Бебета Юни 10 :)

purshing , при мен също така рита, все едно аз съм го писала това.До преди малко докато лежах и нещо се разбесня това маниче. Точно  малко под пъпа, ама направо си ме срита на няколко пъти, не знам по нататък какви шутове ще ми праска в корема! Ама ми е много готино така, усещам че съм бременна вече истински
Радвай се ,че го усещаш ,че има някои мамчета чак в 5ия месец почват да се радват на това усещане.
А за въртенето- мисля че да! Аз го усещам и в ляво ,и в дясно, и по-ниско и по-нависоко. Предпоследния път на видеозона беше легнало, а сега последно беше изправено и мяташе крака и ръчички, хехеехеее беше много забавно

Вери,а не се ли вижда още на първия преглед дали плодът е един или повече?
Аз още лежа,макар от вчера контракциите ми да спряха.Мисля и утре да изкарам хоризонтално,пък понеделник,живот и здраве,да отида и на работа за малко.Иска ми се да се добера някак и до София,да ме прегледа Димитрова,но ще трябва да почакам.Тук при нас медицинското обслужване е...не знам как да го определя-като от миналия век.Затова и отказах да вляза в болница,дано да ми се размине наистина.
Оффиоли,много ми хареса една твоя туника,тип прегърни ме,можеш ли да кажеш откъде ти е?Обещавам да си я нося само в Горна Оряховица

Аз честно да ви кажа, малко съм суеверна ли кво, ама ме е страх да чета предварително за работите като се роди бебето. Може би за това още не съм се притеснила чак толкова. Май ми е по-добре за сега да не знам.
kris_ty4 и мен като че ли сега повече ме притеснява самото раждане и това дали бебето ми ще е живо и здраво.  На 09.01  дадох кръв за БХС и сега нямам търпение да си видя резултата и малко се притеснявам за него. После кой знае за какво пак ще се притеснявам, абе то не е една беля 

И аз съм същата  ! Все за нещо да се притеснявам! Но най-се притеснявам дали ще е живичко и напълно здраво и нормално бебче ! Като знам един колега, на който малкия има генетичен проблем и от там физическо и умствено изоставане, през какви мъки минават и колко им е трудно да се зарадват на бебо........ А и двамата са млади, нито пият, нито пушат, спортни натури, абе родители мечта, ама ......Някой като каже ама то защото майката това била правила, бащата онова ...... ! Е, не е вярно! То май точно тези дето най-малко се вглеждат в себе си и бъдещото бебче раждат живи и здрави деца като по учебник!
Уф, изписах се  ! Не е задължително да сте съгласни с мен, ама аз си изказах страховете!

Леле колко много сте написали, но най-накрая успях да изчета всичко от там, където бях спряла -т.е. от 4.01 насам
Първо да се похваля-вече си имаме нов дом и е много хубав.Не че старият беше лош,но нямаше парно, пък на ток нещо не ни се искаше да се топлим
После да кажа няколко думи за мен-на 24 съм, от Плевен, но от 15.12.2005 живея в София заедно с мъжа ми.Завършила съм етнилогия и магистратура по културен туризъм във Велико Търново, а също така имам и диплом за учител по история, но в момента не работя нищо, а си седя в къщи след 1 неуспешна бременност, която беше миналата пролет.И сега от страх-по цял ден у дома.Виждам, че някои от вас май са се събирали преди седмица та ми идва наум 1 малка идея-мамите от София дали биха искали да се съберем някъде на 8 март.Мисля че ще е много хубаво...Тъкмо ще се запозная с нови хора, че тук няма с кой да изляза дори,когато е хубаво времето...Давайте идеи ако сте съгласни.
Вчера ходих на лекар и се установи, че имам e.coli.Мъжът ми много се е стреснал, но аз съм спокойна, защото все пак навреме разбираме и ще ги лекувам...
Пишете за сънищата-аз съм много уплашена-от известно време сънувам разни гадости-примерно бяха ме оставили сама в 1 стая да раждам и никой не ми казваше какво да правя или пък, че майка ми постоянно е с мен и купуваме разни бебешки неща и казва, че ще ми помага за бебето(тя почина преди 2 години и половина)...Направо ще откача, но спирам до тук.Желая на всички приятна почивка.
П.П.Понеже не ходя на работа, но от предишната работа на мъжа ми, която беше в Плевен са съгласни да ме вземат фиктивно заради майчинските,  искам да попитам някоя от вас дали знае има ли смисъл или вече е късно?И въобще ако някой може да ми обясни всичко с болничните по време на бременност и онези прословути 45 дни преди раждане ще съм много благодарна.

