Клюкините от нощта - 1

  • 12 438
  • 289
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 2 336
Онира, как мина делото? При теб има ли повод за "честито"?

# 226
  • Мнения: 2 336
Май вече само аз се разписвам в темата. Ще се престраша да се похваля. Днес не съм дохранвала с адаптирано мляко.  newsm44 

# 227
  • София
  • Мнения: 6 999
Sissi_82, браво на теб  Hug
Щом Ангел е алергичен кърмата е най-доброто за него /и късното захранване също/. Може би ти тябваше малко спокойствие.

Аз от утре започвам срещи за бавачка на Дариа. Леко ми е виновно по този повод  Embarassed но просто не издържам вече. 

# 228
  • Мнения: 2 336
Иса, защо не даваш Дариа на градина? Не се ли доверяваш на детските заведения?
Аз лично съм много консервативна по отношение на бавачките. Не знам защо. Като се има предвид, че в градината една учителка гледа 20 деца, а пък гледачката е само за едно дете.  newsm78

# 229
  • София
  • Мнения: 6 999
Сиси, Дариа ходи на градина откакто стана на 1 г. и 10 месеца и съм много доволна. Но до сега аз я водех сутрин и я вземах вечер. Поради това си тръгвам от работа в 5, за да я взема до 6 /тези задръствания  #Cussing out/ и като я сложа да спи в 9 сядам да доработвам...  Confused
Трябва ми бавачка основно, когато Дариа е болна или излизам вечер, но така трудно ще си намеря някоя, която да ми е винаги на разположение. За това пускам Дариа да се връща от градина с автобус и бавачката ще я взема и гледа от 5 до 7. Така аз ще мога да тръгна и на фитнес, което ми е НГ обещание. И отделно бавачката ще е заета и ще я гледа ако е болна или ми се излиза вечер.

А се чувствам гузна за тези 2 часа от 5 до 7, защото тя си ляга в 9.

# 230
  • Мнения: 1 742
А се чувствам гузна за тези 2 часа от 5 до 7, защото тя си ляга в 9.
Хич не се чувствай гузна! Ами се радвай, че можеш да си го позволиш...
Същата схема ще ползвам и аз, живот и здраве, догодина...ако до тогава от стрес и нерви съм жива...И ако имам що-годе нормални доходи. Иначе как да стане?
Прибирам се в 19-19,30 най-рано...

# 231
  • София
  • Мнения: 1 782
и аз съм в тоз отбор - на гузночувстващите се късно прибиращи се мами  Confused И така вече 4 години. Не мога да намеря решението като как да имам повече време за детето. И май се примирих, че няма такова.  Sad На всичкото отгоре, когато се прибера, се чувствам кат' изцеден лимон и нямам нищо общо с мамата, която трябва да бъда  Tired

# 232
  • Мнения: 1 809
ами..то и аз в отбора  ConfusedНе се прибирам много късно-17;30,но се прибирам толкова уморена и изнервена,че съм всичко друго,но не и спокойна и усмихната мама.То като се върна-ами има домашни за дописване,вечеря,нещо за прибиране и почисвтване...знаете как е..И докато легне детето,аз вече съм съвсем като парцал.Сутрин пак е едно бързане...Опитвам се през почивните дни да компенсирам това,но пак не е достатъчно. Confused

# 233
  • Мнения: 9 990
...ааааа, гледам дойдохте на моето....ама аз съм по 2...нА ти сега развитие, кариера , па идеално домакинстване, па всичко, па курсове, па маникюююр....па децата къде остават?Ти къде си в цялата схема?Най-важните години-докато ги изградиш-къде си?
 Tired

# 234
  • София
  • Мнения: 19 824
Аууу, ама болезнена тема сте подхванали …
Истината е, че работещата майка, пък особено ако е в нашето положение, няма кой знае колко опции да отделя време на детето си.
И аз като Иса се налага да си тръгвам рано от работа, за да мога да го взема в 6:30 и докато се приберем, вечеряме, изкъпем, той си оправи чантата … и вече е минало 8, а той ляга в 9. А иска и малко да си поиграе, и да погледа телевизия …сериозно предизвикателство си е да намерим време за нас.
Гледам да компенсирам през уикендите – миналия бяхме в природонаучния музей, днес ще го водя за пръв път на театър; уча го да готви с мен (по негово желание  chef)
Само че не се чувствам гузна, знам, че правя всичко по силите си , в крайна сметка не се скатаваме, на работа сме.
Така че гузната съвест – в някое ъгълче, всички сте страхотни майки.

