Днес ме потърси една стара "приятелка". За услуга, разбира се. Имаше наглостта да ме притесни, след като преди две години направи живота ми ад. От тогава не я бях виждала, нито чувала. Затова много се изненадaх, като ми се изсипа на главата. Не ме попита как съм, какво е, що е. Сякаш вчера се бяхме разделили и днес се срещаме. Върнах се назад във времето и гневът, който бях приспала, се събуди. Реших да ви попитам- на вас колко пъти са ви забивали нож в гърба?
- Публикувана: 14 дек. 2007, 21:36 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2008, 22:44 ч.
Приятелство ~ Предателство
Днес се обърнах...с гняв назад. На това се казват смесени чувства. Погледнах от страни ситуацията, защото вече съм достатъчно отдалечена, за да я видя в по-реални размери. Учудих се как може с тази жена да сме движели успоредно траекториите си толкова години (от детство). Сега сме от различни галактики.
Учудих се как може с тази жена да сме движели успоредно траекториите си толкова години (от детство). Сега сме от различни галактики.
Хората се променят...Може с течение на времето,но може и за миг.
На мен не ми се е случвало подобно нещо,но ако ми се случи,няма да си мълча и бих казала на въпросната ,,приятелка,, какво мисля.
Тогава бях по-скоро шокирана и отказвах да проумея фактите. Докато не си разбих главата в тях. За съжаление не само нейният нож нося забит в гърба си.
Игнор на такива "приятели", това е решението за мен.
Игнор на такива "приятели", това е решението за мен.
Е да де- от две години "игнор" и днес, ни в клин, ни в ръкав тя ме търси. Достатъчно съм възпитана, за да я изгоня, но бях и достатъчно хладна, за да покажа, че нещата вече не са същите.
Игнор на такива "приятели", това е решението за мен.
Е да де- от две години "игнор" и днес, ни в клин, ни в ръкав тя ме търси. Достатъчно съм възпитана, за да я изгоня, но бях и достатъчно хладна, за да покажа, че нещата вече не са същите.
Има такива хора които не осъзнават, че са те наранили. Аз преживях такова разочарование скоро. Не издържах, и и казах почти направо (е не съвсем), но тя ме разбра. Беше много учудена, че съм се разсърдила за такова нещо и ми се обясни с глупави оправдания. Стана ми смешно, защото бяха минали месеци. Сега общувам с нея понякога, но само толкова. Въздържам се да и правя услуги, и така....
, и затова не допускам никой по-близо до мен
За съжеление доста пъти ми се еслучвало.Доскоро не вярвах вприятелството между жени и имах мъж най добър приятел,но от три месеца с една колежка станахме близки но аз бях резервиранаИкато се позгъсттихме още повече имма чувство чея познавам от 26 години едва ли не см есе родили заедно е почти с есна година и два три дена ни е разликата но такава приятелка на всеки пожелавам.Точно като мент.Когато приятел закъса и в 2 часа да е тя както и аз е готова да те изслуша да ти помогне и ако трябва ще дотърчи от майната си за да е с теб и да те развеселява.АЗ съм също такъв човек но много приятелки 3 на брой направо ми забиваха така ножа в гърба че после направо с цели ръце ровиха в раните.
Така че според мен много рядко има свестно приятелство между жени
Така че според мен много рядко има свестно приятелство между жени
Игнор на такива "приятели", това е решението за мен.
Е да де- от две години "игнор" и днес, ни в клин, ни в ръкав тя ме търси. Достатъчно съм възпитана, за да я изгоня, но бях и достатъчно хладна, за да покажа, че нещата вече не са същите.
Радвам се, че единствения приятел, когото съм почувствала достатъчно близък за да му кажа всичко, и с когото се скарахме, е достатъчно мъж и достатъчно приятел дори след това за да не разгласява нещата, които съм му споделила, да не говори зад гърба ми и изобщо - да не е гадняр.
Много е неприятно, случвало ми се е два пъти ако не се лъжа, от "приятелки". Веднага ги преместих в графата биФши и компромиси не правя.
Дори едната ми е почти роднина, сестрата на любимото ми същество, но аз имам пълната му подкрепа. Не че ако нямах отношението ми щеше да е различно. Но наранил ли ме е някой - няма място в живота ми.