като гледам май всички споделяме едни и същи страхове но то май си е нормално... аз лично гледам да мисля колкото се може по-малко за нещата които ме притесняват. а за кошмарите- напоследък ги санувам постоянно и то от най-различно естество...

Здравейте! Виждам много наплашени душици има тук, но понеже съвсем случайно денят ме завари по това време вкъщи, пък и пред компютъра, се чувствам длъжна да ви успокоя.

Мислех си аз, че съм готова за всичко, но как да бях, като въобще не знаех всичките неща, които ме очакваха - колко нормални се оказаха те, а никой не ми беше казал. После осъзнах, че съм била прекалено самоуверена, че всичко знам и ако съм имала повечко хъс да почета на по-разнообразни теми, съм щяла наистина да бъда поне 95% по-подготвена отколкото бях.

Да започна със следродилната депресия - знаех, че има такова нещо, но защо никъде във всичките тези списания не пишеше какво аджеба е това, ама с примери, не само с научни разсъждения. Родих, бях щастлива, донесоха ми бебето и то взе че рева през целите 3 минути дето стоя при мен (не беше правилно да ми го носят още в реанимацията, ама пусто любопитство и връзкарство). То реве та се къса, аз не мога да мръдна, люшкам го и не помага, а винаги съм вярвала, че то ще усети и познае майка си и всичко ще се оправи. Що рев изревах всичките останали дни в болницата, ревях по телефона, в коридора, в градинката. Всички ме знаеха като "момичето дето вчера цял ден плака", исках да си ходя вкъщи и да идвам само за храненето на детето (щото трябваше, де). Детето ми ме отхвърли, къде е тази майчина обич дето трябвало да я изпитам от първия миг, нали цял живот съм искала да бъда майка, не мога дори детето си да успокоя, ама то и въобще не приличаше на онези русички, изчистени сладурски бебета дето ги показват по рекламите?!? Ревах и всички наоколо заключаваха - следродилна депресия. После акушерката ми, златната жена, седна и ми разказа как не искала да храни детето си дълго време, леля ми ми разказа, че не искала да си вижда детето, майка ми ми каза, че и на нея въобще не й било до мен известно време. Боже, колко ми помогнаха тези думи. Защо никой не ми го беше казал преди, защо се случва на толкова малко хора, а никъде не бях прочела колко е нормално това, как не съм виновна! Навсякъде бях чела "влюбих се в детето си от първия миг, не съм изпитвала следродилна депресия", значи не ставах за майка, проблемът беше в мен. Пуснах тема във форума. Боже, какви фрапантни случаи изчетох - майки, които отхвърлят децата си 1 година, мислят за скачане през терасата, боже, боже! Била съм лек случай - но още не мога да си простя, че първите няколко дни не дарих детето си със стабилността на една уверена майка, как да не се чувства зле в ръцете ми, като то наистина усеща, че не съм сигурна в чувствата си към нея! Не мога да върна времето назад, но можех да й дарявам всяка свободна моя минута оттук нататък. От работа - право вкъщи, До сутринта сме заедно, нямах нищо против до 8-9 месец да ставам да я кърмя по 5 пъти на ден (тогава още нямах нищо против, бях щастлива на всеки контакт с нея, после вече това целогодишно недоспиване взе да ми идва нанагорно, но някак не успях да се откажа - тя не искаше, как да я лиша от най-приятното нещо на света), говорех й а тя си спеше. Къде ли не съм я мъкнала - на всяко гости, на ресторант, където съм аз, там е и тя. До сега не е имало вечер, в която да съм излизала без нея, не сме спали и 1 вечер разделени на различни места, да не говорим в различни стаи. Аз съм най-щастливата майка на света!

