ЗОВ ЗА ПОМОЩ за Цветомир

Цецинка е стабилен от няколко дни насам.
Силните болки в крачетата и ръцете вече не го тормозят. Преди изобщо не разговаряше и на нас не даваше да говорим с доктори и сестри, дори и помежду ни не ставаше разговор. Беше ужасно изнервен от тежкото си състояние. Трябваше да излизаме извън стаята за да обсъждаме нещата с докторите. Малкото думи, които казваше бяха "ох Боже" като се опитвахме да го обърнем в леглото от една на друга страна и "да" или "не" на въпросите ни. Вече е доста по-общителен, приказва, дори се усмихва. Физиотерапевтката идва често да го види, а съветът и за масажи на краката и ръцете много се хареса на Цецик, правим ги по няколко пъти на ден.
Високите температури се стопиха, сега вдига много рядко, до 37,5. Въпреки това продължават и трите антибиотика, обезболяващото също с минимална доза. Всички медикаменти, които се налагаше да гълта през устата сега минават през тръбичката в нослето.
Храненето през нослето се увеличи постепенно до 1000 мл, които се подават през нощта. Целта е да се подсили, защото е доста слаб, а не се храни достатъчно по нормалния начин.
Херпеса върви на оправяне също. Раната на дупето по-бавно. Все още са увеличени черния дроб и далака, но няма усложнения. За последно в Петък го гледаха обстойно на ултразвуковия апарат.
Кръвните показатели са много ниски. Днес е 10-ти ден от началото на химиотерапията. Левкоцитите са му нула за 5-ти пореден ден, а тромбоцитите хич ги няма -от 1 до 5. Хемоглобинът варира между 80 и 100, което е резултат от преливане веднъж на 2 или 3 дни.
Въпреки ниските показатели, все още нямаме раните и другите усложнения в устата, които винаги са спохождали Цецик по време на предишните курсове. Дано така да продължава.
Тъй като след проведени тестове намериха много малко кръводарители с подходящи тромбоцити за Цеци /които да не се отхвърлят/, викат ги в определени моменти, когато е важно да им се вдигне нивото. Например в Петък искаха да направят лумбална пункция, а за да стане това беше нужно да се вдигнат тромбоцитите. За целта бяха запазили едно сакче от единия от донорите. Резултатът от кръвната картина след преливането беше добър и веднага му направиха пункцията. Легнал на леглото в стаята, на една страна, с обезболяващо и леко го приспаха. Нищо не усети, а най-много се плашеше в България от тези пункции.
Заради херпеса все още не са ни вдигнали изолацията на стаята. Но се очаква това скоро да стане.
Днес пуснаха Цеци за първи път да излезе от стаята откакто сме тук. Прецениха че състояието му вече позволява малка разходка навън. Към обед го изкарахме на количка, от типа на инвалидните. Беше много радостно събитие за нас. Обиколихме квартала около болницата за 40 мин. Цецик много се измори, но времето беше чудесно и мисля че разходката му подейства добре. После гледа филми и спа дълго следобед.
Утре очакваме професор Феликс Нигли, шефа на онко отделението. Връща се от отпуск.
Молете се да имаме добра седмица.