Днес ми е мъчно, защото....3

Днес намерих едно стихотворение и искам да го споделя с вас.Много плаках,докато го четох,но и ми донесе някаква вяра,че там отвъд наистина е едно хубаво и спокойно място!
Дано и на вас,мили и изстрадали майчици донесе малка утеха...

Посвещавам това стихотворение
на всички родители, загубили дете
и им подарявам Надеждата, че
душата на детето им е жива
на някое светло и хубаво място във Вселената.

На поляна зелена и пълна с живот,
те играят щастливи - в море от любов.
И смехът им разпръсква се в златни криле
и полита в безкрайното синьо небе.
Те са малки и бели - деца в светлина,
непорочни и чисти - със бяла душа.
Те не знаят какво е болка, и страх
от преминала вечност на другия бряг.
"Мила мамо, пазя твоите обич и плам
и ги нося в сърцето си тук. И не знам
пак кога ще те видя, но ще дойдеш при мен
и ще бъдеш пак заедно, мамо, със мен."
"Виждаш ли, мамо - рисунка с бои -
толкова цветни, пълни с мечти.
Има слънце, трева и поток -
аз загубих ги, мамо, във моя живот.
Нарисувах за тебе море и цветя -
пъстра, весела, нежна дъга.
За да имаш частица от мен – не плачи,
а отново усмивка сега ми дари".
"Татко, татко, не гледай с тъга -
колелото си карам щастлив - и сега
пак те виждам, но тъжен и свит.
Не плачи - аз съм в свят по-красив.
Няма мрачно и тъжно небе,
няма болка във мойто сърце.
Само липсваш ми. В нощния мрак
да се гушна сънено в теб, искам пак".
"Мили мамо и татко, седя
на поляната пъстра и пиша писма -
и до вас, и до баба и дядо дори:
Не покривайте с мъка реални мечти.
Посадете за мен пак червени цветя -
ще поникнат красиви и с ЖИВА душа.
В цветовете им нежни ще виждате мен
и ще бъдем пак заедно - във ВАШИЯ ден."
"Пред усмихната снимка, мамо, тъжиш
и сълзите ти капят. Със болка редиш
думи страдащи, думи на гняв
и отчаяна търсиш спасителен бряг.
Не в земята съм, мамо, сега –
не навеждай разплакана твойта глава.
Погледни във небето - ще видиш за миг
във луната изгряла детския лик.
Не плачи, положи уморена глава
на зелената, мека и росна трева.
Ще се гушна до теб и ще бъдем сами -
ще целуваш със обич пак моите очи."

На поляна зелена и пълна с живот
те играят щастливи - в море от любов.
И смехът им разпръсква се в златни криле
и полита в безкрайното синьо небе.

Пенка Николова

много е хубаво Искрице и аз си поплаках докато го чета, но наистина носи утеха и топлина, дано е донесло и на теб, на всички ни както казваш.  

рени незнам какво друго да ти кажа освен това 

Дани, трогната съм. 
Дано наистина е така.
Дано да са наистина добре. 

И на мен ми е мъчно Ренка и моето след 9 дни щеше да е на 3 месеца

Ох милички,не съм една от вас но го изживявам заедно с вас,винаги плача
Искрице-това стихотворение...... нямам думи
Нефертити и всички вие,бъдете силни милички,и вие като Angels zg и като KikiNiki ще бъдете благословени да си имате милички рожбички за гушкане.
Извинете ,че ви се натрапих
 

iskrica_nadejda  дано е толкова хубаво там

iskrica_nadejda  ,много хубаво стихотворение,изпълвате хем с тъга ,хем с радост ,че нашите ангелчета са добре и ни наблюдават .Много ,много силно стихотворение.
Но как да спра сълзите като много ми липсва Вики.

 

iskrica_nadejda, неможах да спра сълзите си след като прочетох стиховете.   Много силни думи . Дано наистина са щастливи там горе далеч от болката и страданията които са имали тук на Земята  ."Няма болка в мойто сърце " -  все  едно че го казва  моето ангелче.  При него сърчицето беше причината да си отиде от този свят.

iskrica_nadejda, благодаря ти, че го сподели с нас  Много е красиво... и хем тъжно, хем оптимистично... Но дано е и истинно 
Ще си позволя да го публикувам и във форума на "Спаси, дари на..." 

Толкова е тъжно...
 

пропито е с мьката ни и невинните децки думички, с който сигурно нашите ангелчета искат да ни утешат от там.не мога да спра да плача.защо ни се случва всичко това за бога...защо...та това е ада на земята...

Искрице,  за стихотворението, дано помогне на повече хора да преосмислят ...
Знам, че няма да ви помогна с това, което ще споделя, но темичката е за това, защото ни е мъчно  Би трябвало да олеква, защото са минали вече 9 години...а се оказва, че не е така. В ежедневието, ако няма повод да се сещам за това, бих казала, че наистина, не всеки ден мисля за това, но ми се случи да се ровя из стари документи /медицински/ и да търся мои изследвания отпреди 5-6 години, във връзка с предстоящ мой преглед. И се натъкнах на изследванията на първото ми детенце, ехографии, резултатите от аутопсията, и всичко пак мина през главата ми все едно се е случило вчера. Лекаря при който ходих за моите проблеми/най-добрия диагностик за града/, е човека, който откри страшната диагноза - гигантска хидроцефалия, на първото ми детенце, той беше и човека, който ме следеше през втората бременност...  Всичко се върна като на фотолента, а си мислех, че с времето ще е по-леко, а то просто си стои на закътано местенце, и в такива случаи отново става много тежко... Съжалявам, че ще ви разстроя, но просто трябваше да споделя с някого, а околните си мислят, че всичко е минало, че  е забравено, че са минали толкова години вече, и че имам друго дете...

МАРТИНЧЕы любовта не умира, тя не е преходна и с годините не избледнява и не отминава - поне майчината любов.....
няма начин да я забравиш
но пък и тя е моста ти към малкото ит слънчице...нали?
затова пазим спомените в сърцето си - те са нашата връзка с хората, които са ни напуснали...обаждаме им се понякога...боли, но трябва и искаме да ги "чуем"

а стихотворението е нашата вяра и надежда...но въпреки това боли...обаче така или иначе живота е болка...та учим се да товарим още и още...доо мемента когато ще сме заедно с отишлите си деца - в онази Neverland където децата никога не порастват, а са щасливи и няма болка, страх и тъга...там където те ни чакат и където и ние ще бъдем свободни от товара на мъката по раздялата