Така наречените "Трудни деца"

  • 32 592
  • 296
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 102
моми4ета,знам,4е щом градината е 4астна,не зна4и автомати4но,4е е добра.но в държавната се сблъсках с пове4е от неразбиране.мъл4ах година и половина,носих им подаръци месец през месец,водех го само до обяд,защото не искал да спи,а те не можели да се занимват!!!на вси4кото отгоре когато не е искал да прави нещо,едната госпожа му е дърпала ушите и го е заклю4вала в коридора!!!пак нищо не казах,само и само да им вляза в положението.помолих логопедката да поговори с тях,как да се държат с него.тя им е обяснила,4е когато е разстроен,е добре да го прегърнат и да му поговорят.на другия ден госпожата ми каза,4е нямала време за такива работи!!!колко време трябва за една прегръдка?!!!наистина опитах вси4ко,но 4овек като няма желание,нищо не може да се направи.дано сме изклю4ение,дано на пове4ето места нещата са други.наистина ми се иска да е така.

# 181
  • Мнения: 7 263
Момиче изумена съм като ви чета, колко прилики откривам между вашите мъничета и моето тигърче  Hug Hug Hug
Не мога да повярвам на късмета си че ви "срещнах"
Много ми се ще да прочета и книгата която препоръчвате, не е проблем да си я поръчам, но да речем че английския ми е на такова ниво че може би ще я дочета за внуците, ако някой се наеме да я преведе бих се опитала да намеря начин и да бъде издадена или поне ще опитам.
Връщам се пак защото съм след половината от темата и имам още за четене. Все повече се засилва убеждението ми че нашите проблеми никак не са рядко срещани просто доста хора се затварят в черупката си и предпочитат да подтискат и себе си и децата си но не и да се борят.
Е аз пък не се притеснявам от факта, че се налага да имам "различно" дете, ще се справим заедно  Hug

# 182
  • Мнения: 1 404
И аз не съм изчела още цялата тема,бях щастливо изненадана от нея HugОткакто започнаха проблемите на дъщеря ми тук е имало десетки подобни теми,но те винаги се изместват в посока на нападки и спорове.Може би утре ще имам време и аз да напиша нещичко.Много ми се иска да си поръчам книгата и аз,английският ми е доста зле,но така тъкмо ще имам стимул да го подобря.

# 183
  • Мнения: 3 477
Bili, и аз се чудя как още никой не е наминал да ни обясни, че не са ни децата темпераментни, а ние си ги правим такива  Mr. Green Мисля, че заглавието ни спасява засега. По едно време се чудех дали да не го сменим с "Темпераментни деца" напр., но определено си има и положителни страни... Добре дошла  Simple Smile

# 184
  • Мнения: 3 271
Мими, днес Злати ми прати това. Не се оплаквай, а се радвай, че още не се е появил някой такъв в темата ни  ooooh!
Определено ще попишем малко и по тази тема за сайта. Защото определено има деца с медицински и психологични проблеми, които трябва да се третират, но много повече са като нашите. И като виждам как порастват ми е повече от ясно, че това е много различно от диагноза. И все пак трябва да се има предвид. И авторката казва, че много хора използват термина "темпераментни" като оправдание за лошо поведение, но тя никак не е поддръжник на това. Просто си трябва подход и постоянство.
Давам линка и тук, защото все пак трябва да сме обективни. Макар, че аз не съм съгласна с голяма част от статията, а и намирам, че тази авторка сериозно си противоречи. Ясно е, че нейното дете има проблеми и тя е видяла нещо друго в книгата, не това, което виждаме ние.

