ЗОВ ЗА ПОМОЩ за Цветомир

Дори при тези 100% идеални условия, пак не е ясно каква е успеваемостта при децата и има ли изобщо такава.
До миналата година знаехме само за една костно-мозъчна трансплантация на дете, при която е направил "химера" - това е състояние, непостижимо в лабораторни условия. Двата костни мозъка - присаденият и собственият - заработват по отделно в организма... Смята се за сериозен гаф в медицината.
За други случаи така и не успяхме да научим. Възможно е да има, но след като липсва статистика, ние пък сме си в правото да смятаме, че не е изключено и да няма.

Сега разбирам, че професорът се е насочил активно към стволовите трансплантации. БГ Коледата ще го финансира за такъв център.

Не знам... Не съм лекар, но и за мен е недопустимо да обричаш дете, само и само да не си признаеш, че не си най-великия и че по света има доста по-напреднали клиники.
Аз поне така го тълкувам, защото гледам през очите на родителите 

Всяка година на около 200 деца в България бива поставена диагноза онкологично заболяване. Тази тенденция се запазва от години, съобщи за "По света и у нас" доц. Данон – завеждащ националния раков регистър. Според световната статистика от злокачествени заболявания страдат от 11 до 16 деца на всеки 100 000 детско население. Днес, в международния ден за солидарност към децата с онкозаболявания, наш екип посети детската онкохематологична болница в София.

Немирните крачета не спират. За тях болничното легло, с неговите ръчки за промяна на височината, е нещо като катерушка. Нищо, че на малката ръчичка е прикачена система за вливане на лекарства. А когато връхлети страхът, помагат любимите анимационни герои и целувките на мама. Половината от онкоболните деца у нас страдат от злокачествени заболявания на кръвта.

"С най-голям процент е острата левкемия в различни варианти – 33%. Злокачествените лимфоми са от 13 до 18 процента", разкрива проф. д-р Драган Бобев – директор на Детска онкохематологична болница – София.

За тяхното лечение в България се прилагат всички модерни подходи и медикаменти, както в Европа и САЩ. Резултатите у нас са близки до световните стандарти. Така е и при най-често срещаното онкозаболяване при децата – острата лимфоидна левкемия.

"80% от децата с това заболяване оздравяват. При възрастните оздравяват или дълготрайно преживяват от 20 до 30 процента", допълва д-р Бобев.

Утешително е, че децата понасят съвременната агресивна терапия с по-малко усложнения от възрастните. Специалистите уверяват, че поне за децата нямат проблеми с лекарствоснабдяването, както се случва у нас при възрастните онкоболни:

"Ние сме намирали разбиране във всички институции, които имат отношение към лечението на децата".

През последните години в онкохемотологията на проф. Бобев са направени 155 костно-мозъчни трансплантации, 35 от тях – алогенни – от чужд донор. Обнадеждаващо е, че вече се ползват донори и от Европейската донорска банка, като заплащането се осигурява от Фонда за лечение на деца в чужбина, но операциите се правят тук. Лекарите съзнават, че самата диагноза направо парализира родителите за месеци наред. Дори при ремисия и излекуване, у тях остава ужасът, че болестта ще се върне при детето им отново, както се е случвало дори и след 25 години понякога. Тези заболявания са коварни и не винаги са с ясни симптоми, признават онколозите, но признават и друго:

"В България липсва един елемент, който се нарича клинично любопитство и клинична заостреност".

Има и много формалности и неуредици в здравната система, които претоварват личните лекари, но това не е оправдание за сгрешена или закъсняла диагноза. Защото добрият професионализъм е нещо без отговорност и сърце за болката на другите.