БЕБЕТА ЮНИ - 15

Точно така, ще се научете но не разрешавайте бабите да ви се месят мн.

Запис, се прави с цел да ти излизат публикациите в "Нови отговори на моите публикации" - горе вляво прозорчето. По-лесно е.

Благодаря за темичката, Мадона! 
Момичета, ако искате да поговорим кой от колко време е със своето момче ! И кога решихте, че вече искате да имате детенце или пък то дойде изненадващо? На мен лично много би ми била интересна подобна тема, но ако не ви допада, няма проблем, зарязваме я веднага и готово  - просто ми хрумна! 
Аз съм с моето момче от вече 14 години!    Миналата година имахме 10-годишнина от сватбата.  Омъжих се млада и зелена - едва на 20 . Преди това никога не съм си мислила, че толкова рано ще се омъжа  , но когато имаш щастието да намериш "твоят човек" тогава нищо друго няма значение.  Правихме 2 сватби, първата беше само подписване с приятели (без родители, баби, лели.... ) и купон в Студенстки град  , тогава дори не бях с бяла рокля, защото само месец преди това ме бе ухапало едно улично куче и се наложи да ми шият крака.  Купонът в Студенстки град с приятелите беше повече от страхотен!  Само дето преди 2 години се намери някой, който да ни загуби видеокасетата (единствената!) от това прекрасно събитие!   
На следващата година обаче направихме и църковен брак -вече не само с приятелите, а  с родителите и роднините ни и прекрасна семпла бяла булчинска рокличка. 
Иначе през всичките години, които сме заедно все се пазехме за да не забременея, защото имахме лични планове, амбиции и мечти, които гонихме. Миналата година решихме, че вече е време за бебончо и всичко за щастие стана много бързо! 
Живот и здраве, вярвам, че ще имаме здраво и хубаво бебонче Юни месец, което съм сигурна, че ще обожаваме!  То ние за момък се гласихме - тъкмо да се роди в началото на Европейското по  , за да не изпусне нещо от надпреварата  , а то момиченце накрая!   
Сигурна съм, че при всяка една от нас всичко ще бъде наред и ще се радваме на чудни бебоци лятото! 
Момичета, дано не съм ви отегчила, просто ми хрумна тази тема, сигурно има все нещичко интересно всеки да разкаже.

Прекрасен ден ви пожелавам!   

Kory, има и такива мами. Аз по-рано/преди да забременея/ много се учудвах, как така на бременните жени им се яде повече и не могат да си контролират апетита. Мислех си, че се тъпчат на поразия само защото са бременни и сега им е паднало да дебелеят, че нямат воля и т.н. Направо пък прихвах от смях, като ми кажеха че си държали да нощното шкафче бисквитки и други подобни дреболии, за подкрепяне нощно време... Да, ама както са казали хората "голям залък лапни, голяма дума не казвай", ето на и мен ме споходи зверския апетит Все още имам надежди, че ще проконтролирам нещата, пък да видим.

Маристута, хубаво ще е да споделим и за татковците. И ние сме от ветераните, тази година ще станат 12 откакто сме заедно. Иначе се оженихме късно 20.04.2004 и се пазихме горе долу до тогава. Представям си, ако бях забременяла още в далечната 1996 г, колко голямо и изгледано детенце бихме имали сега. Малката ни се роди 2006, а ето че и сестричката й не се бави много, много. Милото има планове и за едни мъжки близнаци след няколко години, ама нещо не ми се чува. Иначе искам три дечица.

И аз се опитвам да навия таткото за още едно, но може би по нататък. Оженихме се 29,05,2005 г. и същата година си имаме момченце. А сега чакаме второ. Другата седмица съм на консултация дано вече се види пола. Исками се момиченце.

Ееее, не е честно. В миналата тема на последната страница бях попитала няколко неща и сега ще остана като глас в пустиня...

Някой питаше за килограмите. Аз съм +4 от началото на бременността, 20 г.с. От средата на декември не съм мръднала. Крачетата ми са изтънели, тръгнах с полички, наблегнала съм на коремче и бюст. Но нали съм суетна, все питам мъжа ми "Ама нали като бременна изглеждам, не като преяла"!

Въобще не си напълняла ако питаш мен. Аз предния месец като се теглих бях +5, а сега ме е изстрах да се кача на кантара.

maristuta на мен ми допада темата, защото и без друго вече взехме да се повтаряме!