Не бива. А и те добре го знаят, така че никоя от тях не се е осмелила да ме потърси за каквото и да било. По принцип затворя ли страница от живота си повече не я отварям, ако направиш компромис всичко ще е за твоя сметка.
Дори едната ми е почти роднина, сестрата на любимото ми същество, но аз имам пълната му подкрепа. Не че ако нямах отношението ми щеше да е различно. Но наранил ли ме е някой - няма място в живота ми.
Не бива. А и те добре го знаят, така че никоя от тях не се е осмелила да ме потърси за каквото и да било. По принцип затворя ли страница от живота си повече не я отварям, ако направиш компромис всичко ще е за твоя сметка.
Имах приятелка от детството,най-хубавите си години изживях с нея.
Аз се омъжих първа.Не обърнах внимание когато ми каза:
-Как ти се омъжи преди мен,та аз съм по- хубавата.
Малко след тази случка,разговаряйки с майка ми разбрах,
че тя знае всичките ми тайни от пубертетския ми период.
Моята приятелка казвала всичко на нейната майка,
тя пък на моята.Та такива ми ти работи.
Това беше отдавна.От тогава никога не приемам приятелството безрезервно
и винаги съм подготвена за изненади.Затворвя ли една врата веднъж никога не я отварям повече.Така ,че съветвам авторката на темата,да забрави доброто си възпитание
и да постави въпросната"приятелка"на мястото и.
Аз се омъжих първа.Не обърнах внимание когато ми каза:
-Как ти се омъжи преди мен,та аз съм по- хубавата.
Малко след тази случка,разговаряйки с майка ми разбрах,
че тя знае всичките ми тайни от пубертетския ми период.
Моята приятелка казвала всичко на нейната майка,
тя пък на моята.Та такива ми ти работи.
Това беше отдавна.От тогава никога не приемам приятелството безрезервно
и винаги съм подготвена за изненади.Затворвя ли една врата веднъж никога не я отварям повече.Така ,че съветвам авторката на темата,да забрави доброто си възпитание
и да постави въпросната"приятелка"на мястото и.
паликарова , трудно е да превъзмогнеш себе си. Ще ми се един ден да се превърна в зла вещица и да отмъстя на всеки, използвал ме по различен начин. Питам се, обаче, ако яхна метлата, дали наистина ще успея да отмъстя?
От прочетеното до тук разбирам само, че е по-добре да те имат за надут и резервиран човек, от колкото за базопасен и наивен глупак. Къде отидоха нормалните човешки отношения? Не искам да правя бизнес. Не и с приятелството.
Сега се сещам как една дама ми наливаше ум в главата, като дебело подчертаваше, че "няма истинско приятелство, има вечни интереси". Явно човечеството отдавна е започнало да изповяда тази "религия", щом толкова често се сещам за онази думичка- алиенация/ отчуждение. Изповядайки тази религия, без да съзнаваме се превръщаме в единаци.
От прочетеното до тук разбирам само, че е по-добре да те имат за надут и резервиран човек, от колкото за базопасен и наивен глупак. Къде отидоха нормалните човешки отношения? Не искам да правя бизнес. Не и с приятелството.
Сега се сещам как една дама ми наливаше ум в главата, като дебело подчертаваше, че "няма истинско приятелство, има вечни интереси". Явно човечеството отдавна е започнало да изповяда тази "религия", щом толкова често се сещам за онази думичка- алиенация/ отчуждение. Изповядайки тази религия, без да съзнаваме се превръщаме в единаци.
Никога приятел не ми е забивал нож в гърба. Аз също не съм го правила. 
Отдавна съм се убедила, че можеш да разчиташ единствено на себе си... 
Аз съм страшно доверчив човек и много ме боли всеки път, колкото и да мисля, че съм подготвена за всичко. Стигнах до извода, да не бъркам приятелите с добрите познати. В най-тежките моменти разбираш кои са истинските хора около теб, на мен ми се случи нещо ужасно и когато очаквах най-близките да са до мен, те тогава ми обърнаха гръб, а хора, които не ценях толкова много ми дадоха опората, от която имах нужда. С времето се научаваш...
