Това е най-новата информация за Цеци (от save darina):
Тук е малко пред 22 часа, Цеци току-що заспа и използвам да ви пиша.
Последните два-три дни са мрачни, или вали дъжд или духа вятър. А слънце почти не се вижда.
Затова правим редовната ни разходка в коридорите на болницата, отново Цеци е в количката. В Събота и Неделя става, понеже няма много доктори и персонал и коридорите са пусти. Днес обиколихме почти всички етажи, като задължително Цецко е с маска. Интересно му е, но вниманието му трудно се задържа на едно нещо за дълго. Намерихме няколко стаи за игри, спряхме се за малко на всяко кътче. Вече почти нямаме непознато място. А всичко тук е толкова цветно. Навсякъде вратите са цветни, някои от коридорите също, има много детски картини и снимки по стените. Дори тръбите за парното в коридорите са боядисани всяка в различен цвят.
Херпеса на Цеци е овладян и изолацията ни падна в Петък. Вече имаме достъп до хладилника, кухнята и като цяло можем да се движим свободно по коридорите на болницата с Цеци. Остава той да бъде пазен от контакт с другите хора. Затова е за предпочитане да правим разходка на открито.
Когато сме в стаята и не спи, Цеци гледа филми от тукашната филмотека, рисува, оцветява, играем по малко с балони за раздвижване на ръцете, правим масаж и гимнастика с краката.
Всъщност много голяма част от времето той спи. Например за последните 24 часа е спал 17. Единствено сутрин се налага да го събудим в 09.30, за да му измерим теглото, коремната обиколка и обичайните прегледи на устата, херпеса, състоянието на катетъра и хигиената разбира се. Ако влезе доктор да го прегледа и той спи, не го събужда, а идва по-късно.
Днес беше 17-ти ден от началото на химиотерапията и вече 12-ти ден с нулеви левкоцити. Тромбоцитите вчера сутринта бяха 39 след преливане през нощта, а тази сутрин са отново само 2.
От Петък насам Цеци започна да вдига често температура. На всеки 6 часа му вливат перфалган. Продължават и трите антибиотика, единият от които антигъбичен. Днес също се появи и една афтичка в устата, но засега не му пречи да се храни. Похапва по малко, предпочита някакво месо, картофки, от сладките по-малко - затоплен сладолед, кекс. Шоколад изобщо не яде, а най-много му липсва бейк-ролса, който няма достоен аналог в Швейцария.
Сестрата от втора смяна си тръгна и ни каза лека нощ. След малко ще дойде нощната смяна.
И така, предстои ни една изключително важна седмица заради теста на костния мозък на Цецко. Много ни е притеснено.
Изпращам ви снимки. Правени са с телефона ми, затова не са много качествени.
Поздрави на екипа ви и много благодарности на всички хора с добри сърца, които помагат да расте сметката на Цеци.
Петър
http://www.save-darina.org/component/option,com_datsogallery/Ite … ategory/catid,26/
Тук е малко пред 22 часа, Цеци току-що заспа и използвам да ви пиша.
Последните два-три дни са мрачни, или вали дъжд или духа вятър. А слънце почти не се вижда.
Затова правим редовната ни разходка в коридорите на болницата, отново Цеци е в количката. В Събота и Неделя става, понеже няма много доктори и персонал и коридорите са пусти. Днес обиколихме почти всички етажи, като задължително Цецко е с маска. Интересно му е, но вниманието му трудно се задържа на едно нещо за дълго. Намерихме няколко стаи за игри, спряхме се за малко на всяко кътче. Вече почти нямаме непознато място. А всичко тук е толкова цветно. Навсякъде вратите са цветни, някои от коридорите също, има много детски картини и снимки по стените. Дори тръбите за парното в коридорите са боядисани всяка в различен цвят.
Херпеса на Цеци е овладян и изолацията ни падна в Петък. Вече имаме достъп до хладилника, кухнята и като цяло можем да се движим свободно по коридорите на болницата с Цеци. Остава той да бъде пазен от контакт с другите хора. Затова е за предпочитане да правим разходка на открито.
Когато сме в стаята и не спи, Цеци гледа филми от тукашната филмотека, рисува, оцветява, играем по малко с балони за раздвижване на ръцете, правим масаж и гимнастика с краката.
Всъщност много голяма част от времето той спи. Например за последните 24 часа е спал 17. Единствено сутрин се налага да го събудим в 09.30, за да му измерим теглото, коремната обиколка и обичайните прегледи на устата, херпеса, състоянието на катетъра и хигиената разбира се. Ако влезе доктор да го прегледа и той спи, не го събужда, а идва по-късно.
Днес беше 17-ти ден от началото на химиотерапията и вече 12-ти ден с нулеви левкоцити. Тромбоцитите вчера сутринта бяха 39 след преливане през нощта, а тази сутрин са отново само 2.
От Петък насам Цеци започна да вдига често температура. На всеки 6 часа му вливат перфалган. Продължават и трите антибиотика, единият от които антигъбичен. Днес също се появи и една афтичка в устата, но засега не му пречи да се храни. Похапва по малко, предпочита някакво месо, картофки, от сладките по-малко - затоплен сладолед, кекс. Шоколад изобщо не яде, а най-много му липсва бейк-ролса, който няма достоен аналог в Швейцария.
Сестрата от втора смяна си тръгна и ни каза лека нощ. След малко ще дойде нощната смяна.
И така, предстои ни една изключително важна седмица заради теста на костния мозък на Цецко. Много ни е притеснено.
Изпращам ви снимки. Правени са с телефона ми, затова не са много качествени.
Поздрави на екипа ви и много благодарности на всички хора с добри сърца, които помагат да расте сметката на Цеци.
Петър
http://www.save-darina.org/component/option,com_datsogallery/Ite … ategory/catid,26/
