Такааа, до сега шетах и украсявах за празника утре....
Сега сядам да пиша за преди една годинааааааа.....
Термина ми беше на 31.12. Родителите на мъжа ми настояваха той да ходи с тях на прасе на 23 и 24 - събота и неделя, защото термина ми бил чак след седмица.
Не го пуснах да мърда никъде! 
И добре, че...
Сутринта на 22.12 в 6 часа се събудих от болезнена кантракция, последвани от още 3, когато влязох да се къпя и бръсна. Докато изляза вече нямах нито болка, нито дявол. В 16 часа имах час, запазен от преди 2 седмици при най-добрия гинеколог, в Бургас, завеждащ родилното. По пътя ме стегна следващата контракция. Казвам му, той ми вика - лягай да те проверявам за разкрития. Питам - Боли ли? Той ми казва . не, само е неприятно!
Лелеее, ако за него беше неприятно, мен определено много ме заболя. Само 3 см - каза до Коледа си родила. След този преглед контракциите ми станаха регулярни на 10 минути. И ние с мъжо като Еси бяхме с лист и химикал и записвахме. Бях ангажирала акушерка, тя каза, като станат на 3 минути да тръгваме към болницата.
Цяла нощ в къщи обикалях като ранено животно с болки на 6-7-8 минути с продължителност минута. Живеем с моите родители и те не спаха цяла нощ милите. Майка обикаляше с мен апартамента да им прави компания, а татко ни се смееше, че сме обикаляли като тризначките от Биг брадър
- тогава го даваха.
След 18 чАса бяха стигнали едва 7 минути, но аз не издържах вече психически на болката!!!
При постъпването - разкритие - 4 см. Ей полудях от ужас!!! За цяла нощ в болки - и то сериозни - само 1 см напредък. В Бургас не правят клизма, ама аз бях ходила до тоалетната 4 пъти предната нощ - и аз не знам що толкова много, тъй, че все едно си бях направила сама. Сложиха ми система, пукнаха водите и тогава се почна една болка, абсолютно непоносима. Аз също, както друга мама спомена, дотогава си мислех, че търпя на болка и че съм мъжко момиче.
Побърках персонала с викове "Искам анестезиолог ВЕДНАГА!!!!!!!!!!!!!!!", "СЕКЦИО!!!!!!!!!!!!!!МОЛЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ!!!!!!!!!"
Горките, не можаха да ме накарат да легна, за да премерят тоновете на бебка. Акушерката обикаляше след мен с уреда. Не легнах и за миг - чак за проверка за разкритие.
И те, за да ме поуспокоят ми биха Лидол.
Не, че спря да ме боли, ама станах по-спокойна, де...Едно ми стана по-леко...
Общо взето в болницата бях 2 часа, но си бяха, ад...
В предродилно с мен имаше 4 момичета, които се разхождаха, само едната беше по-шумничка и си викам "Лелееее, ега ти гелзлата дето съм, не съм очаквала от себе си такова нещо..." После разбрах, че на тях далеч им било, а с тази по-шумната раждахме паралелно на 2 съседни магарета.
В 13.55 получих напъни - проверка - 10 см разкритие. Идваше ми да крещя от щастие, че му се вижда края!
На магарето всичко беше повече от чудесно на третия напън, когато ме бяха сгънали на 2 и ми викаха "Можеш още по силно, давай, напъвай..."от някъде като че ли ми дойде свръх сила и разбрах, че мога много повече и по-силно да напъвам. Моето съкровище излезе с малка епизотомия - 2900, синьо, с увита пъпна връв около вратлето. Не помня кога е изплакало, не се притеснявах. Чух персонала да казва "Силно увита пъпна връв, извикайте неонтолог веднага...", но не се притесних дори и за миг. Знаех, че всичко е наред и вече ще сме заедно, ще се гушкаме и целуваме, опознаваме.
Когато я видях, имаше най-мъдрото изражение на света, най-нежната кожа, беше съвършена!!!
Никога няма да забравя колко болезнено беше раждането, но винаги си спомням за него с носталгия, с вълнение....
Това е чудо, което искам да изживея пак при това пак няма да ползвам упойка.(Освен ако не ми се върже персонала като крещя) Аз щях да ползвам епидурална, но нещо се разминахме с анестезиолога, с който имах уговорка. Не съжалявам.
Стана много дълго, но повярвайте ми - съкратих го максимално, исках да пиша още и още...
Аз докато го напиша, той вече празника настъпил ... Утре ще снимам тортата и ще ви почерпя.
Сега сядам да пиша за преди една годинааааааа.....
Термина ми беше на 31.12. Родителите на мъжа ми настояваха той да ходи с тях на прасе на 23 и 24 - събота и неделя, защото термина ми бил чак след седмица.
Не го пуснах да мърда никъде! И добре, че...Сутринта на 22.12 в 6 часа се събудих от болезнена кантракция, последвани от още 3, когато влязох да се къпя и бръсна. Докато изляза вече нямах нито болка, нито дявол. В 16 часа имах час, запазен от преди 2 седмици при най-добрия гинеколог, в Бургас, завеждащ родилното. По пътя ме стегна следващата контракция. Казвам му, той ми вика - лягай да те проверявам за разкрития. Питам - Боли ли? Той ми казва . не, само е неприятно!
