. Към 12.30 нощес тръгнах да водя малката да спи вече и тя като рече "НЕ", и като зарева и като взе да се тръшка че неиска да е в леглото и то между мене и баща и (а тои човека вече спеше)
. Молих и се, приказвах, накрая взех да се нервирам и я тупнах два пъти по задника, започна се голямото реване, започнах да и повишавам тон, то не и не, скача върху татко и, слиза на земята, рови, търси нещо.... и като рипне онзи тати от леглото, и като я зграбчи и я вдигна на високо, и взе да и вика "ти какво искаш бе момиченце", и я понесе да я води долу в хола, ама толкова беше страшен Както и да е, приспах Бубката со кротко, со благо, и слизам долу при мажо и му казвам, "да не се държи така жестоко с нея и да не реагира така страшно и внезапно, защото утре детето от уплах може да започне да заеква или да се напикава" и се разревах, а тои ми отговори 4е "щом се мeся когато тои раздава правосъдие, повече няма да се занимава с нея и аз да се оправям с неиното възпитание". Та в този ред на мисли исках да ви споделя, 4е съм много объркана. Пусто маичино сърце не ми дава да гледам как и говори и как я стресира. Незнам дали се намесих правилно, но съм сигурна че спестих на детето по-голям ужас и рев. Винаги се старая да не се бъркам когато тои и се кара нещо, но като видя че започне да прекалява, и веднага се намесвам. При вас как е момичета? Права ли съм или не, моля ви се споделете.
Целувки на всички малчовци и лек ден за сега от мен.
абе луда работа... но ви прочитам понякога..
, сега обаче ще искаме и пресни снимки
,дали и това е пубертет
Мъжо изобщо неможе да я преспива и затова вече съм адски изнервена,май ще трябва да се връщам на работа вече.
Тъй че няма и аз да ви се оплаквам,щото сега през деня като е на ясла Диди заздравявам нерви за вечерта.

Очаквам с нетърпение да се похвалиш какви красиви и вкусни неща си спретнала за празника си