Аз съм с моето момче от едва три години   Ние не сме женени и за сега не ни се ще. И двамата мислим, че така е по-добре за сега. Нямаме нищо против сватбите и мислим да се оженим някой ден, пък може и детето(децата)да присъстват
Миналата година решихме да имаме бебе и при нас стана веднага    Да си призная аз малко повечко исках да имаме вече бебе, защото вече станах на 29г. и се чувствах готова, за разлика от приятеля ми, който е по-малък от мен с 5 год.  и му се ходи повечко по дискотечки Даже имам чувството, че той още не може да осъзнае, че ще става татко. Инъче много се радва, той е много любвеобвилен и нежен и съм сигурна, че ще бъде добър баща   Ние пък си мислехме за момиче, но сега ми казва че много се радвал, че ще има син Оффф, мъжка му работа, те мъжете май никога не порастват  

Запис и от мен,благодаря на Мадонка  за новата тема  
Мадона,аз сключих сделка с таткото,ще оставим кучето (то не че някой ни го иска) ако реша след време пак да родя така че ще се уговорим по-нататък ако искаш

Ние ще празнуваме тази година 3 години от сватбата,а общо сме 8 заедно.За бебе решихме преди година,защото претърпях операция от киста и загубих един яйчник.Тогава анестезиологът каза да не се мотаме много - докато сме млади(на мен ми е време - на 29съм).Е,не стана бързо - 10 месеца безуспешни опити,като не смятам 6те месеца,когато трябваше да се пазим,за да заздравее операцията.
Сега всичко е наред - май ще сме футболисти,въпреки,че лекарят още не ми е казал със сигурност,но като го усещам как рита - имам чувството,че го прави постоянно - особено вечер -при определена поза,не спира,докато не я сменя,за да не го усещам.
Иначе,таткото още от сега се радва - на корема ми,само вика:"Пупе,пупе,пу-пу".Много е смешен.

Валентина, няма да ти остане глас в пустиня, аз лично не видях въпроси, освен за блузата и ти отговорих, а това което си питала мамите явно ще ти отговорят в тази тема? Темата така или иначе щеше да я заключат, тъй като надмина 15 страници. Нищо лично.

Юлиана, чакам знак и почваме. Дано поне като теб следващия път ми се падне момченце.

Добрутро и от мен!
Запис! (Хехе, майтап, Кори!)

Валентина, кажи пак какво си питала - хем точно до сега четох и предната тема, и не се сещам - явно всички помним по 3 минути и забравяме  .

С мойто мъж се познаваме от... 17 години    (Бих ви всички!)

Е, заедно сме само от 8, така че впечатляващото 17 май не се брои  Женени от близо две, желанието за бебе ни връхлетя (поне мен) много внезапно - него го усещах по-от рано, че като видеше бебе все се заглеждаше с копнеж, милия, а пък племенницата си като видя за пръв път (на 4 месеца), не можахме да го отлепим. (Ама то и такова приказно бебе - и хубаво и кротко - как няма, и аз се влюбих  . ) И нали сме много продуктивни, стана от раз 

Кой в предната тема се оплака от повръщане? (Съжалявам, много забравям, ако беше тази тема поне щях да се върна да видя... ) За желязото съм чувала че точно такъв прекрасен ефект има. Питай лекаря кога е най-добре да го пиеш - преди или след ядене. И не е ли по-добре ако така повръщаш да се опитваш по друг начин да го набавяш - с мултивитамин или нещо такова?

Ааа, и последно - витамин Е в кремове не вярвам да има проблем - в моя крем който е специално за стрии при бременност (онзи смрадливия Палмърс, който се оказа че има и какаово масло и от това ми смърди, впрочем), пише че има и витамин Е и колаген. Не ми се вярва да го турят там ако е противопоказен?

И ние ще празнуваме май месец 3 години от сватбата си. Бързо се оженихме само 6 месеца след запознанство по интернет 
За бебчо бързо се решихме, но последва неуспешна бременност, последваха няколко години безуспешни опити и много много лекари, докато накрая не се видяха заветните чертички. Очаквам само положителни моменти вече и юни да ми се усмихне едно мъничко човече. Искам бебечо да ми е жив и здрав другото няма значение.

И аз да се включа в темата. Ние с моето момче се запознахме като студенти през 2001 година. После за една година 2002-2003 бях в САЩ и когато бях там на рождения ми ден, миличкото ми се обади да ми предложи да се омъжа за него .

Оженихме се на 11.09.2004 с всякакви ритуали, граждански брак, църковен брак и т. н. По това време, нито аз нито той имахме добри доходи и решихме по взаимно съгласие да отложим бебеправенето. Още повече, че той е 2 години по-малък от мен:)

След като промениха схемата за получаване на майчинството и той вече има постоянна работа, решихме че моментът е дошъл и бебенцето стана още първия месец (нали е майстор ).

Сега сме много щастливи и ако мъничето не ме остави съвсем без сили искам дечицата ни да имат малка разлика помежду си (да са на един и същ акъл ).

Пък то, живот и здраве, всичко ще се нареди от само себе си!