Лелеее, ако за него беше неприятно, мен определено много ме заболя. Само 3 см - каза до Коледа си родила. След този преглед контракциите ми станаха регулярни на 10 минути. И ние с мъжо като Еси бяхме с лист и химикал и записвахме. Бях ангажирала акушерка, тя каза, като станат на 3 минути да тръгваме към болницата. Цяла нощ в къщи обикалях като ранено животно с болки на 6-7-8 минути с продължителност минута. Живеем с моите родители и те не спаха цяла нощ милите. Майка обикаляше с мен апартамента да им прави компания, а татко ни се смееше, че сме обикаляли като тризначките от Биг брадър
- тогава го даваха.След 18 чАса
бяха стигнали едва 7 минути, но аз не издържах вече психически на болката!!!При постъпването - разкритие - 4 см. Ей полудях от ужас!!! За цяла нощ в болки - и то сериозни - само 1 см напредък. В Бургас не правят клизма, ама аз бях ходила до тоалетната 4 пъти предната нощ - и аз не знам що толкова много, тъй, че все едно си бях направила сама. Сложиха ми система, пукнаха водите и тогава се почна една болка, абсолютно непоносима. Аз също, както друга мама спомена, дотогава си мислех, че търпя на болка и че съм мъжко момиче.
Побърках персонала с викове "Искам анестезиолог ВЕДНАГА!!!!!!!!!!!!!!!", "СЕКЦИО!!!!!!!!!!!!!!МОЛЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ!!!!!!!!!"
Горките, не можаха да ме накарат да легна, за да премерят тоновете на бебка. Акушерката обикаляше след мен с уреда.
Не легнах и за миг - чак за проверка за разкритие.И те, за да ме поуспокоят ми биха Лидол.
Не, че спря да ме боли, ама станах по-спокойна, де...Едно ми стана по-леко...Общо взето в болницата бях 2 часа, но си бяха, ад...
В предродилно с мен имаше 4 момичета, които се разхождаха, само едната беше по-шумничка и си викам "Лелееее, ега ти гелзлата дето съм, не съм очаквала от себе си такова нещо..." После разбрах, че на тях далеч им било, а с тази по-шумната раждахме паралелно на 2 съседни магарета.
В 13.55 получих напъни - проверка - 10 см разкритие. Идваше ми да крещя от щастие, че му се вижда края!
На магарето всичко беше повече от чудесно на третия напън, когато ме бяха сгънали на 2 и ми викаха "Можеш още по силно, давай, напъвай..."от някъде като че ли ми дойде свръх сила и разбрах, че мога много повече и по-силно да напъвам. Моето съкровище излезе с малка епизотомия - 2900, синьо, с увита пъпна връв около вратлето. Не помня кога е изплакало, не се притеснявах. Чух персонала да казва "Силно увита пъпна връв, извикайте неонтолог веднага...", но не се притесних дори и за миг. Знаех, че всичко е наред и вече ще сме заедно, ще се гушкаме и целуваме, опознаваме.
Когато я видях, имаше най-мъдрото изражение на света, най-нежната кожа, беше съвършена!!!Никога няма да забравя колко болезнено беше раждането, но винаги си спомням за него с носталгия, с вълнение....
Това е чудо, което искам да изживея пак при това пак няма да ползвам упойка.(Освен ако не ми се върже персонала като крещя
) Аз щях да ползвам епидурална, но нещо се разминахме с анестезиолога, с който имах уговорка. Не съжалявам.Стана много дълго, но повярвайте ми - съкратих го максимално, исках да пиша още и още...
Аз докато го напиша, той вече празника настъпил ...
Утре ще снимам тортата и ще ви почерпя. 
и сега спи като заклан. Обърка ни плановете от "Добре дошъл, мъжо!" до края на деня, защото утре си тръгваме за Т-во и за днес имаме куп задачи. Тръгваме да стоварим наема 
, да пазаруваме 
и да се видим с приятели 
Всички гости бях предупредила да не купуват нищо ,само дребни символични подаръчета,защото наистина си има от всичко и няма нужда от нищо,те като заидваха с едни ми ти огромни пакети,с едни огромни букети все едно за сватба 
Мисля че усети че е било по-специален ден,защото първо че бях украсила цялата къща с много балони,второ с тези всички 487395760 пакети с играчки които като разопаковахме се чудеше кое по напред да вземе,трето духахме незнам колко пъти свещички 
Ето да ни видите как духаме свещичката един от многото пъти 
- сред купчината от техничарски предмети, символизиращи редица съвременни професии, познайте за какво се хвана моята сладурка! ..... за една проста дървена лъжица! 
Баща й е спокоен, че няма да гладува. А и мен успокояваше, че пък може да я е хванала, понеже ще е природолюбителка, а тя беше единственият предмет от естествен материал... 
