че Гого ще свикне, а за ревността, при нас не се прояви, Тони вече разбираше какво става и дори беше много горд, че е станал батко, все ме караше да ходя да го взимам от детската градина с Дани, да го показвал на децата, а като отидех, не даваше никой да го докосне. Въпрос на време, може би Каменчо като започне да му гука, ще му е по-интересно.
Ами това е от нас засега ето малко снимков материал от седмицата.
Аз се пооправих, добре че тази седмица имах да мисля за други неща и така болката поотихна. Мишолина, страхотни клипчета, напълни ми душата, ама каква любвеобилна кака си имате. Аз затова все казвам, друго си е момиченцето, особено каката, мисли винаги за по-малкия си брат, поне аз съм така, а докато моите командоси, освен да се бият и дразнят друго не правят. Мнооого рядко са ласките по между им, да не казвам, че хич ги няма.
Ние изкарахме Денят на Маскарада, ох, не се казва точно така, ама няма бг.име. Беше много весело, голям майтап бях, вмъкнах се в костюма на щерката на моята дружка, а тя е 10г.
Двете с шефката на отдела ни, ги разбихме с костюмите, децата много ни се радваха. Днес пък, в петък имахме ден на Традиционната кухня на Викингите.
Бяхме с корони като викинги и ядохме какви ли не гадости, дори и сварена агнешка глава. Аз ядох само сушена риба, другото миришеше отвратително, но децата го ядоха.При нас какво ново- Георги започна да показва по-явно ревността си- към бебето за сега е грижовен, гали го, целува го, но към нас стана по-агресивен- щипе ни замеря ни с играчки, уж че си играе, но явно иска просто внимание(макар че му обръщаме внимание много повече отпеди)Почти не се отлепя от мен, когато се грижа за Камен не ме пртеснява п никакъв начин, но оставя ли го, започва да настоява да правим всичко заедно, дори и неща, които прави сам от месеци.
Чара, това е явно и от възрастта в момента. Днес точно това коментирахме с колежката ми. Тъй като започнаха около 6 нови деца при нас и те съответно са малки и нищо не правят сами, дори и не се хранят сами, по-големите - 3-годишни , които вече се бяха научили си отсервирват, да се обличат сами, когато излизаме навън, сега не искат нищо да правят. Наблюдават ни какво правим с малките и се опитват да минат с номера, че не могат. Така, че Гого ще свикне, а за ревността, при нас не се прояви, Тони вече разбираше какво става и дори беше много горд, че е станал батко, все ме караше да ходя да го взимам от детската градина с Дани, да го показвал на децата, а като отидех, не даваше никой да го докосне. Въпрос на време, може би Каменчо като започне да му гука, ще му е по-интересно.
Ами това е от нас засега ето малко снимков материал от седмицата.