Пенелопа, а с две изобщо не знам как се справяш …

# 235
  • Мнения: 236
Уфффф, аз постоянно се боря с чувството си на вина, че не съм с детето когато ми се налага да работя повече, да отида на фитнес, на театър/кино или просто изляза вечер. Седя като на тръни и мисълта ми е все, че съм ужасна майка.

# 236
  • Мнения: 9 990
Еми да ви кажа-това беше и основната драма за съпруга ми-че си тръгвам в 5...че нямам развитие такова, че да текнат реките на изобилието, щото, като сме двама-нали така би се случило...Щото за да не изпадна от системата все пак работа не спрях, просто бях на такава, която да ми позволи да мога детето да си прибера...Да не съм искала деца!?Ма моля ви, ще живея за едната работа, как, аз деца няма и да си помисля да имам. ooooh!Или на 40?Вие разбирате ли, че се разчеквам на 15?За да съм в отбора!Щото пък и него го разбирам-съпруга ми де-вие незнаете, но много сме измизерствали най-хубавите си години.Всички бяха при мама, или тате плащаше квартирата-те-учат-ние-бъхтим по 2 работи само за наема по виденово време.Те-купони, запознанства, среда, развитие-ние-нощтни смени.И въпреки това се вдигнахме и успяхме.Но-на каква цена?Оскотяхме, озлобяхме?Незнам вече.И в един момент, когато все пак трябва да видиш плодовете на труда си-кво-ми връщаш се в изходна точка.Какво ни е?Имаме хубава работа, имаме две прекрасни деца, но сме в калта.Като нямаш гръб-така се случва често.А на нас какво ни е питам аз?Сами сме стигнали до тук, сами се грижим за децата си, никой един буркан не е подал, камо ли да ни издържа да следваме.Вместо да дойдат, да ни кажат-евалата бе-оправяте се, не тегнете, не тежите никому бе, две деца се престрашихте, бачкате, не сте легнали никому и пак сами без бабите да поемат примерно...всеки идва и ми казва-еми то така не се прави?А КАК се прави?
Ако някой ме разбра ooooh!....ама то няма и нужда де... Tired

# 237
  • София
  • Мнения: 19 824
Аз те разбрах, пенелопа.
Нямам успокоителни думи, но те разбирам  Hug

# 238
  • София
  • Мнения: 6 999
пенелопа, ти си в друга лига, мила... изобщо не мога да се меря с теб. Обаче ако позволиш - на мен да ми падне твоя 'съпруг' такива ще му ги наговоря, че ще му избия от главата мислите за жена с кариера. Още си спомням как бременна си редила плочки и ми идва  #2gunfire
Защо той не вземе да пробва да се грижи за децата и да гради кариера и да готви и чисти? И изобщо смятам, че щом сте още заедно - има бъдеще за вас двамата, но само ако му покажеш на него колко той лентяйства, а ти се гърчиш... и това не става като се претрепваш, а като му прехвърлиш на него някои задължения да се погърчи малко. Стига си била 'обгрижващ' тип и то за някой, който не го заслужава. Ти имаш много по-голям принос във вашето семейство от него - повярвай ми.
Извинявай, че се разгорещих толкова, но ПМС, какво да ме правиш  Rolling Eyes

# 239
  • Мнения: 2 336
Айде и аз за чувството за вината на мамата. Гузна съм, че пренебрегвам Ицко, а съм си по цял ден вкъщи. Крещя му, юркам го, очаквам от него да разбира аз как се чувствам... Ама и децата са издръжливо племе казвам ви - не се отказват лесно. Аз му викам - искам 5 мин тишина. На втората вече е започнал: Мамо, пусни ми оня сайт да видя със сериала какво става, Мамо, намери ми еди коя си серия на Ю Ги О, Мамо, как се прави самолетче? Аз му се развикам да млъкне, а той на следващите две минути -сега какво да правя, скучно ми е..., не искам да чета книга, айде да играем на карти, айде да играем но еди кво си... През това време вече другото се е събудило и се почва една лудница.
И ми е криво, че не мога да му обърна внимание. Не че не мога, просто на моменти не искам, искам време за себе си.
Представям си какво ще е когато тръгна на работа.

Общи условия

Активация на акаунт