Аз съм страшно доверчив човек и много ме боли всеки път, колкото и да мисля, че съм подготвена за всичко. Стигнах до извода, да не бъркам приятелите с добрите познати. В най-тежките моменти разбираш кои са истинските хора около теб, на мен ми се случи нещо ужасно и когато очаквах най-близките да са до мен, те тогава ми обърнаха гръб, а хора, които не ценях толкова много ми дадоха опората, от която имах нужда. С времето се научаваш... Отдавна съм се убедила, че можеш да разчиташ единствено на себе си... Аз съм страшно доверчив човек и много ме боли всеки път, колкото и да мисля, че съм подготвена за всичко. Стигнах до извода, да не бъркам приятелите с добрите познати. В най-тежките моменти разбираш кои са истинските хора около теб, на мен ми се случи нещо ужасно и когато очаквах най-близките да са до мен, те тогава ми обърнаха гръб, а хора, които не ценях толкова много ми дадоха опората, от която имах нужда. С времето се научаваш...
Аз съм страшно доверчив човек и много ме боли всеки път, колкото и да мисля, че съм подготвена за всичко. Стигнах до извода, да не бъркам приятелите с добрите познати. В най-тежките моменти разбираш кои са истинските хора около теб, на мен ми се случи нещо ужасно и когато очаквах най-близките да са до мен, те тогава ми обърнаха гръб, а хора, които не ценях толкова много ми дадоха опората, от която имах нужда. С времето се научаваш... Никога приятел не ми е забивал нож в гърба. Аз също не съм го правила.
Мисля, че няма някаква определена закономерност. Ако аз не забивам нож и на мен няма да ми забият. Напротив- стигам до извода, че щом спазваш 11-тата божа заповед "Не прави на другите това, което не искаш на теб да ти направят" , то задължително първо те подценяват, после те пробват до колко си безобиден и следва ударът.
Не ми е забивала нож в гърба,но ме търсеШЕ само за услуги или да си изплаче тревогите и мъката.Когато всичко и беше ок,мен ме нямаше за нея.
Баннах я
отдавна.Направи го и ти.
Баннах я
отдавна.Направи го и ти. olivija , паразитните приятелства отдавна загърбих. Прагът ми на търпимост доста падна. За което съжалявам на моменти. Кофа за душевен отпадък отказах да бъда и така се отървах от няколко воденични камъка, с които плувах през живота. Иска ми се да бъда пак онова лъчезарно слънчево човече- добро до наивност и наивно до глупост. Кога успя да се обърне фунията на ценностите?
Случвало ми се е и на мен да забият нож и аз да забия въпреки че не съм искала да наранявам.
Моите кумци (кажи-речи най-близките ни приятели) като тръгнаха да се развеждат се опитаха да разведат и нас с мъжа ми. Кумицата за да се оправдае пред мъжа си че не е единствената гадина измислила гадости за мен а кумеца само това и чакал - веднага казал на мъжа ми и колегите му по мой адрес какви ли не глупости. А освен че бяхме приятели с тях аз уредих кумицата да работи с мен а мъжа ми уреди кумеца. Двамата с кумеца са и приятели от деца. Доста главоболия ни докараха, но се разбрахме с мъжа ми и продължихме напред. Известно време не исках да виждам никой от тях, но си казах: "майната му, нека ни виждат за да ни завиждат" и започнахме да се виждаме отново.
Аз пък без да искам забих нож на най-добрата ми приятелка и още ми е болно като се сетя. Дано ако чете тук и ме познае да разбере че не съм искала и да ми прости.
Ходеше с едно момче и беше много влюбена в него. Естествено ни запозна и младежа взел че се влюбил в мен. Аз си имах друго гадже и си излизах с него. Един ден приятеля на приятелката ми се обади и каза че са скъсали и иска да се видим за да си поговорим. Видяхме се, разходихме се заедно в една градинка и седнахме на една пейка. По някое време той ми налетя да ме целува и аз докато се дърпах видях как приятелката ми ни гледа от разстояние. А той гадината да вземе да й уреди среща в същата градинка и като я видял че идва ми налетя нарочно за да ни види тя и да се скара и с двамата. Постигна целта си. Така и не успях повече да говоря с нея и да й обясня че не й крада гаджето. Да не говорим че тя веднага казала на моето гадже и мен също ме зарязаха. Нейния приятел известно време влачи крак след мен с надежда да станем гаджета но не го огря и ме остави. А приятелката ми никога повече не ми проговори. Заради глупостта си я загубих и цял живот ще съжалявам.
