Време е за среща, но кога? - в анкетата може да отбележите по няколко дати, както и да ги променяте 
- Публикувана: 18 ян. 2008, 15:58 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2008, 17:23 ч.
Пухкав сняг и весели пързалки очакват БУРГАЗлийчетата малки
Добро утро, мацки! Мяу
По повод вашите дерзания за децата и гледането им, мисля че трябва да се намери баланса. Естествено, че не трябва баба и дядо да се ангажират на 100% с отглеждането на детенце и аз съм против. Но трябва и да се доверяваме на нашите родители - нали те са отгледали и нас, какъв им е проблема да се справят и с внуците. Попаднах на извадки от една книга, за мами на момиченца, която много ме заинтригува. Обиколих книжарниците, но не я намерих и я чакам тия дни да дойде от една виртуална книжарница. Казва се "Евини дъщери" който го интересува.
Водих Дени сутринта на снимки на зъбите, ама уви, нищо не се получи. Като видя оная мити машинария и се разрева, а трябваше да стой там 15сек без да мръдне и без да прави никакви мимики. Еми не се получи, но сигурно след време пак ще пробваме.
По повод вашите дерзания за децата и гледането им, мисля че трябва да се намери баланса. Естествено, че не трябва баба и дядо да се ангажират на 100% с отглеждането на детенце и аз съм против. Но трябва и да се доверяваме на нашите родители - нали те са отгледали и нас, какъв им е проблема да се справят и с внуците. Попаднах на извадки от една книга, за мами на момиченца, която много ме заинтригува. Обиколих книжарниците, но не я намерих и я чакам тия дни да дойде от една виртуална книжарница. Казва се "Евини дъщери" който го интересува.
Водих Дени сутринта на снимки на зъбите, ама уви, нищо не се получи. Като видя оная мити машинария и се разрева, а трябваше да стой там 15сек без да мръдне и без да прави никакви мимики. Еми не се получи, но сигурно след време пак ще пробваме.
Честито на Ники на mama21! 
И аз сама си гледам децата. Желание за помощ от бабите не липсва, но... май е някакъв вид ревност. Дори и баткото, който ми скъсва нервите, не го пращам по бабите. Много рядко се случва. Но скоро ще започвам работа и ще имам голяма нужда от бабите, така че ще имат възможност да се включат.
И аз сама си гледам децата. Желание за помощ от бабите не липсва, но... май е някакъв вид ревност. Дори и баткото, който ми скъсва нервите, не го пращам по бабите. Много рядко се случва. Но скоро ще започвам работа и ще имам голяма нужда от бабите, така че ще имат възможност да се включат.
И моя Пламен ми се свиди. Оставям го от време на време за по една нощ, но не ми е спокойно. Не го оставям на майка ми не заради това, че на нея ще и е трудно, ще я вдига вечер или ще се глези и мрънка, а защото аз все искам да е пред очите ми!
На Републиканска новото име е Цар Симеон, а Славянска е по-долната успоредна на Републиканска. Надя е малко по-нагоре от Републиканска в ляво.
На Републиканска новото име е Цар Симеон, а Славянска е по-долната успоредна на Републиканска. Надя е малко по-нагоре от Републиканска в ляво.
Момичета благодаря ви за отговорите!
Слава богу кръвната картина показа, че всичко е наред, а рентгена, че няма пневмония!
Исках да ви попитам някои от вашите дечица пил ли е Зинат 125? Колко време му го давахте?
Момичета докато са малки дечицата ви си ги гледайте, че всеки миг минава и после остават само спомените! Като гледам снимките на малкия направо ми се свиди това време когато беше бебе, че няма да се върне вече!
Но също и за да си почивате, както казва моя мъж: "Не трябва да лишаваме бабите от удовоствието да гледат внуците си!"
Лек ден ви желая!
Слава богу кръвната картина показа, че всичко е наред, а рентгена, че няма пневмония!
Исках да ви попитам някои от вашите дечица пил ли е Зинат 125? Колко време му го давахте?
Момичета докато са малки дечицата ви си ги гледайте, че всеки миг минава и после остават само спомените! Като гледам снимките на малкия направо ми се свиди това време когато беше бебе, че няма да се върне вече!