Кърменето. Ми, срам не срам - щях да уморя детето си от глад през първите 2-3 седмици. Хранех я под час, ама супер точна. Ама тя не се нахранила - а аз откъде да знам, нали я храня на всеки 3 часа. Заспива на 3-тата минута, какво да направя. После се събужда след 40 минути и започва да реве, а аз стоически я дондуркам, защото си викам - какво неспокойно дете, ако се бях щадила по време на бременността от стрес в работата, сега щях да имам спокойно бебе, а и тези колики. По съвет на педиатърката започнах да дохранвам. Ми, детето ми започна да спи - я, то можело! Ама как да спи, милото от глад преди, а и как да не заспива от изтощение при първото успокоително сукване. Майка й пък взе да чете в кърмаческия подфорум, за първи път. Следвах техните съвети. Започнах да храня на поискване, при всяко промрънкване, няма значение на час или 2. Там бях. За седмица премахнах добавка от 90 мл на хранене, бебето ми стана спокойно, а като се обърнах назад осъзнах, че и коликите са си отишли с глада - дали пък коликите не са глад?!? И да, кърменето е болезнено в пъвите няколко седмици - сами можете да предположите колко, зърната ви и сега са прекалено чувствителни, представете си да бъдат вакуумизирани  Ама боли само първите 5 глътки, докато бебето нагласи зърното в устата си, че да му е удобно, после си се клатех в люлеещия се стол, доволна от това, че правя най-доброто за своето дете! Кърмех я до 2 години и 4 месеца, а тя още страда от това. Това беше най-блаженото й време, успокояваше болките й при зъбоникнене като нищо друго! Да не говорим, че преди края на 4тата седмица спрях и да цедя по съвет на форумките в кърмаческия - бях губела по час след кърмене за това, а тогава идваше време на следващото кърмене. А аз да нямам време безкрай! Не съм имала проблеми с гърдите, изцеждала към по малко само няколко пъти в живота, когато си усетех гърдите напрегнати. Докато ми гледаха детето вкъщи, а аз ходех на работа, цедях в банята на офиса. Имала съм суперпродуктивни дни - по 300-400 мл в шишета на ден, разкарвах си се с една хладилна чантичка фръц-пръц наляво надясно, а на следващия ден детето ми пиеше моето мляко в часовете които отсъствах.

Иначе от какво друго ви е страх - че ще го изпуснете, че няма да знаете как да го държите и преобличате. Абе вие не сте ли играли на кукли, да не мислите че е по-различно, да не мислите, че в преобличането няма и ситуации, в които вдигаш детето за единия глезен и то едва допира глава в повивалника и да не мислите, че на него му пука. Колкото по-уверени са движенията ви, толкова по-сигурно се чувства то. Те са гумени, нищо не може да им стане, беше казал някой. Така си е. Детето ми е падало от спалнята, от повивалника (ми при разсеяни родители и двамата в стаята на метър от него) - не че се гордея с това, но ще ви падат децата, няма майка дето не е преживявала това достатъчно брой пъти.

Мен единствено ме беше страх дали когато на нея нещо не й е наред, аз ще разбера какво е това. То не може да говори, как аз ще знам, кое я боли, къде чувства дискомфорт, защо плаче... Ето тук идва майчиния инстинкт, не е любовта, това е решителността която те обзема в кризисни моменти и дори не усещаш как те е държала, докато се справиш със ситуацията.

Съжалявам за дългия постинг, усмихваейте се. Бременноста е едно от най-приятните периоди в живота ми!

Имате ли някакви болки долу ниско и от страни ,защото на мен от време на време ми се появяват и не знам дали това е нормално, ще бъда много благодарна ако някои ми каже дали е имал нещо подобно и това нормално ли е?

Валентина ,браво за хубавите думи!!!Аз също ще имам второ дете,за първото ме беше страх само от раждането.Но не беше никак страшно.Отидох без болки, в 9ч сутринта ме сложиха на системи и в 13и 15 ч ве4е си гушнах моми4енцето.За кърменето също не естрашно.Акушерките обясняват вси4ко  .Така че няма за какво да се притеснявате.Важното е да родим здраве бебенца и вси4ко ще е наред.Вси4ко си идва на мястото .айде лека ве4ер от мен

РОНИ,аз имам такива болки ,когато ходя продължително време.Доктора ми изписа но шпа.и сега пия при нужда .теб кога те боли предимно?

Bili ти от Горна Оряховица ли си?
kris_ty4 ,ужасът ти съвсем не е без основание,но се приживява ,с напредването на бремеността страха расте,но и те обзема желание да родиш по-скоро защото наистина тежи.
РОНИ_23 и аз имам предполагам че са от растящата матка и разтеглянето на връзките и.

http://semeistvo.rozali.com/galeria.php?catid=bremennost-desi   вижте това

Мда,и тук живеем за момента.Защо питаш,да не би да сме съгражданки
Момичета,някоя от вас мисли ли да замразява стволови клетки?Знам,че е доста рано,но сега това ми е в ума.