И да кажа на всички, че по идея на Злати вече имаме мейл, на който можете да ни пишете, ако ви се споделя нещо, което не искате да направите тук, както и да ни казвате за кои точно аспекти ще ви е най-интересно да четете. Както стана дума вече, готвим цял раздел на сайта в подписа ми, който ще се отнася само за това. Определено това ще е темата, където първо ще пуснем линк, когато имаме нещо завършено.
Ето и адреса: temperamentni.deca AT gmail.com (сигурно знаете, но заменете AT с @ , ползва се този начин на изписване стандартно като предпазна мярка от смап ботовете, които ползват адреси)

# 185
  • Мнения: 3 477
Аз се радвам, Миленче, много се радвам даже. Затуй се отказах да сменяме заглавието, въпреки че Lennyh например е пропуснала темата Wink Но аз имах предвид нещо друго всъщност. Нали знаеш как като някой се заоплаква, че детето му е буйно, винаги се намира някой да намине и да каже "Ааа, няма такива работи / Значи ТИ не си го дисциплинирал! / Що мойто дете не се държи така?" и т.н. Такива елементи си нямаме още тук, а в много други теми наистина изобилстват и аз много пъти съм се чувствала неразбрана и дори обвинена именно тук, в този форум.

А за статията, която си линкнала, ще кажа само, че много се радвам, че ти се нагърби с нея. Тези две диагнози направо ме потрисат (знаеш моята "любов" към официалната медицина). Доколкото не мога да отрека, че при някои деца има полза от работа с логопед и психолог (както и аз съм водила моето), като вземат да говорят за лечение, лекарства и медицински проблеми, ми идва...

# 186
  • Мнения: 1 216
Именно, детето ми е голямо и разбира, не е нужно допълнително да го стресират с думи и дела...Детето ми е по-будно от останалите, надраснало си е възрастта и съм сигурна, че с думи- обяснения и подход ще бъде много по лесно да се приобщава в средата, но пък ми е ясно, че на фона на 30 деца няма как да стане да се занимават с него... затова си натискаме парцалите. Close

Определено е вярно твърдението, че в по-елементарна среда, при по-неангажирани отношения децата ни отключват дивотията си, в знак на протест и в опит да внесат разнообразие, но понеже не знаят как и импровизират - внасят хаос

# 187
  • Мнения: 1 404
Мдааааааа,не можах да изтрая до утре,прочетох почти всичко.Май съм закъсняла с поръчката на книгата,пратих лично на Златишка,ако не стане,ще помоля една приятелка да ми я поръча.
При Ния проблемите започнаха от самото начало-като бебе не спеше повече от два пъти по 20 мин и то след упорито люлеене,плачеше много,посиняваше от плач в ръсете ни,никога не сме я оставяли сама,но тя не се успокояваше понякога с часове.И някак от трудния си бебешки период изведнъж влезе в две-годишния пубертет с такава сила,че на мен дъх не ми остана.Трябва да отбележа,че по това време вече аз бях много разочарована от себе си като майка,от мъжа ми,от детето,отчаяна и неуверена,често депресирана и нервна и това сякаш затвори омагьосания кръг.Изпратих я на градина,стана още по-зле.При нея истериите идваха съвсем неочаквано-например вземе си ябълка,отхапе и след това-рев,не е искла тая ябълка,иска другата,ама тая да се залепи без да личи,ама не може-драмата готова.Не е тръгнала с правилния крак за разходка-разходката е съсипана.Имало е дни с по 5-6 тръшканици на ден,т.е едната преминава в друга.Спрях я от градина.И при нея истериите са винаги пред мен и баща и,никога пред баби или детегледачката например.Лошото е,че колкото по-дълго време е била "добра"(например цял ден гостуване при майка ми),толкова по-продължителни и тежки са пристъпите,щом се прибере у дома.Сега положението е леко нормализирано,избирането на битките наистина върши страхотна работа Simple SmileПо-важното според мен е,че аз си простих(след една година редовни занимания с йога,релаксация и дихателни упражнения) и някак поведението на Ния бавно започна да сихронизира с моето ново светоусещане.Намалих драстично и работното си време(за която възможност съм благодарна) и прекарваме повече време заедно.Простих се (засега) и с мечтата да се преместим в Англия,реших,че за Ния това ще е непосилен стрес.
Съжалявам за дългия пост,просто..толкова се радвам,че ви открих Hug