Моите кумци (кажи-речи най-близките ни приятели) като тръгнаха да се развеждат се опитаха да разведат и нас с мъжа ми. Кумицата за да се оправдае пред мъжа си че не е единствената гадина измислила гадости за мен а кумеца само това и чакал - веднага казал на мъжа ми и колегите му по мой адрес какви ли не глупости. А освен че бяхме приятели с тях аз уредих кумицата да работи с мен а мъжа ми уреди кумеца. Двамата с кумеца са и приятели от деца. Доста главоболия ни докараха, но се разбрахме с мъжа ми и продължихме напред. Известно време не исках да виждам никой от тях, но си казах: "майната му, нека ни виждат за да ни завиждат" и започнахме да се виждаме отново.
Аз пък без да искам забих нож на най-добрата ми приятелка и още ми е болно като се сетя. Дано ако чете тук и ме познае да разбере че не съм искала и да ми прости.
Ходеше с едно момче и беше много влюбена в него. Естествено ни запозна и младежа взел че се влюбил в мен. Аз си имах друго гадже и си излизах с него. Един ден приятеля на приятелката ми се обади и каза че са скъсали и иска да се видим за да си поговорим. Видяхме се, разходихме се заедно в една градинка и седнахме на една пейка. По някое време той ми налетя да ме целува и аз докато се дърпах видях как приятелката ми ни гледа от разстояние. А той гадината да вземе да й уреди среща в същата градинка и като я видял че идва ми налетя нарочно за да ни види тя и да се скара и с двамата. Постигна целта си. Така и не успях повече да говоря с нея и да й обясня че не й крада гаджето. Да не говорим че тя веднага казала на моето гадже и мен също ме зарязаха. Нейния приятел известно време влачи крак след мен с надежда да станем гаджета но не го огря и ме остави. А приятелката ми никога повече не ми проговори. Заради глупостта си я загубих и цял живот ще съжалявам.
Гърбината ми е на решето
И все пак отглеждам в себе си добрина,
дали успявам - личи си
В твоя случай, ЛъЧиста
съм изпадала няколко пъти.
Държа се като императрица
Най-интересното е, че наистина гледам отгоре,
леко покровителствено, граничи с надменност,
но не точно.
Моето отмъщение е живота
ВИНАГИ съм била нужна след това
Не съм отмъстителна, но съм адски злопаметна!!!
Благородството унищожава!
Не си го слагай - ти се тровиш
И все пак отглеждам в себе си добрина,
дали успявам - личи си
В твоя случай, ЛъЧиста
съм изпадала няколко пъти.
Държа се като императрица
Най-интересното е, че наистина гледам отгоре,
леко покровителствено, граничи с надменност,
но не точно.
Моето отмъщение е живота
ВИНАГИ съм била нужна след това
Не съм отмъстителна, но съм адски злопаметна!!!
Благородството унищожава!
Не си го слагай - ти се тровиш
.... Не съм отмъстителна, но съм адски злопаметна!!!
Благородството унищожава!
Не си го слагай - ти се тровиш
Благородството унищожава!
Не си го слагай - ти се тровиш
Мина, не се гордея с това си качество, но аз съм злопаметна. Може би по-злопаметна от котката в твоя подпис. Това не значи, че съм и отмъстителна. А може би трябва. Знам ли? И аз гледам отвисоко величествено, но там, вътре, е като изригващ вулкан. Все по-трудно ми е да разбирам хората. Болно ми става за онези, хубавите дни, когато сме си кроили шапки, без да си мерим акълите. За моята "приятелка" вече знам, че никога няма да бъде допусната в моето "кръгче". Искаше моята помощ- получи я и до там. На лицемерното "трябва да се видим някой ден за по кафе" отвърнах- да, може би, някой ден". Знам, че няма да ме потърси, знам, че и аз няма да я потърся. Но защо се чувствам толкова кофти?
хмм през последнта година 3 ножа. и трите от мъже.... 2ма приятели, 1 далечен познат... такава сапунка ми метнаха, че дори ме е срам да ви кажа 
Хм, никога мъж не ми е забивал нож в гърба. Изкушавам се да попитам за сапунката, но знам колко лични са такива неща. Затова само мога да пожелая "никога повече"!
мисля, че не ми се е случвало или все още не го знам 
рядко допускам някой наистина близо до мен. предпочитам да минавам за труден характер.