Но също и за да си почивате, както казва моя мъж: "Не трябва да лишаваме бабите от удовоствието да гледат внуците си!"
Лек ден ви желая!
благодаря на всички
Снежи радвам се че нямте пневмония и резултатите ви са добри.Аз сега му записах час за утре че два месеца не съм го водила на консултация нали трябваше в скафандър да го гледам та минахме 3-месечния карантинен период безаварийно.
И каква съм смотана утре в 16 и 20 часа ни е часът а аз от16ч. имам изпит-смотла съм голяма.
понеже ще излизаме да ви обясня че ще съм със сестра ми което е руса а аз съм с черна коса ако някой ме скибаца да свирка не хапя.С черен Бъз сме и е весело при нас щото постоянно се хилотим по улиците
Снежи радвам се че нямте пневмония и резултатите ви са добри.Аз сега му записах час за утре че два месеца не съм го водила на консултация нали трябваше в скафандър да го гледам та минахме 3-месечния карантинен период безаварийно.
И каква съм смотана утре в 16 и 20 часа ни е часът а аз от16ч. имам изпит-смотла съм голяма.
понеже ще излизаме да ви обясня че ще съм със сестра ми което е руса а аз съм с черна коса ако някой ме скибаца да свирка не хапя.С черен Бъз сме и е весело при нас щото постоянно се хилотим по улиците
Привет, да се включа и аз по темата с даването на децата.
На мен ми е много приятно да си гледам Алекс и не ми тежи. Ва свекърва ми не мога даго оставя, първо защото той реве като побъркан само като я види, второ че тя е с разбирането,че като поревавав повече е по-добре, щото му се разширявали дробчетата. Два пъти съм го оставяла, единия за 20 минути да му запиша личен лекар на бебо, а втория да отида да си направя рентгенова снимка на белите дробове, беше за 40-50 минути. И двата пъти като се върнах той беше червен и потен от рев и само като ме види ще се скъса да се дърпа от ръцете и, а тя ми обяснява да съм спокойна. Втория път толкова мъчно ми стана, че го гушках цяла вечер, че даже се и разплаках тя като си тръгна. В момента тя е сърдита и от 2 седмици не се е обадила да попита как е внучето и.
На майка ми мога да го оставя, но тя е на 350 км, така че и този вариант отпада.
А моя приятелка откакто е родила бебето го гледа майка й на 400 км от тук и тя ходи 2 пъти в месеца да го види. Аз много и се чудих, но тя каза че се чувствала много добре, щото след раждането получила следродилна депресия и не искала да види детето, а сега вече има желание, но само за няколко часа да си поиграе с нея. И аз не я разбирам, но хората са различни.
Хайде стига че се олях
Честита месечинка на големия мъж!
Бай
На мен ми е много приятно да си гледам Алекс и не ми тежи. Ва свекърва ми не мога даго оставя, първо защото той реве като побъркан само като я види, второ че тя е с разбирането,че като поревавав повече е по-добре, щото му се разширявали дробчетата. Два пъти съм го оставяла, единия за 20 минути да му запиша личен лекар на бебо, а втория да отида да си направя рентгенова снимка на белите дробове, беше за 40-50 минути. И двата пъти като се върнах той беше червен и потен от рев и само като ме види ще се скъса да се дърпа от ръцете и, а тя ми обяснява да съм спокойна. Втория път толкова мъчно ми стана, че го гушках цяла вечер, че даже се и разплаках тя като си тръгна. В момента тя е сърдита и от 2 седмици не се е обадила да попита как е внучето и.
На майка ми мога да го оставя, но тя е на 350 км, така че и този вариант отпада.
А моя приятелка откакто е родила бебето го гледа майка й на 400 км от тук и тя ходи 2 пъти в месеца да го види. Аз много и се чудих, но тя каза че се чувствала много добре, щото след раждането получила следродилна депресия и не искала да види детето, а сега вече има желание, но само за няколко часа да си поиграе с нея. И аз не я разбирам, но хората са различни.
Хайде стига че се олях
Честита месечинка на големия мъж!
