- Публикувана: 20 ян. 2008, 23:26 ч.
- Последно мнение: 14 март 2008, 07:34 ч.
Убивали ли сте...
И един живот по-ценен ли е от друг? Без клишета.
Така като чета отговорите тук имало доста жестоки хора (т.е. жени исках да кажа). Как само с лека ръка отнемате живот... Как ли бихте се почувствали ако някое по-голямо същество от вас ви смаже като мравка. замислете се ако бяхте на мястото на мравките как бихте се чувствали. Дали щяхте да изпитвате болка когато някой ви мачка с крак да усещате как ви се трошат кокалите и как умирате в страшни мъки....
Ей това провокира тазвечершните ми терзания.
Да убивала съм, нямам много ясен спомен всъщност, но предполагам.
Кръговратът на живота, силните оцеляват, слабите да се оправят. Като си малък е просто любопитство, да смачкаш движещото се нещо, за да видиш какво ще стане, после вариантите са:
- порастващ и се зариваш в теориите за моралните ценности, изборът , правото и тн. и чувстваш вина за всичко неосъзнато, но сторено преди теориите да придобият смисъл.
- пренасяш интереса си за смачкане върху по-големи движещи се неща или решаваш да пробваш какво ли е ако накараш едни движещи се неща да смачкват други движещите се неща, защото ти си ги накарал.
та така...
Кръговратът на живота, силните оцеляват, слабите да се оправят. Като си малък е просто любопитство, да смачкаш движещото се нещо, за да видиш какво ще стане, после вариантите са:
- порастващ и се зариваш в теориите за моралните ценности, изборът , правото и тн. и чувстваш вина за всичко неосъзнато, но сторено преди теориите да придобият смисъл.
- пренасяш интереса си за смачкане върху по-големи движещи се неща или решаваш да пробваш какво ли е ако накараш едни движещи се неща да смачкват други движещите се неща, защото ти си ги накарал.
та така...
Сега се замислих за нещо друго.
Защо по време на война можеш да убиваш колкото си искаш хора (даже колкото повече хора убиеш толкова по-добре и дори можеш да станеш герой) а в мирно време не е позволено да се убиват хора... Това за мен е голям парадокс.
Реално погледнато хората са си хора. Дали по време на война или в мирно време все са си хора. Обаче в единия случай е хубаво да убиваш хора а в другия случай не ти дават да убиваш. Много странно ми се струва...
Защо по време на война можеш да убиваш колкото си искаш хора (даже колкото повече хора убиеш толкова по-добре и дори можеш да станеш герой) а в мирно време не е позволено да се убиват хора... Това за мен е голям парадокс.
Реално погледнато хората са си хора. Дали по време на война или в мирно време все са си хора. Обаче в единия случай е хубаво да убиваш хора а в другия случай не ти дават да убиваш. Много странно ми се струва...
Нямах предвид онова с райта. Имах предвид онова системно смазване с пръст или с крак, след прилагането на които трупът на мравката се размазва и остава следа.
Замислих се, колко е жестоко.
Много други насекоми съм убивала, но само с мравките съм се гаврила така. И с комарите. Ама те пък изобщо не ми тежат на съвестта. Щяха да ми изпият кръвчицата. И като ги шатна, моята кръв остава по стената разпльокана.
Замислих се, колко е жестоко.
Много други насекоми съм убивала, но само с мравките съм се гаврила така. И с комарите. Ама те пък изобщо не ми тежат на съвестта. Щяха да ми изпият кръвчицата. И като ги шатна, моята кръв остава по стената разпльокана.
eдно от най, най, най-гадните неща в живота ми беше когато с дядо ми убивахме малки котенца. бях малка и не разбирах, но го помня - защото му мяукали нощем 
една котка се беше окотила и в нашата къща бяха се размотали веднъж, и притеснили дядката и аз трябваше да ги следя и хващам (те малки, не беше трудно) и после
Препоръчани теми