рядко допускам някой наистина близо до мен. предпочитам да минавам за труден характер. Сещам се за онова стихче:" Винаги казваш, че труден характер съм имала. Непокорна съм често била..." . Защо са ни нужни подобни доспехи, наречени труден характер? Толкова лесно нещо е живота, а ние го усложняваме с нашите сметки, най-често без кръчмар.
Фиоре, мъж и приятел на мен никак, ама никак не ми се връзват
Що бе, Дренка, смея да твърдя, че са по- добри приятели от жените. Това си е мое мнение , не натрапвам на никой.
Хм, никога мъж не ми е забивал нож в гърба. Изкушавам се да попитам за сапунката, но знам колко лични са такива неща. Затова само мога да пожелая "никога повече"!
ЛъЧиста благодаря за пожеланието, историята е колкото интересна толкова и за плач
може би някой ден ще мога да говоря за това спокойно..... 
Много ножове в гьрба са ми забивали......Преживях го,но не сьм забравила-винаги имам едно на ум.Нали сте чували приказката"само истински приятел -става качествен предател !"Всичко мога да простя,но предателството никога.Най силна болка са ми причинявали хората ,които най-много сьм обичала...Чувствала сьм се като ранено куче-полумьртва...Не спях ,не ядях,не исках да живея от болка !Болеше ме душата! Приятелката с която делях залька си на две,за която влизах и в ада ме предаде.Предпочитах да ме беше убила ! Как да забравя.........Но в живота всичко е кантар и всичко се врьща.Сега след години тя не е щастлива ,осьзнала е грешката си и тьрси прошка.....Но как да простя ?
ФИоре, то и аз така си мислех. Вече не. Това е друга тема обаче
ЕЕЕ Дренка, недей толкова негативно, то че и от тях има гадини се знае.........
Много ножове в гьрба са ми забивали......Преживях го,но не сьм забравила-винаги имам едно на ум.Нали сте чували приказката"само истински приятел -става качествен предател !"Всичко мога да простя,но предателството никога.Най силна болка са ми причинявали хората ,които най-много сьм обичала...Чувствала сьм се като ранено куче-полумьртва...Не спях ,не ядях,не исках да живея от болка !Болеше ме душата! Приятелката с която делях залька си на две,за която влизах и в ада ме предаде.Предпочитах да ме беше убила ! Как да забравя.........Но в живота всичко е кантар и всичко се врьща.Сега след години тя не е щастлива ,осьзнала е грешката си и тьрси прошка.....Но как да простя ?
Човек всеки ден умира по малко. Има една сентенция, която казва, че "човекът е невежа, защото не разбира, че кратко се живее, а дълго се умира". Много мога да чопля този афоризъм, защото в него има толкова истина, колкото не може да понесе ничие его.
По темата:
Лъчиста, запозната съм със случката. Постъпи така, че да живееш в мир със себе си. Другото е вятър.
. нали правим разлика между предателство и "забиване на нож в гърба"? Едното е нещо сериозно, другото също, ама със сапунен привкус. Обикновено породено от собственото ни не дотам почтено поведение. Щом е имало кой да изтропа, значи е имало какво да се изтропа. Предателството - някой да кривне от заедния път е нещо различно. Много различно. И е крехко съмнително толкова малко люде от форума да са попадали от другата страна. Просто са в собтвената си позиция.
. @нтико е правило от всичко. Предавало е и се е случвало да забива нож в чужд гръб. За последното има известни оправдания в зеленост и чоглавост. За първото - няма никакви. Няма и да има. И прошка също. Но това си е негова грижа несподеляема. Да, и се прави, че не забелязва дръжките. Просто, защото си ги е заслужило
. @нтико е правило от всичко. Предавало е и се е случвало да забива нож в чужд гръб. За последното има известни оправдания в зеленост и чоглавост. За първото - няма никакви. Няма и да има. И прошка също. Но това си е негова грижа несподеляема. Да, и се прави, че не забелязва дръжките. Просто, защото си ги е заслужило
Антико, защо говориш за себе си в среден род? И в трето лице?
Зная, че с приятелствата е като в брака- нужни са най-малко двама. Но ако в брака единият може да е огън, а другият восък, то при приятелствата не е точно така. С теб се съгласявам единствено за това, че такива неща е глупаво да се споделят. Очевидно е, че всеки един човек, рано или късно, го сполетава нож в гърба. Или той мята такъв. Без да иска. В случая става дума за осъзнато мятане. Аз бях мишената.Много ножове са ми забивали...вече нямам приятели,аз не желая!!!