Бай
ние пихме зинат...преди една седмица за двойна бронхопневмония...хубав АБ, ако мога така да кажа... Действа бързо..ние го пихме 1 седмица - на 12 часа...сега всичко е ок...
тръпчив е на вкус, но моят гамен го приемаше достойно...даже имам още една цяла опаковка, от която съм давала само една доза...и май ще хвърлям бутилката...
тръпчив е на вкус, но моят гамен го приемаше достойно...даже имам още една цяла опаковка, от която съм давала само една доза...и май ще хвърлям бутилката...
А моя приятелка откакто е родила бебето го гледа майка й на 400 км от тук и тя ходи 2 пъти в месеца да го види. Аз много и се чудих, но тя каза че се чувствала много добре, щото след раждането получила следродилна депресия и не искала да види детето, а сега вече има желание, но само за няколко часа да си поиграе с нея. И аз не я разбирам, но хората са различни.
А моя приятелка откакто е родила бебето го гледа майка й на 400 км от тук и тя ходи 2 пъти в месеца да го види. Аз много и се чудих, но тя каза че се чувствала много добре, щото след раждането получила следродилна депресия и не искала да види детето, а сега вече има желание, но само за няколко часа да си поиграе с нея. И аз не я разбирам, но хората са различни.
Аз в началото не исках помощ за отглеждането на Вики, много ревнувах
, а сега вече се поизлекувах от ревността Вики вече е добре, от вчера няма температура, сега я чакам да се събуди и излизаме.
Мога да дам тел. на Надя, но на лични. Работи само с предварително записване 
Аз също мога да ти го дам, ако все още го нямаш 
Позачетох се в коментариите относно гледането и макар че ние вече сме големи и не е така болезнено ще си кажа моето мнение по въпроса. Връзката майка дете е страшно силна за цял живот - мен още ме държи с моята майка (добре че е тя), но особено докато детето е съвсем мъничко тя е огромна. Вашите дечица са много мънички зада ги зарежете по цели дни и да сте спокойни. Когато детето поизрастне и наближи 2 години нещата малко се поуталожват и сякаш майката е по-спокойна ако остави детето си на някоя баба. Специално при мен ми се е налагало да я оставям по половин ден у дома, без да я местя да я гледа една от бабите или татито, аз аз ходех на лекции, въпреки всичко после все бързах да се прибера да си видя "сърцето" 
. Едва на година и нещо си позволих да оставя на вилата с моите родители, на които имам безрезервно доверие и пак се чувахме пез половин час. Това е, положението при мен. Не се е променило особено, за 4 ученически години е ходила 2 пъти на горско за по 5 дни, не ме питайте, как побърквах нея през 15 минути да я контролирам, а сигурно и на госпожата съм досаждала, но не мога да я мисля . И все пак не упреквам тези, които си разбират по друг начин нещата, всеки си живее живота както намери за добре.
. Едва на година и нещо си позволих да оставя на вилата с моите родители, на които имам безрезервно доверие и пак се чувахме пез половин час. Това е, положението при мен. Не се е променило особено, за 4 ученически години е ходила 2 пъти на горско за по 5 дни, не ме питайте, как побърквах нея през 15 минути да я контролирам, а сигурно и на госпожата съм досаждала, но не мога да я мисля . И все пак не упреквам тези, които си разбират по друг начин нещата, всеки си живее живота както намери за добре.
Много ясно, че като са малки децата ще си ги гледаме ние, каква ни е работата.И аз навремето се чудех на една приятелка дето си даваше събота и неделя детето на майка си, и то от новородено, за да си почива.Та ми беше странно как не и е мъчно за детето, ама хора разни.Аз например малкия за пръв път го дадох на майка с приспиване когато стана почти на две.Не съм глезла, гледам си ги и двамата с удоволствие, без да се оплаквам, не че няма поводи, но така ги разбирам нещата.Сега вече и двамата гостуват на баба и дядо по-често, защото ние с баща им имаме доста ангажименти, и направо дето се вика, нямаме време да тъжим за тях.Но вече са по-големи, а пък и двамата твърдят, че им е много хубаво при нашите.