# 188
  • Мнения: 3 271
Bili, и аз се радвам, че ни намери  Hug

Мими, да, като чуя за лечение и лекарства, не се потрисам ами... Ясно е, че има случаи, при които вероятно е наложително. Онази авторка явно такива е видяла и такова е детето й. Но да си дрогирам децата, защото били буйни  ooooh! Съвсем сериозно в един американски форум, където пишех много преди време си препоръчваха да се дават разни приспивателни на децата по време на пътуване и т н.  Sick
А за онези елементи дето ми обясняват, че детето не е възпитано и ме манипулира, това една съвсем друга тема  Whistling
Даже май го споменавах в онази статия, защото неведнъж около мен е имало видимо горди родители, защото тяхното дете е възпитано, а моето е разорало района и те ме гледат обвинително-съжалително  Crazy Беше време, когато се впрягах и ми докривяваше много от такива неща.

# 189
  • Мнения: 1 216
Да си на сигурно и спокойно със себе си дава страхотна сила, енергия, търпение  и самочувствие да сме по-добри мами

# 190
  • Мнения: 1 404
 Millena ,и тук е практика така да се укротяват децата.Моя много близка приятелка,лекар,използва за дъщеря си дименхидринат(може и да бъркам точното име),той успива и успокоява.Предписват го при проблеми по време на пътуване,сигурно не е вреден(много),но все пак на мен ми беше странно като ми разказа.На нея пък и е странно що мъча детето и не му дам нещо,хора разни...

# 191
  • Мнения: 3 271
Ами да, разни хора - разни идеали. Аз да давам химия, особено предвид, че сина ми е алергичен - нЕма начин!

# 192
  • Мнения: 3 477
Съвсем сериозно в един американски форум, където пишех много преди време си препоръчваха да се дават разни приспивателни на децата по време на пътуване и т н.  Sick
Това, когато го чух за първи път, помислих, че ми разказват виц... Но го видях и на живо. Една позната пътува до Щатите с детенцето си, води го по доктори там. Един от лекарите и беше изписал рецепта с приспивателно за обратния полет. Много леко било сиропчето, всички го ползвали и нямало проблем...

А за онези елементи дето ми обясняват, че детето не е възпитано и ме манипулира, това една съвсем друга тема  Whistling

Абе и аз уж съм претръпнала, но на моменти... Особено като е от някой близък. При нас например го има това, което Bili описва - когато е на гости при майка ми, Никола се сдържа. После ела да видиш вкъщи какво става. Коментарът следва веднага "Ами ето - ти го глезиш - затова при теб така се държи." При свекърва ми обратното - там вилнее, защото му е скучно - там пък е "Майка ти на нищо не те е научила"... А мъжът ми като слуша такива авторитети, и той понякога подхваща рефрена. И така - като ми е от уж най-близките хора, много мъчно ми става, още повече, че те си демонстрират и пред него отношението, той се настройва още повече и така става омагьосан кръг...

# 193
  • Мнения: 3 271
Ооо, Мими, това е така с Катето при нас Simple Smile Тя се държи прилично, писала съм в темата, пред всички други, като е на гости. Баща ми има готиния и много успокоителен за мен навик, като споделя нещо (все по-рядко го правя!) проблемно с нея или че съм напрегната, защото е имала тежка седмица и той да ми казва как той успешно се справя с нея в тези ситуации. И като избухна пита защо се сърдя  Crazy Как да му кажа, че детето, за което той се е грижил няколко часа или ден не е онова дете, което аз имам у дома.
И да, от близки хора, които уж познават и теб, и детето, най-боли. Но все повече гледам да претръпвам. Свела съм ситуациите, в които знам, че децата или аз няма да сме ОК до минимум, знаеш, специално с теб сме го говорили това. Така намалявам и моя, и техния стрес и сме по-добре Simple Smile

# 194
  • Мнения: 3 477
Е поне са си признали  Mr. Green Но и това си зависи от хората... Майка ми е от тези елементи, които биха влетяли в тази тема да размахат пръст и да ни обяснят как си глезим децата и трябва здрава ръка... Съответно е напляскала Ники един-два пъти, той кротува (но и не иска да ходи там, разбира се) и тя тържествува и си мисли, че е решен проблемът...

Общи условия

Активация на акаунт