ЛъЧиста, ти сама си отговаряш.
Две години са достатъчни, за да преживееш и проанализираш всяко детайлче. На всеки въпрос съм намерила отговор, но това не значи, че съм намерила и логика.
Fiore, не е негативно, бе! С мъже се работи много по- лесно, да. Могат и приятели да бъдат, но аз имах предвид онова "чисто и свято" приятелство- няма го между мъж и жена. НЕ са ми забивали ножове мъже, но и приятели не могат да ми бъдат.
НЕ са ми забивали ножове мъже, но и приятели не могат да ми бъдат. може! аз имам такъв приятел!а защо не могат да ти бъдат?
Радвам ти се колко си упорита Още поддържам някакви контакти с въпросната личност, тя така и не разбра, че ми е "светнало пред очите".
Вече си имам не едно, а много на ум.
И аз така.Това беше най-големия шок в моя живот.След като разбрах що за "приятелка" е,започнах да я подминавам като крайпътен знак.А все пак всеки божи ден сме били заедно и така и израстнахме.Но ....какво да правиш?!!!
ДА не кажеш сега, че тея неща, дето ги пиша са абсурдни 
Споко съм, ако не исках, нямаше да ти се вързвам на провокациите
Споко съм, ако не исках, нямаше да ти се вързвам на провокациите 
, радвам се, че не ми се връзваш, а и съм съгласна, че мъжете са или заети или осрани(като тоалетните)- някъде из дебрите на този форум го пишеше!10х, че ми оправи настроянитео днес!
случи ми се веднъж - най-добрата ми приятелка. всъщност, мъжът й беше говорил за мен гнусни и неверни неща, многократно, пред наши общи познати и тя нито веднъж не му казала да млъкне. започнах да страня от нея, защото същото тъпо копеле на всичкото отгоре директно ме попита ще спя ли с него(май защото му теглих една предприе тактиката със всеобщото оплюване). та след една година тя се усети, че страня и ме попита защо. казах й, че не ми харесва да чувам такива неща за себе си и ми е обидно, че тя просто е слушала. в себе си очаквах да ми каже, че съжалява, но тя каза, че трябва да внимавам, може би с нещо съм го предизвикала.
ле-ле. умрях от бяс. на върха на езика ми беше да й кажа, че мъжът и спи с всяка втора и се е пробвал дори при мен
възпрях се. реших да не слизам толкова надолу. да си живеят в лъжа, на мен какво ми пука. дълго време го преживявах, де. много ми тежеше, беше ми най-близката приятелка. и кръстница.
ако ме чете тук, да знае, че не ми пука вече.
ле-ле. умрях от бяс. на върха на езика ми беше да й кажа, че мъжът и спи с всяка втора и се е пробвал дори при мен
възпрях се. реших да не слизам толкова надолу. да си живеят в лъжа, на мен какво ми пука. дълго време го преживявах, де. много ми тежеше, беше ми най-близката приятелка. и кръстница.ако ме чете тук, да знае, че не ми пука вече.
Нищо не ми забиват в гърба откакто се научих да правя разлика м/у приятели и познати!
Абсолютно подкрепям мнението
Стана ми ясно че лицемерието движи всичко май, и вече не ми правят впечатление никакви 'приятелки". 
Нямам приятели,но имам много познати.Приятел е този на когото мога да се доверя,да му се изплача или да му кажа колко съм щастлива.Дори и когато съм изградила стена между мен и познатите ми все се намира някой който да ти забие нож в гърба-просто така защото са си такива.Аз се правя на силна ,че това не би ме съборило,но лошота е когато започнат да го въртят.Тогава наистина боли.А най много ме боли когато засегнат семейството ми
Точно нож в гърба не са ми забивали, но една позната, която ми се водеше близка приятелка, в един момент, след дългогодишно приятелство, започна да се държи странно. Когато и се обадех да се видим, все беше много заета, търсеше ме само ако имаше съмнение за някоя клюка за наш общ познат, евентуално да отрека или потвърдя. Например, когато разбрахме, че наша приятелка чака дете, въпросната позната със странното поведение ми се обади да се възмущава как така бременната приятелка и гаджето и няма да се женят, за какво са го правили това дете. Друг наша обща приятелка с временни финансови затруднения изведнъж реши да замине на почивка в чужбина. Естествено последваха коментари откъде има пари и т.н. След време, както и подозирах, разбрах, че се говорят такива неща и за мен, и за дългогодишния ми приятел- как аз съм правила каквото си искам, в смисъл решавала съм да заживея в друг град, да работя за кратко в чужбина, а той милият само тичал след мен, без да има право на собствено мнение. Прекратих всякакви взаимоoтношения с въпросната особа. Преди година си смених номера на мобилния телефон и оттогава въобще не сме се чували. Не съм и казвала и, че имам дете, но това тя сигурно го е разбрала отнякъде. Надявам се повече да не срещам такива хора.
Приятелят е познат,с който за период от време имаме общи интереси и ни е приятно да вървим заедно.В един момент интересите се разминават и пътищата се разделят.Въпрос на култура,възпитание и характер е дали това ще стане коректно и ще запазим хубави спомени за времето,прекарано заедно,или ще има обида,неприятни думи и горчивина.Неминуемо е-едни хора идват в живота ни,други си отиват.Затова е добре да имаме граници на откровеното споделяне и да не очакваме този човек винаги да се държи според нашите собствени норми.
Имам приятелка,която преживя много трудности.И аз не знам защо,но все гледах да й помогна.Докато се държеше за ръката ми,всичко беше наред.Като излезе от "ямата",вече не беше същата-решила беше,че целият свят трябва да я компенсира за трудностите и завиждаше на всички,които бяха добре според нея(сляпа за техните проблеми).И срещу кого се обърна първо-ха,познайте.Срещу човека,най-близко до нея-срещу мене. Не й се сърдя,но се дистанцирах,защото завистта не ми понася.Не съжалявам,че не я оставих в беда.Някога,някой друг човек със сигурност е помогнал и на мене,дори и да съм го забравила вече.
Нито мога да погледна в душата й,за да я разбера,нито ще си губя времето с това и да рискувам "приятелката" да ме нарани.Да е жива и здрава в нейния свят.
Имам приятелка,която преживя много трудности.И аз не знам защо,но все гледах да й помогна.Докато се държеше за ръката ми,всичко беше наред.Като излезе от "ямата",вече не беше същата-решила беше,че целият свят трябва да я компенсира за трудностите и завиждаше на всички,които бяха добре според нея(сляпа за техните проблеми).И срещу кого се обърна първо-ха,познайте.Срещу човека,най-близко до нея-срещу мене. Не й се сърдя,но се дистанцирах,защото завистта не ми понася.Не съжалявам,че не я оставих в беда.Някога,някой друг човек със сигурност е помогнал и на мене,дори и да съм го забравила вече.
Нито мога да погледна в душата й,за да я разбера,нито ще си губя времето с това и да рискувам "приятелката" да ме нарани.Да е жива и здрава в нейния свят.
Ми така е. Те ми го забиват в гърба. Аз им го забивам право куме,та в очи. И най-накрая всеки, ни лук ял,ни лук мирисал.
Колко пъти гледам да не броя,за да не вземе да ми стане навик и съвсем да ми влезе в аналите това Приятелство ~ Предателство. Опитвам се да не приемам хората с прекалено голям ентусиазъм и овации, за да не се налага после да ги освиркам безжалостно.
Колко пъти гледам да не броя,за да не вземе да ми стане навик и съвсем да ми влезе в аналите това Приятелство ~ Предателство. Опитвам се да не приемам хората с прекалено голям ентусиазъм и овации, за да не се налага после да ги освиркам безжалостно.
На мен няколко джобни ножчета са ми забивали, вече почти не помня, простила съм или съм се дистанцирала.
И един неочаквано грамадански сатър отнесох веднъж, от много близък човек и според мен без никаква причина. 3-4 години го преживявах, вече почти го преодолях, макар че понякога ми е мъчно за хубавото време заедно...
Но пък вчера разбрах, че нещата при този човек са се обърнали на 180 градуса и сега върви по моите (според него нещастни) стъпки, но сега той е съсипан и нещастен, докато аз никога не съм съжалявала за пътя, по който съм поела.
Честно казано, изпитвам леко задоволство. Чудя се дали следващия път, когато се видим (неизбежно е, ще има такъв), ще бъде пак толкова надменен, както и когато е бил уж "на върха".
И един неочаквано грамадански сатър отнесох веднъж, от много близък човек и според мен без никаква причина. 3-4 години го преживявах, вече почти го преодолях, макар че понякога ми е мъчно за хубавото време заедно...
Но пък вчера разбрах, че нещата при този човек са се обърнали на 180 градуса и сега върви по моите (според него нещастни) стъпки, но сега той е съсипан и нещастен, докато аз никога не съм съжалявала за пътя, по който съм поела.
Честно казано, изпитвам леко задоволство. Чудя се дали следващия път, когато се видим (неизбежно е, ще има такъв), ще бъде пак толкова надменен, както и когато е бил уж "на върха".
Забивали са ми нож в гърба 2 пъти "приятелки"
С времето ми минава, но не забравям.Имам си едно на ум и това е.Гледам с насмешка на случилото се
Най-близките ми приятели са предимно мъже и хич не съжалявам за това
С времето ми минава, но не забравям.Имам си едно на ум и това е.Гледам с насмешка на случилото се
Най-близките ми приятели са предимно мъже и хич не съжалявам за това
Все едно аз съм го писала
Не съм чела отговорите напред ...
Не се сърдя на хората .... те са такива каквито са .
Натъжавам се и се ядосвам на себе си , когато правя грешни преценки за тях
Тази вечер за втори път го пиша .... приятели, познати ... бол , близки взаимоотношения чак толкова, че да ме наранят и много да ме боли - престанах да създавам и поддържам .
Не мога да си позволя този лукс .
Не се сърдя на хората .... те са такива каквито са .
Натъжавам се и се ядосвам на себе си , когато правя грешни преценки за тях
Тази вечер за втори път го пиша .... приятели, познати ... бол
, близки взаимоотношения чак толкова, че да ме наранят и много да ме боли - престанах да създавам и поддържам .Не мога да си позволя този лукс .
Не мога да кажа, че са ми забивали нож в гърба, но приятелка е предавала доверието ми, от което ми стана болно. Хем ме беше на мен си, че съм и вярвала сляпо, хем ме беше яд за нея, защото проблема касаеше нея, а тя не ми беше споделила. Тогава наистина научих важен урок в живота. Та, всяко зло за добро... Въпросната приятелка се оправи от проблема и без моя помощ, но аз вече си знам, че всеки крие по нещо...
Днес ме потърси една стара "приятелка". За услуга, разбира се. Имаше наглостта да ме притесни, след като преди две години направи живота ми ад. От тогава не я бях виждала, нито чувала. Затова много се изненадaх, като ми се изсипа на главата. Не ме попита как съм, какво е, що е. Сякаш вчера се бяхме разделили и днес се срещаме. Върнах се назад във времето и гневът, който бях приспала, се събуди. Реших да ви попитам- на вас колко пъти са ви забивали нож в гърба?
Смешни са ми! А ако са се сетили за мен, ей така от нищото, са ми още по смешни! Любезно, но в прав текст, гледай си работата! Не съм ги броила, защото не ме интересуват подобни хора, та чак да им водя статистика, те имат проблем, не аз! Сама се убеждаваш в това, те те търсят нали, не ти?!
В последно време доста често си размишлявам по темата.Миналата година направих ревизия на приятелки и на близки хора и изтрих номерата от телефона си на няколко човек.Не си струва да се измъчваме ,да се чувсваме некомфортно заради някой ,който не го заслужава.По добре малко,но качествени!
Само 1 ми се е случвало...
като се сетя само и ми се плаче...
Последиците цял живот няма да мога да ги забравя
Не поддържам контакт вече с въпросните " приятели " / след 5 години близост не бих могла да ги нарека познати /
Никога не бих го позволила отново, мисля си че 50 % от грешката си беше моя, защото бях прекалено доверчива, но си взех поука, и не го пожелавам на никого
като се сетя само и ми се плаче...
Последиците цял живот няма да мога да ги забравя
Не поддържам контакт вече с въпросните " приятели " / след 5 години близост не бих могла да ги нарека познати /
Никога не бих го позволила отново, мисля си че 50 % от грешката си беше моя, защото бях прекалено доверчива, но си взех поука, и не го пожелавам на никого
Ами... За веднъж се сещам. Не поддържам никакви контакти с въпросната личност.
